В последните дни обществеността бе възмутена от постъпката на учителка

В последните дни обществеността бе възмутена от постъпката на учителка от учебно заведение в Пазарджик, предиздвикала деца да заплюят собствен съученик.
Възпитателният способ сигурно излиза от рамките на разрешеното и е безусловно недопустим. Превърна се в наклонност обаче след даден случай да се изсипят горещи и крайни мнения. Нищо чудно - това е елементарно. Най-лесно е да застанем от горната страна, в профил на обстановката и да посипем лесната мъдрост на възмутени. Колкото по-крайно и развълнувано е мнението - толкоз по-успешно е то. 
А истината е, че не е елементарно на никого - нито на учителите, нито на учениците, нито на родителите. Децата доста бързо се трансформираха - основно поради средата, а системата не смогва да реагира на тези промени. Възрастта на учителите непрестанно нараства, а престижът им към този момент не е толкоз висок измежду родителите. 
Вероятно, в случай че учителката не беше реагирала, родителите на потърпевшите деца щяха да вдигнат врява по Фейсбук групите. Някой можеше и до малкия екран да стигне - през днешния ден в очите на доста хора тя е и прокуратура, и съд. И тогава щеше да се пита за какво никой не е реагирал, за какво учителката нищо не е направила. И двата разновидността - и случилият се, и хипотетичният, са крайни.
А през днешния ден е съвременно да си краен. Колкото по-краен си, толкоз повече лайкове ще събереш. Колкото по-силно викаш, толкоз повече внимание обираш. Колкото и парадоксално да е, че точно крайността в дейностите на учителката провокираха възмущението. 
Подобни произшествия не би трябвало да се случват - това е несъмнено. Както е несъмнено, че с цел да се усъвършенства средата в учебно заведение, са нужни стъпки от двете страни - една към друга. Стоенето в двата края и соченето с пръст няма да оказват помощ. Ще помогне интелигентният метод - вниманието към детайла, с което да бъде открито елегантно и дейно решение. Само че... остана ли ни разсъдък?
Автор: Евгения Чаушева