В подсъзнанието на детето има агресия към хората. Наследено от

„ В подсъзнанието на детето има експанзия към хората. Наследено от родителите, има искания и боязън. И с цел да не убие тази експанзия другите и да не се трансформира в стратегия за заличаване, детето става аутист – хората изчезват от кръга на общуването му. “

The Outsider by Donna Williams (1963-2017)

Диагностика на кармата (книга 12)

Възрастна жена споделя за проблемите на внука си. Той има аутизъм, плюс периодическа енуреза, а щерка й, майката на внука, надали не от раждането си има ихтиоза. Когато е била на седем месеца, кожата й станала суха, и въпреки че в този момент е на към трийсет години, нищо не се е трансформирало, и медикаментите не оказват помощ. „ А при мен – допълва дамата, – през последните няколко години мощно са стегнати всички мускули и усещам, че ще става по-лошо. Имала съм проблеми с душeвността, само че през последните години някаква същина ме унижава и просто тиранизира... “

Какво е аутизмът? Това е защитна форма от стрес, по този начин организмът се пази. Ще обясня посредством образец. Върху малко дете се е нахвърлило куче, почнало е да ръмжи и се пробвало да го ухапе. След това детето почнало да заеква. Но едно дете в тази обстановка ще стартира да заеква, а друго – не. Обяснението е просто. Малкото дете живее посредством възприятията на родителите си, и в случай че те погрешно са прекосявали през напрежението в интервала на появяването му на бял свят, тогава то е лишено от опцията вярно да минава през мъчителните обстановки. Ако страхът надвишава избрана норма, се включва блокировка на този боязън, другояче той убива. Страхът се ражда от съзнанието ни. Значи, в случай че съзнанието е деформирано, потиснато, страхът ще бъде по-малък. Съзнанието е обвързвано с речта. Щом съзнанието се превъзбуди, човек стартира да заеква. Превъзбуденото положение води до нараснала експанзия, и тази експанзия, преминавайки на тънките проекти, унищожава освен сегашното, само че и бъдещето.

Да си зададем въпроса: за какво съзнанието е нападателно? Спомнете си известната фраза от Стария Завет – „ Многото познание носи доста тъга “. Защо знанията не водят до благополучие? Защото съзнанието е обвързвано с тялото, а тялото желае храна, отбрана и е обречено на експанзия. Съществува наше висше схващане, което е троично. Главната му част е обвързвана с първо повода, Твореца; втората му част е обвързвана с подсъзнанието, което е безтелесно и се сплотява с цялата Вселена; третата част е към този момент директно това, което ние назовава схващане, то е обвързвано с тялото и зависи от него.

Та ето, когато телесното схващане става основно, естествената настъпателност на човек се усилва неведнъж. Но в случай че за тялото агресивността е обикновено събитие, то за подсъзнанието това към този момент е неприемливо. И в случай че агресивното схващане се пробва да ръководи подсъзнанието, то би трябвало да загине дружно с тялото. Когато човек стартира да задоволява инстинктите свързани с тялото, когато той стартира да се покланя на желанията и благополучието си, тогава изначало, до момента в който душата не е набрала инерция, агресивността е незабележима. С времето човек стартира да вижда, че душата му се преизпълва със завист, че от душата му си потегля любовта, че се унищожава единството с Бог и Вселената. Но постоянно това осъзнаване идва прекомерно късно.

…Внукът ви има аутизъм. Това значи, че той не може да одобри напрежението, да премине през травматична обстановка с обич. Значи лекуването е не в активизацията на съзнанието, а в умеенето да резервира любовта и силата в мъчителна обстановка. Заекването, аутизмът, детската церебрална парализа - всичко това са феномени от едно естество. Хиперфункция на съзнанието, експлоадиране на експанзия и по-късно закъснение на съзнанието и тялото. Значи за лекуването на такова дете би трябвало не да се развива съзнанието, а противоположното - да се забавя. Защо общуването измежду природата и играта с животни усъвършенства положението на такива деца?

Представете си, че детето се къпе с делфин. За него това е голяма наслада, а насладата е отдаване на сила. А ние получаваме основната сила посредством любовта към Бог. Значи насладата, отдаването на сила засилват концентрацията върху Божественото, освен това съзнанието в този миг се забавя, тъй като това е игра, тъй като от животното не очакваш подлости, тъй като водата спомага за закъснение на съзнанието. Нали всички сме произлезли от водата. И когато се потапяме във вода в нас протича рефлексно закъснение на висшите дялове на мозъка. И стартира да понижава агресивността и по-лесно се понася напрежението. В подсъзнанието на детето има експанзия към хората. Наследено от родителите, има искания и боязън. И с цел да не убие тази експанзия другите и да не се трансформира в стратегия за заличаване, детето става аутист – хората изчезват от кръга на общуването му. Агресивността стопира. А към животните в подсъзнанието на детето няма експанзия. И когато то поддържа връзка с делфините, образува вярно отношение към света. Това е обич, отдаване на сила, неявяване на искания, наказание и обиди. И в случай че родителите не са предали на детето си вярно отношение към живота, общувайки с животните, то в някаква степен се учи на него единствено.

А в този момент ще опиша за онази роля, която сте изиграли вие за проблемите му – казвам на дамата. – Но първо ще ви обясня какво е това боязън и защо е необходим. Адаптацията на всяко създание към средата се показва с две понятия: какво би трябвало да се прави и какво не би трябвало да се прави. Колкото в по-високо равнището на развиване на организма, толкоз по-добре работи правилото „ какво би трябвало да се прави “, т.е. правилото на моркова, заинтересоваността. Колкото е по-ниско равнището, толкоз по-добре работи правилото на тоягата. Страхът е прекъсване на силата. Спирането на силата е гибел. Затова страстта на страха е модел на личната гибел. Това разрешава да не се правят нелепости. Но в случай че страхът е загуба на сила, значи е и загуба на обич. Ако изпитвате боязън, когато край вас е профучал камион, това е обикновено. Това чувство за гибел ще накара инстинкта ви за самозапазване да работи интензивно, и идващия път вие към този момент няма да излезете на пътното платно. Но в случай че камионът е минал около вас през вчерашния ден, а вие към момента изпитвате боязън, ще се разболеете. Загубата на сила за това денонощие ще бъде толкоз огромна, че организмът ви ще се обезточи, и просто няма да имате шансове да оцелеете.

По подобен метод заболяването, разрушавайки външната, грубата сила, избавя силата на тъничък проект, нужна за съществуването на душата ни и бъдещето ни. Чрез боязън ние можем да загубим сила, и това възприятие се ускорява от плашливост, от оскърбление, отчаяние. Всичко това са форми на загуба на сила, а значи и на отвод от любовта. А в случай че страхът е неконтролируем, в случай че той върви като лавина, то за малко време човек може да унищожи душата си.

Защо хората от боязън получават раздор на сърцето или полудяват? Всичко това са форми на прекъсване на енергетичната загуба. За да осъзнаем протичащото се, а това значи да забележим единството на всички събития, би трябвало да изразходваме сила. Главното схващане за събитията минава посредством любовта към Бог, и в тази обич всички събития във Вселената са свързани в едно. Но в случай че човек е завързан към телесното си схващане, е на практика невероятно да види връзката сред събитията. И когато в сериозна обстановка поражда голямо претоварване на съзнанието, а в случай че към това се прибавя и боязън, се включва предпазен механизъм и съзнанието стопира. Защо страхът сковава? Защото няма сила. Страхливият човек в никакъв случай няма да бъде умен. Без обич в душата в никакъв случай няма да има дръзновение, а същинската обич е невъзможна без разбирането на вярата в Бог. Човек, покланящ се на телесните удоволствия, постоянно ще има податливост към недоумение на света, към плашливост и заболявания.

…Връщаме се към вашия внук – казвам на дамата, – полето към него се свива. Това значи, че той на практика няма сила и може да оцелее единствено с неизлечимо заболяване. Във всяка непредвидена стресова обстановка при него ще протече не изблик на обич и сила, а изблик на ненавист, смут и отчаяние. Всяка мъчителна обстановка за него ще бъде самоубийствена, по тази причина той бяга от обстановката, затваряйки съзнанието си. Една от аргументите за това положение на внука ви е в това, че преди зачеването на щерка си вие не сте желала да живеете. И това, че щерка ви от дребна има проблеми с кожата, също е обвързвано с дефицит на обич. Програмата за самоизтребление се възпира от проблеми с кожата и червата. За момиче това е ежесекундно унижение на тялото, съзнанието и идеалите. Искаш, не искаш, само че се постанова да го приемаш. Ако лекарите бяха излекували кожното заболяване, тогава, най-вероятно, децата на щерка ви не биха могли да се появят на бял свят. Но защото заболяването й е дала отчасти филтриране, щерка ви единствено е носила в себе си инфекцията на експанзия към любовта. Ако в нея имаше образувана религия в Бог, то преди появяването на детето са щели да й дадат опция за филтриране. Но в нея е нямало обич и религия, по тази причина всяко филтриране е щяло да даде противоположен резултат, би влошило обстановката. Затова не са й пратили никакви тествания от горната страна. Родило се е проблематично дете.

…Сега в резюме да изброим проблемите ви. Има заболявания на ревността, и има заболявания на гордостта. Мисля, че разбирате, че при вас протича тематиката на гордостта, по тази причина вашият живот е поредност от унижения. Трябвало е да бъдат унизени съзнанието, качествата и ориста ви. На унизения и беззащитния му е по-лесно да се обърне към любовта и Бог, по тази причина са се появили проблеми с душeвността, уроките, магията. Свиването на мускулите е неумение да се освободите от вътрешния стрес.

Когато се вълнуваме, тормозим се, мускулите ни рефлексивно се свиват. Подобна реакция е нужна, с цел да можем в миг на заплаха бързо да избягаме, само че в случай че съзнанието не може да се успокои, то непрекъснато възобновява стресовете, и тогава свиването на мускулите довежда до заболявания. Когато мускулът се напряга, избухва външната, грубата сила и внезапно понижава тънката сила. За да тръгне тънката сила, която води до развиване и смяна, мускулът би трябвало да се отпусне. Затова стегнатият, напрегнатият човек в никакъв случай няма да усъвършенства спортните си резултати, колкото и да тренира. Така че свиването на мускулите още един път потвърждава, че вие не можете да забавите и да изключите съзнанието си. Техниките за прекъсване на съзнанието са известни доста от дълго време. Това е и обливане със студена вода заран, и банята, и излетите измежду природата, и монотонното вървене, и ритмичната музика – вече съм приказвал за това.

Гордостта внезапно се ускорява, когато човек не приема това, което се е случило. Умението напълно да приемеш случилото се като обещано от Бог води до внезапно закъснение на съзнанието. Ако ние престанем непрекъснато да планираме, да се тормозим за бъдещето, за известно време се откажем от задачите си, отхвърлим ги, ще протече мощно закъснение на съзнанието и ще ни е по-лесно да усетим Божествената воля. Помните ли какво е казвал Христос? – „ Не мислете за утрешния ден “.

Превъзбуденото положение ни привързва към тялото и закрива визията на Божественото. Към сегашното също би трябвало да се отнасяме вярно. Опитайте се за известно време да спрете всякаква оценка на обстановките, тогава ще изчезнат осъждането и рецензията, т.е. ще спре унищожаването на силата на любовта. Какво е това оценка на обстановката, анализът й? Това е съвместяване на причина и разследване, блян да се види взаимовръзката им. Но в случай че споделяме: „ Това се е случило, значи по този начин е решил Бог “ – ние се превключваме от визията на тези връзки към чувството им. Чувствата ни знаят неимоверно повече, в сравнение с мислите ни. Спомнете си известния израз: „ дяволът чука в главата, а Бог в сърцето “. Бог е цялото, а дяволът – само част, смятаща се за цяло. И когато съзнанието усеща себе си като венец на творението, когато човек се афишира за цар на природата, това е елементарен дяволизъм. Престанете да се покланяте на тялото и съзнанието си.

Вие по този начин и не сте се научили да обичате. А в случай че положението на съзнанието и тялото ви се бяха подобрили внезапно, тогава самоизолирането и отричането от любовта са щели да избухнат с нова мощ.

Изводът е елементарен: в случай че желаете да помогнете на щерка си и на внуците си, научете се да обичате, научете се вярно да преминавате през травматични обстановки, за известно време забавете съзнанието и потребностите на тялото, концентрирайте се върху Божественото си „ аз “ и се освободете от Човешкото „ аз “. Тогава молитвата ви за децата и внуците ще може да ги промени. Не си поставяйте доста цели, направете вярно първата крачка. Непрекъснато удържайте любовта към Бог и я запазвайте във всяка мъчителна обстановка. Ако съумеете да извършите това, всичко останало ще се подреди.

Със съкращения от: „ Диагностика на кармата “ (Книга 12 - Животът, като махване с крила на пеперуда), Сергей Н. Лазарев, изд. „ Станпрес “, 2007 година
Картина: The Outsider by Donna Williams (1963-2017)