Никола Вапцаров и хиените
В началото на по този начин наречения либерален преход от 10 ноември 1989 година на отечествената литературна сцена се появи една кохорта от нискочели псевдоинтелигенти и хора с лакейски нрав. С дивашко озлобление те се втурнаха да внушават на българското общество, че създатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев, Христо Ясенов, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Пеньо Пенев би трябвало да бъдат подложени на цялостна преоценка. Очевидно не им харесваше на ругателите, че тези велики български поети са и персони с неизчерпаем революционен дух, хора, посветили живота и творчеството си на безсмъртната обществена концепция.
Разбира се, причина за скверните попълзновения бе освен духовната мизерия на упоменатите " преоценители ", а и неудържимото им раболепство да обслужват непознати ползи и да извършват обилно заплатени външни поръчки. Тези литературни ибрикчии се наеха със задача, която не е по оскъдните им духовни силици - да преподредят естетико-художествената и общокултурната подчиненост на полезностите в България от Освобождението насам. Но " Не се гаси туй, що не гасне ", прогласява националният стихотворец Иван Вазов. Не се заменя Никола Вапцаров с Марин Георгиев.
Не бихме се занимавали с това лице по хигиенно-естетически съображения, тъй като още когато се появи преди три десетилетия скверният му опус против Вапцаров, обществото бе залято от вълна от отвращение и възмущение. Всеки образован човек може да си напомни десетките изявления, в които лицето бе демаскирано и жигосано. Тези дни обаче едно негово изключително безочливо изявление още веднъж притегля вниманието ни към случая.
Нека на първо място да посочим няколко дебели неистини в изявлението. Първата просташка неистина е, че преди четири години писателят Никола Инджов сякаш бил споделил: " Прав е Марин Георгиев, отговорни са нашите приятели. " Даже бил подготвен да напише увод към ново издание на книгата. На сцената бил участвал и Тодор Коруев. И Никола Инджов, и Тодор Коруев с гадност отхвърлиха тази плоска клевета. И ще го потвърдят.
Второ. Марин Георгиев научил от поета Таньо Клисуров, че различен стихотворец и политик от Стара Загора - Трифон Митев - след " като прочел книгата, споделил: " Че какво желаят нашите приятели?! " Разбира се, че Трифон Митев, като почтен човек, ще отхвърли и осъди тази измама, само че чудим се за какво Марин Георгиев накисва във велзевулската си композиция и наивния и стеснителен стихотворец Таньо Клисуров?
Трето. Още по-отвратително е изказванието на създателя на " Третият разстрел ", че писателите Виктор Пасков и Христо Калчев в ресторанта на Съюз на българските писатели му били декларирали " " Написал си най-хубавата документална книга в последните 60 години ".
Не единствено аз, само че и още десетки писатели знаят оценката на Пасков и Калчев за злощастния опит на лицето да се подгаври с великия Вапцаров. Има живи очевидци, които ще потвърдят, че и Калчев, и Пасков тогава по този начин се погнусиха от упоменатата книга, че неведнъж заявяваха, че лицето дори не заслужава тяхното пренебрежение, толкоз низко е паднал.
В злощастното изявление са упоменати поетесата Миряна Башева, белетристите Христо Карастоянов и Неда Антонова, както и литературният критик Георги Янев, също в опит да бъдат оплетени и оцапани с пръските на клеветата и клеветата.
Значителна част от пространното изявление е ориентирана против роднините на великия стихотворец бунтовник - Мая Вапцарова и внука на брата на поета - Никола Вапцаров - младши. Сигурен съм, че те ще отговорят по достолепие на плебейщините на лицето. Все по-неприятна става вонята, която се разнася от обществените изяви на този самопровъзгласил се " герой " за истината и справедливостта. Ако беше траял честно пътя си на книжовник (какъвто беше в книгите " Село " и " Праг " ) през днешния ден нямаше да се жалва и да хленчи, че бил незаслужено нападан. И към този момент в припадък на рискови девиации да твърди, че зад него стоял самичък Бог. Неслучайно всички другари литератори от студентските години на Марин Георгиев се омерзиха от държанието му и не желаят и да го чуят дори. Става дума за такива почтени писатели като Панко Анчев, Минчо Минчев, Паруш Парушев и други
Суетата, себелюбието и самооблъщението очевидно не дават мира на лицето и то обезверено търси способи и мотиви да притегли към себе си нечие внимание. Наближава следващата значима годишнина от рождението на Никола Вапцаров. Продалият душата си на Мамона създател на злощастната книга " Третият разстрел " жадува още веднъж да опита подло да откърши стръкче от венеца на безсмъртието на Вапцаров. Люде като това лице доста припомнят на естетическите хиени, които са лаели в разнообразни исторически интервали и против създатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев и Христо Смирненски.
Драскачът на упоменатото злословие не може, а и не желае да разбере, че животът и творчеството на Вапцаров повтарят по удивителен и мистериозен метод нравствения Път и обществения Избор на други огромни български поети. Драмата на националната орис се оглежда и у него по същия метод, както у Ботев, Яворов и Гео Милев. Подобно на тях Вапцаров отхвърля да одобри живуркането в една филистерска реалност и посвещава целия си живот на обществената и нравствената смяна на обществото. И неговата лирика, както поезията на упоменатите поети, отразява върхови и извънредно напрегнати положения на българския дух, на съответното обществено и екзистенциално време. Затова тя е тревожна, трагично заредена, взривообразно разгръщаща се, тя улавя и художествено претворява посланията на действителността. А тези послания са жестоки. Човекът, този сякаш венец на мирозданието, е запокитен в бездната на мизерията. Насилието тържествува над неговия блян към естетика. Несвободата става ежедневие. Поезията на Вапцаров прекомерно постоянно в действителност наблюдава злокобната хроника на цинизма на епохата, на неговите безбройни превъплъщения.
Разбира се, причина за скверните попълзновения бе освен духовната мизерия на упоменатите " преоценители ", а и неудържимото им раболепство да обслужват непознати ползи и да извършват обилно заплатени външни поръчки. Тези литературни ибрикчии се наеха със задача, която не е по оскъдните им духовни силици - да преподредят естетико-художествената и общокултурната подчиненост на полезностите в България от Освобождението насам. Но " Не се гаси туй, що не гасне ", прогласява националният стихотворец Иван Вазов. Не се заменя Никола Вапцаров с Марин Георгиев.
Не бихме се занимавали с това лице по хигиенно-естетически съображения, тъй като още когато се появи преди три десетилетия скверният му опус против Вапцаров, обществото бе залято от вълна от отвращение и възмущение. Всеки образован човек може да си напомни десетките изявления, в които лицето бе демаскирано и жигосано. Тези дни обаче едно негово изключително безочливо изявление още веднъж притегля вниманието ни към случая.
Нека на първо място да посочим няколко дебели неистини в изявлението. Първата просташка неистина е, че преди четири години писателят Никола Инджов сякаш бил споделил: " Прав е Марин Георгиев, отговорни са нашите приятели. " Даже бил подготвен да напише увод към ново издание на книгата. На сцената бил участвал и Тодор Коруев. И Никола Инджов, и Тодор Коруев с гадност отхвърлиха тази плоска клевета. И ще го потвърдят.
Второ. Марин Георгиев научил от поета Таньо Клисуров, че различен стихотворец и политик от Стара Загора - Трифон Митев - след " като прочел книгата, споделил: " Че какво желаят нашите приятели?! " Разбира се, че Трифон Митев, като почтен човек, ще отхвърли и осъди тази измама, само че чудим се за какво Марин Георгиев накисва във велзевулската си композиция и наивния и стеснителен стихотворец Таньо Клисуров?
Трето. Още по-отвратително е изказванието на създателя на " Третият разстрел ", че писателите Виктор Пасков и Христо Калчев в ресторанта на Съюз на българските писатели му били декларирали " " Написал си най-хубавата документална книга в последните 60 години ".
Не единствено аз, само че и още десетки писатели знаят оценката на Пасков и Калчев за злощастния опит на лицето да се подгаври с великия Вапцаров. Има живи очевидци, които ще потвърдят, че и Калчев, и Пасков тогава по този начин се погнусиха от упоменатата книга, че неведнъж заявяваха, че лицето дори не заслужава тяхното пренебрежение, толкоз низко е паднал.
В злощастното изявление са упоменати поетесата Миряна Башева, белетристите Христо Карастоянов и Неда Антонова, както и литературният критик Георги Янев, също в опит да бъдат оплетени и оцапани с пръските на клеветата и клеветата.
Значителна част от пространното изявление е ориентирана против роднините на великия стихотворец бунтовник - Мая Вапцарова и внука на брата на поета - Никола Вапцаров - младши. Сигурен съм, че те ще отговорят по достолепие на плебейщините на лицето. Все по-неприятна става вонята, която се разнася от обществените изяви на този самопровъзгласил се " герой " за истината и справедливостта. Ако беше траял честно пътя си на книжовник (какъвто беше в книгите " Село " и " Праг " ) през днешния ден нямаше да се жалва и да хленчи, че бил незаслужено нападан. И към този момент в припадък на рискови девиации да твърди, че зад него стоял самичък Бог. Неслучайно всички другари литератори от студентските години на Марин Георгиев се омерзиха от държанието му и не желаят и да го чуят дори. Става дума за такива почтени писатели като Панко Анчев, Минчо Минчев, Паруш Парушев и други
Суетата, себелюбието и самооблъщението очевидно не дават мира на лицето и то обезверено търси способи и мотиви да притегли към себе си нечие внимание. Наближава следващата значима годишнина от рождението на Никола Вапцаров. Продалият душата си на Мамона създател на злощастната книга " Третият разстрел " жадува още веднъж да опита подло да откърши стръкче от венеца на безсмъртието на Вапцаров. Люде като това лице доста припомнят на естетическите хиени, които са лаели в разнообразни исторически интервали и против създатели като Христо Ботев, Пейо Яворов, Гео Милев и Христо Смирненски.
Драскачът на упоменатото злословие не може, а и не желае да разбере, че животът и творчеството на Вапцаров повтарят по удивителен и мистериозен метод нравствения Път и обществения Избор на други огромни български поети. Драмата на националната орис се оглежда и у него по същия метод, както у Ботев, Яворов и Гео Милев. Подобно на тях Вапцаров отхвърля да одобри живуркането в една филистерска реалност и посвещава целия си живот на обществената и нравствената смяна на обществото. И неговата лирика, както поезията на упоменатите поети, отразява върхови и извънредно напрегнати положения на българския дух, на съответното обществено и екзистенциално време. Затова тя е тревожна, трагично заредена, взривообразно разгръщаща се, тя улавя и художествено претворява посланията на действителността. А тези послания са жестоки. Човекът, този сякаш венец на мирозданието, е запокитен в бездната на мизерията. Насилието тържествува над неговия блян към естетика. Несвободата става ежедневие. Поезията на Вапцаров прекомерно постоянно в действителност наблюдава злокобната хроника на цинизма на епохата, на неговите безбройни превъплъщения.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ