Всяка алтернатива е по-добра от управлението на ГЕРБ
В последните дни в напъните си да избяга от чумата, от пробива в данните на Национална агенция за приходите, избора на основен прокурор и куп други неприятни за ръководството му тематики, министър председателят Борисов заприказва за стопанската система. Като голям триумф за българската стопанска система той показа растежа от 3,3%, ниската безработица от 4,2%, както и още няколко индикатори, които към този момент са напълно извадени от подтекста и казани на правилото " едно към гьотере ".
Разбира се, може да има всевъзможни гледни точки. Оптимистът вижда чашата на половина цялостна, а песимистът - на половина празна. Но има няколко гледни точки към " оптимистичните " премиерски данни, които будят по-особена паника. Няма да съпоставяме Борисовите стопански резултати с тези на Китай или примерно на прилежаща Турция. Особено за Китай е изцяло обикновено стопанската система да пораства сред 3 и 4 пъти по-бързо от нашата - въпреки всичко там ръководят комунисти. За Борисов и държавното управление на ГЕРБ обаче е задоволително неприятно сравнението с неговите прародители, от които той толкоз доста се оплаква.
Нека стартираме с неведнъж повтаряния от него стопански растеж от 3,3% % сред 2009 и 2019 година По данни на същата статистика Борисов в нито една от годините на своето ръководство не е постигнал по-висок стопански напредък. Никога не е стигал до 4%. И тримата му прародители за десетилетието преди герберския застой - сред 2001 и 2009 година, в никакъв случай не са сваляли икономическия растеж на България под 4%. Костов, Сакскобургготски и Станишев не просто са управлявали стопанската система по-добре от Борисов, само че освен това - тяхното най-ниско дъно е по-високо от неговия най-голям таван. Вероятно има аргумент оправданието с рецесията през 2009 година, само че от този момент мина десетилетие, а Борисов се оказа некадърен да възвърне предходните темпове на напредък. Той не може и да мечтае за 6% растеж, постигани при Станишев, само че не може да стигне даже 4-те % от последната година на Иван Костов. Би следвало
да се срами от данните, с които се гордее
само че в България при неговото ръководство всяка безочливост е допустима.
Още по-манипулативна е тезата му за ниската безработица на България и за високия коефициент на претовареност, по тези индикатори истината се открива с много по-внимателно четене на данните. Да, безработицата е доста ниска и коефициентът на претовареност е висок. Когато обаче се видят цифрите и съответният брой на заетите, се оказва, че в България и сега работят по-малко хора спрямо най-силните години 2007 и 2008, и даже с първите тримесечия на 2009 година преди идването на Борисов на власт. Казано по различен метод - намаляването на безработицата при десетилетното герберско ръководство не се дължи на нищо друго, с изключение на на намаляването на хората, които живеят в България. Едни хора не са си намерили работа при ръководството на Борисов - те просто са се изнесли от страната.
Тук по натурален метод стигаме до най-драматичната част от статистиката, която медиите по-рядко цитират, а Борисов се прави, че тя не съществува - статистиката за демографските процеси в страната. Отново сравнението с тримата някогашни управници - Костов, Сакскобургготски и Станишев, е убийствена за Борисов. За десетилетието сред 2001 и 2009 година раждаемостта в България непрекъснато се усилва. За идващите 10 години - при Борисов, същата раждаемост непроменяемо понижава, като само изключение е годината 2014-а, когато ръководи Орешарски и инцидентно или не, в България се раждат 2 хиляди деца повече. При кабинета " Борисов 2 " цифрите още веднъж потеглят внезапно надолу и за 2018 година имаме раждаемост,
сравнима с тази от времето след Втората международна война
Няма смисъл да прибавяме данните за това какъв брой сме застаряващи, по какъв начин сме най-бързо изчезващата нация в света и други сходни ранглисти, в които изпреварваме всички други страни.
Но в светлината на новия държавен заем за 8 изтребителя, които платихме в този момент, само че не се знае по кое време ще получим, може би няма да е зле да кажем нещо и за държавния дълг. Отново тримата предходни злощастни и несполучливи министър председатели - Костов, Сакскобургготски и Станишев, непроменяемо намаляваха държавния дълг. Всъщност това понижаване стартира още от Виденов. През 2009 година държавният дълг на България е едвам 9 милиарда лв.. Едно десетилетие по-късно след мъдрото ръководство на държавника от Банкя цифрите към този момент варират сред 24 и 26 милиарда лв. дълг.
Борисов съумя за десетилетие да
усили държавния дълг съвсем тройно
За парите, с които сме задлъжнели - някъде към 15 милиарда лв., България можеше да построи АЕЦ " Белене ", автомагистралите " Хемус ", " Черно море " и " Струма ", тунелите под Шипка и Петрохан по едно и също време. Вместо това ние следим непрекъснати поправки на ремонтирани напълно неотдавна пътища и още по-тежки проблеми с трафика спрямо преди 10 години. И нито един осъществен енергиен план.
Вероятно могат да се напишат доста дебели книги за последните 10 изгубени години, за пропуснатите благоприятни условия, за позволената корупция, за ограбването на хората и страната. Но времето не може да се върне обратно. Струва си да се направи и изчерпателен разбор за това по какъв начин тъкмо най-некадърният министър-председател на страната ни се оказва най-високо оценен от гласоподавателите. Време за това ще има. Все по-дефицитно става обаче времето за другото - за смяната, която е сериозно значимо да се случи на локално и национално равнище. България няма човешките, обществените и икономическите запаси да продължи още дълго това десетилетно свободно рухване. От всеки от нас зависи да го спрем. И дано другия път, когато някой тръгне да изяснява, че няма опция, да се вгледа в същите тези числа от статистиката. Те не просто споделят, а напряко крещят, че всяка опция е по-добра от ръководството на Борисов и ГЕРБ.
Разбира се, може да има всевъзможни гледни точки. Оптимистът вижда чашата на половина цялостна, а песимистът - на половина празна. Но има няколко гледни точки към " оптимистичните " премиерски данни, които будят по-особена паника. Няма да съпоставяме Борисовите стопански резултати с тези на Китай или примерно на прилежаща Турция. Особено за Китай е изцяло обикновено стопанската система да пораства сред 3 и 4 пъти по-бързо от нашата - въпреки всичко там ръководят комунисти. За Борисов и държавното управление на ГЕРБ обаче е задоволително неприятно сравнението с неговите прародители, от които той толкоз доста се оплаква.
Нека стартираме с неведнъж повтаряния от него стопански растеж от 3,3% % сред 2009 и 2019 година По данни на същата статистика Борисов в нито една от годините на своето ръководство не е постигнал по-висок стопански напредък. Никога не е стигал до 4%. И тримата му прародители за десетилетието преди герберския застой - сред 2001 и 2009 година, в никакъв случай не са сваляли икономическия растеж на България под 4%. Костов, Сакскобургготски и Станишев не просто са управлявали стопанската система по-добре от Борисов, само че освен това - тяхното най-ниско дъно е по-високо от неговия най-голям таван. Вероятно има аргумент оправданието с рецесията през 2009 година, само че от този момент мина десетилетие, а Борисов се оказа некадърен да възвърне предходните темпове на напредък. Той не може и да мечтае за 6% растеж, постигани при Станишев, само че не може да стигне даже 4-те % от последната година на Иван Костов. Би следвало
да се срами от данните, с които се гордее
само че в България при неговото ръководство всяка безочливост е допустима.
Още по-манипулативна е тезата му за ниската безработица на България и за високия коефициент на претовареност, по тези индикатори истината се открива с много по-внимателно четене на данните. Да, безработицата е доста ниска и коефициентът на претовареност е висок. Когато обаче се видят цифрите и съответният брой на заетите, се оказва, че в България и сега работят по-малко хора спрямо най-силните години 2007 и 2008, и даже с първите тримесечия на 2009 година преди идването на Борисов на власт. Казано по различен метод - намаляването на безработицата при десетилетното герберско ръководство не се дължи на нищо друго, с изключение на на намаляването на хората, които живеят в България. Едни хора не са си намерили работа при ръководството на Борисов - те просто са се изнесли от страната.
Тук по натурален метод стигаме до най-драматичната част от статистиката, която медиите по-рядко цитират, а Борисов се прави, че тя не съществува - статистиката за демографските процеси в страната. Отново сравнението с тримата някогашни управници - Костов, Сакскобургготски и Станишев, е убийствена за Борисов. За десетилетието сред 2001 и 2009 година раждаемостта в България непрекъснато се усилва. За идващите 10 години - при Борисов, същата раждаемост непроменяемо понижава, като само изключение е годината 2014-а, когато ръководи Орешарски и инцидентно или не, в България се раждат 2 хиляди деца повече. При кабинета " Борисов 2 " цифрите още веднъж потеглят внезапно надолу и за 2018 година имаме раждаемост,
сравнима с тази от времето след Втората международна война
Няма смисъл да прибавяме данните за това какъв брой сме застаряващи, по какъв начин сме най-бързо изчезващата нация в света и други сходни ранглисти, в които изпреварваме всички други страни.
Но в светлината на новия държавен заем за 8 изтребителя, които платихме в този момент, само че не се знае по кое време ще получим, може би няма да е зле да кажем нещо и за държавния дълг. Отново тримата предходни злощастни и несполучливи министър председатели - Костов, Сакскобургготски и Станишев, непроменяемо намаляваха държавния дълг. Всъщност това понижаване стартира още от Виденов. През 2009 година държавният дълг на България е едвам 9 милиарда лв.. Едно десетилетие по-късно след мъдрото ръководство на държавника от Банкя цифрите към този момент варират сред 24 и 26 милиарда лв. дълг.
Борисов съумя за десетилетие да
усили държавния дълг съвсем тройно
За парите, с които сме задлъжнели - някъде към 15 милиарда лв., България можеше да построи АЕЦ " Белене ", автомагистралите " Хемус ", " Черно море " и " Струма ", тунелите под Шипка и Петрохан по едно и също време. Вместо това ние следим непрекъснати поправки на ремонтирани напълно неотдавна пътища и още по-тежки проблеми с трафика спрямо преди 10 години. И нито един осъществен енергиен план.
Вероятно могат да се напишат доста дебели книги за последните 10 изгубени години, за пропуснатите благоприятни условия, за позволената корупция, за ограбването на хората и страната. Но времето не може да се върне обратно. Струва си да се направи и изчерпателен разбор за това по какъв начин тъкмо най-некадърният министър-председател на страната ни се оказва най-високо оценен от гласоподавателите. Време за това ще има. Все по-дефицитно става обаче времето за другото - за смяната, която е сериозно значимо да се случи на локално и национално равнище. България няма човешките, обществените и икономическите запаси да продължи още дълго това десетилетно свободно рухване. От всеки от нас зависи да го спрем. И дано другия път, когато някой тръгне да изяснява, че няма опция, да се вгледа в същите тези числа от статистиката. Те не просто споделят, а напряко крещят, че всяка опция е по-добра от ръководството на Борисов и ГЕРБ.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ