Защо Ердоган отново подкрепи Путин?
В политическото схващане на турците е мощен синдромът на имперското минало и в сърцата си те схващат желанието на Русия да се укрепи в постсъветското пространство. Ето за какво една от главните цели на турската дипломация е да сътвори обстановка, в която да може да се употребяват геополитическите и други запаси на Русия в своя изгода.
След като съветският президент Владимир Путин на Източния стопански конгрес, базирайки се на износа на зърно от някогашната Украинска ССР, сподели, че те „ просто ни хвърлиха “, че в последна сметка то не е изпратено в разрастващите се страни, както се очакваше, а в богатите европейски страни (само два кораба бяха изпратени в най-нуждаещите се страни, макар че имаше общо 87 кораба ), че има намерение да се „ съветва и с Ердоган “, президентът на Турция бързо отговори на тази забележка. Той се съгласи с думите на съветския сътрудник, че зърното от пристанищата на някогашната Украинската ССР не отива в най-бедните страни, а в Европа, отбелязвайки, че „ сега няма доставка от Русия при доставка на зърно “, и сподели, че ще разиска този въпрос с Путин в Самарканд, където е срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие ще се организира на 15 и 16 септември (ШОС).
Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Иван Шилов. ИА Регнум
В Съединени американски щати се пробваха да парират тези констатации. New York Times стартира да изяснява обстановката, като сподели, че корабите транспортират зърно, закупено по търговски контракти, а чиновници на Организация на обединените нации споделиха, че „ комерсиалната търговия играе роля в стабилизирането на пазара, даже и да не визира страни, които са изправени пред дефицит на храна, “ и че, споделиха те, „ международните цени падат “.
Тук има зрънце истина. В Русия към момента има вътрешни ограничения, които лимитират доставките на зърно за международните пазари - експортни мита. Силната рубла също се усеща, което се отразява отрицателно на износа, само че и на общия спад на цените на международния пазар, в това число заради предлагането на артикули от някогашната Украинска ССР в границите на зърнения кулоар. Експертите считат, че обстановката може да се промени, защото договорката за зърно е лимитирана до три месеца.
Но факт е, че казусът с износа на зърно от някогашната Украинската ССР беше интензивно и погрешно употребена от груповия Запад като един от инструментите на осведомителната война против Русия.
Сега, както сподели представителят на Русия Василий Небензя в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Москва „ може да не удължи договорката за зърно, защото от самото начало страната не е съумяла да извади нито един транспортен съд с храна от своите пристанища “. Тогава в какъв подтекст ще се разисква този въпрос по време на персонална среща сред Путин и Ердоган в Самарканд?
Възможно е договорката да не бъде прекратена, като се има поради, че до края на годината се чака растеж на цените на зърното и растеж на съветския експорт на храни. Но това е единствено евентуален сюжет, защото има интерес и от Турция, в чиито пристанища се претрупва зърно, а част от него се изкупува от турски компании.
В същото време в Самарканд Путин и Ердоган евентуално ще обсъдят рецесията на територията на някогашната Украинска ССР. Президентът на Турция към този момент направи значими изказвания по този въпрос. Според него Западът „ води политика, учредена на провокации “ и „ не наподобява рецесията да завърши скоро “.
Ако продължим тази мисъл на Ердоган, то близкият до турското държавно управление dikGAZETE твърди, че някогашната Украинската ССР е " в очакване на разпад ". Преди това Турция, в коридорите на НАТО, беше уверена, че Западът ще може да употребява Киев за разпадането на Русия и че е належащо да се приготви за преразпределението на нейното „ завещание “.
В тази връзка някои турски медии описаха исторически сюжети, които към този момент избиха политическите зъби с претенциите на Турция към Закавказието, Централна Азия и, несъмнено, Крим. И защо може да претендира Турция при разпадането на някогашната Украинска ССР? Да получи избрани преференции за политиката си на отвод от антируските наказания, посредническите старания в рецесията от някогашната Украинска ССР и поддържане на високо равнище в търговско-икономическото съдействие?
Реджеп Тайип Ердоган (cc) Администрация на президента на РФ.
Едва ли турците разчитат да получат парче от " баницата ", само че разчитат на поддръжката на Русия при решаването на част от своите близкоизточни и средиземноморски проблеми, като бенефициенти от рецесията на рецесията в някогашната Украинска ССР.
Каквото и да се приказва, синдромът на имперското минало е мощен в политическото схващане на турците и в сърцата си те схващат желанието на Русия да се утвърди в постсъветското пространство. Ето за какво една от главните цели на турската дипломация е да сътвори обстановка, в която да може да се употребяват геополитическите и други запаси на Русия в своя изгода.
През 20-те години на предишния век Мустафа Кемал съумява да реализира това. Ще успее ли през днешния ден Ердоган, който показва своя суверенитет и пази личните си национални ползи?
Анкара резервира действителни благоприятни условия за подсилване на районното си въздействие въз основата на Русия, която няма териториални искания към Турция, само че има свои обилни геополитически ползи. Така че идният разговор сред Путин и Ердоган в Самарканд дава обещание да бъде кондензиран и забавен.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
След като съветският президент Владимир Путин на Източния стопански конгрес, базирайки се на износа на зърно от някогашната Украинска ССР, сподели, че те „ просто ни хвърлиха “, че в последна сметка то не е изпратено в разрастващите се страни, както се очакваше, а в богатите европейски страни (само два кораба бяха изпратени в най-нуждаещите се страни, макар че имаше общо 87 кораба ), че има намерение да се „ съветва и с Ердоган “, президентът на Турция бързо отговори на тази забележка. Той се съгласи с думите на съветския сътрудник, че зърното от пристанищата на някогашната Украинската ССР не отива в най-бедните страни, а в Европа, отбелязвайки, че „ сега няма доставка от Русия при доставка на зърно “, и сподели, че ще разиска този въпрос с Путин в Самарканд, където е срещата на върха на Шанхайската организация за съдействие ще се организира на 15 и 16 септември (ШОС).
Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Иван Шилов. ИА Регнум
В Съединени американски щати се пробваха да парират тези констатации. New York Times стартира да изяснява обстановката, като сподели, че корабите транспортират зърно, закупено по търговски контракти, а чиновници на Организация на обединените нации споделиха, че „ комерсиалната търговия играе роля в стабилизирането на пазара, даже и да не визира страни, които са изправени пред дефицит на храна, “ и че, споделиха те, „ международните цени падат “.
Тук има зрънце истина. В Русия към момента има вътрешни ограничения, които лимитират доставките на зърно за международните пазари - експортни мита. Силната рубла също се усеща, което се отразява отрицателно на износа, само че и на общия спад на цените на международния пазар, в това число заради предлагането на артикули от някогашната Украинска ССР в границите на зърнения кулоар. Експертите считат, че обстановката може да се промени, защото договорката за зърно е лимитирана до три месеца.
Но факт е, че казусът с износа на зърно от някогашната Украинската ССР беше интензивно и погрешно употребена от груповия Запад като един от инструментите на осведомителната война против Русия.
Сега, както сподели представителят на Русия Василий Небензя в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, Москва „ може да не удължи договорката за зърно, защото от самото начало страната не е съумяла да извади нито един транспортен съд с храна от своите пристанища “. Тогава в какъв подтекст ще се разисква този въпрос по време на персонална среща сред Путин и Ердоган в Самарканд?
Възможно е договорката да не бъде прекратена, като се има поради, че до края на годината се чака растеж на цените на зърното и растеж на съветския експорт на храни. Но това е единствено евентуален сюжет, защото има интерес и от Турция, в чиито пристанища се претрупва зърно, а част от него се изкупува от турски компании.
В същото време в Самарканд Путин и Ердоган евентуално ще обсъдят рецесията на територията на някогашната Украинска ССР. Президентът на Турция към този момент направи значими изказвания по този въпрос. Според него Западът „ води политика, учредена на провокации “ и „ не наподобява рецесията да завърши скоро “.
Ако продължим тази мисъл на Ердоган, то близкият до турското държавно управление dikGAZETE твърди, че някогашната Украинската ССР е " в очакване на разпад ". Преди това Турция, в коридорите на НАТО, беше уверена, че Западът ще може да употребява Киев за разпадането на Русия и че е належащо да се приготви за преразпределението на нейното „ завещание “.
В тази връзка някои турски медии описаха исторически сюжети, които към този момент избиха политическите зъби с претенциите на Турция към Закавказието, Централна Азия и, несъмнено, Крим. И защо може да претендира Турция при разпадането на някогашната Украинска ССР? Да получи избрани преференции за политиката си на отвод от антируските наказания, посредническите старания в рецесията от някогашната Украинска ССР и поддържане на високо равнище в търговско-икономическото съдействие?
Реджеп Тайип Ердоган (cc) Администрация на президента на РФ.
Едва ли турците разчитат да получат парче от " баницата ", само че разчитат на поддръжката на Русия при решаването на част от своите близкоизточни и средиземноморски проблеми, като бенефициенти от рецесията на рецесията в някогашната Украинска ССР.
Каквото и да се приказва, синдромът на имперското минало е мощен в политическото схващане на турците и в сърцата си те схващат желанието на Русия да се утвърди в постсъветското пространство. Ето за какво една от главните цели на турската дипломация е да сътвори обстановка, в която да може да се употребяват геополитическите и други запаси на Русия в своя изгода.
През 20-те години на предишния век Мустафа Кемал съумява да реализира това. Ще успее ли през днешния ден Ердоган, който показва своя суверенитет и пази личните си национални ползи?
Анкара резервира действителни благоприятни условия за подсилване на районното си въздействие въз основата на Русия, която няма териториални искания към Турция, само че има свои обилни геополитически ползи. Така че идният разговор сред Путин и Ердоган в Самарканд дава обещание да бъде кондензиран и забавен.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ