В началото на тази година в интернет сайта Reddit стана

В началото на тази година в интернет уеб страницата Reddit стана известна тематиката кой по какъв начин мисли – по този начин мнозина с изненада откриха, че някои хора нямат вътрешен монолог, а мнозина, които нямат, с изненада научиха, че другите хора имат. След като постоянно си живял единствено в личната си глава, е много необичайно да откриеш, че другите хора мислят по друг метод от теб.

Малко откакто тази информация става ясно, се появяват и въпросите и отговорите. В една от тематиките на Reddit потребителят Vadermaulkylo написа: „ Днес споделих на майка ми, че нямам вътрешен монолог, а тя ме изгледа все едно имам три глави. Обичайно ли е човек да мисли в монолог? “ Той след това признава, че дълго време е считал, че това е измислено разбиране, основано като описателен прийом в телевизионните продукции (конкретно за сериала „ Декстър “).

След, несъмнено, обичайното количество насмешки към горкия човек, няколко души в действителност (включително той) разказват какво в действителност е да нямаш вътрешен монолог.

„ Значи, в случай че шефът ви помоли да извършите нещо тъкмо сега, в който сте възнамерявали да си тръгнете от работа, не си мислите в главата си „ О, какво злокобно злощастие! “, до момента в който казваш на глас „ Никакъв проблем, шефе “? “, пита един консуматор. „ Не. Никога не ми се е случвало “, отговори Vadermaulkylo. „ Ако ме помолят да направя нещо, което не желая да върша, просто се смущавам малко, само че това е всичко. Не слушам думи в главата си. “

И други също удостоверяват обстановката.

„ Аз съм по същия метод “, споделя потребителят GohanShmohan. „ Нямам никаква съзнателна мисъл за това, което усещам, или някакъв диалогов поток, който да ми го разказва. Просто го чувствам. Сякаш вътрешният разговор е медиаторът в главата ми [между вънпния свят и разбирането му], който просто го няма “.

За други обаче нещата са малко по-сложни.

„ Аз също нямам вътрешен монолог. Всеки път, когато би трябвало да поддържам връзка отвън главата си с думи, би трябвало да „ превеждам “ това, което мисля. Което изисква време и старания. Ето за какво доста повече избирам писменото другарство пред устното, защото можеш да отделиш повече време, в сравнение с изисква мигновеният отговор при устния диалог “, написа BobbitWormJoe.

„ Когато знам, че иска ми се наложи да поддържам връзка устно (например, в случай че би трябвало да се обадя по телефона или да повдигна тематика на среща), се приготвям душевен, доколкото е допустимо, с цел да знам какви думи в действителност би трябвало да кажа. От друга страна, в случай че вземам участие в диалог без да съм имал време да провеждам и преведа мислите си авансово, непрекъснато върша дълги паузи, което наподобява необичайно за хората, които го виждат. Това дълго време дразнеше брачната половинка ми, до момента в който и двамата не си дадохме сметка за какво се случва. “

На въпроса дали в миналото му се е забивала ария в главата, Vadermaulkylo отговори: „ Всъщност това е може би най-близкото до вътрешен монолог, което ми се случва. В момента в главата ми се въртят няколко песни от новия албум на Лил Уейн. Разбира се, слушам разговор и когато чета неща. “

„ Мислите са думи “, написа потребителят Merewautt. „ Не мога да си показва една мисъл не като словесна структура. Всичките ми мисли са оцветени от физическите елементи на другите страсти, само че всички те са думи. Мога да си показва, че съм физически сърдит за миг, без да го мисля вербално (сърцето ми ще се разтупти, може би раменете ми ще се разтреперят, мускулите ми ще се под напрежение и т.н.), само че не мога да си показва, че съзнавам някоя от физическите си страсти без мислите като език. Вътрешният ми монолог, до момента в който тялото ми реагира на физическия яд, би бил следният: (вътрешният монолог в скоби): (О, тази няпоносима жена се държи като лицемерка) -на глас: Държиш се като лицемерка!, (тя ще каже, че не е правилно, защото–-): Не е правилно и ти го знаеш. “

Много хора се съгласяват, че чувството за страст като яд върви ръка за ръка с вътрешен монолог от словоизлияния и много хули, и не могат да си показват просто да почувстват физическа реакция на страст без непрекъснат поток от мисли под формата на думи, с които да я изразят пред себе си. Merewautt показва, че по този начин се случват т. нар лапсуси на Фройд (или фройдистки подхлъзвания), когато не планираш да кажеш нещо на глас, само че го мислиш и „ губиш филтъра “ на вътрешния си монолог.

Други питат дали хората с монолози вървят и описват живота си като Бриджит Джоунс от кино лентата „ Дневникът на Бриджит Джоунс “, и се оказва, че от елементи да.

Според научните проучвания наподобява, че хората мислят повече под формата на комбинация от дветe, в сравнение с, както допускат репликите в поста в Reddit, че нещата са или/или.

През 2011 година малко изследване се пробва да получи по-добра визия за това по какъв начин мислят хората. На инцидентна извадка от студенти са дадени дребни апаратчета, които издават звуков сигнал се чуе, и когато това стане, те би трябвало да запишат какво се е случвало в главата им момент преди да чуят звука. Това продължава няколко седмици, с цел да могат участниците да свикнат хубаво с него и да се получи точна визия за това какво се случва в главите им.

„ В 26% от всички случаите изследваните лица се улавят да водят вътрешен диалози със себе си “, написа екипът в Psychology Today. „ Но имаше огромни самостоятелни разлики: някои субекти в никакъв случай не изпитваха вътрешна тирада, до момента в който други субекти изпитваха вътрешна тирада в цели 75% от пробите. Средният % при всички субекти е 20 %. “

С думи елементарни: „ Някои хора приказват доста със себе си, други в никакъв случай, трети понякога. “