Необходими са по-добри лекарства за облекчаване на болката
В момента, в който вдигнете нагорещената тенджера, нервните окончания в кожата ви ще записват неочаквания, евентуално травматичен скок на температурата. Чувствителните към топлота протеини на тези нервни окончания ще реагират, като трансформират формата си, позволявайки на натриевите и калциевите йони да нахлуят в нервните кафези на кожата. След като се натрупа задоволително заряд, електрическите сигнали ще се разпространят по ретранслатор от нервни нишки, до момента в който доближат до гръбначния мозък и вероятно до основния мозък. Там ще бъдат известени разнообразни райони: да вземем за пример сетивната кора ще дефинира местоположението на нараняването; лимбичната система ще оцени тежестта му. Цялата тази поредност ще отнеме част от секундата (или по-малко); субективното чувство - остра, изгаряща болежка.
В същото време имунната система провокира инфектиране на кожата, която е в контакт с горещата тенджера. Това освен зачервява засегнатата област и я прави сензитивна на досег, само че и усилва сигналите за болежка, които се насочат към мозъка. След като мозъкът записва болката и откри метод да се отбрани - в този случай неотложно да пусне горещата тенджера на пода - той ще изпрати свои лични сигнали назад към върховете на пръстите, пробвайки се да потисне неприятното чувство за болежка и да даде опция за започване на оздравителния развой. Хапчета, тръпка и коремни болки След като премине първичният потрес, може да помислите за банкет на болкоуспокояващи, с цел да се справите с пулсиращата си ръка. Тези медикаменти вършат едно от двете: понижават сигнала за болежка, ориентиран към мозъка, или усилват успокояващите сигнали, идващи в противоположната посока.
Потискането на възпалението е добър метод за реализиране на първата от тези цели - болкоуспокояващи като аспирин, ибупрофен и целекоксиб са част от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС). В същото време усилването на опитите на мозъка да понижи чувството за болежка е в областта на медикаментите, известни като опиоиди. Те имитират действието на молекули като бета-ендорфин, които нормално се създават от организма в отговор на редица чувства - от болежка до физическо натоварване. Опиоидните медикаменти могат да бъдат с натурален генезис като морфин или кодеин или синтетични като фентанил или метадон.
Реклама
Ефективни са както противовъзпалителните медикаменти, по този начин и опиоидите. Те също по този начин имат и обилни дефекти. Част от противовъзпалителните медикаменти могат да причинят язви. Опиоидите могат да причинят усложнения в дишането, които могат да станат съдбовни. Те също по този начин могат да провокират пристрастяване и организмът може да построи приемливост към тях, като по този метод изисква все по-високи дози за реализиране на същите аналгетични резултати. (В Америка несъразмерното определяне на опиоиди е довело до рецесия в публичното здраве, като единствено през 2020 година са регистрирани повече от 68 хиляди смъртни случая на предозиране.)
И двата класа медикаменти са добре одобрени (най-старата записана приложимост на опиоиди датира от 2100 година пр.н.е.), а новите молекули мъчно навлизат в тази област - счита се, че единствено 2% от болкоуспокояващите минават от предварителни изпитвания до утвърждение спрямо 10% за другите съединения. " Областта в действителност е в застой във връзка с развиването ", споделя Карим Лада, анестезиолог от Университета в Торонто.
Необходими са нови типове болкоуспокояващи, а Американската организация за храните и медикаментите (FDA), която е регулатор на фармацевтичната промишленост, желае да форсира процеса. През февруари предходната година тя разгласява план на управление за поощряване на създаването на неопиоидни аналгетици, в това число предлагането, че такива артикули могат да се употребяват от интензивен обзор. Ако първоначално не съумеете... Изследователското поле е осеяно с трупове на някогашни кандидати. Едно направление, което дълго време се смяташе за обещаващо, беше обвързвано с потискането на нервния растежен фактор (NGF). Той се създава в целия организъм по време на инфектиране и прави тялото по-чувствително към болката, като наред с други неща усилва проводимостта на нервните нишки.
Едно от кандидатстващите медикаменти за угнетяване на NGF е моноклонално антитяло, наречено танезумаб, благосъстоятелност на американската фармацевтична компания Pfizer. Лекарството минава през голям брой клинични изпитвания и при пациенти с остеоартрит се следи по-голямо понижаване на болката след инжектиране на лекарството, в сравнение с при плацебо, нестероидни противовъзпалителни средства и опиоиди. Въпреки това FDA отхвърли танезумаб през март 2021 година заради опасности, че използването му може да обезчувстви пациентите към увреждането на ставите и по този метод да форсира разпространяването на болестта им.
Реклама
Друг евентуален път за облекчение на болката е потискането на реактивните кислородни типове (ROS) в кръвта. Това са мощно реактивни молекули, като да вземем за пример водороден пероксид, които съдържат О2 и които могат да нарушат естественото действие на клетките. Произвеждани и по време на инфектиране, те могат да покачат чувствителността на нервната система към болежка и да понижат праговете, нужни за активиране на рецепторите за болежка. Смята се, че високите равнища на ROS са виновни за постоянството на болката, което ги прави добра цел за медикаменти в тази област. Едно такова лекарство е acp-044, създадено от Acadia Pharmaceuticals, основана в Калифорния. То обаче не съумява да реализира приемливи резултати в клинично изпитване от фаза 2 за остра болежка при пациенти, които преди малко са претърпели бунионектомия - процедура, която включва премахване на увеличени костни сектори в стъпалото. Поради тази причина той е спрян.
Американската организация за храните и медикаментите желае да форсира процеса.
Един по-обещаващ претендент за облекчение на болката от Vertex Pharmaceuticals, компания с централа в Бостън, Масачузетс, работи посредством ограничение на потока от натриеви йони в нервните кафези. По този метод се потискат сигналите за болежка, които тези кафези могат да изпращат към мозъка. Известно е, че в нервните кафези в разнообразни елементи на тялото съществуват девет натриеви канала, като се счита, че три от тях - Nav1.7, Nav1.8 и Nav1.9 - играят най-съществена роля в предаването на болката. Блокирането на натриевите йонни канали не е нова концепция, само че сходството сред другите канали е направило тактиката непрактична. Лидокаинът да вземем за пример е ориентиран безсистемно към всички тях, като постоянно предизвиква на пациентите зашеметяване. Възможни са и още по-лоши странични резултати.
В същото време имунната система провокира инфектиране на кожата, която е в контакт с горещата тенджера. Това освен зачервява засегнатата област и я прави сензитивна на досег, само че и усилва сигналите за болежка, които се насочат към мозъка. След като мозъкът записва болката и откри метод да се отбрани - в този случай неотложно да пусне горещата тенджера на пода - той ще изпрати свои лични сигнали назад към върховете на пръстите, пробвайки се да потисне неприятното чувство за болежка и да даде опция за започване на оздравителния развой. Хапчета, тръпка и коремни болки След като премине първичният потрес, може да помислите за банкет на болкоуспокояващи, с цел да се справите с пулсиращата си ръка. Тези медикаменти вършат едно от двете: понижават сигнала за болежка, ориентиран към мозъка, или усилват успокояващите сигнали, идващи в противоположната посока.
Потискането на възпалението е добър метод за реализиране на първата от тези цели - болкоуспокояващи като аспирин, ибупрофен и целекоксиб са част от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС). В същото време усилването на опитите на мозъка да понижи чувството за болежка е в областта на медикаментите, известни като опиоиди. Те имитират действието на молекули като бета-ендорфин, които нормално се създават от организма в отговор на редица чувства - от болежка до физическо натоварване. Опиоидните медикаменти могат да бъдат с натурален генезис като морфин или кодеин или синтетични като фентанил или метадон.
Реклама
Ефективни са както противовъзпалителните медикаменти, по този начин и опиоидите. Те също по този начин имат и обилни дефекти. Част от противовъзпалителните медикаменти могат да причинят язви. Опиоидите могат да причинят усложнения в дишането, които могат да станат съдбовни. Те също по този начин могат да провокират пристрастяване и организмът може да построи приемливост към тях, като по този метод изисква все по-високи дози за реализиране на същите аналгетични резултати. (В Америка несъразмерното определяне на опиоиди е довело до рецесия в публичното здраве, като единствено през 2020 година са регистрирани повече от 68 хиляди смъртни случая на предозиране.)
И двата класа медикаменти са добре одобрени (най-старата записана приложимост на опиоиди датира от 2100 година пр.н.е.), а новите молекули мъчно навлизат в тази област - счита се, че единствено 2% от болкоуспокояващите минават от предварителни изпитвания до утвърждение спрямо 10% за другите съединения. " Областта в действителност е в застой във връзка с развиването ", споделя Карим Лада, анестезиолог от Университета в Торонто.
Необходими са нови типове болкоуспокояващи, а Американската организация за храните и медикаментите (FDA), която е регулатор на фармацевтичната промишленост, желае да форсира процеса. През февруари предходната година тя разгласява план на управление за поощряване на създаването на неопиоидни аналгетици, в това число предлагането, че такива артикули могат да се употребяват от интензивен обзор. Ако първоначално не съумеете... Изследователското поле е осеяно с трупове на някогашни кандидати. Едно направление, което дълго време се смяташе за обещаващо, беше обвързвано с потискането на нервния растежен фактор (NGF). Той се създава в целия организъм по време на инфектиране и прави тялото по-чувствително към болката, като наред с други неща усилва проводимостта на нервните нишки.
Едно от кандидатстващите медикаменти за угнетяване на NGF е моноклонално антитяло, наречено танезумаб, благосъстоятелност на американската фармацевтична компания Pfizer. Лекарството минава през голям брой клинични изпитвания и при пациенти с остеоартрит се следи по-голямо понижаване на болката след инжектиране на лекарството, в сравнение с при плацебо, нестероидни противовъзпалителни средства и опиоиди. Въпреки това FDA отхвърли танезумаб през март 2021 година заради опасности, че използването му може да обезчувстви пациентите към увреждането на ставите и по този метод да форсира разпространяването на болестта им.
Реклама
Друг евентуален път за облекчение на болката е потискането на реактивните кислородни типове (ROS) в кръвта. Това са мощно реактивни молекули, като да вземем за пример водороден пероксид, които съдържат О2 и които могат да нарушат естественото действие на клетките. Произвеждани и по време на инфектиране, те могат да покачат чувствителността на нервната система към болежка и да понижат праговете, нужни за активиране на рецепторите за болежка. Смята се, че високите равнища на ROS са виновни за постоянството на болката, което ги прави добра цел за медикаменти в тази област. Едно такова лекарство е acp-044, създадено от Acadia Pharmaceuticals, основана в Калифорния. То обаче не съумява да реализира приемливи резултати в клинично изпитване от фаза 2 за остра болежка при пациенти, които преди малко са претърпели бунионектомия - процедура, която включва премахване на увеличени костни сектори в стъпалото. Поради тази причина той е спрян.
Американската организация за храните и медикаментите желае да форсира процеса.
Един по-обещаващ претендент за облекчение на болката от Vertex Pharmaceuticals, компания с централа в Бостън, Масачузетс, работи посредством ограничение на потока от натриеви йони в нервните кафези. По този метод се потискат сигналите за болежка, които тези кафези могат да изпращат към мозъка. Известно е, че в нервните кафези в разнообразни елементи на тялото съществуват девет натриеви канала, като се счита, че три от тях - Nav1.7, Nav1.8 и Nav1.9 - играят най-съществена роля в предаването на болката. Блокирането на натриевите йонни канали не е нова концепция, само че сходството сред другите канали е направило тактиката непрактична. Лидокаинът да вземем за пример е ориентиран безсистемно към всички тях, като постоянно предизвиква на пациентите зашеметяване. Възможни са и още по-лоши странични резултати.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ