Св. равноап. Аверкий, еп. Йераполски чудотворец
В памет на светия равноапостолен Аверкий, свещеник Иераполски
При царуването на Марк Аврелий, наследник на Антонин, свещеник на популации най-вече с езичници град Иерапол бил свети Аверкий. Веднъж там имало церемониален празник в чест на идолите и всички невярващи, като се събрали в своя храм, ликували и се покланяли на бездушните си богове, принасяйки им жертви. При типа на това представление свети Аверкий се просълзил, скърбейки за това, че хората, заслепени от безумство, като оставили Бога, се покланят на бесовете и, забравяйки Създателя, почитат творението на човешки ръце. Като се затворил вкъщи си, епископът почнал да се моли.
След усърдна молитва светецът задремал, защото към този момент настъпила нощ, и ето, в сънно привидение му се явил младеж с невероятна красота; като подал на Аверкий скиптър в ръката, той споделил:
- Аверкий, иди в Мое име и с този скиптър, разбий началниците на заблудата!
Като се пробудил от сън, той схванал, че Сам Господ му се явил във привидение и почувствал в сърцето си неизказана наслада. Като се извършил с старание, той незабавно станал и като взел попадналия в ръцете му прът, в деветия час на същата нощ се отправил към храма на Аполон, където през вчерашния ден се провел езическия празник и били принесени голям брой жертви. В този храм се намирали доста скъпоценни и прелестно украсени идоли. Като пристигнал до храма, епископът намерил вратите му заключени; той блъснал по тях и те се разтворили пред него. Като влезнал в храма, светият свещеник изначало почнал да троши основния кумир на Аполон, а по-късно и другите. Той натрошил и разрушил всички идоли на дребни елементи. А глухите и неми идоли, бездушни и не притежаващи мощ, не могли да се защитят, когато светецът ги разбивал. Чувал се единствено шумът от рухването им.
Идолските жреци, които живеели близо до храма, се събудили и като чули мощния звук в храма, не разбирали какво значи това. Като притичали бързо, те видели, че идолите на боговете им лежат на земята в прахуляк, а свети Аверкий тъпче с нозете си отломките от идолите и ги трошал с сопа. При типа на всичко това жреците били обзети от боязън, а светецът, като се обърнал към тях, им споделил с яд:
- Вървете при началниците на града и при целия народ и кажете, че боговете ви, като се опиха от вчерашния празник, който вие им устроихте, се сбиха между тях паднаха на земята, и се разрушиха.
Идолските жреци отишли при градските началници и им разказали какво сторил Аверкий. С настъпването на деня вестта за случилото се бързо се популяризирала по целия град и всички, дребни и огромни, елементарен народ и началстващи лица, се събрали при храма.
Като отворил устата си, светият почнал да учи хората на Богопознание и траял наставлението чак до деветия час на деня. Той заповядал да донесат при него всички недъгави и ги излекувал, призовавайки името на Иисуса Христа и възлагайки върху тях ръцете си. Като чули учението му и като видели чудесата, всички хора повярвали в Господа Иисуса Христа и помолили Аверкий да ги сподоби със свето кръщение. Тъй като към този момент било вечер, светецът отсрочил кръщението им за сутринта, като наредил на всички да се подготвят за приемането на светото свещенодействие. Когато на утрото на идващия ден народът се събрал, светецът повел всички към църквата и още веднъж ги поучил; по-късно, като направил нормалните молебствия, кръстил в този ден 500 мъже. И в течение на не доста дни той довел в Христовата религия освен Иерапол, само че и другите околни градове и села, и с кръщение ги съединил с Бога. И славата за него се разнесла на всички места. Много заболели от разнообразни и отдалечени страни идвали при него и получавали двойно излекуване - на тялото и на душата.
След това светият, като разбрал, че и в прилежащите градове и села се намират доста страдащи от разнообразни недъзи, се отправил натам с учениците си и подражавайки на своя Господ, обикалял градове и села, учейки хората за царството Божие и изцерявайки болните.
Като се върнал вкъщи си, светецът седем дни не вкусвал храна и вода, само че пребъдвал в пост и всенощни молебствия.
В това време Римският държател Марк Аврелий направил собствен съуправител Луций Вер и сгодил за него щерка си Лукила. Но брачното празненство още не се било състояло, когато бесът влезнал в девойката и почнал да я мъчи. Опечалени от заболяването й, бащата и годеникът събрали опитните лекари, влъхвите и жреците от цялата си страна, като по всевъзможен метод се стараели да излекуват Лукила. Старанията им освен не се увенчавали с триумф, само че девицата с всеки минал ден ставала все по-зле и по-зле. А бесът почнал да крещи в нея:
- Никой не може да ме изгони отсам, с изключение на Аверкий, Иераполският свещеник.
Веднага щом чул това, бащата на девойката - императорът Марк Аврелий, написал до източния си проконсул Евксениан Поплион обръщение със следното наличие:
„ На нашето господство стана известно, че в подвластната ти област се намира някой си Аверкий, свещеник Иераполски; мъж толкоз мощен в християнската религия, че може и бесове да изгонва, и да изцерява разнообразни заболявания. Тъй като той ни е необходим, изпращаме двама наши сановници, Валерий и Васиан, с цел да го доведат при нас с подобаваща чест. А на теб нареждаме да го склониш да пристигна при нас, за което ще получиш немалка премия от нас. "
Като получил такова обръщение от царя, проконсулът отишъл при светия и почнал да го уговаря да отиде в Рим с царските пратеници.
Когато свети Аверкий дошъл в Рим, императорът дружно с жена си Фаустина го приел с чест и го отвел при щерка си, която била измъчвана от бяс.
И светецът наредил да изведат девойката отвън палата. Докато я водели, бесът се съпротивлявал, не желаейки да върви, само че въпреки всичко повели девойката със мощ. Тогава дяволът почнал да я хвърля на земята и да я бие, а свети Аверкий, като устремил поглед към небето, старателно се молел на Господа за изцелението на страдащата госпожица.
И ето дяволът, като плебей и заложник, обвързван с клетва, излязъл от царската щерка, взел този камък и с тежък вопъл го понесъл по въздуха през хиподрума. Всички хора, които били там, с учудване гледали камъка, който се движел във въздуха и чували тежкия вопъл на дявола, само че не могли да видят самия него. Като отнесъл камъка в Иерапол, дяволът го положил на това място, където му заповядал свети Аверкий; а жителите на Иерапол, като видели грамадния камък, ненадейно паднал от въздуха, били прекомерно изумени и разбрали тази загадка чак когато свети Аверкий се върнал при тях.
Като се освободила от злия изтезател, царската щерка не могла да се повдигне от земята и лежала в нозете на Аверкий без да издава нито тон. Като видяла това, майка й, кралица Фаустина, помислила, че щерка й е умряла и почнала да плаче, само че светецът прострял ръката си и повдигнал девойката жива, здрава и в цялостен разсъдък. Тогава родителите на девойката били обзети от велика наслада и царският дом ликувал за изцелението на царската щерка. Родителите й изпратили радостно уведомление и до своя шурей - Луций Вер, който по това време бил на поход срещу партяните, съобщавайки му за оздравяването на невестата. А на светеца предложили богати дарове и дали обещание да му дадат всичко, което би поискал.
Той помолил единствено две неща: първо, в Иерапол годишно да се раздават на бедните по три хиляди мери пшеница от налозите, събирани за царя, и второ, царят да заповяда със средства от неговата хазна да се построи баня при извора с топлата вода, която светецът изкарал с молитва от недрата на земята за излекуване на болните. Царят с наслада заречен да извърши тези негови молби и му дал документално удостоверение.
Когато по-късно светецът останал още известно време в Рим, утвърждавайки църквата Христова във вярата, Христос му се явил във привидение и му споделил:
- Аверкий, ти би трябвало да отидеш в Сирия и там да проповядваш името Ми, да утвърдиш църквите Ми и да изцериш голям брой заболели.
Като се качил на един транспортен съд, Аверкий отплавал към Сирийската област. Първо поселил Антиохия, по-късно се отправил към Апамея и близките градове, като възстановил мира в църквите, разтърсени от ереста на маркионитите. Като минал през Ефрат, светецът посетил църквите в Низибия и в цяла Месопотамия, откъдето се отправил към Киликия и Писидия, посетил също Фригийската митрополия Синад. Във всички тези области и градове той принесъл огромна изгода на Църквата, обърнал мнозина погрешни към вярата Христова, посрамил еретиците и ги заставил да заминат оттова, утвърдил правилните във вярата, наставил заблудените в пътя на истината, изгонил нечисти духове от доста хора, излекувал мнозина страдащи от разнообразни заболявания. Всички почнали да го назовават равноапостолен, тъй като никой, с изключение на апостолите, не бил обиколил толкоз доста страни и градове. Така светителят популяризирал славата на Христа Бога и доста послужил на хората за тяхното избавление и просвещение. След това той се върнал в Иерапол.
Жителите на Иерапол, като чули, че светителят им се завръща при тях и към този момент се намира близо до града, всички, от дребни до огромни, с дамите и децата, се затекли да го посрещнат и като падали с огромна наслада в нозете му, като деца пред татко си, приемали от него благословение, което от дълго време към този момент желаели да получат.
Като влезнал в града, той се отправил към църквата и като седнал на престола си, преподал мир на всички и почнал да поучава народа. И всички се радвали на завръщането на светия мъж, а изключително утешени били сиромасите и бедните, защото Аверкий донесъл със себе си царския декрет, нареждащ всяка година да им се раздава по три хиляди мери пшеница от царските налози. И тази пшеница се раздавала до времето на Юлиан Отстъпник, който отменил указа и взел грамотата. Под грижите на светеца и по царска заповед били издигнати и бани при извора на топли води.
Свети Аверкий прекарал останалите години от живота си в преподобие и истина, управлявайки рационално паството си. За кончината си той бил прочут по-рано: Господ му се явил във привидение и му рекъл:
- Аверкий, към този момент наближи времето да си починеш от трудовете си.
След това Аверкий събрал цялото си паство и като възвестил, че животът му скоро ще свърши, почнал по обичая си да поучава всички, умолявайки слушателите си постоянно да бъдат непоколебими във вярата, да не се отчайват в вярата и нелицемерно да се обичат един различен. След това, като си приготвил гроб и като преподал на всички за финален път пастирското си благословение, той предал на Господа святата си душа. Така свети равноапостолен Аверкий приключил земното си занятие на 73-тата година от живота си. Като го оплакали, жителите на Иерапол благоговейно погребали честното му тяло и с огромен труд положили върху гроба на светеца камъка, който в миналото бил донесен от Рим по заповед на светеца. И по молитвите на светеца се подавали доста изцерения, както от гроба му, по този начин и от извора на топла вода, изведен по неговите молебствия, по които Господ да подава и на нас Своята благосклонност во веки. Амин.
При царуването на Марк Аврелий, наследник на Антонин, свещеник на популации най-вече с езичници град Иерапол бил свети Аверкий. Веднъж там имало церемониален празник в чест на идолите и всички невярващи, като се събрали в своя храм, ликували и се покланяли на бездушните си богове, принасяйки им жертви. При типа на това представление свети Аверкий се просълзил, скърбейки за това, че хората, заслепени от безумство, като оставили Бога, се покланят на бесовете и, забравяйки Създателя, почитат творението на човешки ръце. Като се затворил вкъщи си, епископът почнал да се моли.
След усърдна молитва светецът задремал, защото към този момент настъпила нощ, и ето, в сънно привидение му се явил младеж с невероятна красота; като подал на Аверкий скиптър в ръката, той споделил:
- Аверкий, иди в Мое име и с този скиптър, разбий началниците на заблудата!
Като се пробудил от сън, той схванал, че Сам Господ му се явил във привидение и почувствал в сърцето си неизказана наслада. Като се извършил с старание, той незабавно станал и като взел попадналия в ръцете му прът, в деветия час на същата нощ се отправил към храма на Аполон, където през вчерашния ден се провел езическия празник и били принесени голям брой жертви. В този храм се намирали доста скъпоценни и прелестно украсени идоли. Като пристигнал до храма, епископът намерил вратите му заключени; той блъснал по тях и те се разтворили пред него. Като влезнал в храма, светият свещеник изначало почнал да троши основния кумир на Аполон, а по-късно и другите. Той натрошил и разрушил всички идоли на дребни елементи. А глухите и неми идоли, бездушни и не притежаващи мощ, не могли да се защитят, когато светецът ги разбивал. Чувал се единствено шумът от рухването им.
Идолските жреци, които живеели близо до храма, се събудили и като чули мощния звук в храма, не разбирали какво значи това. Като притичали бързо, те видели, че идолите на боговете им лежат на земята в прахуляк, а свети Аверкий тъпче с нозете си отломките от идолите и ги трошал с сопа. При типа на всичко това жреците били обзети от боязън, а светецът, като се обърнал към тях, им споделил с яд:
- Вървете при началниците на града и при целия народ и кажете, че боговете ви, като се опиха от вчерашния празник, който вие им устроихте, се сбиха между тях паднаха на земята, и се разрушиха.
Идолските жреци отишли при градските началници и им разказали какво сторил Аверкий. С настъпването на деня вестта за случилото се бързо се популяризирала по целия град и всички, дребни и огромни, елементарен народ и началстващи лица, се събрали при храма.
Като отворил устата си, светият почнал да учи хората на Богопознание и траял наставлението чак до деветия час на деня. Той заповядал да донесат при него всички недъгави и ги излекувал, призовавайки името на Иисуса Христа и възлагайки върху тях ръцете си. Като чули учението му и като видели чудесата, всички хора повярвали в Господа Иисуса Христа и помолили Аверкий да ги сподоби със свето кръщение. Тъй като към този момент било вечер, светецът отсрочил кръщението им за сутринта, като наредил на всички да се подготвят за приемането на светото свещенодействие. Когато на утрото на идващия ден народът се събрал, светецът повел всички към църквата и още веднъж ги поучил; по-късно, като направил нормалните молебствия, кръстил в този ден 500 мъже. И в течение на не доста дни той довел в Христовата религия освен Иерапол, само че и другите околни градове и села, и с кръщение ги съединил с Бога. И славата за него се разнесла на всички места. Много заболели от разнообразни и отдалечени страни идвали при него и получавали двойно излекуване - на тялото и на душата.
След това светият, като разбрал, че и в прилежащите градове и села се намират доста страдащи от разнообразни недъзи, се отправил натам с учениците си и подражавайки на своя Господ, обикалял градове и села, учейки хората за царството Божие и изцерявайки болните.
Като се върнал вкъщи си, светецът седем дни не вкусвал храна и вода, само че пребъдвал в пост и всенощни молебствия.
В това време Римският държател Марк Аврелий направил собствен съуправител Луций Вер и сгодил за него щерка си Лукила. Но брачното празненство още не се било състояло, когато бесът влезнал в девойката и почнал да я мъчи. Опечалени от заболяването й, бащата и годеникът събрали опитните лекари, влъхвите и жреците от цялата си страна, като по всевъзможен метод се стараели да излекуват Лукила. Старанията им освен не се увенчавали с триумф, само че девицата с всеки минал ден ставала все по-зле и по-зле. А бесът почнал да крещи в нея:
- Никой не може да ме изгони отсам, с изключение на Аверкий, Иераполският свещеник.
Веднага щом чул това, бащата на девойката - императорът Марк Аврелий, написал до източния си проконсул Евксениан Поплион обръщение със следното наличие:
„ На нашето господство стана известно, че в подвластната ти област се намира някой си Аверкий, свещеник Иераполски; мъж толкоз мощен в християнската религия, че може и бесове да изгонва, и да изцерява разнообразни заболявания. Тъй като той ни е необходим, изпращаме двама наши сановници, Валерий и Васиан, с цел да го доведат при нас с подобаваща чест. А на теб нареждаме да го склониш да пристигна при нас, за което ще получиш немалка премия от нас. "
Като получил такова обръщение от царя, проконсулът отишъл при светия и почнал да го уговаря да отиде в Рим с царските пратеници.
Когато свети Аверкий дошъл в Рим, императорът дружно с жена си Фаустина го приел с чест и го отвел при щерка си, която била измъчвана от бяс.
И светецът наредил да изведат девойката отвън палата. Докато я водели, бесът се съпротивлявал, не желаейки да върви, само че въпреки всичко повели девойката със мощ. Тогава дяволът почнал да я хвърля на земята и да я бие, а свети Аверкий, като устремил поглед към небето, старателно се молел на Господа за изцелението на страдащата госпожица.
И ето дяволът, като плебей и заложник, обвързван с клетва, излязъл от царската щерка, взел този камък и с тежък вопъл го понесъл по въздуха през хиподрума. Всички хора, които били там, с учудване гледали камъка, който се движел във въздуха и чували тежкия вопъл на дявола, само че не могли да видят самия него. Като отнесъл камъка в Иерапол, дяволът го положил на това място, където му заповядал свети Аверкий; а жителите на Иерапол, като видели грамадния камък, ненадейно паднал от въздуха, били прекомерно изумени и разбрали тази загадка чак когато свети Аверкий се върнал при тях.
Като се освободила от злия изтезател, царската щерка не могла да се повдигне от земята и лежала в нозете на Аверкий без да издава нито тон. Като видяла това, майка й, кралица Фаустина, помислила, че щерка й е умряла и почнала да плаче, само че светецът прострял ръката си и повдигнал девойката жива, здрава и в цялостен разсъдък. Тогава родителите на девойката били обзети от велика наслада и царският дом ликувал за изцелението на царската щерка. Родителите й изпратили радостно уведомление и до своя шурей - Луций Вер, който по това време бил на поход срещу партяните, съобщавайки му за оздравяването на невестата. А на светеца предложили богати дарове и дали обещание да му дадат всичко, което би поискал.
Той помолил единствено две неща: първо, в Иерапол годишно да се раздават на бедните по три хиляди мери пшеница от налозите, събирани за царя, и второ, царят да заповяда със средства от неговата хазна да се построи баня при извора с топлата вода, която светецът изкарал с молитва от недрата на земята за излекуване на болните. Царят с наслада заречен да извърши тези негови молби и му дал документално удостоверение.
Когато по-късно светецът останал още известно време в Рим, утвърждавайки църквата Христова във вярата, Христос му се явил във привидение и му споделил:
- Аверкий, ти би трябвало да отидеш в Сирия и там да проповядваш името Ми, да утвърдиш църквите Ми и да изцериш голям брой заболели.
Като се качил на един транспортен съд, Аверкий отплавал към Сирийската област. Първо поселил Антиохия, по-късно се отправил към Апамея и близките градове, като възстановил мира в църквите, разтърсени от ереста на маркионитите. Като минал през Ефрат, светецът посетил църквите в Низибия и в цяла Месопотамия, откъдето се отправил към Киликия и Писидия, посетил също Фригийската митрополия Синад. Във всички тези области и градове той принесъл огромна изгода на Църквата, обърнал мнозина погрешни към вярата Христова, посрамил еретиците и ги заставил да заминат оттова, утвърдил правилните във вярата, наставил заблудените в пътя на истината, изгонил нечисти духове от доста хора, излекувал мнозина страдащи от разнообразни заболявания. Всички почнали да го назовават равноапостолен, тъй като никой, с изключение на апостолите, не бил обиколил толкоз доста страни и градове. Така светителят популяризирал славата на Христа Бога и доста послужил на хората за тяхното избавление и просвещение. След това той се върнал в Иерапол.
Жителите на Иерапол, като чули, че светителят им се завръща при тях и към този момент се намира близо до града, всички, от дребни до огромни, с дамите и децата, се затекли да го посрещнат и като падали с огромна наслада в нозете му, като деца пред татко си, приемали от него благословение, което от дълго време към този момент желаели да получат.
Като влезнал в града, той се отправил към църквата и като седнал на престола си, преподал мир на всички и почнал да поучава народа. И всички се радвали на завръщането на светия мъж, а изключително утешени били сиромасите и бедните, защото Аверкий донесъл със себе си царския декрет, нареждащ всяка година да им се раздава по три хиляди мери пшеница от царските налози. И тази пшеница се раздавала до времето на Юлиан Отстъпник, който отменил указа и взел грамотата. Под грижите на светеца и по царска заповед били издигнати и бани при извора на топли води.
Свети Аверкий прекарал останалите години от живота си в преподобие и истина, управлявайки рационално паството си. За кончината си той бил прочут по-рано: Господ му се явил във привидение и му рекъл:
- Аверкий, към този момент наближи времето да си починеш от трудовете си.
След това Аверкий събрал цялото си паство и като възвестил, че животът му скоро ще свърши, почнал по обичая си да поучава всички, умолявайки слушателите си постоянно да бъдат непоколебими във вярата, да не се отчайват в вярата и нелицемерно да се обичат един различен. След това, като си приготвил гроб и като преподал на всички за финален път пастирското си благословение, той предал на Господа святата си душа. Така свети равноапостолен Аверкий приключил земното си занятие на 73-тата година от живота си. Като го оплакали, жителите на Иерапол благоговейно погребали честното му тяло и с огромен труд положили върху гроба на светеца камъка, който в миналото бил донесен от Рим по заповед на светеца. И по молитвите на светеца се подавали доста изцерения, както от гроба му, по този начин и от извора на топла вода, изведен по неговите молебствия, по които Господ да подава и на нас Своята благосклонност во веки. Амин.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ