365 дни война в Европа, 24.02.2022 – 1 година по-късно
В началото като че ли не беше за поверие. Точно преди година, на 24 февруари, стартира пълномащабен боен спор в Европа за първи път след края на Втората международна война. Сигнали от съветска страна, че нещата вървят в тази посока не липсваха - скупчване на войски в непосредствена непосредственост до източната граница на Украйна, взаимни военновъздушни учения с Беларус, военноморски демонстрации в Черно и Балтийско море. Първоначално водещите европейски страни (най-вече Германия и Франция) несъмнено избраха да неглижират всичко това. Вместо да се приготвя за сериозен боен спор на територията на Европа, огромна част от европейския политически хайлайф по-скоро очакваше мирът да се резервира, въпреки и мъчно, само че въпреки всичко да се резервира.
По принцип в политическата доктрина има един логичен модел, който опростено и най-общо ни споделя, че една война може да се случи тогава, когато страната, която я стартира, може да получи повече изгоди от нея в сравнение с загуби. Моделът не сработи в тази ситуация с съветското нахлуване. Въпреки че съветските загуби (от всяка гледна точка) са доста повече от изгодите (каквито на практика няма) войната беше стартирана и година по-късно тя продължава. Може доста да се спекулира във връзка с това стичане на събитията - неприятна стратегическа преценка, неосъзнаване, в задоволителна степен, на смисъла на Украйна за Европа. Възможно е в Кремъл да са се подвели, че съветските енергийни запаси са по-важни за част от водещите европейски стопански системи, в сравнение с продължаването на интеграцията на континента, развой от който Украйна е неразделна и доста основна част.
Основната причина обаче, която следва да изясни започването на войната, обратно на политическата логичност, е събитието, че в Кремъл съществува изцяло построен властнически режим. Това значи, че вземането на решенията е еднолично, то не почива върху институционални механизми и политическа логичност. Съответно и моделите, които съществуват, с цел да подкрепят прогнозирането на развиването на една или друга обстановка, в съветския случай няма по какъв начин да работят.
За разлика от Европа, Съединени американски щати се оказаха много по-близо до действителността. Администрацията на Джо Байдън излъчваше ясни сигнали, че войната става все по-неизбежна, което е отзив за метода на работа на американското разузнаване. Емануел Макрон пък уволни началника на френското военно разузнаване малко след началото на войната, което пък е оценката за разследващата работа в една от основните европейски страни. Независимо от това кой какво е очаквал и защо е бил квалифициран или неопитен, в ранните часове на 24 февруари 2022 година действителността стана ясна за всички.
Европейската политика по отношение на Русия имаше два съществени вектора след 2014 година (окупацията на Крим) - въздържане (по източния фланг на НАТО бяха основани нови форми за взаимоотношение сред съюзниците) и стопанска система, т.е. опит РФ в по-голяма степен да бъде обвързана в икономическите процеси на континента (така да вземем за пример немската взаимозависимост от съветски енергийни доставки набъбна с 10% сред 2014 и 2021 г.). Колкото по-изграден обаче е един властнически режим, толкоз по-ограничен е неговия интегративен капацитет. Между двата вектора останаха някои луфтове. Това не обезсмисли изцяло европейския метод, само че несъмнено лиши от неговата успеваемост.
Европейският метод не включваше явен проект за деяние при положение на съветско нахлуване против Украйна. В този точно смисъл възпирането беше повече изразителност и опит за търсене на някакви салда, в сравнение с подготвеност за предприемане на авансово премислени и ясни дейности при неуважение на украинския суверенитет. А когато става дума за проблематизиране на суверенитета, това напълно не е нещо ново що се отнася до част от страните от някогашния Съветски съюз. Русия сътвори от дълго време проблемите в елементи от Молдова и Грузия. Директното посягане пък против териториалната целокупност на Украйна се състоя през 2014 година, т.е. става дума за наклонност във външнополитическото държание на Русия. При това тя не е образувана като резултат от някакви фактори, присъстващи и характеризиращи интернационалната среда, а става дума за решения, взети вътре в РФ и стимулирани от съветското властническо схващане за властта, което предопределя експанзията в държанието както във вътрешността, по този начин и на открито.
След като войната към този момент беше реалност, европейските страни в придвижване трябваше да подхващат дейности и ограничения с обезщетителна стойност по отношение на определения метод преди този момент. Санкциите, отводът от потребление на съветски първични материали (макар и непълен) и последователното даване на въоръжения за защита отчасти стабилизираха ситуацията в Украйна. В началото на април 2022 година руснаците се изтеглиха от подстъпите към Киев, а през есента се развиха и много сполучливите акции за освобождение на съвсем цялата Харковска област и град Херсон. От тези моменти нататък обстановката на фронта е по-скоро позиционна. Най-горещата точка - Бахмут - сега няма значима стратегическа стойност и несъмнено войната няма да се реши на това място. Бахмут обаче може да има значимо значение за украинската страна на един идващ стадий от развиването на военните дейности.
Със самото започване на пълномащабната инвазия де факто Владимир Путин доста ограничи вариантите пред Руската федерация. Преди началото на войната европейските водачи бяха склонни на избрани отстъпки и по-смекчено отношение към Кремъл. Целта беше точно да не се стига до това, на което сме очевидци към този момент цяла година. За част от европейските политици пълномащабната война на Стария континент се беше трансформирала в нещо немислимо. Точно затова за някои беше належащо време да осъзнаят и възприемат действителността в дните след 24 февруари 2022 година От тези настройки кремълската агитация несъмнено се възползваше по успешен метод. Около седмица преди нападението Мария Захарова (говорител на съветското МВнР) съобщи, че единствено луди хора и такива без морал биха могли да си мислят, че Русия ще нападне Украйна. У нас, на локална почва, възпроизвеждане на кремълски опорки също не липсваше. След като нашествието към този момент беше реалност те се видоизмениха, само че резервираха наличието си в общественото пространство. На това ще бъдем очевидци до края на войната (когато и да е той), а и след нейния край даже.
Колкото до по-смекченото отношение на Европа към Кремъл, типичен образец за това беше реакцията след окупирането на Крим през 2014 година и предизвикването на сепаратистко напрежение в Донбас. Европейски Съюз и Съединени американски щати прибегнаха до наказания, само че много скромни и с лимитирано деяние. Междувременно Крим беше мощно милитаризиран и де факто се трансформира в челен пост за нахлуване към вътрешността на Украйна. Така, до момента в който интернационалната общественост към момента е проявявала някаква толерантност към Русия, тя е употребила това време, с цел да се приготви тактически за пълномащабно нахлуване, т.е. тъкмо за това, което западните съдружници опитваха да избегнат, бидейки склонни даже да платят избрана цена. След 2014 година съдружниците продължиха да пробват да поддържат някакви връзки на доверие с Русия. Нека напомним, че на огромните натовски учения, които бяха извършени в Европа през 2015 и 2016 година, бяха поканени съветски наблюдаващи. Това беше явен знак от страна на Запада, че той желае да задържи Русия като пълноценна част от системата на интернационалните връзки, макар нейното посягане против интернационалното право и суспендирането на работата на Съвета НАТО - Русия, който представляваше институционален формат за продан на информация и взаимоотношение сред Алианса и съветската страна.
Сега това, което е останало на Кремъл, е размахването на нуклеарната карта. То обаче е по-скоро част от пропагандата. Руската страна не знае тъкмо какъв отговор ще получи, в случай че посегне към нуклеарните въоръжения, само че евентуално се досеща, че той няма да е част от по-смекчения метод. А също така надали тя самата има тактика, в случай че употребява нуклеарно оръжие, какво ще прави по-късно в региона, където го е употребила и изобщо до каква степен и дали сходно решение би й донесло изгоди при провеждането на военните дейности.
При всички случаи след края на войната системата на интернационалните връзки ще има потребност от надграждане посредством рационализиране на концепциите за интернационална сигурност и разработване на по-добри тактики за въздържане. Реформирането или даже преучредяването на Организация на обединените нации също може да се окаже на дневен ред. Важно е да подчертаем, че на този стадий по-скоро можем да чакаме не появяването на изцяло нов международен ред, а доразвиване и доизграждане на сегашния. Именно по тази причина Украйна би трябвало да се отбранява, спазвайки интернационалното право, т.е. спазвайки фундамента на актуалната система на интернационалните връзки. От военна гледана точка това е стеснение за украинската страна. Противникът те атакува без оглед на каквито и да е правила, ти би трябвало да се защитиш, съблюдавайки избрани правила и следвайки ги даже във връзка с източника на експанзия. Това обаче е част от цената, която бива плащана, с цел да е допустимо след тази война да живеем в по-сигурен свят. Ето за какво подпомагането на Украйна в този момент (най-вече военнотехническото) е подкрепяне в интерес на интернационалното право и укрепването на интернационалната сигурност.
По принцип в политическата доктрина има един логичен модел, който опростено и най-общо ни споделя, че една война може да се случи тогава, когато страната, която я стартира, може да получи повече изгоди от нея в сравнение с загуби. Моделът не сработи в тази ситуация с съветското нахлуване. Въпреки че съветските загуби (от всяка гледна точка) са доста повече от изгодите (каквито на практика няма) войната беше стартирана и година по-късно тя продължава. Може доста да се спекулира във връзка с това стичане на събитията - неприятна стратегическа преценка, неосъзнаване, в задоволителна степен, на смисъла на Украйна за Европа. Възможно е в Кремъл да са се подвели, че съветските енергийни запаси са по-важни за част от водещите европейски стопански системи, в сравнение с продължаването на интеграцията на континента, развой от който Украйна е неразделна и доста основна част.
Основната причина обаче, която следва да изясни започването на войната, обратно на политическата логичност, е събитието, че в Кремъл съществува изцяло построен властнически режим. Това значи, че вземането на решенията е еднолично, то не почива върху институционални механизми и политическа логичност. Съответно и моделите, които съществуват, с цел да подкрепят прогнозирането на развиването на една или друга обстановка, в съветския случай няма по какъв начин да работят.
За разлика от Европа, Съединени американски щати се оказаха много по-близо до действителността. Администрацията на Джо Байдън излъчваше ясни сигнали, че войната става все по-неизбежна, което е отзив за метода на работа на американското разузнаване. Емануел Макрон пък уволни началника на френското военно разузнаване малко след началото на войната, което пък е оценката за разследващата работа в една от основните европейски страни. Независимо от това кой какво е очаквал и защо е бил квалифициран или неопитен, в ранните часове на 24 февруари 2022 година действителността стана ясна за всички.
Европейската политика по отношение на Русия имаше два съществени вектора след 2014 година (окупацията на Крим) - въздържане (по източния фланг на НАТО бяха основани нови форми за взаимоотношение сред съюзниците) и стопанска система, т.е. опит РФ в по-голяма степен да бъде обвързана в икономическите процеси на континента (така да вземем за пример немската взаимозависимост от съветски енергийни доставки набъбна с 10% сред 2014 и 2021 г.). Колкото по-изграден обаче е един властнически режим, толкоз по-ограничен е неговия интегративен капацитет. Между двата вектора останаха някои луфтове. Това не обезсмисли изцяло европейския метод, само че несъмнено лиши от неговата успеваемост.
Европейският метод не включваше явен проект за деяние при положение на съветско нахлуване против Украйна. В този точно смисъл възпирането беше повече изразителност и опит за търсене на някакви салда, в сравнение с подготвеност за предприемане на авансово премислени и ясни дейности при неуважение на украинския суверенитет. А когато става дума за проблематизиране на суверенитета, това напълно не е нещо ново що се отнася до част от страните от някогашния Съветски съюз. Русия сътвори от дълго време проблемите в елементи от Молдова и Грузия. Директното посягане пък против териториалната целокупност на Украйна се състоя през 2014 година, т.е. става дума за наклонност във външнополитическото държание на Русия. При това тя не е образувана като резултат от някакви фактори, присъстващи и характеризиращи интернационалната среда, а става дума за решения, взети вътре в РФ и стимулирани от съветското властническо схващане за властта, което предопределя експанзията в държанието както във вътрешността, по този начин и на открито.
След като войната към този момент беше реалност, европейските страни в придвижване трябваше да подхващат дейности и ограничения с обезщетителна стойност по отношение на определения метод преди този момент. Санкциите, отводът от потребление на съветски първични материали (макар и непълен) и последователното даване на въоръжения за защита отчасти стабилизираха ситуацията в Украйна. В началото на април 2022 година руснаците се изтеглиха от подстъпите към Киев, а през есента се развиха и много сполучливите акции за освобождение на съвсем цялата Харковска област и град Херсон. От тези моменти нататък обстановката на фронта е по-скоро позиционна. Най-горещата точка - Бахмут - сега няма значима стратегическа стойност и несъмнено войната няма да се реши на това място. Бахмут обаче може да има значимо значение за украинската страна на един идващ стадий от развиването на военните дейности.
Със самото започване на пълномащабната инвазия де факто Владимир Путин доста ограничи вариантите пред Руската федерация. Преди началото на войната европейските водачи бяха склонни на избрани отстъпки и по-смекчено отношение към Кремъл. Целта беше точно да не се стига до това, на което сме очевидци към този момент цяла година. За част от европейските политици пълномащабната война на Стария континент се беше трансформирала в нещо немислимо. Точно затова за някои беше належащо време да осъзнаят и възприемат действителността в дните след 24 февруари 2022 година От тези настройки кремълската агитация несъмнено се възползваше по успешен метод. Около седмица преди нападението Мария Захарова (говорител на съветското МВнР) съобщи, че единствено луди хора и такива без морал биха могли да си мислят, че Русия ще нападне Украйна. У нас, на локална почва, възпроизвеждане на кремълски опорки също не липсваше. След като нашествието към този момент беше реалност те се видоизмениха, само че резервираха наличието си в общественото пространство. На това ще бъдем очевидци до края на войната (когато и да е той), а и след нейния край даже.
Колкото до по-смекченото отношение на Европа към Кремъл, типичен образец за това беше реакцията след окупирането на Крим през 2014 година и предизвикването на сепаратистко напрежение в Донбас. Европейски Съюз и Съединени американски щати прибегнаха до наказания, само че много скромни и с лимитирано деяние. Междувременно Крим беше мощно милитаризиран и де факто се трансформира в челен пост за нахлуване към вътрешността на Украйна. Така, до момента в който интернационалната общественост към момента е проявявала някаква толерантност към Русия, тя е употребила това време, с цел да се приготви тактически за пълномащабно нахлуване, т.е. тъкмо за това, което западните съдружници опитваха да избегнат, бидейки склонни даже да платят избрана цена. След 2014 година съдружниците продължиха да пробват да поддържат някакви връзки на доверие с Русия. Нека напомним, че на огромните натовски учения, които бяха извършени в Европа през 2015 и 2016 година, бяха поканени съветски наблюдаващи. Това беше явен знак от страна на Запада, че той желае да задържи Русия като пълноценна част от системата на интернационалните връзки, макар нейното посягане против интернационалното право и суспендирането на работата на Съвета НАТО - Русия, който представляваше институционален формат за продан на информация и взаимоотношение сред Алианса и съветската страна.
Сега това, което е останало на Кремъл, е размахването на нуклеарната карта. То обаче е по-скоро част от пропагандата. Руската страна не знае тъкмо какъв отговор ще получи, в случай че посегне към нуклеарните въоръжения, само че евентуално се досеща, че той няма да е част от по-смекчения метод. А също така надали тя самата има тактика, в случай че употребява нуклеарно оръжие, какво ще прави по-късно в региона, където го е употребила и изобщо до каква степен и дали сходно решение би й донесло изгоди при провеждането на военните дейности.
При всички случаи след края на войната системата на интернационалните връзки ще има потребност от надграждане посредством рационализиране на концепциите за интернационална сигурност и разработване на по-добри тактики за въздържане. Реформирането или даже преучредяването на Организация на обединените нации също може да се окаже на дневен ред. Важно е да подчертаем, че на този стадий по-скоро можем да чакаме не появяването на изцяло нов международен ред, а доразвиване и доизграждане на сегашния. Именно по тази причина Украйна би трябвало да се отбранява, спазвайки интернационалното право, т.е. спазвайки фундамента на актуалната система на интернационалните връзки. От военна гледана точка това е стеснение за украинската страна. Противникът те атакува без оглед на каквито и да е правила, ти би трябвало да се защитиш, съблюдавайки избрани правила и следвайки ги даже във връзка с източника на експанзия. Това обаче е част от цената, която бива плащана, с цел да е допустимо след тази война да живеем в по-сигурен свят. Ето за какво подпомагането на Украйна в този момент (най-вече военнотехническото) е подкрепяне в интерес на интернационалното право и укрепването на интернационалната сигурност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ