Пет стари прогнози за еврото. Кои се сбъднаха?
В началото на 2002 година 12 страни от Европейски Съюз се отхвърлиха от националните си парични единици в интерес на единната европейска валута - еврото. Освен в Германия, евробанкнотите и монетите се наместиха и в портмонетата на хората в Австрия, Белгия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Франция и Финландия.
Към този миг еврото не беше напълно ново. Защото преди този момент в продължение на три години то беше интензивно употребявано в безналичните заплащания - да вземем за пример при междубанкови преводи и търговски интервенции.
Еврото сплоти страните. То беше огромна крачка за Европейски Съюз, само че към нея имаше и доста незнайни. Защото по това време никой не можеше да подсигурява триумфа на този невиждан в историята опит - основаването на подобен огромен валутен съюз. Преди 20 години се чуваха всевъзможни прогнози за ориста на единната европейска валута. Дойче Веле подбра пет от най-често срещаните и ревизира дали те са се сбъднали или не.
1. Еврото ще стане новата аварийна валута
Проверка на обстоятелствата: вярно
Резервни се назовават тези валути, които се употребяват необятно отвън рамките на тези страни и територии, на които те са публично платежно средство. Централните банки на обособените страни държат част от своите валутни запаси в аварийни валути.
Всички статистики удостоверяват, че еврото се трансформира във втората най-важна аварийна валута в света след американския $.
По данни на МВФ, през второто тримесечие на 2021 година над 59% от формалните валутни запаси в света са били номинирани в щатски долари, а над 20% - в евро. В Русия да вземем за пример 40% от средствата във Фонда за национално богатство (ФНБ) се държат в евро.
2. И Англия ще изиска да влезе в еврозоната
Проверка на обстоятелствата: невярно
Тази прогноза се оказа най-невярната от всички, въпреки че в английските настоятелен среди имаше значително последователи на паралелната приложимост на еврото и по-късния отвод от английската лира. Вместо това през 2016 се организира референдумът за Брекзит. В последна сметка Англия освен не влезе в еврозоната, само че даже напусна Европейски Съюз.
3. Еврото няма да е твърда валута, каквато беше немската марка
Проверка на обстоятелствата: Невярно
През 2002 година германците много мъчно се разделиха с немската марка. Те се гордееха със своята валута, тъй като тя се считаше за изключително твърда парична единица, отличаваща се с огромна непоклатимост.
Преди да се вкара еврото едвам една четвърт от интервюираните германци смятаха, че новата валута ще е също толкоз постоянна, колкото марката. Но опасенията се оказаха напразни.
Междувременно еврото се оказа по-твърда валута даже от немската марка. Досега еврото се е обезценявало приблизително с 1,6% на година, до момента в който за немската марка този % е бил по 2,4% годишно. С други думи - 20 години след въвеждането на еврото покупателната му дарба е по-висока от тази на марката.
4. Отказът от националните валути ще изостри в допълнение проблемите на страните от европейския юг
Проверка на обстоятелствата: вярно
След края на Втората международна война страните от южната част на Европа се развиваха не по този начин динамично, както тези от Севера, а техните национални валути не бяха по този начин " твърди ", както немската марка.
Въвеждането на общата европейска валута даде мощен подтик за икономическо развиване и търговски връзки в еврозоната.
Преходът към единната и твърда европейска валута обезпечи на страните от Юга внезапно поевтиняване на кредитните средства за разширение на бизнеса и за социално-икономическо развиване. Обратната страна на този орден бе, че въпросните страни бързо натрупаха огромни държавни задължения, което в последна сметка изостри икономическите им проблеми и докара до дълговата рецесия след 2010 година.
Икономиките на Гърция и Италия, да вземем за пример, се лишиха от едно изпитано средство за повишение на конкурентоспособността, каквото беше девалвирането на националната валута. Преди въвеждането на еврото при загуба на цената на гръцката драхма или италианската лира по отношение на немската марка, в чужбина италианските и гръцките артикули ставаха по-евтини и по-атрактивни. Същото важеше и за туристическите пакети: в такива моменти почивката в Италия или Гърция беше по-евтина за доста чужденци. А от всичко това в последна сметка печелеха и гърците, и италианците.
5. Германия и останалите северни страни от Европейски Съюз ще би трябвало да носят отговорност за задълженията на стопански слабите страни от Общността.
Проверка на обстоятелствата: отчасти правилно
Още преди въвеждането на еврото икономистите бяха единомислещи, че общата валута може да действа добре, само че единствено в случай че обособените страни от еврозоната имат релативно еднообразно развити стопански системи. В Германия и в европейския Север мощно се опасяваха от това, че биха могли да се окажат виновни за задълженията на по-слабо развитите страни. Затова и бяха въведени Маастрихтските критерии за допустимия размер на бюджетния недостиг (не повече от 3% от БВП) и за общото равнище на държавните отговорности (не повече от 60% от БВП).
20 години след въвеждането на еврото обаче би трябвало да се признае, че разпоредбите на бюджетната дисциплинираност на процедура не се съблюдават от нито един от членовете на еврозоната. Вярно е обаче и това, че в последно време този факт се дължи частично на големите разноски, свързани с превъзмогването на пандемията.
Към този миг еврото не беше напълно ново. Защото преди този момент в продължение на три години то беше интензивно употребявано в безналичните заплащания - да вземем за пример при междубанкови преводи и търговски интервенции.
Еврото сплоти страните. То беше огромна крачка за Европейски Съюз, само че към нея имаше и доста незнайни. Защото по това време никой не можеше да подсигурява триумфа на този невиждан в историята опит - основаването на подобен огромен валутен съюз. Преди 20 години се чуваха всевъзможни прогнози за ориста на единната европейска валута. Дойче Веле подбра пет от най-често срещаните и ревизира дали те са се сбъднали или не.
1. Еврото ще стане новата аварийна валута
Проверка на обстоятелствата: вярно
Резервни се назовават тези валути, които се употребяват необятно отвън рамките на тези страни и територии, на които те са публично платежно средство. Централните банки на обособените страни държат част от своите валутни запаси в аварийни валути.
Всички статистики удостоверяват, че еврото се трансформира във втората най-важна аварийна валута в света след американския $.
По данни на МВФ, през второто тримесечие на 2021 година над 59% от формалните валутни запаси в света са били номинирани в щатски долари, а над 20% - в евро. В Русия да вземем за пример 40% от средствата във Фонда за национално богатство (ФНБ) се държат в евро.
2. И Англия ще изиска да влезе в еврозоната
Проверка на обстоятелствата: невярно
Тази прогноза се оказа най-невярната от всички, въпреки че в английските настоятелен среди имаше значително последователи на паралелната приложимост на еврото и по-късния отвод от английската лира. Вместо това през 2016 се организира референдумът за Брекзит. В последна сметка Англия освен не влезе в еврозоната, само че даже напусна Европейски Съюз.
3. Еврото няма да е твърда валута, каквато беше немската марка
Проверка на обстоятелствата: Невярно
През 2002 година германците много мъчно се разделиха с немската марка. Те се гордееха със своята валута, тъй като тя се считаше за изключително твърда парична единица, отличаваща се с огромна непоклатимост.
Преди да се вкара еврото едвам една четвърт от интервюираните германци смятаха, че новата валута ще е също толкоз постоянна, колкото марката. Но опасенията се оказаха напразни.
Междувременно еврото се оказа по-твърда валута даже от немската марка. Досега еврото се е обезценявало приблизително с 1,6% на година, до момента в който за немската марка този % е бил по 2,4% годишно. С други думи - 20 години след въвеждането на еврото покупателната му дарба е по-висока от тази на марката.
4. Отказът от националните валути ще изостри в допълнение проблемите на страните от европейския юг
Проверка на обстоятелствата: вярно
След края на Втората международна война страните от южната част на Европа се развиваха не по този начин динамично, както тези от Севера, а техните национални валути не бяха по този начин " твърди ", както немската марка.
Въвеждането на общата европейска валута даде мощен подтик за икономическо развиване и търговски връзки в еврозоната.
Преходът към единната и твърда европейска валута обезпечи на страните от Юга внезапно поевтиняване на кредитните средства за разширение на бизнеса и за социално-икономическо развиване. Обратната страна на този орден бе, че въпросните страни бързо натрупаха огромни държавни задължения, което в последна сметка изостри икономическите им проблеми и докара до дълговата рецесия след 2010 година.
Икономиките на Гърция и Италия, да вземем за пример, се лишиха от едно изпитано средство за повишение на конкурентоспособността, каквото беше девалвирането на националната валута. Преди въвеждането на еврото при загуба на цената на гръцката драхма или италианската лира по отношение на немската марка, в чужбина италианските и гръцките артикули ставаха по-евтини и по-атрактивни. Същото важеше и за туристическите пакети: в такива моменти почивката в Италия или Гърция беше по-евтина за доста чужденци. А от всичко това в последна сметка печелеха и гърците, и италианците.
5. Германия и останалите северни страни от Европейски Съюз ще би трябвало да носят отговорност за задълженията на стопански слабите страни от Общността.
Проверка на обстоятелствата: отчасти правилно
Още преди въвеждането на еврото икономистите бяха единомислещи, че общата валута може да действа добре, само че единствено в случай че обособените страни от еврозоната имат релативно еднообразно развити стопански системи. В Германия и в европейския Север мощно се опасяваха от това, че биха могли да се окажат виновни за задълженията на по-слабо развитите страни. Затова и бяха въведени Маастрихтските критерии за допустимия размер на бюджетния недостиг (не повече от 3% от БВП) и за общото равнище на държавните отговорности (не повече от 60% от БВП).
20 години след въвеждането на еврото обаче би трябвало да се признае, че разпоредбите на бюджетната дисциплинираност на процедура не се съблюдават от нито един от членовете на еврозоната. Вярно е обаче и това, че в последно време този факт се дължи частично на големите разноски, свързани с превъзмогването на пандемията.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ