Bloomberg: Ердоган рискува икономиката на страната си
В преследването на вътрешни врагове от турския президент Реджеп Тайип Ердоган даже невидимата ръка на пазара бива окована, написа Profit.bg.
Само две години преди изборите и с рейтинг под 50% Ердоган не оставя политическата си орис на капризите на свободния пазар. Вместо това той рискува бъдещата непоклатимост на страната си, като залива стопанската система с заеми, с цел да реализира кратковременен напредък, написа Bloomberg.
“Турската икономическа политика е напълно обвързвана с политиката, а политиката е напълно обвързвана с Ердоган и постигането на безапелационна победа от неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) през 2019 година Нищо друго няма значение “, споделя Найджъл Рендел от Medley Global Advisors в Лондон.
След несполучливия опит за прелом, след който в страната беше оповестено изключително състояние, Турция разшири държавните гаранции, предоставяйки заеми за към 50 милиарда турски лири (14 милиарда долара) на близо 300 000 компании с дребна бистрота за това по какъв начин се харчат парите.
Освен това държавното управление вложи активи за към 200 милиарда $ в върховен фонд. Така ще може да взема на заем против дяловете си в компании като Turkish Airlines и Turk Telekom за създаване на известна скъпо струваща инфраструктура, която ще раздуе още повече бюджетния недостиг. Очаква се той да доближи най-високото си равнище от 2010 година насам.
Властите даже предложиха да разрешат на банките да секюритизират общия си кредитен портфейл от 515 милиарда $, с цел да финансират повече заеми в лири, макар че те към този момент похарчиха 50% повече от всички депозити в националната валута, повече от всички останали огромни стопански системи. Макар че повишението с 22% на кредитирането след проваления пуч оказва помощ за растежа от 5%, който Ердоган дефинира като доказателство, че политиката му е вярна, то основава риск от продължителна двуцифрена инфлация.
Непосредствената противоположна страна на кредитния взрив е повишението на цената на парите. За привличане на спестявания от популацията, което се колебае дали да вложи пари, банките повишива лихвите по депозитите до 15%, което значи, че би трябвало да усилят още повече лихвите по заемите, с цел да са на облага.
Опасно струпване
Мелис Метинер от HSBC Holdings споделя, че Ердоган и неговите съдружници пробват да заобиколят структурните ограничавания на стопанската система, в това число ниските лихви по депозитите, неприятното обучение и неналичието на квалифицирана работна ръка, като в същото време пазят неефективни промишлености с една от най-протекционистките политики в страните с бурноразвиваща се стопанска система. Това неглижиране, наред с натрупването на задължения, може да направи Турция още по-уязвима към външни разтърсвания след изборите, споделя тя.
Финансовият министър Начъ Агбал съобщи в изявление през март, че по-голямата част от ограниченията на държавното управление напоследък, свързани с налози и заеми, са еднократни по естеството си и въздействието им върху бюджета ще изчезне до 2020 година „ Докато бюджетният недостиг е на управляеми и контролируеми равнища, известно покачване няма да наруши бюджетната дисциплинираност “, сподели Агбал.
Фондът за гарантиране на заемите, който държавното управление сътвори през 1991 година, само че фрапантно разшири предишния ноември, разрешава на комерсиалните банки да споделят някои от кредитните си опасности с хазната, която покрива 7% от загубите, задоволително за банките да одобрят доста клиенти със съмнителна надеждност за връщане на отпуснатите заеми.
Метинер и други икономисти подлагаха на критика фонда, че основава „ дългова серпантина “, добавяйки още един детайл към неустойчивостта на стопанската система. Те настояват, че въпреки това да разрешава на компании да преструктурират дълг и да получават свежи заеми с падеж до 10 години, то не прави нищо за подобряването на качеството на заемите и подтиква несъразмерното заемане на пари, което може да изисква още повече заеми за обслужването на предходните.
Неоспоримо облекчение
Бизнесмени като Алпер Акманер, притежател на марката Cire Aseptine, която създава и популяризира швейцарски козметични артикули, споделят, че са щели да имат усложнения да оцелеят, още по-малко да се разраснат, без гаранционната стратегия.
Президентът на Anthemis Cosmetics, сходно на доста други бизнесмени, внася първични материали за долари и компанията му пострада съществено от спада с 21% на цената на лирата предходната година. Турция е изключително сензитивна към съмненията на американската валута, тъй като дефицитът й по настоящата сметка се чака да е най-големият по отношение на производството измежду 20-те най-големи стопански системи тази година. Вносът й също е най-вече в долари.
Акманер, който заел 750 000 лири (213 000 долара) от две разнообразни банки въз основа на механизма, споделя, че „ голямата кешова инжекция “ се е оказала „ неоспоримо облекчение “ за хиляди компании. Той би трябвало да бъде уголемен за реализиране на обилни резултати, „ в противоположен случай, от позиция на растежа това ще са еднократни ограничения и ще се върнем на изходна позиция “, споделя предприемачът.
Вицепремиерът Нуретин Джаникли съобщи, че досега фондът е подкрепил заеми за към 180 милиарда лири при най-много от 250 милиарда лири, след което програмата ще бъде лимитирана.
Без спирачки
За Ердоган, който уволни и хвърли в пандиза десетки хиляди държавни служители след несполучливия опит за прелом против него, продължаването на раздаването на заеми с лека ръка е нож с две остриета. Той желае мандат от народа за по-големи пълномощия, откакто провежда спорен референдум през април за прекосяването от парламентарна система към изпълнителна президентска власт. Изборите за парламент и президент са планувани за ноември 2019 година, само че той може да насрочи едните по-рано. Решението евентуално ще зависи от положението на стопанската система.
Дори поддръжниците на манията по трупане на задължения и преструктуриране на стопанската система, които се възползваха от щедростта на държавното управление, са обезпокоени, че то може да е стигнало прекомерно надалеч. „ Това не е устойчива политика. До на никое място няма да стигнем с взимане на заеми и преструктуриране “, споделя Мехмет Ердоган, президент на компанията за аграрни артикули Sezon Pirinc в Истанбул, която подаде молба за отбрана от банкрут преди две години.
Може би е по този начин, само че не очаквайте турският водач да спре да пробва, споделя Агила Йесилада, консултант в консултантската компания GlobalSource Partners в Истанбул. „ Избирателите гледат с доста неприятно око на чистките и гоненията. Ердоган може да държи системата под надзор, единствено в случай че налива задоволително пари, с цел да поддържа висок напредък, тъй че няма да удари спирачките “, споделя Йесилада.
Само две години преди изборите и с рейтинг под 50% Ердоган не оставя политическата си орис на капризите на свободния пазар. Вместо това той рискува бъдещата непоклатимост на страната си, като залива стопанската система с заеми, с цел да реализира кратковременен напредък, написа Bloomberg.
“Турската икономическа политика е напълно обвързвана с политиката, а политиката е напълно обвързвана с Ердоган и постигането на безапелационна победа от неговата Партия на справедливостта и развиването (ПСР) през 2019 година Нищо друго няма значение “, споделя Найджъл Рендел от Medley Global Advisors в Лондон.
След несполучливия опит за прелом, след който в страната беше оповестено изключително състояние, Турция разшири държавните гаранции, предоставяйки заеми за към 50 милиарда турски лири (14 милиарда долара) на близо 300 000 компании с дребна бистрота за това по какъв начин се харчат парите.
Освен това държавното управление вложи активи за към 200 милиарда $ в върховен фонд. Така ще може да взема на заем против дяловете си в компании като Turkish Airlines и Turk Telekom за създаване на известна скъпо струваща инфраструктура, която ще раздуе още повече бюджетния недостиг. Очаква се той да доближи най-високото си равнище от 2010 година насам.
Властите даже предложиха да разрешат на банките да секюритизират общия си кредитен портфейл от 515 милиарда $, с цел да финансират повече заеми в лири, макар че те към този момент похарчиха 50% повече от всички депозити в националната валута, повече от всички останали огромни стопански системи. Макар че повишението с 22% на кредитирането след проваления пуч оказва помощ за растежа от 5%, който Ердоган дефинира като доказателство, че политиката му е вярна, то основава риск от продължителна двуцифрена инфлация.
Непосредствената противоположна страна на кредитния взрив е повишението на цената на парите. За привличане на спестявания от популацията, което се колебае дали да вложи пари, банките повишива лихвите по депозитите до 15%, което значи, че би трябвало да усилят още повече лихвите по заемите, с цел да са на облага.
Опасно струпване
Мелис Метинер от HSBC Holdings споделя, че Ердоган и неговите съдружници пробват да заобиколят структурните ограничавания на стопанската система, в това число ниските лихви по депозитите, неприятното обучение и неналичието на квалифицирана работна ръка, като в същото време пазят неефективни промишлености с една от най-протекционистките политики в страните с бурноразвиваща се стопанска система. Това неглижиране, наред с натрупването на задължения, може да направи Турция още по-уязвима към външни разтърсвания след изборите, споделя тя.
Финансовият министър Начъ Агбал съобщи в изявление през март, че по-голямата част от ограниченията на държавното управление напоследък, свързани с налози и заеми, са еднократни по естеството си и въздействието им върху бюджета ще изчезне до 2020 година „ Докато бюджетният недостиг е на управляеми и контролируеми равнища, известно покачване няма да наруши бюджетната дисциплинираност “, сподели Агбал.
Фондът за гарантиране на заемите, който държавното управление сътвори през 1991 година, само че фрапантно разшири предишния ноември, разрешава на комерсиалните банки да споделят някои от кредитните си опасности с хазната, която покрива 7% от загубите, задоволително за банките да одобрят доста клиенти със съмнителна надеждност за връщане на отпуснатите заеми.
Метинер и други икономисти подлагаха на критика фонда, че основава „ дългова серпантина “, добавяйки още един детайл към неустойчивостта на стопанската система. Те настояват, че въпреки това да разрешава на компании да преструктурират дълг и да получават свежи заеми с падеж до 10 години, то не прави нищо за подобряването на качеството на заемите и подтиква несъразмерното заемане на пари, което може да изисква още повече заеми за обслужването на предходните.
Неоспоримо облекчение
Бизнесмени като Алпер Акманер, притежател на марката Cire Aseptine, която създава и популяризира швейцарски козметични артикули, споделят, че са щели да имат усложнения да оцелеят, още по-малко да се разраснат, без гаранционната стратегия.
Президентът на Anthemis Cosmetics, сходно на доста други бизнесмени, внася първични материали за долари и компанията му пострада съществено от спада с 21% на цената на лирата предходната година. Турция е изключително сензитивна към съмненията на американската валута, тъй като дефицитът й по настоящата сметка се чака да е най-големият по отношение на производството измежду 20-те най-големи стопански системи тази година. Вносът й също е най-вече в долари.
Акманер, който заел 750 000 лири (213 000 долара) от две разнообразни банки въз основа на механизма, споделя, че „ голямата кешова инжекция “ се е оказала „ неоспоримо облекчение “ за хиляди компании. Той би трябвало да бъде уголемен за реализиране на обилни резултати, „ в противоположен случай, от позиция на растежа това ще са еднократни ограничения и ще се върнем на изходна позиция “, споделя предприемачът.
Вицепремиерът Нуретин Джаникли съобщи, че досега фондът е подкрепил заеми за към 180 милиарда лири при най-много от 250 милиарда лири, след което програмата ще бъде лимитирана.
Без спирачки
За Ердоган, който уволни и хвърли в пандиза десетки хиляди държавни служители след несполучливия опит за прелом против него, продължаването на раздаването на заеми с лека ръка е нож с две остриета. Той желае мандат от народа за по-големи пълномощия, откакто провежда спорен референдум през април за прекосяването от парламентарна система към изпълнителна президентска власт. Изборите за парламент и президент са планувани за ноември 2019 година, само че той може да насрочи едните по-рано. Решението евентуално ще зависи от положението на стопанската система.
Дори поддръжниците на манията по трупане на задължения и преструктуриране на стопанската система, които се възползваха от щедростта на държавното управление, са обезпокоени, че то може да е стигнало прекомерно надалеч. „ Това не е устойчива политика. До на никое място няма да стигнем с взимане на заеми и преструктуриране “, споделя Мехмет Ердоган, президент на компанията за аграрни артикули Sezon Pirinc в Истанбул, която подаде молба за отбрана от банкрут преди две години.
Може би е по този начин, само че не очаквайте турският водач да спре да пробва, споделя Агила Йесилада, консултант в консултантската компания GlobalSource Partners в Истанбул. „ Избирателите гледат с доста неприятно око на чистките и гоненията. Ердоган може да държи системата под надзор, единствено в случай че налива задоволително пари, с цел да поддържа висок напредък, тъй че няма да удари спирачките “, споделя Йесилада.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ