Пет мита за Третия Райх
В интервала 1933-1945 година немската страна е наричана Трети Райх и е ръководена от Адолф Хитлер. Периодът се отличава с тоталитарен политически надзор върху всеки аспект от живота, а ръководството на Хитлер – с търсене на социална, културна и расова непорочност.
Нацистката партия прекатурна целия свят и по време на нейното ръководство починаха милиони хора. Все още тя е обгърната в тайнственост. Ето някои от най-известните легенди за Третия Райх, оповестени от Вашингтон поуст.
№1 Адолф Хитлер бил спонсориран от огромни корпорации
Историкът Найл Фъргюсън отбелязва, че немският железен магнат Фриц Тейсен спонсорирал Хитлер. Бизнесмени като Тейсен, употребявали финансовите си активи, с цел да подкрепят активността на нацистката партия, били механизмът, по който Хитлер финансирал идването си на власт, съгласно Джон Лофтус – някогашен юрист в Съединени американски щати, който преследва нацистките военнопрестъпници.
Истината не е напълно такава. По време на възхода си партията на Хитлер получавала малко пари от корпоративни източници, в това число Тейсен и малко от индустриалеца Ънест вон Борсиг, само че множеството ръководители на огромните компании са се дистанцирали от нацистката партия. В края на краищата икономическата политика на нацистката партия била „ хлъзгава ”: програмата на партията включвала национализация на корпорациите, шерване на приходите и преустановяване на „ трудовото иго ”.
Според нацистите капитализмът поробва хората под лозунга на напредъка, технологиите, рационализацията и т.н.
Партията значително зависила от коренните източници на финансиране (членски импорт, абонаменти за партийния щемпел, допускане до събития и т.н). Нацистката пропагандна машина – вечеринките, концертите, изявленията – също били интервенции за печелене на пари.
След като нацистите пристигнали на власт, почнало финансирането от корпорациите, защото доста огромните компании получили дебели контракти за произвеждане, строителство и въоръжение. Режимът конфискувал активите на евреите – от изкуство, до частни спестявания и вложения. Ръководството на Третия Райх поело контрола върху еврейските компании.
№2 Победите на Джеси Оуенс на Олимпиадата през 1936 година смутили Хитлер
Олимпийските игри в Берлин през 1936 година били предопределени да послужат като „ витрина ” за нацистката идеология на арийското расово предимство. Победата на негър тогава оставила най-горчивия усет от Игрите. Подобни изказвания за представянето на Джеси Оуенс през 1936 година са постоянно срещани, в това число, че посредством успеха си спортистът е унижил Хитлер.
Американската аудитория извънредно доста се фокусирала върху успеха на Оуенс. Факт е обаче, че огромният победител от Олимпиадата бил тимът на Третия Райх. Немските спортисти спечелили 33 златни медала, а американските – 24; германците сграбчили 26 сребърни медала, а американците – 20.
Хитлер бил извънредно горделив от семейството си на Олимпийските игри и съгласно него събитието било голям триумф.
№3 Расистката идеология била ключът към възхода на Хитлер
Шестдесет и пет милиона германци са се поддали на ласкателствата и магнетизма на този строен човек…чийто жар и измама са помели всичко пред него, явявайки се като избавител и регенератор на Отечеството, написа Ню Йорк Таймс през май 1945 година
Част от легендата е, че Хитлер се е издигнал поради омразната си расистка изразителност до момента. Според един немски публицист Хитлер е пожънал триумф, тъй като никой не е се застъпил за евреите.
Вярно е, че нацисткият расизъм, изключително антисемитизмът, постоянно са били на повърхността. Хитлер бил идеологически маниак и неговите думи привличали малко, само че лоялно ядро от симпатизанти през ранните години на партията – 3 до 6% от електората му през първото му неразбираемо десетилетие. Дори на районните избори през 20-те години делът на нацистите в електората му не достигал 10%.
Истината е, че Хитлер се издигнал, с помощта на своето умеене като политически пълководец. Пропагандистките чиновници на нацистката партия станали господари на отрицателна акция, започвайки злобни набези против съперниците си. Често изказванията им били откровени неистини. Нацистите обещавали всичко на всички, в това число по-високи продажни цени за земеделските производители и по-ниски цени на питателните артикули.
Хитлер схванал, че има хора, които желаят две и две да прави пет. Той се заклел, че нацистите ще го създадат. След настъпването на Голямата меланхолия партията видяла, че нейният брой гласове фрапантно се нараснали през 1930 година, а през 1932 година достигнали 38%.
№4 Хитлер бил мощен, съдбоносен водач
Хитлер в действителност бил неуверен, колеблив водач. Най-близките му съветници се оплаквали постоянно от неспособността му да взима решения. През 1935 година да вземем за пример Хитлер оповестил Нюрнбергските закони, съгласно които евреите не били към този момент жители. Но кой се смятал за евреин? Партийните и държавните чиновници спорели с месеци за това, само че макар настояванията фюрерът да постави завършек на разногласието, Хитлер отказал да обясни обстановката.
Решенията на Хитлер рядко се обвързвали с документ; вместо това той предпочитал да издава неразбираеми словесни заповеди, които допринасяли за объркването на позициите. След като най-сетне вземел решение за деяние, нищо не можело да промени решението му, само че постигането на резултат постоянно бил дълъг и разочароващ развой.
№5 Третият Райх бил добре проведен
След Втората международна война нацисткият режим влезнал в историята като пример за брутална и механистична оптимизация. В доста романи се разказва за „ нацистката организация ”, публикациите във вестниците говорели за „ нацистката дисциплинираност ”. Може би в композиция с визията ни за германците като методични, подредени хора, сме склонни да си представяме, че Третият Райх въплъщава тези характерности.
Всъщност режимът бил проведен безпорядък. Службите и организациите на партията и страната постоянно се припокривали, създавайки комплициране. Например, имало пет разнообразни военни, държавни и партийни организации, натоварени с управлението на военната стопанска система. Хитлер обичал да основава пъкъл хок органи, които да работят дружно с открити партийни и държавни организации.
Хитлер обяснил този метод към ръководството, потвърждавайки че в тази обстановка „ най-силният прави работата ”.
