Аргументът на Ердоган за офанзивата в Сирия - договор с бащата на Асад
В началото на годината президентите на Турция и Русия, Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган, разискаха съглашение отпреди две десетилетия сред Анкара и Дамаск. Вчера същият документ стана за Ердоган съображение да реализира третата си атака в Сирия за последните три години.
Нарушен е пактът от Адана от 1998 година, изясни Ердоган в изявление за в. " Йени шафак ". Това дава право на Турция да се намеси и да отбрани ползите си. През януари Путин предизвести присъстващите в залата публицисти: съглашението е обвързващо.
Какво имат поради двамата водачи, като приказват за съглашение, подписано по времето на ръководството на Хафез ал Асад - бащата на сирийския държавен глава, на който Анкара се разгласи за върл зложелател?
Промяната
Турция и Сирия не бяха в положителни връзки към края на 90-те. Към териториалните им искания се добавяше поддръжката на Дамаск за Абдуллах Йоджалан и ръководената от него Кюрдска работническа партия (ПКК), с която Анкара бе почнала въоръжен спор предходното десетилетие.
Сирия на процедура бе приютила Йоджалан. Със съглашението обаче през, октомври 1998 година, неговата ПКК бе приета за терористична организация от режима, а Йоджалан бе изпъден от страната и година по-късно бе хванат сполучливо. Споразумението, за което помогнаха и Египет и Иран, постоянно е определяно като версия на " Кемп Дейвид " и контракта, циментирал връзките сред Египет и Израел и трансформирал салдото в Близкия изток.
Няколко години по-късно синът на Хафез, Башар ал Асад, увери Ердоган, че изборът за Дамаск е бил елементарен: " Можем или да сме другари с турския народ, или да изберем кюрдите и да ви загубим. "
Войната обърка всичко
Със съглашението Дамаск се задължи да " не разрешава никаква активност, излизаща от територията ѝ и ориентирана към застрашаване на сигурността и стабилността в Турция. " На доктрина тя би трябвало или да гони, или да екстрадира хванати бойци на ПКК.
За сирийски клон на терористичната организация Анкара счита Силите за отбрана на народа (YPG) И Партията на демократичния съюз (PYD) - а таман YPG е гръбнакът на Сирийските демократични сили, главен съдружен сътрудник на Съединени американски щати в обединението против " Ислямска страна ", която до момента владееше една трета от сирийстата територия.
Създадена при започване на предишното десетилетие, PYD отхвърля директни връзки с ПКК и Йоджалан, само че не отхвърля, че лявата му идеология е мощно ентусиазъм. Бойците на YPG развяват флагове с лика му, вършат го и при завладяване на обекти в Сирия, както и при празненства, акцентират полезности на ПКК както половото тъждество. За доста турски откриватели няма подозрение, че ПКК и PYD/YPG са едно и също.
© Associated Press
Момиче държи портрет на водача на ПКК Абдуллах Йоджалан в град Камишли, Северна Сирия, 2013 година
В началото на войната в Сирия обаче те съумяха да овладеят контрола върху огромна част от Северна Сирия. Бързо станаха преобладаващата политическа конструкция там, въпреки съперничещи кюрдски сили да ги упрекваха, че ръководят с желязна хватка.
Ердоган, който първоначално даде поръчки за " помощ " на Асад и го прикани да направи промени, се обърна против досегашния си другар. Той стартира намерено да приказва за свалянето му и да поддържа опозицията.
Междувременно около настъплението на " Ислямска страна " в средата на десетилетието кюрдите се оказаха един от най-острите ѝ съперници и в битката с нея отвоюваха обилни територии. Някои откриватели настояват, че Асад съзнателно не им е попречил, с цел да ги употребява за напън против сменилата тона Турция.
Тероризъм - прекомерно необятно разбиране
Когато приказва за тероризъм, Турция не го прави напълно без съображение. Анкара фактически води война с ПКК от 35 години, с малко спиране (признава го и Европейски Съюз, за който ПКК е терористична организация, въпреки това да не важи за YPG). От опита за прелом насам обаче - а и в годината преди този момент, към относителния спад при първите избори (които Ердоган избра да се повторят) - определението за " терористи " доста се разшири.
От прокюрдски политици и техни симпатизанти, през хора, свързани с мрежата на проповедниха Фетхуллах Гюлен (но не и с опита за преврат), до несъгласни с държавната политика, когато го показват за военни интервенции и дейности, свързани със сигурността, от ден на ден са приравнените с терористични дейности на " придвижването на Гюлен, ПКК и " Ислямска страна " ".
Така Ердоган твърди, че за последните години са обезвредени над 8500 терористи в страната и над 6500 - от другата страна на границите със Сирия и Ирак. Това е претекстът за интервенциите и в двете страни - Турция прави набези на иракска територия от месеци, а мандатът, с който войските могат да влизат там, всяка година се удължава с гласоподаване в Народното събрание.
При сегашната интервенция Анкара акцентира, че предходните две в Сирия са довели до убийството на 3000 членове на " Ислямска страна " на територия от 4000 кв. км.
Нарушен е пактът от Адана от 1998 година, изясни Ердоган в изявление за в. " Йени шафак ". Това дава право на Турция да се намеси и да отбрани ползите си. През януари Путин предизвести присъстващите в залата публицисти: съглашението е обвързващо.
Какво имат поради двамата водачи, като приказват за съглашение, подписано по времето на ръководството на Хафез ал Асад - бащата на сирийския държавен глава, на който Анкара се разгласи за върл зложелател?
Промяната
Турция и Сирия не бяха в положителни връзки към края на 90-те. Към териториалните им искания се добавяше поддръжката на Дамаск за Абдуллах Йоджалан и ръководената от него Кюрдска работническа партия (ПКК), с която Анкара бе почнала въоръжен спор предходното десетилетие.
Сирия на процедура бе приютила Йоджалан. Със съглашението обаче през, октомври 1998 година, неговата ПКК бе приета за терористична организация от режима, а Йоджалан бе изпъден от страната и година по-късно бе хванат сполучливо. Споразумението, за което помогнаха и Египет и Иран, постоянно е определяно като версия на " Кемп Дейвид " и контракта, циментирал връзките сред Египет и Израел и трансформирал салдото в Близкия изток.
Няколко години по-късно синът на Хафез, Башар ал Асад, увери Ердоган, че изборът за Дамаск е бил елементарен: " Можем или да сме другари с турския народ, или да изберем кюрдите и да ви загубим. "
Войната обърка всичко
Със съглашението Дамаск се задължи да " не разрешава никаква активност, излизаща от територията ѝ и ориентирана към застрашаване на сигурността и стабилността в Турция. " На доктрина тя би трябвало или да гони, или да екстрадира хванати бойци на ПКК.
За сирийски клон на терористичната организация Анкара счита Силите за отбрана на народа (YPG) И Партията на демократичния съюз (PYD) - а таман YPG е гръбнакът на Сирийските демократични сили, главен съдружен сътрудник на Съединени американски щати в обединението против " Ислямска страна ", която до момента владееше една трета от сирийстата територия.
Създадена при започване на предишното десетилетие, PYD отхвърля директни връзки с ПКК и Йоджалан, само че не отхвърля, че лявата му идеология е мощно ентусиазъм. Бойците на YPG развяват флагове с лика му, вършат го и при завладяване на обекти в Сирия, както и при празненства, акцентират полезности на ПКК както половото тъждество. За доста турски откриватели няма подозрение, че ПКК и PYD/YPG са едно и също.
© Associated Press
Момиче държи портрет на водача на ПКК Абдуллах Йоджалан в град Камишли, Северна Сирия, 2013 година
В началото на войната в Сирия обаче те съумяха да овладеят контрола върху огромна част от Северна Сирия. Бързо станаха преобладаващата политическа конструкция там, въпреки съперничещи кюрдски сили да ги упрекваха, че ръководят с желязна хватка.
Ердоган, който първоначално даде поръчки за " помощ " на Асад и го прикани да направи промени, се обърна против досегашния си другар. Той стартира намерено да приказва за свалянето му и да поддържа опозицията.
Междувременно около настъплението на " Ислямска страна " в средата на десетилетието кюрдите се оказаха един от най-острите ѝ съперници и в битката с нея отвоюваха обилни територии. Някои откриватели настояват, че Асад съзнателно не им е попречил, с цел да ги употребява за напън против сменилата тона Турция.
Тероризъм - прекомерно необятно разбиране
Когато приказва за тероризъм, Турция не го прави напълно без съображение. Анкара фактически води война с ПКК от 35 години, с малко спиране (признава го и Европейски Съюз, за който ПКК е терористична организация, въпреки това да не важи за YPG). От опита за прелом насам обаче - а и в годината преди този момент, към относителния спад при първите избори (които Ердоган избра да се повторят) - определението за " терористи " доста се разшири.
От прокюрдски политици и техни симпатизанти, през хора, свързани с мрежата на проповедниха Фетхуллах Гюлен (но не и с опита за преврат), до несъгласни с държавната политика, когато го показват за военни интервенции и дейности, свързани със сигурността, от ден на ден са приравнените с терористични дейности на " придвижването на Гюлен, ПКК и " Ислямска страна " ".
Така Ердоган твърди, че за последните години са обезвредени над 8500 терористи в страната и над 6500 - от другата страна на границите със Сирия и Ирак. Това е претекстът за интервенциите и в двете страни - Турция прави набези на иракска територия от месеци, а мандатът, с който войските могат да влизат там, всяка година се удължава с гласоподаване в Народното събрание.
При сегашната интервенция Анкара акцентира, че предходните две в Сирия са довели до убийството на 3000 членове на " Ислямска страна " на територия от 4000 кв. км.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ