Кмете, запиши си!: Кои са най-големите проблеми във Враца?
В поредицата " Кмете, запиши си! " през днешния ден насочваме взор към област Враца. Данните от последното броене демонстрират, че жителите на региона са близо 149 хиляди по данни на Национален статистически институт за 2022 година. Безработицата е малко над 10 на 100.
Средната брутна месечна заплата по данни на за тази година е 1 782 лева Жителите в региона работят в разнородни сфери като преработваща индустрия, произвеждане на текстил и дрехи, както и хранително-вкусова индустрия. Населението в района също се топи, демонстрира още националната статистика.
Село Девене е на 26 километра северно от Враца. Някои къщи са изоставени, покривите са паднали, а хората от дълго време са отпътували в чужбина. Някои от улиците са в окаяно положение. От години качеството на питейната вода също не е положително.
" През ден повреди. Като запрат и след това жълта вода. "
" Откакто е юридически водопроводът тръби не са сменяни. "
Аптека в селото също няма. При здравословни проблеми хората тук разчитат на Спешна помощ. Тежкотварният трафик през селото също се оказва проблем - през лятото хората са протестирали, защото Девене става обходен вид за водачите поради ремонтни действия в сектора Мездра - Лютидол. В Криводол също имат проблем с трафика, който минава през центъра на града. Освен това тук-там текат поправки и асфалтиране на пътища, които наподобяват незавършени.
Основните очаквания към новия кмет обаче са свързани със основаването на нови работни места.
Георги Танчев: Да даде успокоение на хората. Да им сътвори работа. Да не пътуват да гонят влакове е автобуси. "
Светла Атанасова: Какво може да работи един младеж в Криводол? На този стадий аз не виждам какво може да работи. Само магазини и търговия нищо друго.
Петър Стефанов е решил да остане във Враца. Има три деца и развива личен бизнес, обвързван с обслужване на здания. Петър споделя, че в града има два новооткрити завода, само че работата на поточна линия не се вижда перспективна на младежите.
" Там работят по спомен 300 индивида в единия и 600 в другия, само че това са дребни поточни линии, които са за чужбина. Буквално не виждам къде може да стартира работа един младеж. Това са дребни магазинчета. Нямаме съвсем никаква стопанска система ", разяснява Петър.
Според него с изключение на работните места различен проблем пред локалната власт е подобрението на инфраструктурата в крайните кваратали на Враца. Квартал " Дъбника " е най-големият в града и в него живеят близо 60 % от хората, споделя още младият мъж и ни показва междублоковото пространство до блок 21.
" Състоянието е трагично. Нито имаме зелени площи, нито имаме асфалтови площи. Тук, в случай че завали дъжд, стават блата, езера и хората не могат да минават. "
Липсата на спирки за градския превоз тук-там също е проблем, показва той.
Ирена Христова е майка на дете с увреждане. Според нея градът е затворен за хора със специфични потребности.
" Тротоарите са недостъпни. Ако от едната страна е скосено от другата не е. Казват имаме наличен превоз. Но с цел да се стигне до този превоз, би трябвало да има тротоар, по който да се стигне. Хората вървят с фенерчета и си осветяват с телефоните там, където вървят. "
Ирена признава, че градската концертна зала е ремонтирана и е сложена платформа за хора с увреждания, само че по думите ѝ все пак оборудването остава недостъпно.
" Ние се опитахме веднъж да вкараме количка, само че я носихме на връщане, тъй като тя не можа да излезе. 60 сантиметра рампа ".
Сред тематиките, които вълнуват локалните хора, е рецесията в детското поделение на врачанската болница - то затвори за месец заради липса на фрагменти. Малина Сидеренко е майка на три деца. Заедно със брачна половинка си избират Враца пред София точно поради спокойния живот.
" Надяваме се, че детското поделение ще продължи да съществува. Става доста комплицирано да се пътува до Монтана или до Мездра. "
" Детското поделение беше затворено за към три седмици, отвори с напълно нов екип ", изясни доктор Кети Ценова - шеф на МБАЛ " Христо Ботев ".
Някои от хората търсят по-добро опазване на здравето отвън града.
" Пътува се до София. Казват, че там е по-добро обслужването. Особено в Първа градска изискванията са... всичко е остаряло, легла, кревати. "
Основният проблем на болничното заведение във Враца е недофинасирането на редица действия. Задълженията са близо 17 милиона лв.. От тях милион и триста хиляди са към община Враца за локални налози и такси.
" Ако може този въпрос да се реши по някакъв метод би било отлично. Община Видин откриха решение при започване на тази година и, по този начин да се каже, опростиха на болничното заведение там отговорностите за локални налози и такси ", сподели Кети Ценова - шеф на МБАЛ " Христо Ботев ".
" Преди няколко години гласоподаваха на болничното заведение да бъде провиснал огромен заем посредством техни представители или персонално от кметовете никой не се сети, че като притежатели на тази болница, даже и миноритарни, те би трябвало да вземат участие в погасяването на тези заеми. Засега заемът се погасява с труда на личния състав ", уточни доктор Иван Чолашки - шеф на отделението по хирургия.
Освен погасяването на отговорности, болничното заведение има потребност и от възстановяване на битовите условия.
" Нашето поделение има потребност от болнични кревати и шкафчета. Това не е приоритет на министерството, което купува ЯМР напримерно. Общините миноритарни притежатели могат да ни подобрят битовите условия ", сподели доктор Ирена Мраморенска - шеф на поделение по кардиология.
Към момента болничното заведение е с 300 кревати и 576 души личен състав.
Вижте още в репортажа
Средната брутна месечна заплата по данни на за тази година е 1 782 лева Жителите в региона работят в разнородни сфери като преработваща индустрия, произвеждане на текстил и дрехи, както и хранително-вкусова индустрия. Населението в района също се топи, демонстрира още националната статистика.
Село Девене е на 26 километра северно от Враца. Някои къщи са изоставени, покривите са паднали, а хората от дълго време са отпътували в чужбина. Някои от улиците са в окаяно положение. От години качеството на питейната вода също не е положително.
" През ден повреди. Като запрат и след това жълта вода. "
" Откакто е юридически водопроводът тръби не са сменяни. "
Аптека в селото също няма. При здравословни проблеми хората тук разчитат на Спешна помощ. Тежкотварният трафик през селото също се оказва проблем - през лятото хората са протестирали, защото Девене става обходен вид за водачите поради ремонтни действия в сектора Мездра - Лютидол. В Криводол също имат проблем с трафика, който минава през центъра на града. Освен това тук-там текат поправки и асфалтиране на пътища, които наподобяват незавършени.
Основните очаквания към новия кмет обаче са свързани със основаването на нови работни места.
Георги Танчев: Да даде успокоение на хората. Да им сътвори работа. Да не пътуват да гонят влакове е автобуси. "
Светла Атанасова: Какво може да работи един младеж в Криводол? На този стадий аз не виждам какво може да работи. Само магазини и търговия нищо друго.
Петър Стефанов е решил да остане във Враца. Има три деца и развива личен бизнес, обвързван с обслужване на здания. Петър споделя, че в града има два новооткрити завода, само че работата на поточна линия не се вижда перспективна на младежите.
" Там работят по спомен 300 индивида в единия и 600 в другия, само че това са дребни поточни линии, които са за чужбина. Буквално не виждам къде може да стартира работа един младеж. Това са дребни магазинчета. Нямаме съвсем никаква стопанска система ", разяснява Петър.
Според него с изключение на работните места различен проблем пред локалната власт е подобрението на инфраструктурата в крайните кваратали на Враца. Квартал " Дъбника " е най-големият в града и в него живеят близо 60 % от хората, споделя още младият мъж и ни показва междублоковото пространство до блок 21.
" Състоянието е трагично. Нито имаме зелени площи, нито имаме асфалтови площи. Тук, в случай че завали дъжд, стават блата, езера и хората не могат да минават. "
Липсата на спирки за градския превоз тук-там също е проблем, показва той.
Ирена Христова е майка на дете с увреждане. Според нея градът е затворен за хора със специфични потребности.
" Тротоарите са недостъпни. Ако от едната страна е скосено от другата не е. Казват имаме наличен превоз. Но с цел да се стигне до този превоз, би трябвало да има тротоар, по който да се стигне. Хората вървят с фенерчета и си осветяват с телефоните там, където вървят. "
Ирена признава, че градската концертна зала е ремонтирана и е сложена платформа за хора с увреждания, само че по думите ѝ все пак оборудването остава недостъпно.
" Ние се опитахме веднъж да вкараме количка, само че я носихме на връщане, тъй като тя не можа да излезе. 60 сантиметра рампа ".
Сред тематиките, които вълнуват локалните хора, е рецесията в детското поделение на врачанската болница - то затвори за месец заради липса на фрагменти. Малина Сидеренко е майка на три деца. Заедно със брачна половинка си избират Враца пред София точно поради спокойния живот.
" Надяваме се, че детското поделение ще продължи да съществува. Става доста комплицирано да се пътува до Монтана или до Мездра. "
" Детското поделение беше затворено за към три седмици, отвори с напълно нов екип ", изясни доктор Кети Ценова - шеф на МБАЛ " Христо Ботев ".
Някои от хората търсят по-добро опазване на здравето отвън града.
" Пътува се до София. Казват, че там е по-добро обслужването. Особено в Първа градска изискванията са... всичко е остаряло, легла, кревати. "
Основният проблем на болничното заведение във Враца е недофинасирането на редица действия. Задълженията са близо 17 милиона лв.. От тях милион и триста хиляди са към община Враца за локални налози и такси.
" Ако може този въпрос да се реши по някакъв метод би било отлично. Община Видин откриха решение при започване на тази година и, по този начин да се каже, опростиха на болничното заведение там отговорностите за локални налози и такси ", сподели Кети Ценова - шеф на МБАЛ " Христо Ботев ".
" Преди няколко години гласоподаваха на болничното заведение да бъде провиснал огромен заем посредством техни представители или персонално от кметовете никой не се сети, че като притежатели на тази болница, даже и миноритарни, те би трябвало да вземат участие в погасяването на тези заеми. Засега заемът се погасява с труда на личния състав ", уточни доктор Иван Чолашки - шеф на отделението по хирургия.
Освен погасяването на отговорности, болничното заведение има потребност и от възстановяване на битовите условия.
" Нашето поделение има потребност от болнични кревати и шкафчета. Това не е приоритет на министерството, което купува ЯМР напримерно. Общините миноритарни притежатели могат да ни подобрят битовите условия ", сподели доктор Ирена Мраморенска - шеф на поделение по кардиология.
Към момента болничното заведение е с 300 кревати и 576 души личен състав.
Вижте още в репортажа
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ