Кой е най-масивният известен обект във Вселената?
В някои връзки отговорът зависи от това какво се има поради под думата обект и какви мащаби одобряваме. Астрономите са забелязали структури като Великата стена Херкулес-Корона Бореалис – колосално образувание от газ, прахуляк и тъмна материя, съдържаща милиарди галактики, които са се разпрострели на дължина към 10 милиарда светлинни години. Без подозрение, това е нещо, което би могло да се бори за купата „ най-големия обект съществувал в миналото “. Но класифицирането на това скупчване като неповторим независим обект е проблематично, тъй като е мъчно да се разбере къде тъкмо стартира и къде приключва.
„ Обект “ в действителност има ясно определение във физиката или астрофизиката, споделя Скот Чапман, астрофизик в университета „ Далхуси “ в Халифакс, в канадската провинция Нова Скотия. „ Това е нещо обвързано дружно от личната си гравитация “, споделя той, „ като планета, звезда или звездите, обикалящи в една вселена или цяла вселена “.
Имайки поради това, е малко по-лесно да разберем какво може да се включи в конкуренцията за най-голямото нещо във Вселената. Наградата може да отиде в разнообразни структури според от размера на признатата канара, която се преглежда.
За относително дребните типове обитаващи Земята, нашата планета е доста огромна, като се прави оценка на 6 септилиона кг (1 septillion = 10 с 42 нули след това). Но това не е даже най-голямата планета в Слънчевата система, тя е джудже спрямо външните колоси Нептун, Уран, Сатурн и могъщия Юпитер, който тежи до 4,2 октилиона. (1 octillion е 10 с 48 нули след това).
В същото време хиляди други планети бяха открити, които обикалят към други звезди, в това число доста, които карат нашите локални колоси да наподобяват джуджета. Открита през 2016 година, HR2562 b е най-тежката екзопланета, видяна досега, с маса 30 пъти по-голяма от тази на Юпитер. При този размер астрономите не са сигурни даже дали да класифицират този обект като кафяво джудже, което би го показало по-скоро като дребна звезда, а не като планета.
Звездите сами могат да порастват до големи размери, като най-голямата известна звезда R136a1 е някъде сред 265 и 315 пъти по-тежка от нашето Слънце. Разположена на 130 000 светлинни години в Големия магеланов облак, сателитна вселена, обикаляща към нашия Млечен път, R136a1 е толкоз огромен и ослепителен обект, че светлината, която излъчва в действителност го раздира, съгласно изследване от 2010 година на Royal Astronomical Society. Потокът от електромагнитна радиация предаван от звездата е задоволително мощен, с цел да отнесе материал от повърхността й, причинявайки загуба на маса от звездата, равна на тази на 16 планети като Земята годишно. Астрономите не могат да отговорят по какъв начин тъкмо може да се образува такава само-разрушителна звезда и какъв брой дълго ще може да просъществува.
Галактиките са идващите обекти от мащаба на космоса. Нашата вселена, „ Млечния път “ е голяма, разпростряла се на 100 000 светлинни години от единия край до другия, съдържаща към 200 милиарда звезди и тежка към 1,7 трилиона пъти повече от масата на нашето слънце. Тя обаче, не може да се конкурира с централния клъстър от галактики – „ Феникс клъстер “ – колос разпрострял се на 2,2 милиона светлинни години, който съдържа към три трилиона звезди, съгласно НАСА. В центъра на този галактичен клъстър е супер солидната черна дупка – най-голямата следена в миналото – с приблизителна маса от 20 милиарда слънца. Самият „ Феникс “ е голямо струпване на почти 1000 галактики, които са с обща маса от към 2 квадрилиона слънца, съгласно списание Nature.
Но даже и този Голиат не може да се конкурира с най-масивния обект, който в миналото е виждан – неотдавна открит космически протоклъстер, прочут като SPT2349, разказан на 25 април тази година в списание Nature.
И това е единствено върхът на айсберга, споделя Чапман. Други наблюдения разкриват, че общата конструкция съдържа към 50 спомагателни галактики, като всички ще образуват обект, прочут като космически клъстер, в който доста галактики се обикалят една друга. Предишният най-масивен притежател на върха, уместно наименуван клъстер „ Ел Гордо “, тежи с еквивалент на 3 квадрилиона слънца, само че SPT2349 евентуално ще надвиши това минимум с четири до пет пъти.
Това, че големият обект може да се образува, когато Вселената е единствено на 1,4 милиарда години, е изненадващо за откривателите, защото компютърните симулации допускат, че нормално е нужно доста повече време за появяването на такива огромни обекти.
„ Централната солидна вселена се образува необикновено рано и доста по-експлозивно и бързо, в сравнение с бихме могли да си представим “, споделя Чапман.
„ Като се има поради, че сме проучили единствено част от небето за такива великански обекти, може да се чака да намерим даже и по-масивни обекти във Вселената “, прибавя той.
