В периода 1997/2000 в състава на Спартак беше един интересен

...
В периода 1997/2000 в състава на Спартак беше един интересен
Коментари Харесай

Назиф Кадир-Шейлата разкри как Пената вдигал тонуса в Спартак

В интервала 1997/2000 в състава на Спартак беше един забавен халф. Беше като работлива пчеличка в средата на терена. Играеше със пристрастеност, сила и отдаденост на клуба. Казано по различен метод, това бе един от футболистите, които се харесват на публиката и поколенията ги помнят .

В Спартак той пристигна като Наско Костадинов, и отново в Спартак си върна родното име – Назиф Кадир. Последният обаче и до ден-днешен си остава по-известен като Шейлата, какъвто е прякорът му от дете.

Днес 45-годишният Кадир е зам.-кмет на Полски Тръмбеш, само че продължава да живее главно в родното си село Петко Каравелово, макар че има апартамент и във Велико Търново.

В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата “ Шейлата се връща обратно във времето, когато бе част от един от положителните тимове на Спартак в историята.

 

- Назиф, по какъв начин се озовахте в Спартак?

- През декември 1996-а разтрогнах контракта си с Шумен и станах свободен сътрудник. Имах няколко предложения, само че избрах тази на Спартак заради три аргументи – симпатизирах на тима от дете, и доста ме желаеха, както президентът Николай Ишков, по този начин и треньорът Стефан Грозданов.

 

- Какви са детските ви мемоари от тима?

- В него играеха огромни футболисти, отпред с незабравимите Живко Господинов и Стефан Найденов, Бог да ги елементарни. Двамата бяха лицето на клуба. Като дребен съм ги гледал, когато гостуваха на Етър във Велико Търново, и от този момент одобрявам Спартак, защото играеше техничен футбол и залагаше на офанзивата и импровизацията. Освен Живко Господинов, от клуба по-късно също излязоха самородни гении, като Галин Господинов и Иво Димов. Възхищавал съм се и на тях, а с Иво имах и опция да играя дружно.

 

- Какво помните от престоя си във Варна?

- Дебютирах напролет на 1997-а в доста мощен отбор. Съотборници ми бяха имена като Радо Станев, Бобъра Георгиев, Златко Михайлов, Краси Влахов, Славейко Димитров, Диян Дончев, Стефан Гошев, Мартин Кушев, Николай Станчев, Диан Генчев, Мартин Зафиров. В идващите години играх също със Здравко Радев и Траян Дянков, господ да ги елементарни, Валентин Станчев, който се върна от Китай, Пламен Тимнев, Иво Димов, Антон Вълчанов, Бойко Величков, Анастас Петров, Иван Пасков, Христо Марашлиев, Ивайло Петев, Стефан Юруков, Станислав Генчев, Иво Георгиев, Георги Иванов-Геша, Да не изброявам още. Имах късмет да попадна и на превъзходни треньори – Стефан Грозданов, Ферарио Спасов, Димитър Пенев, Ради Здравков и Велислав Вуцов.

 

- Бяхте непроменяемо в златната среда, само че съгласно тези, които са ви гледали, на тези селекции на Спартак щеше да им наподобява да се борят и за орден.

- Щеше, само че нямахме финансови благоприятни условия. Ишков трябваше да се оправя самичък, и му бе мъчно. Издържаше клуба главно от продажбата на играчи. Спомням си, че откакто си потеглих през есента на 2000 година, три години ме даваше чартърен в Израел, и вземаше положителни пари, с които плащаше персонални прехвърляния в Спартак. Същото правеше и с други момчета. Отдадеше ли се опция да продаде или преотстъпи някой, незабавно го правеше.

 

- Кои победи със Спартак няма да забравите?

- След мощния ни старт през есента на 1997 година, когато след първите пет кръга бяхме водач, бихме ЦСКА с 2:1 пред толкоз цялостни трибуни на стадион „ Спартак “, каквито различен път не съм виждал. Въпреки че мачът бе в четвъртък (3 септември), работен ден, стадионът се пукаше по шефовете. Спечелихме и против Славия, която се водеше от Наско Сираков, с 1:0 в София. Година по-късно под управлението на Ради Здравков победихме Левски с 2:1 във Варна и уволнихме треньора им Грозни. Най-важното е, че по това време Спартак бе фактор в елита и всички се съобразяваха  с него.



- Бяхте измежду любимците на агитката?

- Пред такава вярна и предана аудитория, за мен бе наслаждение и голяма привилегия да играя. Идваха по 4000-5000 на мач, че и повече. След дуела ни чакаха пред съблекалнята. Във всеки един миг аз съм чувствал любовта и уважението на нашите последователи, и се стремях да им се отмъщавам на терена. В оня мач против ЦСКА във Варна да вземем за пример ние останахме с 9 души в 78-ата минута поради червени картони на Влахов и Златин, а те с 10, защото бе изпъден и Екрем Генч. С продължението играхме още 15 минути, само че аз нито за момент не почувствах, че сме с човек по-малко, и може да не удържим успеха. Мощната поддръжка от публиката ни даваше сили и ние летяхме по терена.

 

- Работехте и с Димитър Пенев. Какво бихте споделили за него?

- Уникален и несравним. Имаше невероятен усет да напипва точния състав и футболистите, които ще му свършат работа в даден мач. Предаваше ни също вярната конфигурация, беше самоуверен и хладнокръвен, когато трябваше да вземе решение, както за тактиката и 11-те, по този начин и в хода на мача.



- Разкажете една любопитна преживелица с Пената?

- При едно посещение на Левски на Националния стадион „ Васил Левски “ излязохме с петима офанзивни футболисти. Трима централни нападатели – Валентин Станчев, Иво Георгиев и Пламен Тимнев, а зад тях аз и Николай Станчев. Друг тим не знам да е правил това против Левски в София. Въпреки това до последните секунди резултатът бе еднакъв, само че изгубихме с 1:2 след безразсъден автогол на Митов. При 1:1 обаче ни изтървахме три чисти положения.

На анализа преди срещата по традиция Пената се обръщаше към всеки по име и номер, и пускаше смешки. На Тимнев му сподели: № 7, Тимнев. Днес ще си крилце. Ама не като тези крилца, дето цвърчат на котлона и барбекюто, а от другите – дейните и пробивните на терена. “

Към мен пък се обърна със следните думи: „ №8, Насо. Ти знаеш, че влакът постоянно влиза в верния коловоз в Горна Оряховица (бел.ред. - в този град Кадир израства като футболист). Така че внимавай да не влезеш в неверния коловоз. “ С други думи, посланието му беше да не греша в пасовете и отиграванията.

В една среща пък с Локомотив (Пд) Пената за първи път пусна Траян Дянков, безконечна му памет, като десен бек. И Трико дълги години се справяше сполучливо на този пост.

 

- Вили Вуцов също не е отстъпвал по духовитост на Пената?

- Разбира се. И с бате Вили смях, сълзи от наслада, победи. Един ден имахме възстановителна подготовка в четвъртък. Геша стоеше в средата на съблекалнята и разказваше вицове, а Пламен Тимнев гледаше надолу в земята, защото цяла вечер бил на дискотека и му се спеше. Влиза Вуцов и като видя Тимнев, му вика: „ Пламене, цяла вечер си вилнял, апелирам те, обличай се и си тръгвай. Имаш два дни да се възстановиш и да вкараш гол на Литекс. Не знам какво ще правиш, само че си задължен да им вкараш. “

Вуцов се оказа добър оракул. В събота победихме Литекс с 1:0 вкъщи след гол на Тимнев.



- Кое нещо най-вече ви е впечатлило от оня Спартак?

- Прекрасният и обединен колектив. Всичките футболисти бяхме по 24 часа денем дружно. На терена – като един пестник, а в живота също неразделни. По-късно, когато бях треньор, давах този колектив за образец на моите футболисти и желаех от тях същото.

 

- Тежеше ли ви, че след възродителния развой дълги години се казвахте Наско Костадинов?

- Не. Близките се обръщаха към мен с родното ми име Назиф. Точно в Спартак ми излезе и новата персонална карта с него. Така че в Спартак пристигнах като Наско, а си потеглих като възродения Назиф.

 

- Във футбола обаче ви знаят като Шейлата. Кой ви измисли прякора?

- Като младеж в Локомотив (Горна Оряховица), по малкия екран даваха едно филмче, в което основният воин бе птичка с име Шейлата. Веднъж на подготовка мои съотборници подметнаха: „ Я, Назиф по какъв начин хубаво и леко бягаш единствено, имаме възприятие, че всеки миг и ще полетиш като онази птичка Шейлата от филмчето. “ И от този момент ми викат по този начин.

 

- Макар че през последните години се занимавате с политика, вие имате лиценз за треньор „ А “, който ви разрешава да водите тим във Втора лига. Планирате ли завръщане във футбола?

- На този стадий не, само че в случай че в миналото се върна, ще упражнявам само деца. Причината е, че желая да им предам нещо, което доста треньори не вършат. У нас към този момент няма мислещи, интелигентни и ексцентрични футболисти, такива, поради които идваха хората на трибуните преди. Така че, в случай че ще бъда още веднъж треньор, желая да откривам и сътворявам сходни реализатори.

 

- Освен политиката, по какъв начин върви фамилният и персоналният ви живот?

- Да чукна на дърво, всичко е наред. Радвам се на прелестно семейство, която е опората в живота ми. Със брачната половинка ми живеем в нашето село Петко Каравелово, което е на 25 км от Велико Търново. Град Полски Тръмбеш, в който работя, е единствено на 10 км от вкъщи ни. Иначе на село  имаме бизнес – хранителни магазини и такива за промишлени артикули. Синът ни е студент във Велико Търново, а дъщерята е ученичка в 11-и клас.



- За край, отново Спартак. Как приемате това, което се случи в клуба през последния месец?

- Най-прекрасната вест и коледен подарък за всички спартаклии, какъвто съм и и аз. Феновете ни за следващ път демонстрираха за какво са толкоз велики и значими за клуба, въпреки че поколенията се сменят. Дълго страдахме, само че в този момент съм уверен, че Спартак ще тръгне по верния път и му поисквам през 2020 година да се завърне там, където му е мястото – при майсторите.

----

На фотосите:

Кадир дриблира край Захари Сираков при триумфа с 2:1 над Левски преди 19 години във Варна. Вдясно е създателят на двата гола за домакините Анастас Петров.

---

Спартак сезон 1997/1998: Седнали, от ляво на дясно: Златин Михайлов, Назиф Кадир, Борислав Георгиев, Иво Димов, Валентин Станчев, Красимир Влахов, Диян Дончев, Николай Станчев. Прави, първи ред: Георги Арнаудов, Здравко Радев, Диан Генчев, Пламен Николов - пом. треньор, Ферарио Спасов - ст. треньор, Николай Ишков - президент, Тодор Попов - пом. треньор, Антон Вълчанов, Димитър Митов, Радостин Станев. Прави, втори ред: Иван Танчовски, Траян Дянков, Славейко Димитров, Мариян Германов, Стефан Гошев, Енгибар Енгибаров, Емил Георгиев, Пламен Тимнев.

---

Спартаклии преди мача с Чивас от турнето в Мексико преди 20 години.

--

Назиф Кадир в днешни дни.

 

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР