Съдът във Враца наказа тримата, заловени за отвличането в Алтимир
В Окръжен съд – Враца се разгледаха две частни наказателни каузи, формирани след импортирани в съда претенции на Окръжна прокуратура – Враца за взимане на ограничения за неотклонение на трима обвинени – К. И., Ц. И. и С. Д. Те са упрекнати от прокуратурата в това, че 26.11.22 година към 20:40 ч. от дом в с. Алтимир, като причинители, дружно с други двама мъже, са отвлекли В. А. (31 г.).
За обвинения К. И. Окръжна прокуратура – Враца изиска мярка за неотклонение „ задържане под стража “, а за Ц. И. и С. Д. – „ домакински арест “.
След като взе поради материалите, събрани в досъдебното произвеждане, разиска доводите, залегнали в настояването на прокуратурата, както и причините на страните, съдът постанови:
Да бъде взета най-тежката мярка за процесуална насила „ задържане под стража “ по отношение на К. И., защото са налице всички, изискуеми от закона предпоставки за това. Престъплението, за което му е повдигнато обвиняване, се санкционира с „ отнемане от независимост “ от 7 до 15 години. Съдът одобри, че е налице обосновано съмнение за съпричастността на обвинения към закононарушението, в което е упрекнат, както и че съществуват и двете различни рискове – той да извърши закононарушение и да се укрие.
„...Целите по чл.57 Наказателно-процесуален кодекс във връзка с обвинения К. И. сполучливо могат да бъдат реализирани към сегашния миг само с най-тежката от ограниченията за неотклонение - „ задържане под стража ”. По делото не се откриват никакви условия от фамилно или друго естество, които да оборват този извод и да постановат използването на по-лека мярка за процесуална насила по отношение на него “, се споделя в претекстовете на съда.
Спрямо другите двама обвинени – Ц. И. и С. Д. - съдът дефинира да бъде взета мярка за процесуална насила „ домакински арест “. За да се дефинира желаната втора по тежест мярка за неотклонение във връзка с обвинен е належащо да са налице предпоставките по чл.63, ал.1 Наказателно-процесуален кодекс, а точно: за закононарушението, за което обвиненият е притеглен в това му качество, да се планува наказване отнемане от свобода; от събраните в досъдебното произвеждане доказателства да може да се направи обосновано съмнение, че обвиненият е направил закононарушението, за което е привлечен; и да съществува най-малко една от различните рискове - да се укрие или да извърши закононарушение. От материалите по делото е видно съществуването на първата причина, а точно Ц. И. и С. Д. са привлечени като обвинени за закононарушение, наказуемо с отнемане от независимост от 7 до 15 години. Налице е и идната, изискуема от закона причина – обосновано съмнение за съпричастност на обвинените към действието. Съдът одобри също, че и за двамата са налице и двете рискове – да се укрият и да извършат закононарушение. „ Съдът намира, че задачите на ограниченията за неотклонение в съответния случай могат да бъдат реализирани с втората по тежест мярка, а точно " домакински арест ". Именно тя се явява най-подходяща за всеки от двамата обвинени, като в тази връзка съдът регистрира по-ниската степен на присъединяване в действието, за което са упрекнати, събитието, че се касае за релативно младежи, които са с чисто правосъдно минало и с тежък фамилен статус - всеки от тях е родител на малолетно дете, за което следва да поставя грижи по развъждане и възпитанието му... Тази мярка е задоволително репресивна по своя темперамент и би могла в нужната степен да попречи на обвинените да извършат закононарушение “ – се споделя в претекстовете на съда.
Определенията подлежат на неотложно осъществяване. Спазването на мярката за неотклонение „ домакински арест “ за двамата обвинени Ц. И. и С. Д. ще се следи с електронни гривни.
Определенията на Окръжен съд - Враца, с които бяха взети ограничения за неотклонение по отношение на тримата обвинени, могат да се апелират и стачкуват в законоустановения период пред Апелативен съд – София.
На 30.11.22 година Окръжен съд – Враца постанови да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража “ по отношение на четвърти обвинен по този случай - Д. В.
За обвинения К. И. Окръжна прокуратура – Враца изиска мярка за неотклонение „ задържане под стража “, а за Ц. И. и С. Д. – „ домакински арест “.
След като взе поради материалите, събрани в досъдебното произвеждане, разиска доводите, залегнали в настояването на прокуратурата, както и причините на страните, съдът постанови:
Да бъде взета най-тежката мярка за процесуална насила „ задържане под стража “ по отношение на К. И., защото са налице всички, изискуеми от закона предпоставки за това. Престъплението, за което му е повдигнато обвиняване, се санкционира с „ отнемане от независимост “ от 7 до 15 години. Съдът одобри, че е налице обосновано съмнение за съпричастността на обвинения към закононарушението, в което е упрекнат, както и че съществуват и двете различни рискове – той да извърши закононарушение и да се укрие.
„...Целите по чл.57 Наказателно-процесуален кодекс във връзка с обвинения К. И. сполучливо могат да бъдат реализирани към сегашния миг само с най-тежката от ограниченията за неотклонение - „ задържане под стража ”. По делото не се откриват никакви условия от фамилно или друго естество, които да оборват този извод и да постановат използването на по-лека мярка за процесуална насила по отношение на него “, се споделя в претекстовете на съда.
Спрямо другите двама обвинени – Ц. И. и С. Д. - съдът дефинира да бъде взета мярка за процесуална насила „ домакински арест “. За да се дефинира желаната втора по тежест мярка за неотклонение във връзка с обвинен е належащо да са налице предпоставките по чл.63, ал.1 Наказателно-процесуален кодекс, а точно: за закононарушението, за което обвиненият е притеглен в това му качество, да се планува наказване отнемане от свобода; от събраните в досъдебното произвеждане доказателства да може да се направи обосновано съмнение, че обвиненият е направил закононарушението, за което е привлечен; и да съществува най-малко една от различните рискове - да се укрие или да извърши закононарушение. От материалите по делото е видно съществуването на първата причина, а точно Ц. И. и С. Д. са привлечени като обвинени за закононарушение, наказуемо с отнемане от независимост от 7 до 15 години. Налице е и идната, изискуема от закона причина – обосновано съмнение за съпричастност на обвинените към действието. Съдът одобри също, че и за двамата са налице и двете рискове – да се укрият и да извършат закононарушение. „ Съдът намира, че задачите на ограниченията за неотклонение в съответния случай могат да бъдат реализирани с втората по тежест мярка, а точно " домакински арест ". Именно тя се явява най-подходяща за всеки от двамата обвинени, като в тази връзка съдът регистрира по-ниската степен на присъединяване в действието, за което са упрекнати, събитието, че се касае за релативно младежи, които са с чисто правосъдно минало и с тежък фамилен статус - всеки от тях е родител на малолетно дете, за което следва да поставя грижи по развъждане и възпитанието му... Тази мярка е задоволително репресивна по своя темперамент и би могла в нужната степен да попречи на обвинените да извършат закононарушение “ – се споделя в претекстовете на съда.
Определенията подлежат на неотложно осъществяване. Спазването на мярката за неотклонение „ домакински арест “ за двамата обвинени Ц. И. и С. Д. ще се следи с електронни гривни.
Определенията на Окръжен съд - Враца, с които бяха взети ограничения за неотклонение по отношение на тримата обвинени, могат да се апелират и стачкуват в законоустановения период пред Апелативен съд – София.
На 30.11.22 година Окръжен съд – Враца постанови да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража “ по отношение на четвърти обвинен по този случай - Д. В.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ