КНСБ отчита поевтиняване на хляба с 30 ст., очаква ново поскъпване през зимата
В интервала 29.08-31.08.2022 година ИССИ на КНСБ организира второ експресно изследване по отношение на настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху Данък добавена стойност за двете артикули в актуализацията на Бюджет 2022 от началото на месец юли, оповестиха от Конфедерация на самостоятелните синдикати в България .
Проучването обхвана 22 регионални града. Регистрирани са цените на дребно в дребни и огромни търговски обекти. За задачите на проучването и съпоставимостта на данните, подадените от анкетната мрежа цени на хляба са подложени на спомагателна обработка за постигане на цената на продукта за " кг ". По отношение на цените на брашното не са направени спомагателни изчисления, защото са регистрирани общоприети разфасовки - пакети по кг.
Второто подред проучване демонстрира понижаване на цените на хляба, като регистрираният спад по отношение на края на юни варира сред 1% и 11%. Запазва се следената и по-рано наклонност на по-слаб спад в цената на един от всеобщо потребяваните типове самун, а точно при типовия. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в границите на 8% - 11% по отношение на края на юни.
Изследването още веднъж удостоверява съществуването на неравномерно понижаване на цените в страната. По-конкретно, разликите в темпа на намаляване на потребителските цени са подбудени от типа на комерсиалния обект, типа на предлагания вид самун и обитаемото място.
По-силно изразено понижение се следи при всеобщите потребявани разновидности на самун вид " Бял " и " Добруджа " с към 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на самун понижението към момента е надменно ниско, макар понижената данъчна ставка, както на брашното, по този начин и на хляба.
Запазва се наклонността в огромните търговски вериги да се регистрира по- мощно понижение в цените на другите типове самун (особено на тези, изискващи спомагателни първични материали за производството си, включително микс от семена). Същевременно в дребните търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на облага предопределят по-слабия спад и то съответно при най-консумираните типове самун.
Разликите в спада на продажните цени се резервират и по обитаеми места, като в избрани градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се регистрира по-сериозен ритъм на понижение (вкл. и в дребните магазини). Това още веднъж може да бъде целесъобразно с изоставането на тези места при започване на въвеждане на мярката заради изчакването на търговците тя да бъде оповестена в " Държавен вестник “ и действително въведена в счетоводните практики.
Какво демонстрират плановете?
С въвеждане от месец юли на 0% ставка Данък добавена стойност на хляба и брашното се очакваше по-значимо понижение при цената на хляба. Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и упованията на потребителите. Според нашите планове, понижението на цените по отношение на юни следва да бъде към 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този стадий проучването демонстрира, че понижението е едвам 30 ст.
Практиката демонстрира, че делът на брашното в крайната себестойност на хляба нормално е към 50%. Следователно общото понижение на цената на хляба, отчитайки и двете нулеви ставки, би следвало да бъде към този момент към 30%. Отчитайки поредно формулата при ценообразуване, следва към август цената за самун " Бял " да се търгува по 2,05 лева за 1 кг, а този на " Добруджа " – 1.95 лева за 1 кг.
При брашното се записва по-съществен спад в цените на дребно. Спрямо юни се регистрира понижение от към 11% в огромните търговски обекти. Наблюдават се и районни разлики, като в избрани обитаеми места има по-осезаемо облекчение на потребителите (напр. в Търговище, Добрич, Кюстендил).
Таблица 2: Цена на хляба: упованията и действителност /юни–август 2022г./
Изводи:
КНСБ беше срещу въвеждането на диференцирани ставки на Данък добавена стойност, тъй като Данък добавена стойност е индиректен налог и предстои на заплащане в крайната фаза на всеки артикул, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно Данък добавена стойност е налог върху потреблението и неговото понижение би трябвало цели резултат върху това ползване. Дори да е отстранен (нулева ставка) за обособени артикули и услуги, като хляба и брашното да вземем за пример, то цената на крайния артикул няма да се понижи, тъй като това не може да бъде следено от пазарната среда дотолкоз, доколкото тя от дълго време не е в безусловно съвършени условия. В България няма ясно построена методология, която да се употребява при изчисляването на крайната стойност на един артикул.
Върху цените на крайните артикули може да се повлияе само с по едно и също време понижение на целия размер на Данък добавена стойност, каквато е била практиката и преди (например, понижение на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ упорства от години. Тогава няма по какъв начин пазарът да реагира по различен метод, с изключение на да понижи цените на всички артикули и услуги, които се таксуват с Данък добавена стойност. Икономическата процедура е потвърдила неведнъж, че намаляването на Данък добавена стойност на избрани артикули и услуги не води наложително до намаляването на тяхната цена. С тази мярка действително се подкрепя бизнесът, а не потребителите. Според КНСБ бизнесът би трябвало да бъде подкрепян през разноските, а не посредством приходни ограничения. Всъщност, актуалното проучване удостоверява тъкмо тези наши заключения, защото сега регистрираните спадове са на половината от това, което се очакваше при изискванията на нулеви ставки, както на хляба, по този начин и на брашното.
Тази антикризисна мярка коства на бюджета към 100 млн. лева, освен това тя се оказа не задоволително ефикасна. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези равнища, като се вземат впредвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен интервал. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов тласък за растеж в цената на хляба и брашното, то стеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница понижава с 11.4% през септември, а междинните изкупни цени на хлебната пшеница означават растеж с близо 52% за едногодишен интервал.
В умозаключение - понижението на цените на хляба е доста надалеч от обещаното и предстоящото от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата конюнктура през зимата би способствала за нов растеж в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция по отношение на началото на лятото.
Проучването обхвана 22 регионални града. Регистрирани са цените на дребно в дребни и огромни търговски обекти. За задачите на проучването и съпоставимостта на данните, подадените от анкетната мрежа цени на хляба са подложени на спомагателна обработка за постигане на цената на продукта за " кг ". По отношение на цените на брашното не са направени спомагателни изчисления, защото са регистрирани общоприети разфасовки - пакети по кг.
Второто подред проучване демонстрира понижаване на цените на хляба, като регистрираният спад по отношение на края на юни варира сред 1% и 11%. Запазва се следената и по-рано наклонност на по-слаб спад в цената на един от всеобщо потребяваните типове самун, а точно при типовия. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в границите на 8% - 11% по отношение на края на юни.
Изследването още веднъж удостоверява съществуването на неравномерно понижаване на цените в страната. По-конкретно, разликите в темпа на намаляване на потребителските цени са подбудени от типа на комерсиалния обект, типа на предлагания вид самун и обитаемото място.
По-силно изразено понижение се следи при всеобщите потребявани разновидности на самун вид " Бял " и " Добруджа " с към 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на самун понижението към момента е надменно ниско, макар понижената данъчна ставка, както на брашното, по този начин и на хляба.
Запазва се наклонността в огромните търговски вериги да се регистрира по- мощно понижение в цените на другите типове самун (особено на тези, изискващи спомагателни първични материали за производството си, включително микс от семена). Същевременно в дребните търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на облага предопределят по-слабия спад и то съответно при най-консумираните типове самун.
Разликите в спада на продажните цени се резервират и по обитаеми места, като в избрани градове (Ямбол, Добрич, Хасково, Русе, Бургас) се регистрира по-сериозен ритъм на понижение (вкл. и в дребните магазини). Това още веднъж може да бъде целесъобразно с изоставането на тези места при започване на въвеждане на мярката заради изчакването на търговците тя да бъде оповестена в " Държавен вестник “ и действително въведена в счетоводните практики.
Какво демонстрират плановете?
С въвеждане от месец юли на 0% ставка Данък добавена стойност на хляба и брашното се очакваше по-значимо понижение при цената на хляба. Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и упованията на потребителите. Според нашите планове, понижението на цените по отношение на юни следва да бъде към 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този стадий проучването демонстрира, че понижението е едвам 30 ст.
Практиката демонстрира, че делът на брашното в крайната себестойност на хляба нормално е към 50%. Следователно общото понижение на цената на хляба, отчитайки и двете нулеви ставки, би следвало да бъде към този момент към 30%. Отчитайки поредно формулата при ценообразуване, следва към август цената за самун " Бял " да се търгува по 2,05 лева за 1 кг, а този на " Добруджа " – 1.95 лева за 1 кг.
При брашното се записва по-съществен спад в цените на дребно. Спрямо юни се регистрира понижение от към 11% в огромните търговски обекти. Наблюдават се и районни разлики, като в избрани обитаеми места има по-осезаемо облекчение на потребителите (напр. в Търговище, Добрич, Кюстендил).
Таблица 2: Цена на хляба: упованията и действителност /юни–август 2022г./
Изводи:
КНСБ беше срещу въвеждането на диференцирани ставки на Данък добавена стойност, тъй като Данък добавена стойност е индиректен налог и предстои на заплащане в крайната фаза на всеки артикул, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно Данък добавена стойност е налог върху потреблението и неговото понижение би трябвало цели резултат върху това ползване. Дори да е отстранен (нулева ставка) за обособени артикули и услуги, като хляба и брашното да вземем за пример, то цената на крайния артикул няма да се понижи, тъй като това не може да бъде следено от пазарната среда дотолкоз, доколкото тя от дълго време не е в безусловно съвършени условия. В България няма ясно построена методология, която да се употребява при изчисляването на крайната стойност на един артикул.
Върху цените на крайните артикули може да се повлияе само с по едно и също време понижение на целия размер на Данък добавена стойност, каквато е била практиката и преди (например, понижение на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ упорства от години. Тогава няма по какъв начин пазарът да реагира по различен метод, с изключение на да понижи цените на всички артикули и услуги, които се таксуват с Данък добавена стойност. Икономическата процедура е потвърдила неведнъж, че намаляването на Данък добавена стойност на избрани артикули и услуги не води наложително до намаляването на тяхната цена. С тази мярка действително се подкрепя бизнесът, а не потребителите. Според КНСБ бизнесът би трябвало да бъде подкрепян през разноските, а не посредством приходни ограничения. Всъщност, актуалното проучване удостоверява тъкмо тези наши заключения, защото сега регистрираните спадове са на половината от това, което се очакваше при изискванията на нулеви ставки, както на хляба, по този начин и на брашното.
Тази антикризисна мярка коства на бюджета към 100 млн. лева, освен това тя се оказа не задоволително ефикасна. Под въпрос остава и задържането на цените на хляба и брашното на тези равнища, като се вземат впредвид опасенията на производителите за задаващия се есенно-зимен интервал. Доколкото цените на горивата могат да се окажат нов тласък за растеж в цената на хляба и брашното, то стеснителен остава и фактът, че продукцията от пшеница понижава с 11.4% през септември, а междинните изкупни цени на хлебната пшеница означават растеж с близо 52% за едногодишен интервал.
В умозаключение - понижението на цените на хляба е доста надалеч от обещаното и предстоящото от потребителите. Нещо повече, несигурността на икономическата конюнктура през зимата би способствала за нов растеж в цените на хляба и брашното и връщане на потребителите в изходна позиция по отношение на началото на лятото.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ