В професионалните среди го наричат Патриарх на рисуваното и куклено

В професионалните среди го назовават Патриарх на рисуваното и куклено кино, класик на съветската анимация. На 30 август Леонид Аронович Шварцман, който другари и близки ласкаво назовават просто Леля, отпразнува своето столетие. Роденият на 30 август 1920-та в Минск художник и режисьор-мултипликатор придобива международна популярност, сътворявайки обичания на милиони деца анимиран воин Чебурашка от поредност на Роман Качанов „ Крокодилът Гена “ (1969). През дългия си креативен път, Шварцман е художник-постановчик и на редица други забележителни анимации – „ Снежната кралица “, „ 38 папагала “, „ Снежанка “, „ Доверчивият змей “, „ Вълшебното огледало “, Чичо Стьопа – полицай “ и още, и още. Носител на голям гений и безгранично положително сърце, величествен лист от национални и интернационалните оценки, участник във Великата Отечествена война, награден с орден „ За защитата на Ленинград “, „ Ветеран на труда “, представяме ви Леонид Шварцман и простотата на един изпълнен с достолепие и отдаденост живот. 

♥ За живота на 100

Животът бързо прелетя, и ето - 100 години. Стигнах от началото до края. И съм още жизнен, помня всичко, движа се. Разхождах се преди да пристигна карантината. Винаги съм имал спокоен темперамент, по този начин и не се снабдих с врагове. Не съм страдал от тежки болести. Комуто колкото е отредено свише, толкоз дълго и ще живее. А аз въобще не съм набожен, по този начин бе възпитано нашето потомство. Старая се да не одобрявам драговолно всяка дреболия и всеки път да оставам човек. 

♥ За здравето

Вече 90 години върша лека гимнастика заран, което ви поучавам и вас. Преди тичах, карах ски, обичах колелото, плувах в морето или басейна. Ям потребни неща. Обичам суровите зеленчуци повече от плодовете. Сладкото не ме блазни. Никога не съм пиел изключително, единствено в добра компания и по огромни празници. Но до 75-годишна възраст пушех. После се отхвърлих. Но най-важното е, че цялостен живот съм работил за децата – мултипликатор съм от 1948 година. А това значи, че съм живял живота си вълнуващо.

♥ За детството

Роден съм в Минск, в оскъдно семейство, само че всичко ни стигаше. Главното е, че от родителите си получавахме обич и почитание. Заминах за Ленинград, където учих в Художествената академия, а с цел да претърпявам, започнах работа в Кировский цех. По време на блокадата работех като шлосер. През 1941 година ни изтеглиха в Челябинск. Очевидно това избави живота ми. По време на цялата война работех като шлосер, а когато узнаха, че съм художник, ми предложиха и да работя по оформлението на завода. След успеха дойдох в Москва, дочул, че се открива живописен факултет във ВГИК (Национален институт по кинематография „ С. А. Герасимов “). Моята курсова работа „ Буратино “ доста се хареса и незабавно ме поканиха за помощник в „ Союзмультфильм “. 

♥ За родната страна, парите, изкуството и дамите

Независимо, че съм евреин, в никакъв случай не съм имал предпочитание да отпътува зад граница. Обичам Родината си. Към парите съм безучастен. Помня, че по време на една екскурзия в Чехословакия, за всичката валута, която обмених, си купих флумастери. По това време в Съюз на съветските социалистически републики съвсем не се намираха. Добре, че жена ми не се обиди, че нищо не й донесох от чужбина. Затова пък такива превъзходни скици нарисувах, че си ги вардя и до през днешния ден. 

Жени към мен е имало доста, само че в последните 70 години обичам една-единствена – моята Таня. Отдавна разбрах, че е по-добре да остаряваш със сродна душа, в сравнение с с „ внучка “, както през днешния ден е съвременно. Така е било всеки път – у богатите старци – млади булки, само че аз не съм богат – от мен няма какво да се вземе.

Ние с Таня се запознахме в студиото на моя другарка, а половин година по-късно се оженихме. И за какво да отсрочвам, когато незабавно усетих, че съм намерил моя човек? Татяна Владимировна – мултипликатор, асистент-режисьор. Нейният татко Владимир Романов е руснак, а майка й Нина Добровская – полякиня. Между другото, „ откраднах “ сивия кок на тъща ми за своята героиня – старицата Шапокляк. Всичко останало дорисува моята фикция. 

По материал на: „ Экспресс-газеты “
Превод: WebStage
Снимка: ru.wikipedia.org