Десет загубени години за присъединяване към Шенген
В последното десетилетие присъединението на България в Шенгенското пространство е съществена стратегическа цел. За интервала от 10 години България не съумя да реализра значителен прогрес за влизане в Шенгенското простанство.
Свободата на придвижване в границите на Европейски Съюз е една от основополагащите хрумвания на Съюза и постигнатата опция да се пътува свободно от една суверенна страна в друга без да се постанова потреблението на паспорт е неоспорим триумф. Договорът от Амстердам, настоящ от 1999 година, интегрира правилата на Шенген в границите на Европейското право и присъединението към Шенгенското съглашение става обвързване на всяка една страна член на Европейски Съюз. Задължение, което е обвързано с избрани задължения и критерии за осъществяване. Приемането в Шенген се смята за едно от най-големите достижения на европейската интеграция, водещо до редица стопански изгоди за всяка една страна членка – търговия, туризъм, обучение, качество на живот.
Какво сме свършили досега?
За да стане една страна член на Шенген, би трябвало да бъдат покрити избрани механически критерии: използване на общите правила на Шенген за надзор на вътрешните граници, дейно съдействие на службите за сигурност, мощен надзор върху външните граници, издаване на единни визи за жители от трети страни и възложен достъп до Шенгенската осведомителна система. След това е належащо Европейският парламент да верифицира публично дали критериите са спазени и в последния стадий Европейският съвет единомислещо гласоподава дали дадена страна може да стане част от Шенгенското пространство.
Резолюцията на Европейският парламент от 13 октомври 2011 година публично удостовери, че България е укрепила своята институционална и правна рамка, засягаща ръководството на границите, и надлежно, че нужните механически критерии за участие в Шенген са покрити. Въпреки това, за интервал от 10 години някои страни не дават зелена светлина на присъединението на България в Шенгенското пространство, като най-често това е Нидерландия.
Като значителен прогрес може да се счете, че на 1 август 2018 година на България бе възложен цялостен достъп до Шенгенската осведомителна система. От 2010 година до 2018 година България имаше непълен достъп до нея. Неофициалните аргументи за това бяха подозренията, че интернационалните престъпни мрежи биха могли да употребяват системата посредством корумпирани чиновници на службите за сигурност.
Защо участието ни е блокирано?
За интервала от 10 години, след първия ни формален отвод през месец септември 2011 година България не е съумя да убеди страни като Нидерландия, Франция, Финландия и в по-малка степен Германия, че е благонадежден сътрудник. Факт е, че външнополитическите условия са неподходящи и устоите на Шенген в последните години са сложени на тестване поради мигрантски напън, закани от тероризъм и трансгранична престъпност. На този декор българската страна прояви уязвимост като не сподели безапелационна и поредна тактика целяща приемането й в Шенген.
От западноевропейска вероятност България е външна граница на Европейски Съюз и превръщането й във външна граница на Шенген би нараснало риска за сигурността за Западна Европа. Съществуват опасения, че с приемането на България и Румъния в Шенген ще паднат границите по земя, въздух и море и ще се сътвори отворен сухопътен кулоар от Гърция до западните страни. Границата сред Турция и Гърция е съществена врата за мигрантите от Близкия изток и в този подтекст страните от Западна и Централна Европа желаят да оставят България и Румъния като втори буфер пред мигрантските и трафикантски канали.
Друг външен фактор е че политиците от „ мощните “ страни в Европейски Съюз няма по какъв начин да не се преценяват с публичните настроения в страните си. Отказите на Нидерландия частично удовлетворят настроенията на доста холандски жители към България, които гледат на отрицателно на страната ни. Имиджовият проблем на нашето общество в западноевропейските очи е сложен, бездънен и изисква общи старания за превъзмогване.
Правителствените отчети на холандскотото Министеството на правораздаването и сигурността показват 7 милионна България, дружно със страни като Румъния, Полша и Нигерия като водещи държави-източници на трафик на хора. В допълнение, в формалните отчети на Европейската комисия се показва, че българските жители са и измежду най-честите жертви на трафик на хора в Европейски Съюз. Парелно с това, България е посочена като директна страна за жители от трети страни с последна дестинация Западна Европа. Официалните статистики са обществено налични и са постоянно дискутирани в западните медии, нерядко съпроводени от персонални разкази на жертви на трафик на хора. Това в допълнение основава отрицателни публични настроения по отношение на страната ни. Неотдавна, френският президент Емануел Макрон съобщи, че избира легални мигранти от Африка пред български и украински „ банди “ като визираше престъпни групи занимаващи се с трафик на хора. В началото на февруари, съдът в Тулуза осъди 16 български жители за трафик на хора и следваща трудова употреба и насила. Разказите на жертвите, също български жители, бяха необятно тиражирани във френските медии.
През 2009 година България реформира законодателството си засягащо трафика на хора според европейските рекомендации и съгласно данните на Национален статистически институт наказаните за това закононарушение доста се усилват. Практиката обаче демонстрира, че това е незадоволително, с цел да бъде кръстосан трафика на хора. Действията на полицията и прокуратурата не могат да разрешат първопричините за възникването на това събитие, а те са фактори като беднотия, безработица, неефективни институции и корупция.
В допълнение на това проблеми като „ пропадащата “ близо 270 км. гранична ограда сред България и Турция и пропуснатият без инспекция полет от Париж през март 2018 година, основават чувството в общественото пространство, че службите за сигурност имат известни проблеми с опазването на границите на България. Впечатление, което също намира своя интернационален отзив.
По време на визитата си в България през февруари 2018 година, министър председателят на Нидерландия Марк Рьоте съобщи, че доста работа би трябвало да бъде свършена преди България да бъде позволена в Шенгенското пространство. Външният министър на Нидерландия Стеф Блок беше по-конкретен по време на визитата си у нас през юни 2019 година и съобщи, че към момента имаме проблеми с корупцията и правосъдната система.
Упреците за проблеми с корупцията и правосъдната система не могат да бъдат оправдани поради обстоятелството, че за интервала ни на кандидастване от 2011 година до 2020 година Transparency International непроменяемо показва България като най-корумпираната страна в Европейски Съюз. През същия интервал рекомендациите на Венецианската комисия за промени в правосъдната система и съответно в прокуратурата остават неглижирани. Докладът на Държавния департамент на Съединени американски щати за 2020 година по отношение на капиталовия климат у нас, показва, че Съдебната система е една от институциите с най-ниско обществено доверие в страната поради подозрения за непотизъм, корупция и непозволено въздействие на политици и хора от бизнеса. В отчета също се твърди, че България има комплицирана и непрозрачна регулаторна рамка създаваща причина за корупционни практики.
В допълнение, изказванието на премиера Бойко Борисов от септември 2019 година че за България не е преференциално да се причислява към Шенген поради съществуващия имиграционен напън, демонстрира неналичието на политическа воля, поредна политика и недоумение на механизмите на действие на Европейския съюз. И това на фона на безапелационната поръчка по време на кабинета Борисов 1, че присъединението към Шенгенското съглашение е стратегическа цел пред страната и ще се случи до края на 2011 година.
Оставането на България отвън Шенгенското пространство недвусмислено я слага в периферията на Европейския съюз. Причините за „ висящата “ ни кандидатура са сложни - неподходящите външни условия и редица нерешени вътрешни проблеми. Втората група аргументи е главното, тъй като дава причини за прекъсване на българската кандидатура и неприятният облик на страната ни в интернационален проект. За последното десетилетие рецензиите към България от водещите европейски страни останаха непроменени, а България изгуби 10 години в опити с предупреден резултат, без да позволи действителните спънки за влизането ни в Шенген.
Владислав Кръстев (институт РЕГО)
Свободата на придвижване в границите на Европейски Съюз е една от основополагащите хрумвания на Съюза и постигнатата опция да се пътува свободно от една суверенна страна в друга без да се постанова потреблението на паспорт е неоспорим триумф. Договорът от Амстердам, настоящ от 1999 година, интегрира правилата на Шенген в границите на Европейското право и присъединението към Шенгенското съглашение става обвързване на всяка една страна член на Европейски Съюз. Задължение, което е обвързано с избрани задължения и критерии за осъществяване. Приемането в Шенген се смята за едно от най-големите достижения на европейската интеграция, водещо до редица стопански изгоди за всяка една страна членка – търговия, туризъм, обучение, качество на живот.
Какво сме свършили досега?
За да стане една страна член на Шенген, би трябвало да бъдат покрити избрани механически критерии: използване на общите правила на Шенген за надзор на вътрешните граници, дейно съдействие на службите за сигурност, мощен надзор върху външните граници, издаване на единни визи за жители от трети страни и възложен достъп до Шенгенската осведомителна система. След това е належащо Европейският парламент да верифицира публично дали критериите са спазени и в последния стадий Европейският съвет единомислещо гласоподава дали дадена страна може да стане част от Шенгенското пространство.
Резолюцията на Европейският парламент от 13 октомври 2011 година публично удостовери, че България е укрепила своята институционална и правна рамка, засягаща ръководството на границите, и надлежно, че нужните механически критерии за участие в Шенген са покрити. Въпреки това, за интервал от 10 години някои страни не дават зелена светлина на присъединението на България в Шенгенското пространство, като най-често това е Нидерландия.
Като значителен прогрес може да се счете, че на 1 август 2018 година на България бе възложен цялостен достъп до Шенгенската осведомителна система. От 2010 година до 2018 година България имаше непълен достъп до нея. Неофициалните аргументи за това бяха подозренията, че интернационалните престъпни мрежи биха могли да употребяват системата посредством корумпирани чиновници на службите за сигурност.
Защо участието ни е блокирано?
За интервала от 10 години, след първия ни формален отвод през месец септември 2011 година България не е съумя да убеди страни като Нидерландия, Франция, Финландия и в по-малка степен Германия, че е благонадежден сътрудник. Факт е, че външнополитическите условия са неподходящи и устоите на Шенген в последните години са сложени на тестване поради мигрантски напън, закани от тероризъм и трансгранична престъпност. На този декор българската страна прояви уязвимост като не сподели безапелационна и поредна тактика целяща приемането й в Шенген.
От западноевропейска вероятност България е външна граница на Европейски Съюз и превръщането й във външна граница на Шенген би нараснало риска за сигурността за Западна Европа. Съществуват опасения, че с приемането на България и Румъния в Шенген ще паднат границите по земя, въздух и море и ще се сътвори отворен сухопътен кулоар от Гърция до западните страни. Границата сред Турция и Гърция е съществена врата за мигрантите от Близкия изток и в този подтекст страните от Западна и Централна Европа желаят да оставят България и Румъния като втори буфер пред мигрантските и трафикантски канали.
Друг външен фактор е че политиците от „ мощните “ страни в Европейски Съюз няма по какъв начин да не се преценяват с публичните настроения в страните си. Отказите на Нидерландия частично удовлетворят настроенията на доста холандски жители към България, които гледат на отрицателно на страната ни. Имиджовият проблем на нашето общество в западноевропейските очи е сложен, бездънен и изисква общи старания за превъзмогване.
Правителствените отчети на холандскотото Министеството на правораздаването и сигурността показват 7 милионна България, дружно със страни като Румъния, Полша и Нигерия като водещи държави-източници на трафик на хора. В допълнение, в формалните отчети на Европейската комисия се показва, че българските жители са и измежду най-честите жертви на трафик на хора в Европейски Съюз. Парелно с това, България е посочена като директна страна за жители от трети страни с последна дестинация Западна Европа. Официалните статистики са обществено налични и са постоянно дискутирани в западните медии, нерядко съпроводени от персонални разкази на жертви на трафик на хора. Това в допълнение основава отрицателни публични настроения по отношение на страната ни. Неотдавна, френският президент Емануел Макрон съобщи, че избира легални мигранти от Африка пред български и украински „ банди “ като визираше престъпни групи занимаващи се с трафик на хора. В началото на февруари, съдът в Тулуза осъди 16 български жители за трафик на хора и следваща трудова употреба и насила. Разказите на жертвите, също български жители, бяха необятно тиражирани във френските медии.
През 2009 година България реформира законодателството си засягащо трафика на хора според европейските рекомендации и съгласно данните на Национален статистически институт наказаните за това закононарушение доста се усилват. Практиката обаче демонстрира, че това е незадоволително, с цел да бъде кръстосан трафика на хора. Действията на полицията и прокуратурата не могат да разрешат първопричините за възникването на това събитие, а те са фактори като беднотия, безработица, неефективни институции и корупция.
В допълнение на това проблеми като „ пропадащата “ близо 270 км. гранична ограда сред България и Турция и пропуснатият без инспекция полет от Париж през март 2018 година, основават чувството в общественото пространство, че службите за сигурност имат известни проблеми с опазването на границите на България. Впечатление, което също намира своя интернационален отзив.
По време на визитата си в България през февруари 2018 година, министър председателят на Нидерландия Марк Рьоте съобщи, че доста работа би трябвало да бъде свършена преди България да бъде позволена в Шенгенското пространство. Външният министър на Нидерландия Стеф Блок беше по-конкретен по време на визитата си у нас през юни 2019 година и съобщи, че към момента имаме проблеми с корупцията и правосъдната система.
Упреците за проблеми с корупцията и правосъдната система не могат да бъдат оправдани поради обстоятелството, че за интервала ни на кандидастване от 2011 година до 2020 година Transparency International непроменяемо показва България като най-корумпираната страна в Европейски Съюз. През същия интервал рекомендациите на Венецианската комисия за промени в правосъдната система и съответно в прокуратурата остават неглижирани. Докладът на Държавния департамент на Съединени американски щати за 2020 година по отношение на капиталовия климат у нас, показва, че Съдебната система е една от институциите с най-ниско обществено доверие в страната поради подозрения за непотизъм, корупция и непозволено въздействие на политици и хора от бизнеса. В отчета също се твърди, че България има комплицирана и непрозрачна регулаторна рамка създаваща причина за корупционни практики.
В допълнение, изказванието на премиера Бойко Борисов от септември 2019 година че за България не е преференциално да се причислява към Шенген поради съществуващия имиграционен напън, демонстрира неналичието на политическа воля, поредна политика и недоумение на механизмите на действие на Европейския съюз. И това на фона на безапелационната поръчка по време на кабинета Борисов 1, че присъединението към Шенгенското съглашение е стратегическа цел пред страната и ще се случи до края на 2011 година.
Оставането на България отвън Шенгенското пространство недвусмислено я слага в периферията на Европейския съюз. Причините за „ висящата “ ни кандидатура са сложни - неподходящите външни условия и редица нерешени вътрешни проблеми. Втората група аргументи е главното, тъй като дава причини за прекъсване на българската кандидатура и неприятният облик на страната ни в интернационален проект. За последното десетилетие рецензиите към България от водещите европейски страни останаха непроменени, а България изгуби 10 години в опити с предупреден резултат, без да позволи действителните спънки за влизането ни в Шенген.
Владислав Кръстев (институт РЕГО)
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ