Истанбул, Турция – На прашно парче земя в покрайнините на Антакия, Южна Турция, стотици хора оцеляха Февруарските земетресения вече се редят на опашка за вода под жаркото слънце.
В целия засегнат от бедствие регион водата се превърна в ценна стока, докато властите се борят да поправят спукани тръби и други щети по водната инфраструктура.
В Антакия, столицата на провинция Хатай, трудността с достъпа до една от основните жизнени потребности се влоши от средиземноморската гореща вълна, при която температурите скочиха над 40 градуса по Целзий (104 по Фаренхайт).
За тези, които живеят в палатки и контейнери – осигурени като временно настаняване след земетресенията преди шест месеца – горещината се усложнява от облаците прах, изхвърлени от разрушителните дейности в целия град.
„Изпитваме проблеми с водата, храната и хигиената“, каза Айхан Текин, 43, след като взе дузина бутилки вода от пункта за разпространение. „Не можем да се измъкнем от праха и дима.
„Не можем да вземем душ. Когато се приберем вечер, разбираме колко ценно е да се изкъпем. Не можем да извършим никакво почистване. Мухи и вредители нападат навсякъде.“
Недостигът на вода за пиене, готвене и почистване след земетресенията от 6 февруари, които убиха повече от 50 000 души в Турция и най-малко 8 000 в Сирия, води със себе си болести. Прашните условия носят риск от сериозни дългосрочни респираторни заболявания.
„Най-големият проблем, който имаме тук, е да не използваме вода, докато премахваме развалините и разрушаваме сградите“, каза Севдар Йълмаз, ръководител на медицинската камара в Хатай, имайки предвид липсата на вода, която обикновено се използва за овлажняване на праха, изхвърлен по време на разрушаването .
„Това ще причини много болести в бъдеще. Оплакванията в очите, гърлото и оплакванията като кашлица и задух вече са често срещани.“
Очаква се в бъдеще заболявания като астма да се увеличат, докато случаите на дълготрайни заболявания като рак на белите дробове, гърлото и ларинкса се очаква да нараснат. Непосредствените проблеми обаче са били заболявания, като диария, поради липса на хигиена, каза Йълмаз.
„Проверките не се извършват адекватно в местата, където се яде обществено хранене“, добави той. „Виждали сме хора, които се хранят на едни и същи места, да получават симптоми на отравяне.“
Осигуряване на вода
Докато раздаването на бутилирана вода беше краткосрочно решение, належащата необходимост е осигуряването на питейна вода от мрежата.
Агенцията за водоснабдяване и канализация на община Хатай, HATSU, беше подложена на критика, включително от местните жители, които се оплакаха, че все още трябва да пътуват на дълги разстояния, за да събират бутилирана вода.
Властите обаче казаха, че са затрупани с инфраструктурни проекти и че широкоразпространеното разрушение, движението на хора, липсата на финансиране и намаляващата външна помощ са фактори, които стоят на пътя им.
„Работим с натоварване над 12 пъти по-голямо, отколкото преди земетресенията“, каза генералният мениджър на HATSU Икбал Полат.
„Градът има проблеми с инфраструктурата и водата. Въпреки че HATSU е институция, засегната от земетресение, тя все още работи. Разбирам реакцията, проблемите и гнева на хората от Хатай. Има недостатъци, но ние правим всичко възможно.“
Полат посочи липсата на доходи на агенцията в резултат на намалената клиентска база след земетресенията, както и напрежението от полагането на тръби за доставка на контейнери и палаткови „градове“, като сред основните проблеми, пред които е изправена.
„В момента имаме заявки за канализационни връзки за 2000 домове с контейнери в различни райони“, каза той. „Работата ни надхвърля капацитета на HATSU и екипът ни се бори да се справи с нея.“
Докато помощта наводни Хатай и 10-те други засегнати провинции след земетресенията, това бавно се отдалечи, според шефа на здравеопазването Йълмаз.
Около 110 общини извън зоната на земетресението първоначално изпратиха работна ръка и доставки, но само 30 все още помагат, каза той.
„Не е възможно Столична община Хатай да свърши тази работа сама. Необходима е сериозна външна подкрепа, за да може инфраструктурата отново да функционира.“
Няма достатъчно поддръжка
Кметът на Хатай Лутфу Савас каза, че HATSU не е получила никакви приходи през четирите месеца след земетресенията и броят на клиентите й е намалял с 40 процента.
„Продължихме да работим при тези условия, но нямаме възможност сами да се борим с нарастващите проблеми и разходи“, каза той. „Водоизточниците изчезнаха, кладенците пресъхнаха. Имаше прекъсвания в основните линии.”
AFAD, правителствената агенция за координиране на помощта, не отговори веднага на искане за коментар относно нивото на подкрепа за засегнатите от земетресението общини.
Недостигът на вода не е само градски проблем. Гюл Басаран, на 35 години, живее в палатка с четирите си деца извън град Самандаг, на средиземноморския бряг на Хатай, след като домът им беше разрушен.
„Децата ми са гадни, страхувам се, че ще бъдат отровени“, каза тя. „Задоволяваме нуждите си от вода с вода, идваща от планините, но водата тече много малко. Изчакваме 20 минути за пет литра вода.“
„Не дай Бог да постави никого в ситуацията, в която се намираме. Наистина не знам какво да правя.“
Дори тези, чиито домове не са били засегнати от трусовете, са имали проблеми с водата.
Аднан Йозчелик, строителен инженер, каза, че все още не получава вода в неповредения си имот в Антакия.
„Има призив [към хората] да се „върнат в Хатай“, но няма вода, как могат да се върнат?“ той каза. „Освен това наскоро дойде сметката за вода. Искат пари за услуга, която не сме получили.”
Източник: Ал Джазира
