БАН: До края на 2025 г. може да не покриваме ключов критерий за еврозоната
В интервала 2023 година - 2025 година икономическата интензивност в България ще бъде потисната от редица проблеми както вътре, по този начин и вън от страната, а намаляването на инфлацията ще е постепенно и до края на интервала България най-вероятно няма да извършва маастрихските критерии. Това се показва в на Института за стопански проучвания на Българската академия на науките.
Контекст: Критерият от Маастрихт за размера на инфлацията изисква страната ни да държи равнища не по-високи от 1,5% над междинното от трите най-добре представящи се стопански системи в Европейски Съюз.
Това е едно от изискванията за приемането на България в еврозоната.
Детайли: " За целия планиран интервал инфлацията ще бъде по-висока от нормалната през последните години. Причините са значително провокирани от външни фактори. Някои спорни решения в региона на икономическата политика (провеждане на ограничения, несъобразена с действителните финансови благоприятни условия на страната) също способстват за по-високия ритъм на инфлацията в съпоставяне със междинните стойности за държавите-членки на Европейския съюз ", означават от Българска академия на науките.
Като значими външни фактори икономистите показват:
Продължаващото осъществяване на рестриктивна парична политика от страна на централните банки на страните от Г-7. Продължаващият спор в Украйна, който е с " допустима ескалация " през втората половина на 2023 година Навлизането в криза на преобладаващата част от страните членки на Европейски Съюз през 2023 година, което ще удари по износа. Парите от оперативните стратегии и от фондовете за възобновяване и резистентност, които ще дефинират финансовите потоци към България.
Именно Плана за възобновяване и резистентност се чака да форсира икономическото развиване след 2023 година, само че упованията за темповете на икономическия напредък остават ниски. Инфлацията и стягането на кредитирането пък ще въздействат върху покупателната дарба на семействата.
" Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка. Фискална консолидация и осъществяване на маастрихтския аршин за бюджетния недостиг ще са вероятни единствено при реализиране на политическа непоклатимост. Продължаване на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал ", пишат създателите на прогнозата.
Прогнозата им е за обществен дълг в границите на към 30% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала.
Цифром и словом: Разчетите на института на база липса на основни промени в данъчната система и старания за фискална консолидация са за много комплицирана 2023 година: 1,7% напредък, едвам 2,3% растеж на износа, 9% средногодишна инфлация, 3,8% бюджетен недостиг с ниски доходи и високи разноски, негативен търговски баланс и най-ниски равнища на директни задгранични вложения в страната за целия обсъждан интервал.
В прав текст: " Вече три години страната се намира в изискванията на политическа рецесия и неспособност да се образува устойчиво постоянно държавно управление. Поредицата от предварителни избори към този момент дават отражение върху финансовата непоклатимост, а натискът върху фискалната политика се усилва. Невъзможността да се оформи консенсус по значими за страната въпроси заплашва осъществяването на към този момент поети задължения, в това число и по НПВУ. Ако тази обстановка продължи, може да се чака по-висок бюджетен недостиг и по-голяма потребност от външно финансиране. В такива условия участието в еврозоната би се отсрочило ", пишат от икономическия институт на Българска академия на науките.
От друга страна: Авторите на прогнозата означават, че икономическият напредък може да се форсира в допълнение от бързо разрешаване на военния спор в Украйна и активиране на стратегиите, свързани с еврофондовете, " само че вероятността за такова развиване е по-скоро ниска ".
Контекст: Критерият от Маастрихт за размера на инфлацията изисква страната ни да държи равнища не по-високи от 1,5% над междинното от трите най-добре представящи се стопански системи в Европейски Съюз.
Това е едно от изискванията за приемането на България в еврозоната.
Детайли: " За целия планиран интервал инфлацията ще бъде по-висока от нормалната през последните години. Причините са значително провокирани от външни фактори. Някои спорни решения в региона на икономическата политика (провеждане на ограничения, несъобразена с действителните финансови благоприятни условия на страната) също способстват за по-високия ритъм на инфлацията в съпоставяне със междинните стойности за държавите-членки на Европейския съюз ", означават от Българска академия на науките.
Като значими външни фактори икономистите показват:
Продължаващото осъществяване на рестриктивна парична политика от страна на централните банки на страните от Г-7. Продължаващият спор в Украйна, който е с " допустима ескалация " през втората половина на 2023 година Навлизането в криза на преобладаващата част от страните членки на Европейски Съюз през 2023 година, което ще удари по износа. Парите от оперативните стратегии и от фондовете за възобновяване и резистентност, които ще дефинират финансовите потоци към България.
Именно Плана за възобновяване и резистентност се чака да форсира икономическото развиване след 2023 година, само че упованията за темповете на икономическия напредък остават ниски. Инфлацията и стягането на кредитирането пък ще въздействат върху покупателната дарба на семействата.
" Бюджетният недостиг ще е в мощна взаимозависимост от политическата обстановка. Фискална консолидация и осъществяване на маастрихтския аршин за бюджетния недостиг ще са вероятни единствено при реализиране на политическа непоклатимост. Продължаване на действието на признатите компенсационни механизми и настройките за по-нататъшни нараствания на минималната работна заплата и пенсиите няма да разрешат на стопанската система да реализира уравновесен бюджет за целия планиран интервал ", пишат създателите на прогнозата.
Прогнозата им е за обществен дълг в границите на към 30% от Брутният вътрешен продукт в края на интервала.
Цифром и словом: Разчетите на института на база липса на основни промени в данъчната система и старания за фискална консолидация са за много комплицирана 2023 година: 1,7% напредък, едвам 2,3% растеж на износа, 9% средногодишна инфлация, 3,8% бюджетен недостиг с ниски доходи и високи разноски, негативен търговски баланс и най-ниски равнища на директни задгранични вложения в страната за целия обсъждан интервал.
В прав текст: " Вече три години страната се намира в изискванията на политическа рецесия и неспособност да се образува устойчиво постоянно държавно управление. Поредицата от предварителни избори към този момент дават отражение върху финансовата непоклатимост, а натискът върху фискалната политика се усилва. Невъзможността да се оформи консенсус по значими за страната въпроси заплашва осъществяването на към този момент поети задължения, в това число и по НПВУ. Ако тази обстановка продължи, може да се чака по-висок бюджетен недостиг и по-голяма потребност от външно финансиране. В такива условия участието в еврозоната би се отсрочило ", пишат от икономическия институт на Българска академия на науките.
От друга страна: Авторите на прогнозата означават, че икономическият напредък може да се форсира в допълнение от бързо разрешаване на военния спор в Украйна и активиране на стратегиите, свързани с еврофондовете, " само че вероятността за такова развиване е по-скоро ниска ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ