В навечерието на 24 май – Деня на славянската писменост

В навечерието на 24 май – Деня на славянската книжовност и просвета, разумно си задаваме въпроса дали всекидневно използваме родния език по всички правила или несъзнателно позволяваме неточности, които минават неусетно, може би даже безогледно.

Грамотността не е за подценяване. Нищо, че в днешните забързани времена правописните неточности не вършат усещане на мнозина. Тя продължава да остава белег, по който се разпознава индивида, решил да развива и потвърждава себе си.

Истината е, че всеки бърка. Бързаме, пишем на дребни клавиатури, пред очите ни минават хиляди думи на ден . И въпреки всичко е хубаво да почетем красивия ни богат език с някои постоянно срещани неточности, които не трябва да подминаваме.

Не знам, а не „ незнам “

Една от най-масовите неточности в българския език е изписването на негативната парченце НЕ слято с глагола. Проверката е обикновена – имаме ли налице дума за осъществяване на деяние, то НЕ се написа настрана. Тук има някои изключения, които обаче елементарно можете да забележите. Частицата " не " се написа слято с сказуеми, които не могат да съществуват без нея: мразя, безделнича, недоволствам, както и при такива, започващи с недо-: недоглеждам, недочувам, недовиждам. 

Пълен член в мъжки жанр

Кога използваме цялостен и по кое време къс член? Идентифицираме подлога в изречението, като задаваме въпроса „ Кой прави действието? “ и готово – подлогът постоянно е в цялостен член. Повечето учители поучават при съмнение да заместим с " той " (пълен член) или " него " (кратък член), което в множеството случаи ще ви ориентира. 

В или във, С или със

Правилото е общоизвестно. Ако думата след предлога стартира с В или Ф, използваме ВЪВ, в случай че стартира със С или З, използваме СЪС. По нехайство обаче и тези неточности са постоянно допускани - изключително в онлайн пространството.

Краткото притежателно местоимение Й

И-то с акцентиране (ѝ) или както го пишем Й в ролята си на малко притежателно местоимение от женски жанр постоянно бива забравяно и изписвано като нормално И в изреченията. При подобен пропуск обаче смисълът на изречението може тотално да е промени или изцяло да изчезне.

Множествено число завършващо с двойно ИИ

По нехайство и тук постоянно се намесва Й в края на думи в множествено число. Проблемът настава при съществителни, които в само число приключват на ИЯ, като „ магия “, „ ютия “, „ сергия “. В множествено число те минават в „ вълшебства “, „ ютии “, „ сергии “ без и помен за Й.

Тире при сравнителни частици

Въпреки че правилото за приложимост на тире при сравнителните частици е доста елементарно, от ден на ден хора не помнят да го съблюдават при писмена връзка. Разликата е видна в образци като: „ Вървях по хубавия тротоар “ и „ Избрах по-хубавия тротоар “. От друга страна, в случай че използваме сравнителните частици към други елементи на речта, разнообразни от епитети и наречия , тирето отпада: " Най ми харесва тази рокля от онази. " или " Той е по светец от папата. " В тези случаи би трябвало да сложим акцентиране върху частицата " по ". 

Двойно Н

Когато една дума от мъжки жанр приключва с наставката -НЕН, нейните производни и разнообразни форми се изписват с двойно -Н: 
боен > военно; скъп > безценно; драгоценност

От друга страна с двойното Н от време на време се прекалява по табиет, изключително при думи като:
тънък > фина; рожден ден > рожденик; заветен > свещеник; необикновен > необикновено;