Русия засилва своите позиции в “останалия” свят
В първите месеци на специфичната интервенция европейските водачи не можаха да решат дали да поддържат връзка с Кремъл. Полша и балтийските страни приканиха за цялостен протест. Напротив, канцлерът Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон се обадиха на Владимир Путин, надявайки се да станат миротворци в украинската рецесия. За такова отношение те даже получиха „ пестник в лицето “ от естонския министър председател, който изиска да не се обаждат в Кремъл.
Така или другояче, макар разликата в методите, както Западна, по този начин и Източна Европа действаха в границите на английско-американската геополитика. Последната се състои в основаването на огнища на неустойчивост към Русия и нейното икономическо задушаване. Макрон и Шолц приказват с Путин, само че в това време доставят на Украйна тежко въоръжение. Тоест, както споделя водачът на ръководещата партия в Италия Джузепе Конте, „ те наливат масло в огъня “. Те работят за една и съща цел - отслабването и изолацията на Русия.
Ако светът се ограничаваше до страните от НАТО, то заветната цел на пенсионирания естонски министър председател Кая Калас и нейните полски другари щеше да бъде изпълнена още на следващия ден. Но светът е повече от 30 страни от НАТО. През последните два-три месеца Владимир Путин и Сергей Лавров потвърждават тази теза с визитите си в чужбина. За релативно къс интервал от време Лавров обиколи съвсем половината свят. Той пътува до Индия, Китай, Магреб, страните от Персийския залив, Турция, Иран и неотдавна посети четири страни в Африка. Индонезия чака Путин на срещата на Г-20. Но си остава под огромен въпрос дали самият съветски водач ще отиде на Бали.
Президентът Путин отлетя за Ашхабад в края на юни, с цел да взе участие в срещата на високо ниво на каспийските страни. Азербайджан, Казахстан, Иран и Туркменистан постоянно са били от стратегическо значение за Русия. Азербайджан е гранична страна, директна страна към Иран и връзка в плана Север-Юг. С Казахстан имаме най-дългата граница. Иран е сътрудник в Сирия, а Туркменистан е граница с размирния Афганистан. Каспийските страни на Русия няма да могат да заменят Европа, само че могат да оказват помощ за намаляване на резултата от глобите в наша изгода. Казахстан да вземем за пример е подготвен да одобри компании от Русия, с цел да реекспортират стоките си за съветския пазар. Азербайджан също може да се занимава с " успореден импорт ". Иран към този момент изнася съветски петрол и газ за Оман, Пакистан и ОАЕ. В същото време Иран, дружно с Азербайджан, са подготвени да преминат към заплащане на артикули в национални валути, заобикаляйки еврото и $.
Не по-малко значимо беше визитата на президента на Русия в Иран. Формалната причина беше срещата във формата на „ Астанинска тройка “ за Сирия, която страните образуваха още през 2017 година и посредством нея съумяха да основат зони за деескалация. Проблемите в Сирия към момента съществуват. Гражданската война не е завършила. Русия и Иран поддържат Асад, до момента в който Турция поддържа неговите съперници. Москва и Техеран са недоволни от запазването на терористичното ядро в Идлиб. Те считат, че съгласно договорката в Сочи сред Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, турците би трябвало да се заемат с " прочистването " на Идлиб. От друга страна, самата Турция има искания към Русия. Анкара е раздразнена от запазването на две линии територии на сирийско-турската граница под контрола на кюрдските отряди. На среща в Техеран не беше допустимо да се реализира единодушие по тези точки, само че турският и съветският президент съумяха да намерят общ знаменател с иранския си сътрудник Ибрахим Раиси - краят на американската окупация на териториите източно от Ефрат.
Сега Вашингтон не чака огромни изненади от Иран. В Техеран на власт са консерваторите, разочаровани от „ нуклеарната договорка “. Въпреки че отдръпването на Иран от глобите при положение на сключване на Съвместния изчерпателен проект за деяние би дало късмет за подмяна на съветските енергийни носители на европейския пазар. Но запазването на партньорството на Русия с Турция е същински дразнител за Съединени американски щати. Турция е страна от НАТО. НАТО се конфронтира с Русия в Украйна. Но Ердоган освен не се насочи към наказания, само че мисли по какъв начин да ускори в допълнение комерсиалните и бизнес връзки с Русия. Турция страда от инфлация и не си разрешава лукса да изоставя съветските туристи, както Европа към този момент стартира да прави. Газовите съглашения с “Газпром” са удължени. АЕЦ „ Аккую “, за разлика от блокирания от Европа „ Северен поток-2 “, е в развой на създаване.
Благодарение на напъните на Ердоган беше допустимо да се убеди украинският президент Владимир Зеленски да се съгласи на договорка за експорт на зърно, от която завоюваха освен Украйна и Турция, само че и редица страни в Африка и Близкия изток. Турският водач с държанието си дава образец на Шолц и Макрон, които под натиска на Америка слагат Европа на ръба на газовия апетит. Онзи ден в изявление за локална телевизия Ердоган сподели, че отношението на западните водачи към Путин не ги им прави чест.
Западът следи деликатно опитите на Русия да консолидира въздействието си в незападните страни и се пробва да подкопае тези старания. Западните емисари се втурнаха в Индия по петите на Лавров. През 2023 година Русия ще организира втора среща на високо ниво с африканските водачи, само че президентът на Съединени американски щати Джоузеф Байдън ще бъде хазаин на сходна среща на върха през декември 2022 година
Най-малко 17 африкански страни, които отхвърлиха да гласоподават на Общото заседание на Организация на обединените нации за резолюцията за " съветското навлизане в Украйна ", са отворени за ново съдействие с Русия в региона на енергетиката, храните и оръжията. Руски компании строят първата атомна електроцентрала в Египет, петролопровод в Уганда и са подготвени да усилят доставките на зърно за Уганда и други страни. Така че опитите на Съединени американски щати и европейските страни да попречат на Русия да ускори контактите си с незападни страни не са дали никакъв резултат досега. Индия и Китай не престават да купуват съветски нефт и не се причисляват към глобите, макар че Вашингтон към този момент обществено заплашва с стопански ограничения. Саудитска Арабия ще усили производството на нефт едвам след пет години, а не през днешния ден, както в действителност изиска Байдън.
С една дума, Русия образува многополюсния свят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Така или другояче, макар разликата в методите, както Западна, по този начин и Източна Европа действаха в границите на английско-американската геополитика. Последната се състои в основаването на огнища на неустойчивост към Русия и нейното икономическо задушаване. Макрон и Шолц приказват с Путин, само че в това време доставят на Украйна тежко въоръжение. Тоест, както споделя водачът на ръководещата партия в Италия Джузепе Конте, „ те наливат масло в огъня “. Те работят за една и съща цел - отслабването и изолацията на Русия.
Ако светът се ограничаваше до страните от НАТО, то заветната цел на пенсионирания естонски министър председател Кая Калас и нейните полски другари щеше да бъде изпълнена още на следващия ден. Но светът е повече от 30 страни от НАТО. През последните два-три месеца Владимир Путин и Сергей Лавров потвърждават тази теза с визитите си в чужбина. За релативно къс интервал от време Лавров обиколи съвсем половината свят. Той пътува до Индия, Китай, Магреб, страните от Персийския залив, Турция, Иран и неотдавна посети четири страни в Африка. Индонезия чака Путин на срещата на Г-20. Но си остава под огромен въпрос дали самият съветски водач ще отиде на Бали.
Президентът Путин отлетя за Ашхабад в края на юни, с цел да взе участие в срещата на високо ниво на каспийските страни. Азербайджан, Казахстан, Иран и Туркменистан постоянно са били от стратегическо значение за Русия. Азербайджан е гранична страна, директна страна към Иран и връзка в плана Север-Юг. С Казахстан имаме най-дългата граница. Иран е сътрудник в Сирия, а Туркменистан е граница с размирния Афганистан. Каспийските страни на Русия няма да могат да заменят Европа, само че могат да оказват помощ за намаляване на резултата от глобите в наша изгода. Казахстан да вземем за пример е подготвен да одобри компании от Русия, с цел да реекспортират стоките си за съветския пазар. Азербайджан също може да се занимава с " успореден импорт ". Иран към този момент изнася съветски петрол и газ за Оман, Пакистан и ОАЕ. В същото време Иран, дружно с Азербайджан, са подготвени да преминат към заплащане на артикули в национални валути, заобикаляйки еврото и $.
Не по-малко значимо беше визитата на президента на Русия в Иран. Формалната причина беше срещата във формата на „ Астанинска тройка “ за Сирия, която страните образуваха още през 2017 година и посредством нея съумяха да основат зони за деескалация. Проблемите в Сирия към момента съществуват. Гражданската война не е завършила. Русия и Иран поддържат Асад, до момента в който Турция поддържа неговите съперници. Москва и Техеран са недоволни от запазването на терористичното ядро в Идлиб. Те считат, че съгласно договорката в Сочи сред Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, турците би трябвало да се заемат с " прочистването " на Идлиб. От друга страна, самата Турция има искания към Русия. Анкара е раздразнена от запазването на две линии територии на сирийско-турската граница под контрола на кюрдските отряди. На среща в Техеран не беше допустимо да се реализира единодушие по тези точки, само че турският и съветският президент съумяха да намерят общ знаменател с иранския си сътрудник Ибрахим Раиси - краят на американската окупация на териториите източно от Ефрат.
Сега Вашингтон не чака огромни изненади от Иран. В Техеран на власт са консерваторите, разочаровани от „ нуклеарната договорка “. Въпреки че отдръпването на Иран от глобите при положение на сключване на Съвместния изчерпателен проект за деяние би дало късмет за подмяна на съветските енергийни носители на европейския пазар. Но запазването на партньорството на Русия с Турция е същински дразнител за Съединени американски щати. Турция е страна от НАТО. НАТО се конфронтира с Русия в Украйна. Но Ердоган освен не се насочи към наказания, само че мисли по какъв начин да ускори в допълнение комерсиалните и бизнес връзки с Русия. Турция страда от инфлация и не си разрешава лукса да изоставя съветските туристи, както Европа към този момент стартира да прави. Газовите съглашения с “Газпром” са удължени. АЕЦ „ Аккую “, за разлика от блокирания от Европа „ Северен поток-2 “, е в развой на създаване.
Благодарение на напъните на Ердоган беше допустимо да се убеди украинският президент Владимир Зеленски да се съгласи на договорка за експорт на зърно, от която завоюваха освен Украйна и Турция, само че и редица страни в Африка и Близкия изток. Турският водач с държанието си дава образец на Шолц и Макрон, които под натиска на Америка слагат Европа на ръба на газовия апетит. Онзи ден в изявление за локална телевизия Ердоган сподели, че отношението на западните водачи към Путин не ги им прави чест.
Западът следи деликатно опитите на Русия да консолидира въздействието си в незападните страни и се пробва да подкопае тези старания. Западните емисари се втурнаха в Индия по петите на Лавров. През 2023 година Русия ще организира втора среща на високо ниво с африканските водачи, само че президентът на Съединени американски щати Джоузеф Байдън ще бъде хазаин на сходна среща на върха през декември 2022 година
Най-малко 17 африкански страни, които отхвърлиха да гласоподават на Общото заседание на Организация на обединените нации за резолюцията за " съветското навлизане в Украйна ", са отворени за ново съдействие с Русия в региона на енергетиката, храните и оръжията. Руски компании строят първата атомна електроцентрала в Египет, петролопровод в Уганда и са подготвени да усилят доставките на зърно за Уганда и други страни. Така че опитите на Съединени американски щати и европейските страни да попречат на Русия да ускори контактите си с незападни страни не са дали никакъв резултат досега. Индия и Китай не престават да купуват съветски нефт и не се причисляват към глобите, макар че Вашингтон към този момент обществено заплашва с стопански ограничения. Саудитска Арабия ще усили производството на нефт едвам след пет години, а не през днешния ден, както в действителност изиска Байдън.
С една дума, Русия образува многополюсния свят.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ