В пореден епизод на рубриката на Христо Стоичков за телевизионния

В следващ епизод на рубриката на Христо Стоичков за телевизионния колос „ Унивижън “ и предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ кавалерът на „ Златната топка “ се срещна с Ерик Ламела. Той пристигна на Острова от Аржентина, като Тотнъм го купи за 30 милиона евро от Рома в далечната към този момент 2013 година.

Ламела игра относително малко време в аржентинския гранд Ривър Плейт преди да тръгне към Вечния град. С Рома един път стигна край за Купата на Италия. Направи го и с Тотнъм в шампионата за Купата на британската лига. Откакто играе за „ шпорите “, има 131 мача и 15 гола. Миналото лято Тотнъм го награди с нов четиригодишен контракт.

- Ерик, доста благодаря за това, че се съгласи да ни приемеш тук в твоя втори дом – Тотнъм!

- Удоволствие е за мен!

- На мен персонално ми се коства, че играеш една в действителност значима роля в този отбор. Разкажи обаче по какъв начин се чувстваш? Как виждаш ти нещата като състезател, който е толкоз значим за тима си?

- Чувствам се доста добре тук. Отборът е супер. Всички са доста добре готови и ме карат да се усещам чудесно и горделив, че съм част от този клуб. Доволен съм от нещата, които се случиха през миналия сезон.

- Отборът е доста млад, само че и има доста мощни играчи с положително бъдеще пред себе си. Какво е чувството да тренираш всеки ден с един от най-хубавите голмайстори в света – Хари Кейн?

- Хари е извънреден футболист. Да упражнявам с него всеки ден е прелестно. На първо място той е доста добър като човек. Освен това е и неповторим експерт. Винаги дава оптималното от себе си. Вече сме дружно няколко години и виждам по какъв начин даже на тренировките се раздава до дъно. Но по този начин работи освен той, само че и всички останали момчета в тима ни. Тренираме доста старателно, с цел да се опитаме да бъдем допустимо в най-хубава форма и да имаме триумфи.

- А беше ли подготвен тимът ви да се бори за купата с клубовете, които водеха безапелационно в класирането като Манчестър Сити, Ливърпул? В един миг разликата беше от пет точки… Вътре в тима мислите ли, че е допустимо да ги изпреварите?

- Да, имаше подобен миг. Особено, когато Ливърпул стартира да губи точки. Мислехме, че ще стартираме да редуцираме разликата. Имаме в действителност доста добър тим и това беше действително. Опитахме се да се съсредоточим върху ежедневната ни работа на тренировките и да играем мач за мач. Във всеки дуел излизахме с мисълта да вземем трите точки. През последния месец за жалост загубихме някоя и друга точка. Ако не ги бяхме изпуснали несъмнено щяхме да сме по-напред в класирането. Първенството е дълго, непредсказуемо и силите са изравнени. Мисля, че действително имахме шансове. Но това е минало. Сега просто би трябвало да сме спокойни и да продължим да работим крепко.

- Защо в последните мачове стана по този начин, че се разминахте с фантазията? Може би отсъствието от тима на двамата играчи натоварени с доста значими задачи оказа въздействие – имам поради Хари Кейн и Деле Али.

- Разбира се. Очевидно е, че те са доста значими за Тотнъм. И двамата са от онази порода футболисти, които сами могат да решат даден мач. Нормално е когато имаш двама контузени титуляри, нещата за отбора да се усложняват. А в този случай ставаше въпрос за двама безусловно основни играчи. Освен това с толкоз доста мачове през сезона зад тила ни е обикновено да има и насъбрана лека отмалялост в тима. Хубавото е, че те въпреки всичко съумяха да се възстановят. Стана от една страна относително бързо, само че от друга не задоволително бързо, с цел да бъдем толкоз мощни, колкото искахме в края на шампионата.

- Взискателен ли е треньорът ви? Опиши ми Маурисио, апелирам?

- Да. Маурисио Почетино е придирчив управител. С него упражняваме крепко, изключително през дългите седмици, когато имаме по два мача. Когато седмицата е по-къса, е малко по- леко, само че той поддържа тима непрекъснато деен и с готовност за работа. Затова постоянно сме подготвени за борби.

- Ерик, мъчно ли те беше да се адаптираш в Англия? Тук няма доста аржентинци.

- Първата година беше тежка. Хем трябваше да се приспособявам, хем имах неприятен шанс и се контузих. Освен всичко, ми трябваше много време, с цел да мога още веднъж да играя. Така мина първата ми година тук. Играх доста малко. След това през втория сезон нещата потеглиха по-добре и съумях да привикна.

- Мнозина се питат - по какъв начин можем да опознаем по-добре Ерик? Какво би разказал, с цел да могат хората да знаят повече за теб? Разкажи малко за твоето детство, за времето във Ривър Плейт и несъмнено за сложното решение да преминеш в Европа.

- Имах шанса да дебютирам на 17 години в Ривър. Ако не греша, там играх една година и половина. След първия ми мач обаче мина много време, през което не можах да играя постоянно. Но пък когато съумях да се върна в титулярния състав, към този момент нищо не можеше да ме спре. Играх във всички мачове и по-късно ме взеха в Рома едвам на 18 години.

- Да сменим малко тематиката. Тренираш всеки ден тук, само че евентуално си мислил и за изявите си на Копа Америка? Какви бяха упованията на Аржентина за тази Копа Америка?

- Аржентина постоянно се цели в купата на всяко състезание, на което играе. И считам, че постоянно имаме мощен тим. Страната ни постоянно е имала положителни играчи, а в този момент поколението е едно от най-хубавите. Този тим има мощна потребност от победи. От доста време нямаме никакви триумфи и се надяваме най-сетне те да дойдат. Важното е да се подготвим добре за идващия огромен конгрес. А от моя страна ще дам максимума от себе си, с цел да имаме късмет за трофей и запаметяващо се показване.

- Знаеш да се бориш. Все отново играеш в едно от най-хубавите и оспорвани шампионати в света. Когато обаче отидеш в националния тим, не ти ли се коства, че има прекомерно огромен напън върху Меси? Всички гледат единствено него и го разясняват, а той е един в действителност непретенциозен човек. Познавам го доста добре. Обаче какво е да играеш с него и да бъдете дружно в съблекалнята, на лагери, да пътувате?

- Лео е необикновен! Много добър като човек. Като състезател не е нужно да го разясня, тъй като целият свят знае на какво е кадърен и по какъв начин може самичък да взема решение мачовете на футболния терен. Мисля, че Аржентина постоянно го е уважавала и ще продължава да го почита. Той е феномен освен като състезател, само че и като човек.

- Можем ли да чакаме най-сетне злато за Аржентина освен на Копа Америка?

- (смее се) Дано! Аз обичам доста златото! Дано да стане. Време е към този момент да имаме огромен триумф с фланелката на страната ни. В родината всички чакат това от нас, а има огромен заряд за успех и вътре в тима.

- Ще ми обещаеш ли да вкараш значим гол с левия крайник? Или с десния? Няма значение. Само да вкараш.

- (Смеят се) Дано да имам шанс да играя дълго на високо равнище. Когато съм на терена, постоянно се пробвам да дам максимума от себе си, да дам най-хубавото на което съм кадърен, с цел да може тимът ми да победи. Това е най-важното.

- Видях нещо у дома пред тв приемника през 2014 година Какво можеш да кажеш за тази година? Имаше ли нещо, което да я отличава от всички останали? 2014-а… - Спомняш ли си един гол?

- Да. Онзи, който вкарах с удар „ рабона “. Знаех си, че ще ме питаш за него. (Смее се)

- Как го направи?

- И аз не знам. Просто беше нещо, което се случи за момент. Просто по този начин го почувствах. Усетих убеденост в личните ми благоприятни условия. Добре, че ми се получи и топката влезе в мрежата.

- И какво си намерения в оня миг? Как съумя да вземеш решението и да направиш всичко толкоз бързо, с цел да се получи ударът?

- Подадоха ми топката и тя идваше към мен малко постепенно. В момента ми хрумна концепцията и даже не се замислих. Бях уверен, че ще стане, в случай че удрям по този начин. Не му мислих много-много, а просто стрелях. Всичко стана за една секунда и се получи.

- Ерик, от един футболен левичар на различен левичар, доста ти благодаря!

- Беше наслаждение!

- Късмет и да вкараш доста голове!

- Благодаря!
Премиър лийг 7 кръг, събота 28 септември Тотнъм 17:00 Саутхамптън