В началото на седмицата Еманюел Макрон не изключи възможността за

В началото на седмицата Еманюел Макрон не изключи опцията за изпращането на войки от държави-членки на НАТО в Украйна и по този начин на процедура позволи започването на световна война. А идващото изявление на френския президент беше не по-малко смущаващо от първото. „ Всяка моя дума е претеглена, деликатно, премислена и премерена “, сподели Макрон. Такааааааа. Ако думите, които позволяват началото на нуклеарна война, биват представяни като задоволително добре премислени и премерени, не желая да си представям по какъв начин би изглеждало едно непремерено изявление. Изобщо словоизлиянията на редица европейски водачи като това на господин Макрон или на госпожа фон дер Лайън за следващ път ни хвърлят в дълбока тъга. Няма по какъв начин да не се опечали човек, когато вижда какви хора стоят отпред на нашия континент. На мястото на визионери и независимо мислещи политици като Франсоа Митеран или Хелмут Кол през днешния ден стоят лица, които вместо да мислят със личните си глави, извършват категорично напътствията, идващи оттатък Голямата вода.

А тези, които сега ръководят България, отлично се вписват в същата печална наклонност. През последните няколко дни те са заети да се кълнат по какъв начин в никакъв случай, в никакъв случай, но в действителност в никакъв случай български войски няма да бъдат пращани в Украйна . И човек като едното нищо би им повярвал, в случай че не беше историята на тези ръководещи и на партиите, към които принадлежат. Ротационният министър председател е представител на „ Продължаваме промяната “. Ръководителите на тази групировка от момента на нейното основаване твърдяха, че главната цел на съществуването на тази партия е премахването на порочните модели на ръководство на страната. Особено нетърпимо бяха настроени всички представители на Политическа партия към Бойко Борисов и Делян Пеевски . И няма по какъв начин да сте не запомнили клетвите „ Никога дружно с Борисов! “ и „ Нито глас за Пеевски! “ И водачите на Демократична България не оставаха по-назад в рецензиите несъмнено. Е, и какво стана след няколкогодишните истерични подскоци и въодушевени клипчета в Интернет? Стана това, че Политическа партия и Демократична България добродушно приседнаха в скута и на ГЕРБ и на Движение за права и свободи, с цел да осъществят главната си цел, а точно да участват във властта.

И в този момент същите тези хора, които години наред се кълняха, че в никакъв случай с ГЕРБ и Движение за права и свободи няма да се сближават, а след това за часове се отхвърлиха от всичките си обети, през днешния ден ни карат да им повярваме, че в никакъв случай нямало да пращат българи на фронта в Украйна. Вярно е, че ние много постоянно демонстрираме лекомислие, когато стане дума за политически дейности, само че въпреки всичко не сме толкоз глупави. Дори и без да си приключил Харвард, можеш да прецениш, че откакто някой е нарушил обещанието си и те е излъгал, нищо не му пречи да повтори това упражнение. Вероятно не се съмнявате, че водачите на Политическа партия и Демократична България ще намерят бързо опрощение на следващата си неистина, по този начин както небрежно се оправдаха за съдружните връзки с ГЕРБ и Движение за права и свободи. И сигурно оправданието отново ще се базира на някакъв евроатлантически мотив . Сигурно сте забелязали, че в случай че би трябвало да се извърши някакво неособено честно деяние, като това да пренебрегнеш всичките си обети в името на властта, евроатлантическото опрощение е най-често употребяваното. А какъв брой хубаво щеше да бъде, в случай че нашите ръководещи вместо да се грижат за опазването на някакви безусловно измислени евроатлантически полезности, се занимаваха основно със отбраната на българските национални ползи. Но това очевидно е фантазия, която няма да се сбъдне, до момента в който България е ръководена от хора като актуалните властници.

Понеже сме в навечерието на националния празник Трети март, да напомним, че тъкмо днешните ръководещи доста желаеха в конституцията да се запише друга дата за този празник. Две са главните аргументи, заради които евроатлантическата коалиция и нейният обслужващ личен състав не харесват датата на Освобождението на България. Първо, тази дата е обвързвана с Русия, а през днешния ден е политически правилно да отричаш всеки позитивен факт, който е обвързван с съветската страна. И второ, Трети март е денят, в който означаваме нашето избавление, нашата самостоятелност. А днешният ръководещ хайлайф не желае България да бъде самостоятелна. Те очевидно си показват България като чинно винтче в някакъв механизъм, в тази ситуация евроатлантическия. Някой в Брюксел или във Вашингтон натиска командния бутон и българското винтче безропотно се върти в заложената посока . Утре, да вземем за пример, някой „ талантлив “ политик като Макрон ще призове за пращане на войски на страни от НАТО в Украйна и ще помоли за доброволци. И тогава ръководещите послушковци в София първи ще вдигнат ръка и радостно ще закрещят: „ Ние ще пратим! Ние първи ще пратим, тъй като сме най-верните евроатлантици! “

По времето на социализма доста известна беше смешката, че когато другарите в Кремъл кихнат, българските приятели се разболяват от грип. Тази хумореска отлично отразяваше васалното състояние на Народна република България по отношение на Съюз на съветските социалистически републики. Е, през днешния ден България е в същото състояние. Само дето сме сменили господаря . Ето това би трябвало да променим, в случай че желаеме да бъдем свободна и самостоятелна страна.

*Коментарът показва персонална позиция на създателя

Коментар на Петър Волгин в " Политически НЕкоректно " по