Мерил Стрийп и Джон Казале – разказана любов
В началото на 1978 година на 29-годишната Мерил Стрийп й следва да премине в идващото си десетилетие като най-голямата актриса на своето потомство. А също и да изгуби една огромна обич. Според новата й биография " Отново тя " на Майкъл Шулман тази трагична и изпълнена със събития година изиграва значима роля в оформянето й като персона и като актриса.
живее в апартамент на ул. " Франклин " в Ню Йорк със своя другар, артистът Джон Казале. Той е 14 години по-възрастен от нея и е същинска легенда измежду връстниците си. Ал Пачино споделя, че е научил за актьорската игра от него повече, в сравнение с от всеки различен. Двамата се срещат на снимачната площадка на първите два епизода от " Кръстникът ", където Джон Казале играе блестящата и незабравима роля на Фредо. Почти не е за поверие, само че Джон Казале, чиято нетипична за звезда физика и лъчение на безкрайната горест на гения никой кинофен не може да сбърка, е играл едвам в пет кино лентата. И петте са номинирани за най-хубави филми за годините си, а три от тях печелят " Оскар ".
С Мерил се срещат три години по-рано в " Мяра за мяра " по Шекспир в Сентръл Парк. Тогава Казале към този момент е прочут – не тъкмо като звезда, само че като необичаен гений, издирван от най-големите режисьори. Наричали го " 20-те въпроса ", тъй като постоянно желал доста подробна информация за всичко, касаещо облика му, и бил побъркващо претенциозен и муден.
Пак споделя, че и най-обикновена вечеря с Казале се превръщала в безпределно събитие. Той не бързал да става от масата, а когато най-сетне вечерята приключвала, Казале запалвал дълга цигара. Времето за него течало по-бавно, бил мистериозен, умислен, а и тази физика, тези тъжни очи... Мерил Стрийп се влюбила в него на мига, а той бил толкоз безумно влюбен, че по през целия ден говорел единствено за нея. " Той не беше като никого, който бях срещала до тогава. Беше хуманен, любопитен да разбере повече за хората, доста съчувстващ. "
По това време и двамата към този момент са разпознаваеми артисти, само че по никакъв начин не са богати – Казале постоянно води Мерил в " Малката Италия ", където за всеки италиански ресторант е въпрос на чест да предложи безвъзмездна вечеря на " Фредо ". Така актьорите не харчели пари.
Казват, че били извънредно забавна двойка, зад която хората се обръщали, само че не тъй като са красиви, а тъй като се съчетавали съвършено в своята неперфектност. Театралният свят им завиждал – тя, най-надарената актриса от генерации, той – най-талантливият артист от генерации...
До една вечер на 1977 година, когато по време на представлението " Армагедон " се постанова да извикат кола за спешна помощ за все по-болния артист. Диагнозата е израстък на белия дроб, терминален етап, разсейки... Мерил и Джон прекарват безнадеждни дни из лекарски кабинети, в които Джон е безмълвен, а тя е тази, която не се отхвърля. " Е, през днешния ден къде ще вечеряме? ", пита пламенно тя, пробвайки се да повдигне духа.
Казале напуща работа незабавно, а тя играе в мюзикала Happy End с стоманен професионализъм и без диря от горест. Той се появява в салона от време на време, все по този начин димящ. Мерил не понася това и поставя надпис на вратата на гримьорната си " Забранено за пушачи! ". Двамата се схващат да държат истината за сериозността на ситуацията му между тях и даже брат му не е изцяло наясно. Ал Пачино пък го води на лечения и стои в чакалнята, надявайки се ситуацията въпреки всичко да не е толкоз съществено.
Самият Казале също храни илюзии и даже се връща на работа, а Мерил получава роля във филм, която не желае, единствено с цел да бъде до него! Филмът обаче е " Ловецът на елени ", където Казале ще играе с Робърт де Ниро.
Създателите на кино лентата се борят да вземат артиста, само че на света няма застрахователна компания, която да застрахова терминално болна звезда. В този миг покрива разноските по застраховката на Джон Казале, нещо, което ненапълно не е несъмнено – той в никакъв случай нито е отрекъл, нито е удостоверил това. " Той беше по-болен, в сравнение с мислех, само че аз го желаех в този филм. " е единственият коментар на Де Ниро.
Сметките притискат актьорите и Мерил получава роля в сериала " Холокост ", която приема, с цел да може да се устоят. Филмът се снима в същински концентрационен лагер в Австрия, спомагателна мъка за Мерил дружно с обстоятелството, че двамата би трябвало да се разделят за повече от два скъпи месеца. " Побърквах се. Джон беше болен, а аз желаех да съм до него. " Когато фотосите свършват, тя толкоз бърза да се върне, че няма време даже да си вземе сбогом с сътрудниците си.
В последните пет месеца от живота му тя не работи, с цел да могат да са дружно от самото начало. Туморът към този момент е засегнал костите му, а тя съпровожда обичания си на всички места – в лекарски кабинети, на радиотерапия, в никакъв случай негубеща кураж и вяра.
”Тя в никакъв случай не създаваше драма към положението му и в никакъв случай не привличаше вниманието върху себе си. Тя правеше това, което трябваше да се направи.”, написа Шулман.
През цялото време Мерил Стрийп е резервирана и не доста хора знаят за протичащото се. Неин поддръжник е преподавателят й по актьорско майсторство Боби Люис, на който написа писмо, в което споделя за мъката си. На 12 март 1978 година Мерил е до Джон, когато той угасва в болничното заведение, а с него и геният на един от най-големите артисти в историята. Едва в последните му мигове тя губи надзор, а преди да затвори вечно очи, Джон споделя: " Всичко е наред, Мерил ".
Същата година Мерил Стрийп е номинирана за премия " Еми " за " Холокост " и за " Оскар " за " Ловецът на елени ". Малко по-късно, през 1979 година, получава ролята в " Крамър против Крамър ", за която взима и първата си от общо три статуетки на Академията и 17 номинации.
Няколко месеца след гибелта на Джон Мерил намира кей и обич " не от пръв взор " със скулптора Дон Гъмър. С него са дружно и до през днешния ден и имат четири деца.
живее в апартамент на ул. " Франклин " в Ню Йорк със своя другар, артистът Джон Казале. Той е 14 години по-възрастен от нея и е същинска легенда измежду връстниците си. Ал Пачино споделя, че е научил за актьорската игра от него повече, в сравнение с от всеки различен. Двамата се срещат на снимачната площадка на първите два епизода от " Кръстникът ", където Джон Казале играе блестящата и незабравима роля на Фредо. Почти не е за поверие, само че Джон Казале, чиято нетипична за звезда физика и лъчение на безкрайната горест на гения никой кинофен не може да сбърка, е играл едвам в пет кино лентата. И петте са номинирани за най-хубави филми за годините си, а три от тях печелят " Оскар ".
С Мерил се срещат три години по-рано в " Мяра за мяра " по Шекспир в Сентръл Парк. Тогава Казале към този момент е прочут – не тъкмо като звезда, само че като необичаен гений, издирван от най-големите режисьори. Наричали го " 20-те въпроса ", тъй като постоянно желал доста подробна информация за всичко, касаещо облика му, и бил побъркващо претенциозен и муден.
Пак споделя, че и най-обикновена вечеря с Казале се превръщала в безпределно събитие. Той не бързал да става от масата, а когато най-сетне вечерята приключвала, Казале запалвал дълга цигара. Времето за него течало по-бавно, бил мистериозен, умислен, а и тази физика, тези тъжни очи... Мерил Стрийп се влюбила в него на мига, а той бил толкоз безумно влюбен, че по през целия ден говорел единствено за нея. " Той не беше като никого, който бях срещала до тогава. Беше хуманен, любопитен да разбере повече за хората, доста съчувстващ. "
По това време и двамата към този момент са разпознаваеми артисти, само че по никакъв начин не са богати – Казале постоянно води Мерил в " Малката Италия ", където за всеки италиански ресторант е въпрос на чест да предложи безвъзмездна вечеря на " Фредо ". Така актьорите не харчели пари.
Казват, че били извънредно забавна двойка, зад която хората се обръщали, само че не тъй като са красиви, а тъй като се съчетавали съвършено в своята неперфектност. Театралният свят им завиждал – тя, най-надарената актриса от генерации, той – най-талантливият артист от генерации...
До една вечер на 1977 година, когато по време на представлението " Армагедон " се постанова да извикат кола за спешна помощ за все по-болния артист. Диагнозата е израстък на белия дроб, терминален етап, разсейки... Мерил и Джон прекарват безнадеждни дни из лекарски кабинети, в които Джон е безмълвен, а тя е тази, която не се отхвърля. " Е, през днешния ден къде ще вечеряме? ", пита пламенно тя, пробвайки се да повдигне духа.
Казале напуща работа незабавно, а тя играе в мюзикала Happy End с стоманен професионализъм и без диря от горест. Той се появява в салона от време на време, все по този начин димящ. Мерил не понася това и поставя надпис на вратата на гримьорната си " Забранено за пушачи! ". Двамата се схващат да държат истината за сериозността на ситуацията му между тях и даже брат му не е изцяло наясно. Ал Пачино пък го води на лечения и стои в чакалнята, надявайки се ситуацията въпреки всичко да не е толкоз съществено.
Самият Казале също храни илюзии и даже се връща на работа, а Мерил получава роля във филм, която не желае, единствено с цел да бъде до него! Филмът обаче е " Ловецът на елени ", където Казале ще играе с Робърт де Ниро.
Създателите на кино лентата се борят да вземат артиста, само че на света няма застрахователна компания, която да застрахова терминално болна звезда. В този миг покрива разноските по застраховката на Джон Казале, нещо, което ненапълно не е несъмнено – той в никакъв случай нито е отрекъл, нито е удостоверил това. " Той беше по-болен, в сравнение с мислех, само че аз го желаех в този филм. " е единственият коментар на Де Ниро.
Сметките притискат актьорите и Мерил получава роля в сериала " Холокост ", която приема, с цел да може да се устоят. Филмът се снима в същински концентрационен лагер в Австрия, спомагателна мъка за Мерил дружно с обстоятелството, че двамата би трябвало да се разделят за повече от два скъпи месеца. " Побърквах се. Джон беше болен, а аз желаех да съм до него. " Когато фотосите свършват, тя толкоз бърза да се върне, че няма време даже да си вземе сбогом с сътрудниците си.
В последните пет месеца от живота му тя не работи, с цел да могат да са дружно от самото начало. Туморът към този момент е засегнал костите му, а тя съпровожда обичания си на всички места – в лекарски кабинети, на радиотерапия, в никакъв случай негубеща кураж и вяра.
”Тя в никакъв случай не създаваше драма към положението му и в никакъв случай не привличаше вниманието върху себе си. Тя правеше това, което трябваше да се направи.”, написа Шулман.
През цялото време Мерил Стрийп е резервирана и не доста хора знаят за протичащото се. Неин поддръжник е преподавателят й по актьорско майсторство Боби Люис, на който написа писмо, в което споделя за мъката си. На 12 март 1978 година Мерил е до Джон, когато той угасва в болничното заведение, а с него и геният на един от най-големите артисти в историята. Едва в последните му мигове тя губи надзор, а преди да затвори вечно очи, Джон споделя: " Всичко е наред, Мерил ".
Същата година Мерил Стрийп е номинирана за премия " Еми " за " Холокост " и за " Оскар " за " Ловецът на елени ". Малко по-късно, през 1979 година, получава ролята в " Крамър против Крамър ", за която взима и първата си от общо три статуетки на Академията и 17 номинации.
Няколко месеца след гибелта на Джон Мерил намира кей и обич " не от пръв взор " със скулптора Дон Гъмър. С него са дружно и до през днешния ден и имат четири деца.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ