Чорбаджията – „изедник“ или народен закрилник
В поемата „ Хайдути “ Христо Ботев загатва чорбаджията като „ грабител “, а хайдутинът Чавдар челник и дружината му са еднообразно страшни за „ чорбаджии и турци. “ Тази визия за чорбаджията, като грабител и национален душманин, е доста устойчива. От къде произлиза това негативно отношение към чорбаджиите, нали знаем, че и те са родом българи, за какво в националното схващане толкоз постоянно биват приравнявани с турците (т. е. с непознатото, небългарското)?
Едната повода е в нормалния метод, по който чорбаджиите натрупват материално положение. Другата е, че защото са първенци по благосъстояние и авторитет, чорбаджиите вземат присъединяване в османския административен уред. Това става посредством включването им в органите на локалната власт, така наречен меджлис – локалния парламент (общински съвет).Чорбаджиите носят отговорност за мира и естественото битие, грижат се да няма протести, което пък ги настройва против недоволните от властта българи.
През 1839 година в Османската империя са оповестени повсеместни промени, носещи името Танзимат. Целта им е страната да се „ поевропейчи “ и да дадат подтик за по-ускорено капиталистическо развиване. За задачата се приема Търговски закон, който брани частната благосъстоятелност от похищения и урежда връзките сред участниците в икономическия развой. Опитът империята да се „ поевропейчи “ в стопански проект обаче излиза безусловно несполучлив. И след започването на Танзимата са непокътнати порочните ориенталски практики за печелене на пари и „ правене на бизнес “ (алъш-вериш). Именно тези практики благоприятстват за засилващата се икономическа и политическа мощност на българските чорбаджии.
В империята доминира правото на откупуване на налози. Високата врата (османското правителство) афишира какви суми желае да придобие от поданиците си по области, а по-късно позволява някого да откупи събирането на налозите измежду популацията и да го реализира, както откри за добре. Този откупвач на налози (мюлтезим) по-късно взима налози в размер, какъвто самичък си реши. С началото на промените илтизамът (откупуване на данъци) е публично разгласен за „ един пагубен бит “ с „ разорителни последствия “. Въпреки това, с тайното единодушие на държавното управление, той продължава да съществува, а „ бакшишите “ под масата не секват. Много от заможните български чорбаджии натрупват благосъстояния точно от откупвачество на налози.
Друг път към „ лесните пари “ е лихварството. По българските земи изцяло отсъства каквато и да било кредитна институция, тъй че пари за „ вложения “ или нещо друго може да се вземат единствено от частни лица, най-често богати чорбаджии. Случвало се цели села да бъдат безусловно заробени от непостижими лихви, случайно определяни от чорбаджията-лихвар.
Като най-достоен метод за замогване измежду чорбаджиите може да се уточни търговията. Тъй като за дълъг интервал от време през XIX в. държавното управление поддържа ниски износни мита, свободните капитали в страната се ориентирали към изкупуване на зърно и продажбата му зад граница, най-много в Англия. Чорбаджиите-търговци откриват търговски контакти със западна Европа, а по-едрите всред тях отварят лични търговски къщи в чужбина и забогатяват неимоверно доста.
Делата на българските чорбаджии не трябва да се възприемат едностранчиво, с акцент единствено върху порочните печелбарски практики. При осмислянето на българското стопанско минало е обърнато внимание, че у нас се гледа негативно на хората с пари малко преди и след Освобождението, тъй като те печелят, отклонявайки средства от по-бедните си сънародници към себе си. Докато на Запад се печели и от колониите, т. е. капиталите идват и от вън, което не буди недоволството на по-бедните в страната.
Известно е, че на чорбаджии принадлежи историческата заслуга по извоюване на българската църковна самостоятелност и основаването на Българската екзархия (1870 г.). На хаджи Николи принадлежи изразът: „ Ще дам всичкото си благосъстояние, само че в Търново гръцки владици няма да има. “ Ангажиментът на български чорбаджии в областта на духовното осъзнаване на народа е деклариран и поредно отстояван. С присъединяване на чорбаджии в дарителски акции се появяват в българските земи учебни заведения, в които се преподава на български, а не на гръцки. Трябва да е ясно, че в придвижването на общонародна култура вземат участие капитали главно на български чорбаджии, тъй като в техните среди се намират хора с пари, които същински милеят за българското и родното. На неналичието на революционност и на метежен дух у чорбаджиите не трябва да се гледа като недостатък.
Участници в първия български църковно-народен събор. Сред тях личат имената на доста знатни чорбаджии, измежду които Христо Тъпчилещов, Георги Чалъков и др:
Прочети повече: Кой е Христо Тъпчилещов?
