Недислав Веселинов пред ФАКТИ - как можем от етаж -2 в София да полетим над Персийския залив
В понеделник вечер, въоръжена с диктофон и всякакви други джаджи престъпих вратите на съветския център на улица „ Шипка “ в София, с цел да се спусна към подземните етажи, да отворя една елементарна бяла врата и от равнище -2 да полетя над Персийския залив с изтребителя Су-33. В равнище -2 се намира българския авиосимулатор „ Фотоника “, който симулира полети над Кавказ и Персийския залив с набор от изтребители и хеликоптери. Може да симулира полет даже със совалка.
„ Фотоника Авиосимулатор е банален железен макет на самолетна кабина имитираща военен аероплан, която включва бутони и превключватели, които дават отговор за всички съществени системи на самолета - система за ръководство, навигационни, бойни и спомагателни системи “, написа в уеб страницата на авиосимулатора.
Полет над Дубай; Снимка: ФАКТИ
От ФАКТИ обаче се свързахме с инженер-физик Недислав Веселинов – един от основателите на " Фотоника ", с цел да разберем повече за симулатора. Физикът от своя страна ни предложения да полетим, прекара едно значително време, с цел да обясни по какъв начин работи авиосимулаторът, какви са частите на изтребителя, който ми следва да ръководя, по какъв начин да го ръководя.
След едно много неприятно начало, в което подвигнах колесниците още до момента в който бях на земята, въпреки всичко съумях да полетя. Прелетях прекомерно покрай един небостъргач обаче и се разруших. На втория опит нещата получиха по-добър тип и даже сполучливо излетях от самолетоносач. Оценявам се като естествен гений.
„ Създадохме го при започване на 2018 година – три момчета. Това сме аз – Недислав Веселинов, инженер по електрониката беше Явор Григоров, а основният технолог беше Георги Болашъков. За към три месеца създадохме самото произведение и още за към три месеца го въвеждахме в употреба и се учехме по какъв начин да работим с него “, споделя инженер-физикът.
„ От тогава до в този момент се експлоатира на практика непрекъснато, в случай че изключим коронакризата. На месец идват доста хора – по 300-400 индивида идваха преди рецесията. Съответно непрекъснато имаше хора, ние правехме и курсове за в началото образование на водачи и за въвеждане в тази специалност. Най-възрастният човек, който е летял е баба ми на 85 години “, сподели още Веселинов.
„ Авиосимулаторът е напълно за военно хвърчене. Кабината може да симулира и гражданско, само че е основана най-вече за военно. Може да се лети на американска совалка апропо – имаме стратегия, която може да симулира и подобен полет. Самолетите, с които симулираме хвърчене и ги има в българската войска са L-39, МиГ-29, имаме хеликоптера Ми-8, също така имаме самолета Су-33, имаме F-16, имаме P-51, който е по-стар – той е от Втората международна война “, описа Недислав Веселинов.
Освен, че извърши военна задача в Кавказ, Веселинов ни сподели и кацане на самолетоносач – едно от най-сложните неща в авиацията. Видяхме още и небезизвестната фигура от висшия пилотаж „ Кобрата на Пугачов “ и маневрен въздушен пердах с F-16. Летяхме над Кавказ и Дубай, по залез и в снежна стихия.
Полет над Кавказ; Снимка: ФАКТИ
На въпроса дали авиосимулаторът може да се употребява от професионални летци, Веселинов отговори: „ Идват професионални летци. Посещават го и летят, сравнявайки параметрите на полета на разнообразни самолети. Но като цяло те имат процедури, които би трябвало да следват. Нашият симулатор не е напълно едно към едно с кабината, която те експлоатират. На летците им би трябвало по-скоро да се учат на процедурите и това е нашата бъдеща упоритост – да създадем кабина, която е едно към едно с тази на действителен аероплан, с цел да могат професионални военни летци да работят с нея “.
„ Българските симулатори, които летят в Долна Митрополия са извънредно остарели. Това са руски симулатори, доста са остарели и като идеология, и като всичко. Би имало огромно приложение, тъй като всичките млади водачи биха могли да минават първичната си подготовка в симулатора. В момента нашите водачи вървят да се учат да летят в Сърбия и Македония, които дори не са членове на НАТО. Това коства много скъпо. Затова нашата цел - и се надяваме, че Министерството на защитата ще помогне с това, е да създадем симулатори за българската войска. Български симулатори за българската войска, които на всичкото от горната страна ще излязат 10 пъти по-евтино от западни аналози “, сподели Веселинов във връзка приложението на подобен симулатор в българската авиация.
Ориентировъчната цена на сходен авиосимулатор, той разяснява: „ Един подобен симулатор, дружно с напъните на колектива, който го основава, със заплащането на труда им би излязъл сред 160 и 300 хиляди лв. според от това какъв брой богата гама от съставни елементи ще се създадат. Да има място за оператор, да има всички нужни детайли, които са симулират полета. Може да се направи доста цялостна симулация “.
Снимка: ФАКТИ
На въпрос за финансирането на „ Фотоника “ инженер-физикът отговори, че авиосимултаторът е финансиран напълно с персонални средства на основателите му. А повода да се обитава в Руския културно-информационен център е: „ Така се получи. Ние искахме да е на територията на Софийския университет, само че за жалост не се получи. В последна сметка единствените хора, които действително ни помогнаха с място бяха от съветския център. Те ни дадоха най-нормална цена за наем, те ни дадоха най-нормални условия, при които въпреки всичко да можем да се развиваме, а не да създадем нещо и по-късно да работим с него, с цел да устояваме някой различен “.
„ Фотоника Авиосимулатор е банален железен макет на самолетна кабина имитираща военен аероплан, която включва бутони и превключватели, които дават отговор за всички съществени системи на самолета - система за ръководство, навигационни, бойни и спомагателни системи “, написа в уеб страницата на авиосимулатора.
Полет над Дубай; Снимка: ФАКТИ
От ФАКТИ обаче се свързахме с инженер-физик Недислав Веселинов – един от основателите на " Фотоника ", с цел да разберем повече за симулатора. Физикът от своя страна ни предложения да полетим, прекара едно значително време, с цел да обясни по какъв начин работи авиосимулаторът, какви са частите на изтребителя, който ми следва да ръководя, по какъв начин да го ръководя.
След едно много неприятно начало, в което подвигнах колесниците още до момента в който бях на земята, въпреки всичко съумях да полетя. Прелетях прекомерно покрай един небостъргач обаче и се разруших. На втория опит нещата получиха по-добър тип и даже сполучливо излетях от самолетоносач. Оценявам се като естествен гений.
„ Създадохме го при започване на 2018 година – три момчета. Това сме аз – Недислав Веселинов, инженер по електрониката беше Явор Григоров, а основният технолог беше Георги Болашъков. За към три месеца създадохме самото произведение и още за към три месеца го въвеждахме в употреба и се учехме по какъв начин да работим с него “, споделя инженер-физикът.
„ От тогава до в този момент се експлоатира на практика непрекъснато, в случай че изключим коронакризата. На месец идват доста хора – по 300-400 индивида идваха преди рецесията. Съответно непрекъснато имаше хора, ние правехме и курсове за в началото образование на водачи и за въвеждане в тази специалност. Най-възрастният човек, който е летял е баба ми на 85 години “, сподели още Веселинов.
„ Авиосимулаторът е напълно за военно хвърчене. Кабината може да симулира и гражданско, само че е основана най-вече за военно. Може да се лети на американска совалка апропо – имаме стратегия, която може да симулира и подобен полет. Самолетите, с които симулираме хвърчене и ги има в българската войска са L-39, МиГ-29, имаме хеликоптера Ми-8, също така имаме самолета Су-33, имаме F-16, имаме P-51, който е по-стар – той е от Втората международна война “, описа Недислав Веселинов.
Освен, че извърши военна задача в Кавказ, Веселинов ни сподели и кацане на самолетоносач – едно от най-сложните неща в авиацията. Видяхме още и небезизвестната фигура от висшия пилотаж „ Кобрата на Пугачов “ и маневрен въздушен пердах с F-16. Летяхме над Кавказ и Дубай, по залез и в снежна стихия.
Полет над Кавказ; Снимка: ФАКТИ
На въпроса дали авиосимулаторът може да се употребява от професионални летци, Веселинов отговори: „ Идват професионални летци. Посещават го и летят, сравнявайки параметрите на полета на разнообразни самолети. Но като цяло те имат процедури, които би трябвало да следват. Нашият симулатор не е напълно едно към едно с кабината, която те експлоатират. На летците им би трябвало по-скоро да се учат на процедурите и това е нашата бъдеща упоритост – да създадем кабина, която е едно към едно с тази на действителен аероплан, с цел да могат професионални военни летци да работят с нея “.
„ Българските симулатори, които летят в Долна Митрополия са извънредно остарели. Това са руски симулатори, доста са остарели и като идеология, и като всичко. Би имало огромно приложение, тъй като всичките млади водачи биха могли да минават първичната си подготовка в симулатора. В момента нашите водачи вървят да се учат да летят в Сърбия и Македония, които дори не са членове на НАТО. Това коства много скъпо. Затова нашата цел - и се надяваме, че Министерството на защитата ще помогне с това, е да създадем симулатори за българската войска. Български симулатори за българската войска, които на всичкото от горната страна ще излязат 10 пъти по-евтино от западни аналози “, сподели Веселинов във връзка приложението на подобен симулатор в българската авиация.
Ориентировъчната цена на сходен авиосимулатор, той разяснява: „ Един подобен симулатор, дружно с напъните на колектива, който го основава, със заплащането на труда им би излязъл сред 160 и 300 хиляди лв. според от това какъв брой богата гама от съставни елементи ще се създадат. Да има място за оператор, да има всички нужни детайли, които са симулират полета. Може да се направи доста цялостна симулация “.
Снимка: ФАКТИ
На въпрос за финансирането на „ Фотоника “ инженер-физикът отговори, че авиосимултаторът е финансиран напълно с персонални средства на основателите му. А повода да се обитава в Руския културно-информационен център е: „ Така се получи. Ние искахме да е на територията на Софийския университет, само че за жалост не се получи. В последна сметка единствените хора, които действително ни помогнаха с място бяха от съветския център. Те ни дадоха най-нормална цена за наем, те ни дадоха най-нормални условия, при които въпреки всичко да можем да се развиваме, а не да създадем нещо и по-късно да работим с него, с цел да устояваме някой различен “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ