Членството в Еврозоната ще оскъпи живота с 2-3 стотинки
В последните седмици като че ли се наложи един консенсус измежду политически сили, показани във властта, във връзка с участието на България в Еврозоната. Страховете, само че и митовете за следствията от това, не престават да стоят измежду обществото. В изявлението си за Диляна Панайотова депутатът от ГЕРБ Александър Иванов ги опровергава.
От много време приказваме за възможното присъединение на страната ни към Еврозоната, несъмнено, първо към ЕРМ 2. На какви критерии би трябвало да отговори страната ни и извършва ли ги все още?
При образуване на контракта за Европейски Съюз и в следствие през 1992 година се приема, че ще има единна европейска валута, наречена евро. През 2002 година е нейният формален старт. Старите страни членки, формиращи Еврозоната обръщат своята валута по отношение на еврото. През 1999 година България вкара валутния ръб поради тежката икономическа рецесия, когато българският лев беше закрепен към курса на немската марка-един лев към една марка. След 2002 година и след въвеждането на еврото, съгласно диференцирания курс тогава от немската национална банка, България има закрепен курс на националната си валута българския лев към еврото и той е 1.95583 лв. за евро. Пет са критериите за участие в Еврозоната, на които отговаряме и то към този момент в продължение на няколко години. Това се дължи на положителния растеж на стопанската система, положителната фискална и данъчна политика, положителното менажиране на обществените финанси. Най-основният аршин да кажем от тях е това, че инфлационният развой би трябвало да бъде в умерени рамки. Миналата година беше 2.7, тъй че ние изпълняваме този аршин няколко години по ред. Другият главен аршин за присъединение към чакалнята на Еврозоната и в следствие към Еврозоната е държавният дълг и дефицитът да са в умерени граници. Дефицитът по салдото на бюджета би трябвало да е до размер 3%, също аршин, на който ние поредно няколко години отговаряме. Друг аршин е непоклатимост на валутния курс, само че както разясних той е закрепен. Следващата стъпка, която би трябвало да предприемем е точно декларираното политическо желание от страна на държавното управление, от премиера Борисов, от финансовия министър господин Горанов, а и виждам едно обединяване от всички парламентарно показани политически партии,че това е една нужна стъпка и че би трябвало да станем част от Еврозоната. От къде би трябвало да извлечем изгодите при присъединение в общия валутен механизъм - преди всичко можем да кажем, че страхът на хората от покъпване на цените или активизиране на инфлационни процеси са неосователни и за жалост има специалисти, които се изричат в сходна посока. Истината е една-последните страни, които се причислиха към европейския валутен механизъм са прибалтийските страни. Статистиката официално и неофициално демонстрира действителните измерения на тези процеси и демонстрира, че след влизането в Еврозоната, се забавят темповете на инфлация и слизат до едни умерени равнища, които сега са присъщи за нашата стопанска система. Така че да разбием този мит.
Тоест няма да нарастне фрапантно животът?
Няма. Евентуални повишаване, което би могло допустимо, действително ще е в размер на 2-3 стотинки, когато превалутираме. Знаете по какъв начин жаргонно споделяме " едно евро е равно на два лв. ", не се изричаме като икономистите. Официалният курс е с 4 стотинки по-малко от два лв. и при едно превалутиране подобен би бил резултатът върху действителните цени. Самото приемане на еврото в България би било едно механично упражнение, което по формалния курс ще докара до превалутиране на всички спестовни сметки, които са в лв.. Аз не виждам терзания по отношение на повишение на цените в страната. Полза от присъединение към валутния механизъм е по-добрата досегаемост на българските експортьори на артикули и услуги към европейските страни. Европейската единна валута еврото е втората валута в света като призната за запас. Един доста огромен прикрит запас, който развиваме в последните 10 години е туристическата услуга. За туристите, които идват в България, е по-лесно и по-достъпно и е обикновено да работим с единна валута.
Вярно ли е, че като влезем в Еврозоната ще паднат лихвите по заемите?
Да. Това е следен резултат. Така или другояче ЕЦБ със своите механизми ще има наблюдаване и надзор върху трите най-големи търговски банки в страната, само че това не изключва наблюдаване и върху останалите търговски банки. В момента те са към 30. Фиксирайки формалната валута и преминавайки към еврото, даже минимум влизане в чакалнята на Еврозоната, това би дало една огромна убеденост на вложителите в България, би довело до индексиране на лихвените проценти към еврото. Това би отворило достъпа и до повишение кредитния рейтинг на страната и комерсиалните банки в България.
Така че това би довело до по-лесно наличен и по-малко финансоемък запас. Това би довело до по-ниски потребителски и ипотечни заеми. Завъртайки се икономическото колело по този начин, това значи, че финансовите институции, давайки заеми, ще осъществят по-малка облага т.е. и вложителите. В България жителите държат на влогове в банките над 50 милиарда, толкоз и компаниите. Те няма да чакат да осъществят рентабилност от тези си средства в банките заради намаление на лихвените проценти върху депозитите, а ще падне и кредитният %. Чисто стопански при понижаване на лихвите на вложителите те ще желаят да осъществят капитали посредством други принадлежности т.е. посредством действително вливане в стопанската система. Това са следени процеси и предстоящи резултати. Влизайки в стопанската система, тези средства ще основат нови работни места, ще се усили комерсиалното произвеждане, стокообменът. Очаквам единствено позитивни неща. Намерението на държавното управление е да подадем заявката и да влезем в ЕРМ2, където би трябвало да престоим най-малко две години, с цел да приемем еврото. Самото ни приемане зависи от 19-те членки на Еврозоната плюс ЕЦБ.
Възможно ли е отново да ни се случи въпросът Шенген, отговаряме на критериите, само че не ни одобряват?
По-скоро решението в действителност е политическо. Като българин двойният стандарт не го одобрявам. В Еврозоната краткотрайно беше инфектирано приемането на нови членки точно поради дълговата рецесия в Гърция, където тяхната задлъжнялост стигна до над 150% от Брутният вътрешен продукт. Да вметнем, че един от критериите за Еврозоната е под 60% да е външният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. В България в последните години се вижда наклонността в тази посока. Трябва всичката страни членки да признаят напъните ни и да достигнем до това пълноправно участие, което заслужаваме.
Някои от скептиците на участието в Еврозоната разясняват, че един подобен ход от наша страна ще подтиква безотговорните политици към несъразмерни разходи и ни плануват гръцки сюжет. До какъв брой са действителни такива опасения?
Мога да приказвам за сегашния финансов министър, господин Горанов, който е безусловно прецизен и неотстъпчив по водената бюджетна политика и придържане към най-малък бюджетен недостиг. Не виждам най-малко в границите на настоящето ръководство, а уповавам се и в идващите, никой предстоящ финансов министър в България да подхваща неразумни разходи. В Гърция казусът бе напластен с години и на края изплува. Аз не планувам подобен сюжет за България.
Пак съгласно съперниците на участието ни в клуба на богатите, участието в Еврозоната няма да докара до предстоящата икономическа конвергенция. Така ли е?
Аз съм песимист за тези изказвания. Точно противоположното. Активизирането на влизането на свежи капитали в българската стопанска система, като се изключи че ще докара повече вложители, както вътрешни, по този начин и външни, ще докара още повече до понижаване на безработицата, която сега е под 7%. Откриването на нови работни места, новите вложения биха довели до увеличение на заплатите. Пазарът на труда се дефинира съгласно търсенето и предлагането. Проблемът пред българската стопанска система дали да влезем или да не влезем в Еврозоната през идващите години, за мен е квалифицираната работна ръка. Затова и държавното управление се концентрира върху образованието. /news.bg
От много време приказваме за възможното присъединение на страната ни към Еврозоната, несъмнено, първо към ЕРМ 2. На какви критерии би трябвало да отговори страната ни и извършва ли ги все още?
При образуване на контракта за Европейски Съюз и в следствие през 1992 година се приема, че ще има единна европейска валута, наречена евро. През 2002 година е нейният формален старт. Старите страни членки, формиращи Еврозоната обръщат своята валута по отношение на еврото. През 1999 година България вкара валутния ръб поради тежката икономическа рецесия, когато българският лев беше закрепен към курса на немската марка-един лев към една марка. След 2002 година и след въвеждането на еврото, съгласно диференцирания курс тогава от немската национална банка, България има закрепен курс на националната си валута българския лев към еврото и той е 1.95583 лв. за евро. Пет са критериите за участие в Еврозоната, на които отговаряме и то към този момент в продължение на няколко години. Това се дължи на положителния растеж на стопанската система, положителната фискална и данъчна политика, положителното менажиране на обществените финанси. Най-основният аршин да кажем от тях е това, че инфлационният развой би трябвало да бъде в умерени рамки. Миналата година беше 2.7, тъй че ние изпълняваме този аршин няколко години по ред. Другият главен аршин за присъединение към чакалнята на Еврозоната и в следствие към Еврозоната е държавният дълг и дефицитът да са в умерени граници. Дефицитът по салдото на бюджета би трябвало да е до размер 3%, също аршин, на който ние поредно няколко години отговаряме. Друг аршин е непоклатимост на валутния курс, само че както разясних той е закрепен. Следващата стъпка, която би трябвало да предприемем е точно декларираното политическо желание от страна на държавното управление, от премиера Борисов, от финансовия министър господин Горанов, а и виждам едно обединяване от всички парламентарно показани политически партии,че това е една нужна стъпка и че би трябвало да станем част от Еврозоната. От къде би трябвало да извлечем изгодите при присъединение в общия валутен механизъм - преди всичко можем да кажем, че страхът на хората от покъпване на цените или активизиране на инфлационни процеси са неосователни и за жалост има специалисти, които се изричат в сходна посока. Истината е една-последните страни, които се причислиха към европейския валутен механизъм са прибалтийските страни. Статистиката официално и неофициално демонстрира действителните измерения на тези процеси и демонстрира, че след влизането в Еврозоната, се забавят темповете на инфлация и слизат до едни умерени равнища, които сега са присъщи за нашата стопанска система. Така че да разбием този мит.
Тоест няма да нарастне фрапантно животът?
Няма. Евентуални повишаване, което би могло допустимо, действително ще е в размер на 2-3 стотинки, когато превалутираме. Знаете по какъв начин жаргонно споделяме " едно евро е равно на два лв. ", не се изричаме като икономистите. Официалният курс е с 4 стотинки по-малко от два лв. и при едно превалутиране подобен би бил резултатът върху действителните цени. Самото приемане на еврото в България би било едно механично упражнение, което по формалния курс ще докара до превалутиране на всички спестовни сметки, които са в лв.. Аз не виждам терзания по отношение на повишение на цените в страната. Полза от присъединение към валутния механизъм е по-добрата досегаемост на българските експортьори на артикули и услуги към европейските страни. Европейската единна валута еврото е втората валута в света като призната за запас. Един доста огромен прикрит запас, който развиваме в последните 10 години е туристическата услуга. За туристите, които идват в България, е по-лесно и по-достъпно и е обикновено да работим с единна валута.
Вярно ли е, че като влезем в Еврозоната ще паднат лихвите по заемите?
Да. Това е следен резултат. Така или другояче ЕЦБ със своите механизми ще има наблюдаване и надзор върху трите най-големи търговски банки в страната, само че това не изключва наблюдаване и върху останалите търговски банки. В момента те са към 30. Фиксирайки формалната валута и преминавайки към еврото, даже минимум влизане в чакалнята на Еврозоната, това би дало една огромна убеденост на вложителите в България, би довело до индексиране на лихвените проценти към еврото. Това би отворило достъпа и до повишение кредитния рейтинг на страната и комерсиалните банки в България.
Така че това би довело до по-лесно наличен и по-малко финансоемък запас. Това би довело до по-ниски потребителски и ипотечни заеми. Завъртайки се икономическото колело по този начин, това значи, че финансовите институции, давайки заеми, ще осъществят по-малка облага т.е. и вложителите. В България жителите държат на влогове в банките над 50 милиарда, толкоз и компаниите. Те няма да чакат да осъществят рентабилност от тези си средства в банките заради намаление на лихвените проценти върху депозитите, а ще падне и кредитният %. Чисто стопански при понижаване на лихвите на вложителите те ще желаят да осъществят капитали посредством други принадлежности т.е. посредством действително вливане в стопанската система. Това са следени процеси и предстоящи резултати. Влизайки в стопанската система, тези средства ще основат нови работни места, ще се усили комерсиалното произвеждане, стокообменът. Очаквам единствено позитивни неща. Намерението на държавното управление е да подадем заявката и да влезем в ЕРМ2, където би трябвало да престоим най-малко две години, с цел да приемем еврото. Самото ни приемане зависи от 19-те членки на Еврозоната плюс ЕЦБ.
Възможно ли е отново да ни се случи въпросът Шенген, отговаряме на критериите, само че не ни одобряват?
По-скоро решението в действителност е политическо. Като българин двойният стандарт не го одобрявам. В Еврозоната краткотрайно беше инфектирано приемането на нови членки точно поради дълговата рецесия в Гърция, където тяхната задлъжнялост стигна до над 150% от Брутният вътрешен продукт. Да вметнем, че един от критериите за Еврозоната е под 60% да е външният дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт. В България в последните години се вижда наклонността в тази посока. Трябва всичката страни членки да признаят напъните ни и да достигнем до това пълноправно участие, което заслужаваме.
Някои от скептиците на участието в Еврозоната разясняват, че един подобен ход от наша страна ще подтиква безотговорните политици към несъразмерни разходи и ни плануват гръцки сюжет. До какъв брой са действителни такива опасения?
Мога да приказвам за сегашния финансов министър, господин Горанов, който е безусловно прецизен и неотстъпчив по водената бюджетна политика и придържане към най-малък бюджетен недостиг. Не виждам най-малко в границите на настоящето ръководство, а уповавам се и в идващите, никой предстоящ финансов министър в България да подхваща неразумни разходи. В Гърция казусът бе напластен с години и на края изплува. Аз не планувам подобен сюжет за България.
Пак съгласно съперниците на участието ни в клуба на богатите, участието в Еврозоната няма да докара до предстоящата икономическа конвергенция. Така ли е?
Аз съм песимист за тези изказвания. Точно противоположното. Активизирането на влизането на свежи капитали в българската стопанска система, като се изключи че ще докара повече вложители, както вътрешни, по този начин и външни, ще докара още повече до понижаване на безработицата, която сега е под 7%. Откриването на нови работни места, новите вложения биха довели до увеличение на заплатите. Пазарът на труда се дефинира съгласно търсенето и предлагането. Проблемът пред българската стопанска система дали да влезем или да не влезем в Еврозоната през идващите години, за мен е квалифицираната работна ръка. Затова и държавното управление се концентрира върху образованието. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ