Кузман Илиев: Заем от МВФ е клеймо, което означава, че инвеститорите забравят за България
„ В момента вършим огромна неточност – да убием вестоносеца, като общество, като политически обединения, всички. Никой не желае да му кажеш истината в очите. А истината тази дама я споделяше още когато застана на позицията. Ние задлъжняваме с доста бързи темпове и най-страшното и неприятното е, че са неустойчиви темповете за нашата дребна и отворена стопанска система. По-малките имат доста по-малко право на неточности от огромните. И това е доста значимо да се каже в този момент, с цел да се събудим – жестоко, внезапно и да си дадем сметка, че по този начин не може да се продължава ”. Това разяснява икономистът Кузман Илиев по БНР.
Като „ мини финансов Армагедон за България ” той дефинира прогнозите, че има риск за валутния ръб и може да се наложи вземането на заем от МВФ. По думите му „ заем от МВФ е клеймо, което значи, че вложителите не помнят за България и ще се финансираме доста скъпо ”.
„ Добре е, че извеждаме валутния ръб пред скоби, тъй като това е един от най-големите опасности за страната. Бордът ще е под въпрос, в случай че задлъжняваме с бурни темпове и няма да имаме средства, с които да поддържаме жизненоважните си системи и да си плащаме отговорностите, означи той и добави, че когато се държиш финансово неблагоразумно в ръб, бордът пада.
„ След случая КТБ - Българска народна банка би трябвало да са много по-смирени ”, счита Илиев. Относно концепцията за облагане с еднократен налог свръхпечалба за всички юридически лица, които осъществят такава за второто полугодие на 2023 година, Кузман Илиев разяснява:
„ Още не ми го побира главата. Това е най-страшното и неприятно нещо, което може на някого да му хрумне. Когато кажем – който има облага, ние ще го накажем, това, което споделяме, е ефикасните и ефикасните – за вас ще има проблеми, а в рецесия точно те би трябвало да бъдат поощрявани ”.
„ Ножът опря до кокала, да създадем някакви промени. Въпросът не е за стягане на колана. Въпросът е да не ни удари инсултът. (…) Много внезапно би трябвало да се освестим, да си намокрим лицето със студена вода и да си кажем почтено до каква степен можем и до каква степен не можем, а не непрекъснато да живеем назаем ”, посочи икономистът. Нереалистично е дефицитът да стане 3% до края на годината, разясни Илиев.
„ Този недостиг от 7-8% за мен даже е леко консервативна прогноза ”.
„ Ако не създадем това, което споделя министърката, пенсии няма да има, само че не по линия на това, че сме ги замразили, а заради това, че страната няма да има настоящо пари, с които да ги изплаща. Пазарите ще гледат на нас като на доста рискова капиталова дестинация и ще желаят доста огромни лихви, с цел да ни кредитират. Няма да има средства и България може да се окаже в обстановка на ликвидна рецесия, което си е чист банкрут ”.
„ Тези неща са действителна фотография на финансовата обстановка в страната. Това не е крайният резултат. Не ни е блъснал инсултът или инфарктът, само че сме с доста високо кръвно, склерозирали, подути и дишаме тежко. Можем ли да го променим? Можем. Франция може да има 130% дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, само че ние с 40-50% можем да банкрутираме. Просто няма да имаме пари настоящо, кеш. Тези неща са действителност ”, акцентира още Кузман Илиев.
Мерките на кабинета имат по-скоро политически нюанс, съобщи икономистът.
„ Няма по какъв начин нищо да се направи в пазарна стопанска система. Когато цените на енергоресурсите са доста високи, когато има трилиони налети долари и евро, няма по какъв начин с някакви си мерчици в крайната цена да оправиш всичко по веригата. Ако таванът на надценките проработи, ще навреди, ще уплаши доста играчи, доста вериги, ще удари снабдители, производители. Ние би трябвало да помислим по какъв начин да създадем положителни условия за производителите, с цел да има повече артикули, а не да натискаме крайната цена, която като я натиснете, просто ще смачкате този, който натискате и той ще излезе от пазара. Това ще ускори инфлацията, тъй като ще останат по-малко играчи ”.
Задава се изстудяване на стопанската система, уточни Кузман Илиев.
„ Цяла Европа се забавя. Трябва малко да преминем на различен режим – по-консервативен, по-разумен. Да го забележим това като изчистване, тази криза, която се задава, а не като проблем ”.
Падането на плоския налог ще стане съвременна тематика напълно скоро, предвижда той.
Като „ мини финансов Армагедон за България ” той дефинира прогнозите, че има риск за валутния ръб и може да се наложи вземането на заем от МВФ. По думите му „ заем от МВФ е клеймо, което значи, че вложителите не помнят за България и ще се финансираме доста скъпо ”.
„ Добре е, че извеждаме валутния ръб пред скоби, тъй като това е един от най-големите опасности за страната. Бордът ще е под въпрос, в случай че задлъжняваме с бурни темпове и няма да имаме средства, с които да поддържаме жизненоважните си системи и да си плащаме отговорностите, означи той и добави, че когато се държиш финансово неблагоразумно в ръб, бордът пада.
„ След случая КТБ - Българска народна банка би трябвало да са много по-смирени ”, счита Илиев. Относно концепцията за облагане с еднократен налог свръхпечалба за всички юридически лица, които осъществят такава за второто полугодие на 2023 година, Кузман Илиев разяснява:
„ Още не ми го побира главата. Това е най-страшното и неприятно нещо, което може на някого да му хрумне. Когато кажем – който има облага, ние ще го накажем, това, което споделяме, е ефикасните и ефикасните – за вас ще има проблеми, а в рецесия точно те би трябвало да бъдат поощрявани ”.
„ Ножът опря до кокала, да създадем някакви промени. Въпросът не е за стягане на колана. Въпросът е да не ни удари инсултът. (…) Много внезапно би трябвало да се освестим, да си намокрим лицето със студена вода и да си кажем почтено до каква степен можем и до каква степен не можем, а не непрекъснато да живеем назаем ”, посочи икономистът. Нереалистично е дефицитът да стане 3% до края на годината, разясни Илиев.
„ Този недостиг от 7-8% за мен даже е леко консервативна прогноза ”.
„ Ако не създадем това, което споделя министърката, пенсии няма да има, само че не по линия на това, че сме ги замразили, а заради това, че страната няма да има настоящо пари, с които да ги изплаща. Пазарите ще гледат на нас като на доста рискова капиталова дестинация и ще желаят доста огромни лихви, с цел да ни кредитират. Няма да има средства и България може да се окаже в обстановка на ликвидна рецесия, което си е чист банкрут ”.
„ Тези неща са действителна фотография на финансовата обстановка в страната. Това не е крайният резултат. Не ни е блъснал инсултът или инфарктът, само че сме с доста високо кръвно, склерозирали, подути и дишаме тежко. Можем ли да го променим? Можем. Франция може да има 130% дълг по отношение на Брутният вътрешен продукт, само че ние с 40-50% можем да банкрутираме. Просто няма да имаме пари настоящо, кеш. Тези неща са действителност ”, акцентира още Кузман Илиев.
Мерките на кабинета имат по-скоро политически нюанс, съобщи икономистът.
„ Няма по какъв начин нищо да се направи в пазарна стопанска система. Когато цените на енергоресурсите са доста високи, когато има трилиони налети долари и евро, няма по какъв начин с някакви си мерчици в крайната цена да оправиш всичко по веригата. Ако таванът на надценките проработи, ще навреди, ще уплаши доста играчи, доста вериги, ще удари снабдители, производители. Ние би трябвало да помислим по какъв начин да създадем положителни условия за производителите, с цел да има повече артикули, а не да натискаме крайната цена, която като я натиснете, просто ще смачкате този, който натискате и той ще излезе от пазара. Това ще ускори инфлацията, тъй като ще останат по-малко играчи ”.
Задава се изстудяване на стопанската система, уточни Кузман Илиев.
„ Цяла Европа се забавя. Трябва малко да преминем на различен режим – по-консервативен, по-разумен. Да го забележим това като изчистване, тази криза, която се задава, а не като проблем ”.
Падането на плоския налог ще стане съвременна тематика напълно скоро, предвижда той.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ