Битката се затяга. Стратегическият петрол на САЩ намалява – кандидатите за БРИКС се увеличават
В момента текат решаващи процеси – на „ скрития ” фронт. Наскоро Администрацията за енергийна информация на Съединени американски щати намали прогнозата си за производството на нефт за 2023 година Очаква се то да бъде 12,4 милиона барела дневно, вместо предвижданите 12,315 милиона. Тоест, международният пазар през идващите години не може да чака от Америка да успее да усили производството и бързо да възстановява обстановката с дефицита на доставки.
И не би трябвало да чака. Защото към ноември тази година, стратегическите петролни запаси на Съединени американски щати са паднали до равнището от 1984 година - 427 милиона барела и са по-малко от комерсиалните запаси на фирмите в страната (430,8 милиона барела). И ще не престават да падат.
За съпоставяне, на пазара на „ книжен нефт ”нещата са фрапантни: към 2021 година размерът на търговията с уредени (нетъргуеми) фючърси на платформите ICE (Интерконтиненталната борса) и NYMEX (Нюйоркската) по-висок от размера на спот продажбите (незабавна доставка) на физически нефт (2,8 милиарда против 2,5 милиона барела на ден).
Производителите са натрупали големи задължения и не считат да влагат в нови сондажи, с цел да изплащат отговорности към акционерите, за които потребен е шистовия газ, тъй като се търгува на рекордно високи равнища и фирмите харчат милиарди долари за назад изкупуване на акции и дивиденти.
Оттук и напрежението в Белия дом, който тази година неведнъж умоляваше промишлеността да усили производството, вместо да изплаща задълженията, макар опасността на Байдън за нов налог, в случай че не усилят вложенията.
Шистовият бранш така и така не е в положение да запълни вакуума от плануваните съкращения на производството на ОПЕК+. Натискът на вложителите, усложненията в инфраструктурата и веригата за доставки, както и инфлацията, повишаваща разноските, слагат съществено ограничаване върху опциите за напредък на добива в Съединени американски щати.
Но другата, по-важна причина е, че са изконсумирани насъбраните запаси, без добивът да е достигнал нови върхове. Количеството пробити, само че неизползвани кладенци в американските находищата е паднало до най-малко за 8 години. Тоест промишлеността към този момент няма преднината, насъбрана по време на локдауна.
Мексико също изключва опцията за увеличение на добива до 2024 година През август 2022 година там са създадени 1,626 милиона барела дневно. За в този момент най-оптимистичният сюжет разрешава нарастване до 1,789 млн. б/д, умереният - до 1,747 млн., а песимистичният - до 1,65 млн. б/д за две години.
Планирани са били 2 милиона б/д, само че е необходимо съответно изследване на нови полета.
Основният проблем е, че от 1986 година темпът на напредък на международното произвеждане на нефт надвишава темпа на напредък на петролните ресурси (находищата)! Световната стопанска система живее в обстановка на дефицит на сила, само че за ръководство на ценовия механизъм на световния енергиен пазар е нужен остатък, който ситуативно1 се основава посредством повишаване на производството, включит. на шистовия газ и растежът на търговията с „ книжен нефт ”.
Днес тези „ ограничения “ за поддържане на цените към този момент не са задоволителни, а цялата международна верига на цената зависи от цените на петрола (основни суровини), трансформирането на които в интерес на енергийно богатите за сметка на енергийно дефицитните страни е неизбежно.
От финансова позиция изчерпването на запасите наподобява като обща злополука, само че в реалност то обезпечава конкурентно преимущество за някои страни/региоди пред други.
Производителността на най-големите нефтени залежи в Северна Америка, където се създават към 50% от петрола, доближава своя връх още през 1983 година През 1988 година Северна Америка съставлява към 10% от потвърдените петролни ресурси в света; до края на 2000 година те към този момент са 5,6%.
В Северно море общото произвеждане за 7 години е намаляло с 40% (до 1,6 милиона барела на ден), дебитът на най-голямото находище Forties до 2005 година е паднал 7,5 пъти (от 0,5 милиона до 65 хиляди барела на ден). /e ). Норвегия доближава своя връх през 2001 година (3,4 милиона барела/ден). През 2007 година Министерството на енергетиката на Съединени американски щати предвижда, че до 2030 година производството на Норвегия ще спадне до 1,4 милиона барела дневно, а на Англия до 0,5 милиона барела дневно.
Промени се географията на международна ресурсна база и методите за превозване на енергийни носители. Плюс това, до 2008 година 88% от запасите към този момент са под контрола на национални компании, делът на ТНК понижава до 6%, а делът на петте огромни („ петте сестри ” Exxon, Mobile, Chevron, Texaco и Gulf), до 2,3%.
Общият дял на разрастващите се страни в международния експорт на недопечен нефт надвишава 73 %. Успоредно с това делът на развитите страни понижава.
Ако подредим меганаходищата съгласно тяхната юридическа принадлежност, то картината за Запада наподобява още по-тъжна: От към 50 хиляди залежи, по-голямата част (46%), освен това най-големите, принадлежат на страните от ОПЕК, водещите от които отхвърлят да се подчинят на Запада.
И това не е „ под натиска ” на Русия, а тъй като ниската цена, която Съединени американски щати и Г7 (Картелът на потребителите) изкуствено поддържаше лишава ресурсните страни от капиталов капацитет! Да усилват добива те могат единствено посредством средствата, привличани от финансовите пазари, увеличавайки по този метод икономическата власт на Кредитора.
Последното значи, че енергийният колапс надвишава опцията на Г7 и какъвто е различен картел на потребителите (като например AUKUS, както подготвят) да го спре. Както и че, нова ескалация в страните експортьорки на сила е неизбежна.
Вашингтон управлява ценообразуването посредством фондови механизми, само че основните/реални активи са отвън зоната на неговия директен надзор.
Затова демократите в Конгреса започнаха нова самодейност: Законопроектът „ Buy Low and Sell High Act ” („ Купувайте ниско, продавайте високо “), който планува потреблението на почти 350 милиона барела нефт за настоящи търговски покупко-продажби. Предлага се този размер да бъде преименуван от Стратегически запас на „ Икономически петролен запас “. Целта е стратегическият петролен запас на Съединени американски щати да се трансформира в инструмент за директно финансово ръководство на международната стопанска система.
Превръщането на извънредните продажби на нефт от стратегическия запас в непрекъсната процедура значи, че тактиката е изчерпана. В помощ на финансовите принадлежности са задействани ресурсните. СПР постоянно е осигурявал политически (а не пазарни) опасности – при положение на ново ембарго, военни дейности в огромни страни производителки на нефт или национализация.
Казано другояче, елитът на Съединени американски щати (глобалистите) е заложил на войната до надвит край.
Затова е този напор от искащи да се причислят към БРИКС и ШОС.
Освен Аржентина, на срещата на Г20 поръчки са подали и Алжир, Турция, Саудитска Арабия, Египет, Афганистан. Индонезия в този момент кандидатства, в Бали. Казахстан, ОАЕ, Тайланд, Нигерия, Сенегал и Никарагуа.
Всички към този момент изпратиха своите финансови министри на разговор за разширение на БРИКС през май.
Нефт и газ, благородни метали, редкоземни детайли, редки минерали, въглища, слънчева сила, дървен материал, земеделска земя, лов на риба и прясна вода - всичко е у тях.... Наложително е да се обединят, когато става въпрос за планиране на нова аварийна валута, основана на запаси, която да заобиколи щатската хартия.
Ако до 2025 година, започва BRICS+ с всички тях, това би представлявало почти 45 % от доказаните световни петролни ресурси и над 60 % от доказаните световни газови ресурси (ако Туркменистан по-късно се причисли към групата, газът в пъти нараства).
Общият Брутният вътрешен продукт – съгласно днешните числа – ще бъде почти 29,35 трилиона долара; доста по-голям от американския (23 трилиона долара) и най-малко два пъти повече от този на Европейски Съюз (14,5 трилиона $ и надолу).
Както и преди съм писала, BRICS+ е също лабиринт от институции: единствено ШОС включва лист от играчи, стремящи се към пълноправно участие, измежду които стратегически като ОПЕК; На второ място сплотява голям брой районни търговски блокове: АСЕАН, Меркосур, GCC (Съвет за съдействие в Персийския залив), Евразийски стопански съюз (ЕАЕС), Арабска комерсиална зона, Африканска континентална зона за свободна търговия, ALBA, SAARC и не на последно място Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) – най-голямата комерсиална договорка на планетата, която включва болшинството от сътрудниците на „ Един пояс, веднъж ” (Belt and Road Initiative /BRI).
BRICS+ и BRI съответстват – от Западна Азия и Централна Азия до Югоизточна Азия (особено Индонезия и Тайланд). Мултиплициращият резултат ще бъде основен – защото членовете на BRI неизбежно ще притеглят повече претенденти за BRICS+.
С огромна възможност това ще докара до втора вълна от претенденти – Азербайджан, Монголия, Узбекистан, Таджикистан и газовата република Туркменистан, Пакистан, Виетнам и Шри Ланка, а от Латинска Америка Чили, Куба, Еквадор, Перу, Уругвай, Боливия и Венецуела. Повече от тях към този момент имат мемурандуми и зони за свободна търговия с Евразийския икономиченски съюз.
Междувременно ролята на Новата банка за развиване на БРИКС (NDB), както и водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни вложения (AIIB) ще бъде засилена – съгласуване на инфраструктурни заеми в целия набор, защото БРИКС+ от ден на ден ще отбягва диктата, натрапен от Съединени американски щати, МВФ и Световната банка.
ПС: Борсовият пазар прави оценка не настоящата стойност на стоките, а политическите опасности и пазарните вероятности. Хеджира (застрахова) покачването или рухването на цените. Днес рисковете на енергийния пазар са толкоз големи, че надминават всички упования на главните играчи, надхвърляйки застрахователните награди. „ Перспективите ” са в „ безвъздушно пространство ”, където няма схващане за бъдещето (реалност, която не може да се монетизира). Оттук, страните с енергиен недостиг (а това е целият Запад, в това число САЩ) нямат различен вид за излизане от пазарния вакуум, с изключение на унищожаването на енергийно изобилните страни и поемането на пряк надзор и ръководство на нефтените и газови залежи – нов колониализъм, назад към света на Международния петролен картел (1928 г.), когато „ седемте сестри “ (Exxon, Mobile, Chevron, Texaco и Gulf - Съединени американски щати, английската British Petroleum и англо-холандската Shell) управляват целия рандеман...
Затова за Съединени американски щати е фундаментално значимо да не разрешат на Русия да постави завършек на обстановката в Украйна. И всевъзможни договаряния и заледяване ще бъдат доста рискови за Русия.
1 Преди всеки скок в цените (предшестван от дъмпинг), вътрешното произвеждане на нефт в Съединените щати непрестанно нараства, като всякога доближава исторически върхове. В навечерието на рецесията от 1973 година то е 9,6 милиона б/д. През 1985 година, в навечерието на шесткратния срив на цените, Съединени американски щати създават 11,192 милиона б/д. А през 2013 година, преди срутва на цените е достигнато равнище от 12,304 милиона б/д.
Важен колорит: този растеж не се случва внезапно, като че ли в отговор на ценовия скок, а последователно, и след скока постоянно понижава, което изключва версията за бърз (рефлекторен) отговор на рецесията. Целта е изпреварващ растеж на запасите като обезпечителна мярка за предстоящи загуби под постояннато растящия ливъридж (периодът на изплащане). Колкото по-евтин е петролът, толкоз по-ниска е цената на запасите (обезпечението на дълга). Но също толкоз високи са рискът от фалит и търсенето на физически растеж на ресурси.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
И не би трябвало да чака. Защото към ноември тази година, стратегическите петролни запаси на Съединени американски щати са паднали до равнището от 1984 година - 427 милиона барела и са по-малко от комерсиалните запаси на фирмите в страната (430,8 милиона барела). И ще не престават да падат.
За съпоставяне, на пазара на „ книжен нефт ”нещата са фрапантни: към 2021 година размерът на търговията с уредени (нетъргуеми) фючърси на платформите ICE (Интерконтиненталната борса) и NYMEX (Нюйоркската) по-висок от размера на спот продажбите (незабавна доставка) на физически нефт (2,8 милиарда против 2,5 милиона барела на ден).
Производителите са натрупали големи задължения и не считат да влагат в нови сондажи, с цел да изплащат отговорности към акционерите, за които потребен е шистовия газ, тъй като се търгува на рекордно високи равнища и фирмите харчат милиарди долари за назад изкупуване на акции и дивиденти.
Оттук и напрежението в Белия дом, който тази година неведнъж умоляваше промишлеността да усили производството, вместо да изплаща задълженията, макар опасността на Байдън за нов налог, в случай че не усилят вложенията.
Шистовият бранш така и така не е в положение да запълни вакуума от плануваните съкращения на производството на ОПЕК+. Натискът на вложителите, усложненията в инфраструктурата и веригата за доставки, както и инфлацията, повишаваща разноските, слагат съществено ограничаване върху опциите за напредък на добива в Съединени американски щати.
Но другата, по-важна причина е, че са изконсумирани насъбраните запаси, без добивът да е достигнал нови върхове. Количеството пробити, само че неизползвани кладенци в американските находищата е паднало до най-малко за 8 години. Тоест промишлеността към този момент няма преднината, насъбрана по време на локдауна.
Мексико също изключва опцията за увеличение на добива до 2024 година През август 2022 година там са създадени 1,626 милиона барела дневно. За в този момент най-оптимистичният сюжет разрешава нарастване до 1,789 млн. б/д, умереният - до 1,747 млн., а песимистичният - до 1,65 млн. б/д за две години.
Планирани са били 2 милиона б/д, само че е необходимо съответно изследване на нови полета.
Основният проблем е, че от 1986 година темпът на напредък на международното произвеждане на нефт надвишава темпа на напредък на петролните ресурси (находищата)! Световната стопанска система живее в обстановка на дефицит на сила, само че за ръководство на ценовия механизъм на световния енергиен пазар е нужен остатък, който ситуативно1 се основава посредством повишаване на производството, включит. на шистовия газ и растежът на търговията с „ книжен нефт ”.
Днес тези „ ограничения “ за поддържане на цените към този момент не са задоволителни, а цялата международна верига на цената зависи от цените на петрола (основни суровини), трансформирането на които в интерес на енергийно богатите за сметка на енергийно дефицитните страни е неизбежно.
От финансова позиция изчерпването на запасите наподобява като обща злополука, само че в реалност то обезпечава конкурентно преимущество за някои страни/региоди пред други.
Производителността на най-големите нефтени залежи в Северна Америка, където се създават към 50% от петрола, доближава своя връх още през 1983 година През 1988 година Северна Америка съставлява към 10% от потвърдените петролни ресурси в света; до края на 2000 година те към този момент са 5,6%.
В Северно море общото произвеждане за 7 години е намаляло с 40% (до 1,6 милиона барела на ден), дебитът на най-голямото находище Forties до 2005 година е паднал 7,5 пъти (от 0,5 милиона до 65 хиляди барела на ден). /e ). Норвегия доближава своя връх през 2001 година (3,4 милиона барела/ден). През 2007 година Министерството на енергетиката на Съединени американски щати предвижда, че до 2030 година производството на Норвегия ще спадне до 1,4 милиона барела дневно, а на Англия до 0,5 милиона барела дневно.
Промени се географията на международна ресурсна база и методите за превозване на енергийни носители. Плюс това, до 2008 година 88% от запасите към този момент са под контрола на национални компании, делът на ТНК понижава до 6%, а делът на петте огромни („ петте сестри ” Exxon, Mobile, Chevron, Texaco и Gulf), до 2,3%.
Общият дял на разрастващите се страни в международния експорт на недопечен нефт надвишава 73 %. Успоредно с това делът на развитите страни понижава.
Ако подредим меганаходищата съгласно тяхната юридическа принадлежност, то картината за Запада наподобява още по-тъжна: От към 50 хиляди залежи, по-голямата част (46%), освен това най-големите, принадлежат на страните от ОПЕК, водещите от които отхвърлят да се подчинят на Запада.
И това не е „ под натиска ” на Русия, а тъй като ниската цена, която Съединени американски щати и Г7 (Картелът на потребителите) изкуствено поддържаше лишава ресурсните страни от капиталов капацитет! Да усилват добива те могат единствено посредством средствата, привличани от финансовите пазари, увеличавайки по този метод икономическата власт на Кредитора.
Последното значи, че енергийният колапс надвишава опцията на Г7 и какъвто е различен картел на потребителите (като например AUKUS, както подготвят) да го спре. Както и че, нова ескалация в страните експортьорки на сила е неизбежна.
Вашингтон управлява ценообразуването посредством фондови механизми, само че основните/реални активи са отвън зоната на неговия директен надзор.
Затова демократите в Конгреса започнаха нова самодейност: Законопроектът „ Buy Low and Sell High Act ” („ Купувайте ниско, продавайте високо “), който планува потреблението на почти 350 милиона барела нефт за настоящи търговски покупко-продажби. Предлага се този размер да бъде преименуван от Стратегически запас на „ Икономически петролен запас “. Целта е стратегическият петролен запас на Съединени американски щати да се трансформира в инструмент за директно финансово ръководство на международната стопанска система.
Превръщането на извънредните продажби на нефт от стратегическия запас в непрекъсната процедура значи, че тактиката е изчерпана. В помощ на финансовите принадлежности са задействани ресурсните. СПР постоянно е осигурявал политически (а не пазарни) опасности – при положение на ново ембарго, военни дейности в огромни страни производителки на нефт или национализация.
Казано другояче, елитът на Съединени американски щати (глобалистите) е заложил на войната до надвит край.
Затова е този напор от искащи да се причислят към БРИКС и ШОС.
Освен Аржентина, на срещата на Г20 поръчки са подали и Алжир, Турция, Саудитска Арабия, Египет, Афганистан. Индонезия в този момент кандидатства, в Бали. Казахстан, ОАЕ, Тайланд, Нигерия, Сенегал и Никарагуа.
Всички към този момент изпратиха своите финансови министри на разговор за разширение на БРИКС през май.
Нефт и газ, благородни метали, редкоземни детайли, редки минерали, въглища, слънчева сила, дървен материал, земеделска земя, лов на риба и прясна вода - всичко е у тях.... Наложително е да се обединят, когато става въпрос за планиране на нова аварийна валута, основана на запаси, която да заобиколи щатската хартия.
Ако до 2025 година, започва BRICS+ с всички тях, това би представлявало почти 45 % от доказаните световни петролни ресурси и над 60 % от доказаните световни газови ресурси (ако Туркменистан по-късно се причисли към групата, газът в пъти нараства).
Общият Брутният вътрешен продукт – съгласно днешните числа – ще бъде почти 29,35 трилиона долара; доста по-голям от американския (23 трилиона долара) и най-малко два пъти повече от този на Европейски Съюз (14,5 трилиона $ и надолу).
Както и преди съм писала, BRICS+ е също лабиринт от институции: единствено ШОС включва лист от играчи, стремящи се към пълноправно участие, измежду които стратегически като ОПЕК; На второ място сплотява голям брой районни търговски блокове: АСЕАН, Меркосур, GCC (Съвет за съдействие в Персийския залив), Евразийски стопански съюз (ЕАЕС), Арабска комерсиална зона, Африканска континентална зона за свободна търговия, ALBA, SAARC и не на последно място Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP) – най-голямата комерсиална договорка на планетата, която включва болшинството от сътрудниците на „ Един пояс, веднъж ” (Belt and Road Initiative /BRI).
BRICS+ и BRI съответстват – от Западна Азия и Централна Азия до Югоизточна Азия (особено Индонезия и Тайланд). Мултиплициращият резултат ще бъде основен – защото членовете на BRI неизбежно ще притеглят повече претенденти за BRICS+.
С огромна възможност това ще докара до втора вълна от претенденти – Азербайджан, Монголия, Узбекистан, Таджикистан и газовата република Туркменистан, Пакистан, Виетнам и Шри Ланка, а от Латинска Америка Чили, Куба, Еквадор, Перу, Уругвай, Боливия и Венецуела. Повече от тях към този момент имат мемурандуми и зони за свободна търговия с Евразийския икономиченски съюз.
Междувременно ролята на Новата банка за развиване на БРИКС (NDB), както и водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни вложения (AIIB) ще бъде засилена – съгласуване на инфраструктурни заеми в целия набор, защото БРИКС+ от ден на ден ще отбягва диктата, натрапен от Съединени американски щати, МВФ и Световната банка.
ПС: Борсовият пазар прави оценка не настоящата стойност на стоките, а политическите опасности и пазарните вероятности. Хеджира (застрахова) покачването или рухването на цените. Днес рисковете на енергийния пазар са толкоз големи, че надминават всички упования на главните играчи, надхвърляйки застрахователните награди. „ Перспективите ” са в „ безвъздушно пространство ”, където няма схващане за бъдещето (реалност, която не може да се монетизира). Оттук, страните с енергиен недостиг (а това е целият Запад, в това число САЩ) нямат различен вид за излизане от пазарния вакуум, с изключение на унищожаването на енергийно изобилните страни и поемането на пряк надзор и ръководство на нефтените и газови залежи – нов колониализъм, назад към света на Международния петролен картел (1928 г.), когато „ седемте сестри “ (Exxon, Mobile, Chevron, Texaco и Gulf - Съединени американски щати, английската British Petroleum и англо-холандската Shell) управляват целия рандеман...
Затова за Съединени американски щати е фундаментално значимо да не разрешат на Русия да постави завършек на обстановката в Украйна. И всевъзможни договаряния и заледяване ще бъдат доста рискови за Русия.
1 Преди всеки скок в цените (предшестван от дъмпинг), вътрешното произвеждане на нефт в Съединените щати непрестанно нараства, като всякога доближава исторически върхове. В навечерието на рецесията от 1973 година то е 9,6 милиона б/д. През 1985 година, в навечерието на шесткратния срив на цените, Съединени американски щати създават 11,192 милиона б/д. А през 2013 година, преди срутва на цените е достигнато равнище от 12,304 милиона б/д.
Важен колорит: този растеж не се случва внезапно, като че ли в отговор на ценовия скок, а последователно, и след скока постоянно понижава, което изключва версията за бърз (рефлекторен) отговор на рецесията. Целта е изпреварващ растеж на запасите като обезпечителна мярка за предстоящи загуби под постояннато растящия ливъридж (периодът на изплащане). Колкото по-евтин е петролът, толкоз по-ниска е цената на запасите (обезпечението на дълга). Но също толкоз високи са рискът от фалит и търсенето на физически растеж на ресурси.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ