Национален предател. По-лошо и от враг?
В последните дни и седмици в българската политическа тирада все по-често се чува изразът " национални предатели ". Миналия петък в границите на декларация и няколко часов спор, публицистичният екип на news.bg и без да има претенциите да е слушал всяка минута, отброи 12 пъти това определение, изречено от най-високата естрада в страната - трибуната на Народното събрание. Този петък фактически отброихме до по-малко - единствено 4, само че с наближаването на европейските избори евентуално и ще се чува и все по-често. Затова и считаме, че анализът на " Медуза ", въпреки и отнасящ се за Русия от последното десетилетие, стои изключително настоящ в границите на днешния български ден.
Не е нужно да се изяснява дълго, че съветските управляващи и пропагандисти считат нелоялността към властта не просто за грях, а за най-тежко изменничество. За тези, които не са съгласни с такава елементарна формула, Владимир Путин още през 2014 година вкара понятието " национални предатели ". През последните години то се трансформира в нова форма на статута на руски " зложелател на народа ", пропагандно факсимиле, мем, само че и злокобна стигма.
Откъде идват " националните предатели " и за какво Кремъл толкоз постоянно несъзнателно цитира нацистите?
Нацпредатели
" Национални предатели ", " нацпредатели ", " предатели на нацията ", " предатели на народа " и други производни са свободен превод на остаряло немско журналистическо факсимиле. Концепцията Volksverräter е употребена от консерватори, монархисти и националисти в Германия през 20-те години на предишния век. А при нацистите " националното изменничество " става и член на немския углавен кодекс.
Не се знае сигурно кой тъкмо е измислил понятието " национални предатели ". До първата половина на предишния век сходно разбиране се среща спорадично. Например Карл Маркс и Фридрих Енгелс по този начин назовават реакционните сили, които потушават Френската гражданска война от 1848 година " Националните предатели " получиха нов живот след Първата международна война: този щемпел стана един от основните в необятно публикуваната тайна доктрина, съгласно която Германия е изгубила войната поради " нож в гърба ", нанесен й от леви и евреи. Те също по този начин бяха считани за основателите на Ваймарската република, демократичният режим, който беше открит след войната. С една дума, през 20-те години " националните предатели " станаха главният обект на немското възмущение и реваншизъм. Националсоциалистите най-решително предложиха да се борят точно с " националните предатели " - в " Моята битка " Адолф Хитлер им посвети доста прочувствени пасажи. След като националсоциалистите завземат властта, в немския углавен кодекс се появява и член " изменничество на нацията ". Третият райх счита сходно закононарушение за изключително съществено: в съзнанието на нацистите " националните предатели " не просто накърняват държавния суверенитет, а непосредствено нападат " националното единение ". Статията за " измяната на нацията " е интензивно употребена от немските съдилища - и до 40-те години безусловно всяка рецензия на държавната нацистка идеология и управляващите на страната беше признавана за такава. Най-разпространеното наказване за " националните предатели " е смъртната присъда.
Наказанието за непочтеност е присъщо на всяка йерархична конструкция, в това число църквата или страната. Във всички модерни страни държавната измяна се санкционира. Единствената разлика е какъв брой ясно са избрани детайлите на закононарушението. В демократичните страни дефинициите нормално са строги, до момента в който в властническите - неразбираеми.
Националните предатели по-лоши от врагове? За Кремъл е по този начин
Хората, които са общували персонално с Владимир Путин или тези, които го познават от близко, нееднократно са казвали, че разликата сред зложелател (този, който е бил и остава " за нас " през цялото време такъв) и изменник (този, който е " един от нас ", само че по-късно мина към " те ", другите, враговете) е фундаментално.
Бившият основен редактор на " Ехото на Москва " Алексей Венедиктов постоянно се изрича по тази тематика. Той е убеден, че Путин може да " води война, да договаря, да подписа помирение и да показа плячката " с враговете си, само че с предателите никакви договаряния и примирия не са вероятни - те могат единствено да бъдат унищожавани. Морално, стопански, а от време на време и физически.
Путин и доста хора към него идват от руските разследващи служби. В тяхната професионална нравственос има желязно предписание: " приятелят ", вербуван от врага, е по-лош от открит зложелател (включително дисидент). Освен това за Путин, за който е явно, че дворцовите концепции и " момчешката чест " значат доста, няма по-лош грях от нелоялността.
Единственият проблем е, че на процедура съветските управляващи преследват, репресират, изтезават и убиват както " врагове ", по този начин и " предатели ". В последна сметка, каква е разликата дали Путин е считал толкоз разнообразни хора като Анна Политковская, Борис Немцов, Евгений Пригожин и Алексей Навални за предатели или врагове?
Путин заприказва за " национални предатели " точно през 2014 година Парадоксално е, че преди, през 90-те години на ХХ в. и идващото десетилетие, този термин беше изключително драговолно употребен от чеченските сепаратисти. Например Доку Умаров и Шамил Басаев дадоха обещание да се оправят с " националните предатели " - чеченци, които сътрудничат на федералните управляващи. В понятието се разбираше се, че те предават даже не страната като официална конструкция, а нещо доста по-важно, съвсем мистично - народа като групова персона и всеки човек, който принадлежи към този народ.
Путин назова съветската съпротива " национални предатели " в главната си тирада, отдадена на анексирането на Крим през 2014 година Концепцията бързо влезе в лексикона на съветските пропагандисти, " военни репортери " (т.нар. военкори с изключително тежък статут в общественото пространство от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.) и идеологическите поддръжници на военната експанзия в Украйна. И към момента интензивно се употребява за основаване на облика на врага - както от обществени, по този начин и от време на време даже от инцидентни хора, които подлагат на критика управляващите.
" Националните предатели ", на които " родината е дала всичко ", счита Путин, стават такива поради " възхита от Запада " и " робско схващане ". Следователно, когато те изоставен страната, губят своите позиции, бизнес, пари и въздействие в Русия, в очите на Кремъл това е развой на " самопречистване " и в действителност укрепва страната.
А схващат ли съветските управляващи, че безусловно цитират Хитлер? Не, тъй като те още единствено опипват идеологията.
Или заради руската индоктринация, или заради елементарното човешко предпочитание да направи света понятен, Путин (както самостоятелно, по този начин и колективно) се пробва да формулира един тип политическа " доктрина на всичко " - такава, която е универсална, изяснява всичко и е единствената вярна. При руската власт тази функционалност се извършва от маркс-ленинизма. И разпадането на Съюз на съветските социалистически републики очевидно не е убедило актуалните водачи на Русия, че не би трябвало да дефинират нито една идеология като само вярна. Но пък ги е убедило, че единствено руската идеология е бъркам, а в случай че намерите вярната, всичко ще се подреди.
Трудно е да се реши ретроспективно какъв брой идеологически уверени са били членовете на номенклатурата по време на младостта на Путин. Но с помощта на руската просветителна система те имат цялостен език за изложение на обществената и политическата действителност: " класова битка ", " прогресивно-реакционна ", " материалистическа интерпретация " и по този начин нататък, и по този начин нататък. И в случай че не самият този език, то най-малко фактът за съществуването му е руско завещание, с което оказа се е най-трудно да се разделим.
Много хора, отгледани от руската система, а по-късно лишени от нейния контрол и управление, към момента търсят нов цялостен език: в бялоемигрантската философия, в " новата последователност " или пасионарната доктрина за етногенезиса, в романите на писатели почвеници и така нататък Самата полифония и плурализмът на възгледите за света за тях са неуместни.
Но има два казуса. Първо, идеологията (която и да е: демократична, марксистка, националистическа) изисква интелектуална дисциплинираност, поредност и подреденост. Ако съберете всички мисли, които харесвате, на един куп: " специфичен път ", " пристрастеност ", " хилядолетна история ", " млада нация ", " многонационален народ " - няма да получите идеология, т.е. система от хрумвания.
И второ, когато задачата на интелектуалните търсения не е да обяснят света и да го трансформират, а да угодят на един съответен човек, идеологията няма да сработи. Руските публични лица и политици прескачат от Иван Илин до Лев Гумильов и от славянофили до теоретици на конспирацията венига след Путин. Каква поредност има, каква четивност?
Следователно, търсенето на този нов цялостен език е опипом. Когато Путин приказва за " национални предатели " и " нож в гърба " или когато Леонид Слуцки прогласява: " Една страна, един президент, една победа ", те, несъмнено, не цитират умишлено Хитлер. Просто в идеологическите си лутания се натъкват на същото, на което Хитлер се натъква преди време.
Не е нужно да се изяснява дълго, че съветските управляващи и пропагандисти считат нелоялността към властта не просто за грях, а за най-тежко изменничество. За тези, които не са съгласни с такава елементарна формула, Владимир Путин още през 2014 година вкара понятието " национални предатели ". През последните години то се трансформира в нова форма на статута на руски " зложелател на народа ", пропагандно факсимиле, мем, само че и злокобна стигма.
Откъде идват " националните предатели " и за какво Кремъл толкоз постоянно несъзнателно цитира нацистите?
Нацпредатели
" Национални предатели ", " нацпредатели ", " предатели на нацията ", " предатели на народа " и други производни са свободен превод на остаряло немско журналистическо факсимиле. Концепцията Volksverräter е употребена от консерватори, монархисти и националисти в Германия през 20-те години на предишния век. А при нацистите " националното изменничество " става и член на немския углавен кодекс.
Не се знае сигурно кой тъкмо е измислил понятието " национални предатели ". До първата половина на предишния век сходно разбиране се среща спорадично. Например Карл Маркс и Фридрих Енгелс по този начин назовават реакционните сили, които потушават Френската гражданска война от 1848 година " Националните предатели " получиха нов живот след Първата международна война: този щемпел стана един от основните в необятно публикуваната тайна доктрина, съгласно която Германия е изгубила войната поради " нож в гърба ", нанесен й от леви и евреи. Те също по този начин бяха считани за основателите на Ваймарската република, демократичният режим, който беше открит след войната. С една дума, през 20-те години " националните предатели " станаха главният обект на немското възмущение и реваншизъм. Националсоциалистите най-решително предложиха да се борят точно с " националните предатели " - в " Моята битка " Адолф Хитлер им посвети доста прочувствени пасажи. След като националсоциалистите завземат властта, в немския углавен кодекс се появява и член " изменничество на нацията ". Третият райх счита сходно закононарушение за изключително съществено: в съзнанието на нацистите " националните предатели " не просто накърняват държавния суверенитет, а непосредствено нападат " националното единение ". Статията за " измяната на нацията " е интензивно употребена от немските съдилища - и до 40-те години безусловно всяка рецензия на държавната нацистка идеология и управляващите на страната беше признавана за такава. Най-разпространеното наказване за " националните предатели " е смъртната присъда.
Наказанието за непочтеност е присъщо на всяка йерархична конструкция, в това число църквата или страната. Във всички модерни страни държавната измяна се санкционира. Единствената разлика е какъв брой ясно са избрани детайлите на закононарушението. В демократичните страни дефинициите нормално са строги, до момента в който в властническите - неразбираеми.
Националните предатели по-лоши от врагове? За Кремъл е по този начин
Хората, които са общували персонално с Владимир Путин или тези, които го познават от близко, нееднократно са казвали, че разликата сред зложелател (този, който е бил и остава " за нас " през цялото време такъв) и изменник (този, който е " един от нас ", само че по-късно мина към " те ", другите, враговете) е фундаментално.
Бившият основен редактор на " Ехото на Москва " Алексей Венедиктов постоянно се изрича по тази тематика. Той е убеден, че Путин може да " води война, да договаря, да подписа помирение и да показа плячката " с враговете си, само че с предателите никакви договаряния и примирия не са вероятни - те могат единствено да бъдат унищожавани. Морално, стопански, а от време на време и физически.
Путин и доста хора към него идват от руските разследващи служби. В тяхната професионална нравственос има желязно предписание: " приятелят ", вербуван от врага, е по-лош от открит зложелател (включително дисидент). Освен това за Путин, за който е явно, че дворцовите концепции и " момчешката чест " значат доста, няма по-лош грях от нелоялността.
Единственият проблем е, че на процедура съветските управляващи преследват, репресират, изтезават и убиват както " врагове ", по този начин и " предатели ". В последна сметка, каква е разликата дали Путин е считал толкоз разнообразни хора като Анна Политковская, Борис Немцов, Евгений Пригожин и Алексей Навални за предатели или врагове?
Путин заприказва за " национални предатели " точно през 2014 година Парадоксално е, че преди, през 90-те години на ХХ в. и идващото десетилетие, този термин беше изключително драговолно употребен от чеченските сепаратисти. Например Доку Умаров и Шамил Басаев дадоха обещание да се оправят с " националните предатели " - чеченци, които сътрудничат на федералните управляващи. В понятието се разбираше се, че те предават даже не страната като официална конструкция, а нещо доста по-важно, съвсем мистично - народа като групова персона и всеки човек, който принадлежи към този народ.
Путин назова съветската съпротива " национални предатели " в главната си тирада, отдадена на анексирането на Крим през 2014 година Концепцията бързо влезе в лексикона на съветските пропагандисти, " военни репортери " (т.нар. военкори с изключително тежък статут в общественото пространство от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г.) и идеологическите поддръжници на военната експанзия в Украйна. И към момента интензивно се употребява за основаване на облика на врага - както от обществени, по този начин и от време на време даже от инцидентни хора, които подлагат на критика управляващите.
" Националните предатели ", на които " родината е дала всичко ", счита Путин, стават такива поради " възхита от Запада " и " робско схващане ". Следователно, когато те изоставен страната, губят своите позиции, бизнес, пари и въздействие в Русия, в очите на Кремъл това е развой на " самопречистване " и в действителност укрепва страната.
А схващат ли съветските управляващи, че безусловно цитират Хитлер? Не, тъй като те още единствено опипват идеологията.
Или заради руската индоктринация, или заради елементарното човешко предпочитание да направи света понятен, Путин (както самостоятелно, по този начин и колективно) се пробва да формулира един тип политическа " доктрина на всичко " - такава, която е универсална, изяснява всичко и е единствената вярна. При руската власт тази функционалност се извършва от маркс-ленинизма. И разпадането на Съюз на съветските социалистически републики очевидно не е убедило актуалните водачи на Русия, че не би трябвало да дефинират нито една идеология като само вярна. Но пък ги е убедило, че единствено руската идеология е бъркам, а в случай че намерите вярната, всичко ще се подреди.
Трудно е да се реши ретроспективно какъв брой идеологически уверени са били членовете на номенклатурата по време на младостта на Путин. Но с помощта на руската просветителна система те имат цялостен език за изложение на обществената и политическата действителност: " класова битка ", " прогресивно-реакционна ", " материалистическа интерпретация " и по този начин нататък, и по този начин нататък. И в случай че не самият този език, то най-малко фактът за съществуването му е руско завещание, с което оказа се е най-трудно да се разделим.
Много хора, отгледани от руската система, а по-късно лишени от нейния контрол и управление, към момента търсят нов цялостен език: в бялоемигрантската философия, в " новата последователност " или пасионарната доктрина за етногенезиса, в романите на писатели почвеници и така нататък Самата полифония и плурализмът на възгледите за света за тях са неуместни.
Но има два казуса. Първо, идеологията (която и да е: демократична, марксистка, националистическа) изисква интелектуална дисциплинираност, поредност и подреденост. Ако съберете всички мисли, които харесвате, на един куп: " специфичен път ", " пристрастеност ", " хилядолетна история ", " млада нация ", " многонационален народ " - няма да получите идеология, т.е. система от хрумвания.
И второ, когато задачата на интелектуалните търсения не е да обяснят света и да го трансформират, а да угодят на един съответен човек, идеологията няма да сработи. Руските публични лица и политици прескачат от Иван Илин до Лев Гумильов и от славянофили до теоретици на конспирацията венига след Путин. Каква поредност има, каква четивност?
Следователно, търсенето на този нов цялостен език е опипом. Когато Путин приказва за " национални предатели " и " нож в гърба " или когато Леонид Слуцки прогласява: " Една страна, един президент, една победа ", те, несъмнено, не цитират умишлено Хитлер. Просто в идеологическите си лутания се натъкват на същото, на което Хитлер се натъква преди време.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ