В началото на 40-те години, немския канцлер Адолф Хитлер се

В началото на 40-те години, немския канцлер Адолф Хитлер се тормози за своя идващ популярен план – настъплението към Съюз на съветските социалистически републики. Причините са повече от явни, както можем да разберем от последното изявление на Гьоринг. Въпреки обещанията за мир и съгласие сред Съюз на съветските социалистически републики и Германия, Сталин в никакъв случай не е бил миролюбив. Канцлерът е подложен в неприятна обстановка, защото и неговите японски сътрудници към този момент са блъснали Пърл Харбър и се готвят за война със Съединени американски щати, което е една от най-големите неточности въобще.

Бенито Мусолини също не е в изключително добра позиция, неговата войска неведнъж е описвана като негодна за воденето на война, само че пък прави работа за окупация. Италианците не могат да покажат някакви триумфи в Африка и се насочват непосредствено към Гърция, която от много време се счита за някакъв конкурент. През 1940 година изискват от гръцкото държавно управление да отхвърли гаранцията на Англия за самостоятелност. Това кара Мусолини да не помни неутралната позиция и да се замисли за дейности. Италианската флота потапя гръцкия круйзер Ели, който стои на котва на остров Тинос.

На 15 октомври италианското командване съвещава в Рим и един след различен, всички генерали вземат решение, че е време да прегазят Гърция. Инвазията в Албания е била много лесна през 1939 година и италианците към момента са гладни за територия, защото техният сътрудник продължава да се движи напред и да се приготвя за идващото нахлуване. Гръцко-албанската граница е забавна точка по време на Втората Световна война, тъй като италианците желаят най-малко един случай, с цел да стартират своето нахлуване. И такова идва на 28 октомври 1940 година Около 3 часа сутринта, италианците изпращат в Атина един ултиматум, че желаят да окупират значими стратегически точки, до момента в който трае войната.

Оптимизмът е висок, само че дано не забравяме, че италианското разузнаване доста добре схваща какви тъкмо са силите на Гърция към този миг. Линията Метаксас е обърната към България, а не към Албания, затова италианците имат всички сили, с цел да ударят и да заобиколят главното затруднение.

Британците не не помнят своето заричане и идват, с цел да подсигуряват самостоятелност, оставяйки своята флота в бойна групировка по избрани крайбрежни крайбрежия. Около 56 хиляди души – британци, австралийци и новозеландци идват, с цел да се борят.

Италианците не съблюдават своя ултиматум и минават доста по-рано. Тази храброст се охлажда, изключително откакто няколко дни от старта на офанзивата, би трябвало да преминат през гористи и стръмни местности, забавящи доста нашествието им. Северна Гърция не е изключително прелестно място за военни дейности, без значение какво са обещавали бойците на Мусолини. Генерал Йоанис Метаксас изчаква верния миг и пуска своите опитни бойци да стартират офанзивата покрай Евзонес, като удрят италианците с артилерия и раздират колоните им. Британски самолети идват и унищожават за негативно време снабдителната линия на италианците. 25-та италианска дивизия въпреки всичко е отдадена на концепцията, че ще превземе гърция.

Неофициалната версия е, че нито един италианец не е толкоз огромен оптимист за тази задача. Времето Албанско-гръцките планини въобще не е очарователно, дори в противен случай. Генерал Метаксас бързо минава албанската граница и взима Ерсек, прерязвайки всякаква връзка. До края на годината Италия ще изгуби към 1/4 от Албания.

Проблемите не свършват до тук, през март 1941 година италианската флота се пробва да основава главоболия на английските подкрепления, множеството кораби са изтеглени от Северна Африка и се насочват към Гърция. В нощта на 28 март, английски кораби плават до пристанището на Александрия в Египет, прихващат и потапят 3 италиански круйзера и още два унищожителя.

Мусолини продължава да храни своя народ с неистини и да изяснява какъв брой добре се движи войната, само че всички в щаба са шокирани от обстоятелствата. Осъзнавайки, че има потребност от смели победи, диктаторът подрежда да се хвърлят всички бойци по позициите на гърците и предстоящият резултат е явен – мнозина са изклани по време на офанзивите си.

Хитлер също следи това и е изключително сърдит от обстоятелството, че Мусолини даже не е попитал за евентуалните благоприятни условия на съперника, нещо, което немското разузнаване знае. Неговият фокус е ориентиран към Съюз на съветските социалистически републики и по това време въобще не желае борби по фланговете. Притеснява се изключително и за скъпите петролни запаси в Плоещ, Румъния. България е приела немски бойци след редица закани и демонстрацията на мощ в Югославия. Гърция остава изключително самостоятелна, а италианците в действителност водят някаква подигравка на война.

Осъзнавайки, че както постоянно, Германия още веднъж е избрала куците коне за съдружници, бързо взема решение да употребява линията на България, с цел да удари гърция. Метаксас към този момент би трябвало да води борби и по двата фланга, а германците бързо заобикалят три гръцки дивизии, завладяват Солун за два дни и са подготвени да продължат напред. Други немски сили идват от България и Албания и принуждават гърците да прекратят военни дейности, в случай че не желаят да повторят ориста на Югославия.

Една след друга и всички гръцки дивизии са останали без логистика и муниции, множеството се връщат в планините и водачите им подреждат да се разпилян. Гръцката отбрана към момента съумява да държи италианците и да прекъсва техните офанзиви, само че огромната борба се води по Гръцко-Албанската граница и новините от там не са изключително положителни. Генерал Метаксас умира през януари и оставя командването на гръцкия министър на войната – военачалник Александър Папагос. На 20 април ще дойде предложение за преустановяване на огъня и признание, че гръцката войска към този момент не може да бъде сполучлива и да се оправи с добре въоръжени немци от близо половин милион души.

Неприятната вест е, че британците също не могат да оказват помощ.

Провежда се следващата евакуация и британците товарят близо 43 хиляди бойци от Крит към Северна Африка. Загубите на Германия са към 500 души.

Осъзнавайки, че няма да е доста добре за Мусолини да признае, че германците са взели Гърция, Хитлер показва, че триумфите са на италианците и това е тяхната първа огромна победа. Немските сили отпътуват на изток, до момента в който Италия би трябвало да окупира Гърция. Играта на време продължава да е неприятна, защото цялата интервенция лишава към 5 седмици. Това е премного време за Русия, с цел да успее да резервира Москва по време на първата част на войната.

Гърция е разграничена на три елементи, България получава своите територии с българско население, Италия взима различен дял, до момента в който Германия употребява позициите, с цел да редуцира снабдителната линия по вода. Генерал Александър Папагос отива в немски концентрационен лагер Дахау и чака свободата до 1945 година Освободен е от американски бойци. Гръцкият крал и неговото държавно управление отпътуват за Кайро, предавайки страната си. Генерал Гьоргос Цолакоглу подписва примирието с немците и получава поста на министър-председател, към това има и немската отбрана.

Гърците, които не желаят да бъдат част от фашистката формация, просто вземат решение да се скрият в планината и да дадат нов живот на съпротивата. Повечето гърци събират оставените английски оръжия и тези, които са съумели да вземат от гръцката войска. Както постоянно, има две групи – Национална Републиканска лига и комунистическа опозиция, има и още една дребна, която остава под командването на полковник Псарос.

Първият знак на съпротивата идва на 27 април, когато Атина се предава. Гръцкият боец Костадинос Коукидис трябвало да смъкна флага и да го съобщи на германците, подчинява се и го смъква, само че най-после го увива към себе си и по-късно скача от стените на античния град, умирайки на място.

Само два дни след този миг, гръцки младежи минават и раздират нацисткия байрак, който се вее над Акропула. На 25 ноември 1942 година гръцката опозиция съумява да унищожи линията Атина-Солун и по този начин да забави снабдителните линии. Британците не престават да изпращат оръжие и да забавят немското доставяне, ловувайки кораби в Средиземноморие.

Комунистическата опозиция бележи много триумфи, само че другарите по този начин и не са разбрали, че доброволците са гръцки патриоти и въобще не се вълнуват за болните извращения на Сталин, те просто желаят да спасят страната си.

Трите съпротиви, въпреки и да не работят дружно по идеологически аргументи, постоянно удрят мостове и снабдителни линии на германците, това кара Хитлер да беснее още повече. Колкото повече триумфи имат партизаните, толкоз по-сериозна е и омразата сред тях.

Германия подрежда на своите бойци да разграбят Гърция и да конфискуват всичко от храна, животни и всевъзможни полезности. Резултатът от това наказване е, че близо 100 хиляди души гладуват и умират през първата година на окупация. Освен това и новата власт е напълно корумпирана и къпеща се във власт. Новото държавно управление даже не събира житото от полето, тъй като не може да провежда хората.

Това покачва инфлацията в Гърция и черния пазар, водейки до още една рецесия. Германци и италианци не могат да с схванат кой да доставя храна на Гърция. Това е следващият спор, който се води, въпреки и италианците да са силата, която сега „ пази “ Гърция. Гърците упрекват германците за глада, до момента в който италианците упрекват британците за корабната обсада. Най-накрая има съглашение, което води до доставка на храни от Турция. Едва през 1943 година Съединени американски щати, Англия и Ватикана натискат флотата да вдигне блокадата и да спре следващата година на апетит и бедност.

Следва още един забавен феномен, гърците стават по-близки с германците, в сравнение с с италианците. Германците са надалеч по-уважителни окупатори от италианците. Тази странна симбиоза живее много малко, до момента в който гръцката опозиция не събира сили и не кара германците да се върнат към старите способи и избиването на цивилно население.

Изпратени са бойците на лейтенант-генерал Валтер Стетнер Ритер декор Брабенхофен от 1-ва планинска дивизия, които имат опит на фронта в Полша, Франция и Русия, с цел да могат да охладят пристрастеностите на съпротивата.

Пристигайки на 16 август 1943 година ветераните откриват, че в село Коммено няма нито един жив човек и къщите са изгорени до основи. При съвсем всяка офанзива на съпротивата, германците вършат един бърз маратон и избиват цивилно население и съвсем всеки, който срещнат по пътя си, освен това без да задават въпроси.

Българските територии в Гърция също са окупирани от германци, които осиновяват тази политика. Българите също не са чак такива положителни окупатори, тъй като въпреки всичко помнят и насилственото претопяване на българското население. Точно затова, те избират политиката на експулсиране на гърци и подготовка за анексиране и връщане на изгубеното от последния световен спор.

След като Италия е нападната от съдружниците и бързо трансформира посоката си, немците незабавно окупират и завладяват италианските територии. По-рано Мусолини е отказал да се съгласи с Хитлер и да извозва евреи през концентрационните лагери, само че в това време от другите две територии Германия товари задоволително хора, които да изпрати на сигурна гибел. На финалът, когато Гърция е освободена, всички партизански фракции стартират да желаят властта.

За жал на комунистическите организации, гърците не са имали популярен водач като Тито, както се случва в Югославия. Под напън и много инциденти, гърците стартират революция, която и до през днешния ден остава в историята като една от първите борби на Студената война. Същата ще избухне през декември 1947 година и ще продължи до 1949 година с предаването на гръцките комунисти и изоставянето на проекта за Народна Република Гърция.