Данаил Кирилов постави Брюксел натясно
" В момент пред погледа ми съмна - по-добре е да се гръмна. Вятърът злокобно свири - харакири, харакири. " (Трендафил Акациев)
-------------------------
Брюксел може да не подозира, само че му следва тежко тестване на достойнството. Българският министър на правораздаването Данаил Кирилов заложи най-скъпото си - министерския пост - против уверението, че Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер ще отстрани мониторинга над България, преди да се спомине. Остават й четири месеца до последния й мониторингов отчет, предстоящ през октомври, само че с изключение на отпускарският август, срокът й е напълно дребен.
Досега на Брюксел не му стигнаха 12 години, откогато следи страната по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), с цел да се увери, че е замязяла на правова страна като другите в Европейски Съюз. Данаил Кирилов, който е министър трети месец, към този момент няма самообладание. На 13 юни, още при първата си среща с еврокомисарката за правораздаването Вера Юрова в качеството си на министър, той декларирал желанието си да подаде оставка, в случай че тя не го послуша да предложи завършек на МСП. Образно казано, заплашил я, че ще си направи политическо сепуко, което
да тежи на съвестта на цялата Еврокомисия
Или пък може би се е обзаложил с нея, че не тя, а той знае каква орис чака МСП в близко време. Юрова съобщи два пъти през април и май, че няма по какъв начин мониторингът да падне до края на тази Еврокомисия, тъй като България не извършва всички рекомендации на Европейска комисия, а и времето е малко. " Личното ми мнение е, че това е неосъществимо при тази комисия. Нямаме доста време пред нас. Тенденцията не е до такава степен удовлетворяваща, с цел да можем ясно да заявим, че можем да спрем Механизма за съдействие и инспекция. Специално в България чувството за самостоятелност на правосъдната система е третото най-ниско в Европейски Съюз съгласно последните изследвания на Евробарометър. Така че хората към момента имат много изразено съмнение към правосъдната система “, сподели тя на конференция в Брюксел през април.
Кирилов хвърли спомагателна светлина върху трагичното си решение, с цел да не наподобява неговият персонален акт на достойнството като бабаитлък, каквито случаи към този момент имаше в държавното управление. Той каза пред Би Ти Ви: " Каузата за отпадане на мониторинговия отчет за България не е единствено моя идея, а на цялата страна. (...) С оглед времето, което извършвам длъжността министър на правораздаването, залагам себе си за постигането на тази цел и считам, че няма различен метод да заявя, че ще работя добросъвестно за постигането на тази цел, с изключение на да заявя, че в случай че мониторингът не отпадне, аз бих си подал оставката ".
Заканите за политическо и физическо харакири
са присъщи за третото държавно управление на Бойко Борисов. Пръв бе вицепремиерът Валери Симеонов, който към този момент подаде оставка, само че не направи жертвата, която разгласи на всеослушание в края на юли 2018 година " Аз ще се върна в Бургас, ще отида на бургаския мост, ще си закача една релса на врата, ще скоча и ще се удавя " . Заканата му за разпра със себе си произтичаше от неговата убеденост, че няма да бъдат отхвърлени измененията в проекта за ръководство на Националния парк " Пирин ", които допускаха ново строителство, в това число и на втори въжен превоз. Само че това се случи през януари 2019 година по решение на Върховния административен съд. За да не звучи като подбуждане, няма да дублирам какво обещаваше да направи Валери Симеонов.
Другият родолюбив вицепремиер и министър на защитата Красимир Каракачанов се разгневи на 30 октомври 2018 година от подмятанията, че неговата партия Вътрешна македонска революционна организация се финансира от продажба на българско поданство. Като отхвърли обвиняванията, съобщи: " И в случай че някой потвърди противното, подготвен съм незабавно да напусна поста, да се откажа от политиката и да се гръмна със законно притежавания си револвер на площада в София “. Не се разбра кой площад си е избрал за финалния акт на достойнството, само че като пристигна моментът, несъмнено ще го посочи.
Хубаво е, че до момента никой от така честолюбивите министри не е пристъпил към крайната мярка. Данаил Кирилов надали ще направи изключение, тъй като знае, че от него съвсем нищо не зависи. Оставката му няма кого да уплаши в Брюксел, само че в случай че има нещо, с което държи да се запомни, е усилието му
да вкара в един кюп
основния прокурор, ръководителя на Върховния административен съд и ръководителя на Върховния касационен съд като подлежащи на надзор за дейностите си. За тази цел той има потребност от брюкселска индулгенция. Дебатът върви от години и се свежда до следното: Европа упорства да се вкара отчетност за държанието на основния прокурор, който от зората на демокрацията се употребява с недостижимост, дефинирана от починалия към този момент Иван Татарчев с думите: " Над мен е единствено бог ". Властта в България обаче има проблеми не толкоз с " безконтролния " основен прокурор, който й служи правдиво, а с критиците си в правосъдната система, чийто най-изявен представител е ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов. Тя търси метод да му надене намордник и ползва правилото около сухото да изгори и мокрото. С други думи, дружно с основния прокурор, който няма по какъв начин да укрие от европейските рецензии, да подложи на подозрение и ръководителя на Върховен касационен съд. Що се отнася до третия " огромен " - ръководителя на Върховен административен съд, с който няма проблеми, той би служил в кюпа за камуфлаж.
Каква е истината?
В решението по делото " Колеви против България " Европейският съд за правата на индивида установи на 5 ноември 2009 година, че в България няма по какъв начин да бъде следено държанието на основния прокурор и да му се търси отговорност. В средата на февруари 2016 година България изиска техническа помощ от службата на Комисията за поддръжка на структурните промени за разбор на положението на прокуратурата. Екип от прокурори на управителни длъжности от Германия, Холандия, Испания и Англия направи седем визити в България през второто полугодие на 2016 година и през декември огласи отчет, в който употребява за насочна точка делото " Колеви " и удостовери неговите генерални заключения за положението на прокуратурата. Последвалият на 25 януари 2017 година годишен мониторингов отчет на Европейска комисия единствено загатна съществуването на такава инспекция. Иначе изсъхнало установи: " Освен че прокуратурата е в центъра на разгорещения спор по отношение на нейните пълномощия, считани от критиците за прекалено мощни, тя е също и в центъра на дебата по отношение на продължаващата липса на безапелационни резултати във връзка с неоправдателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта или за тежка проведена престъпност ". Това бе моментът, когато комисията " Юнкер " стартира да смекчава рецензиите си против България, с цел да може до края на своя мандат да съобщи, че потребността от МСП е отпаднала, както даде обещание самият Жан-Клод Юнкер.
Само че в друга европейска институция - Съвета на Европа - продължаваше по-старата процедура за постмониторинг над България. По искане на нейната Комисия за наблюдаване от 14 октомври 2016 година към този момент течеше инспекция от така наречен Венецианска комисия, която е спомагателен орган на Съвета на Европа по юридическите въпроси. Тя излезе с отчет на 9 октомври 2017 година, в който обширно изясни какъв брой безконтролна е и до този миг българската Главна прокуратура. Еврокомисията не се развълнува и единствено месец по-късно, на 15 ноември 2017 година,
пусна още по-захаросан доклад,
изтеглен особено на по-ранна дата, с цел да не помрачи с нещо започващото два месеца по-късно българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. Той още веднъж се базира на експертния отчет от 2016 година, като добави по какъв начин България е почнала да се поправя: " Българските органи - с прокуратурата във водеща позиция и с поддръжката на Министерството на правораздаването - изготвиха пътна карта, съдържаща редица дейности, като следваща мярка по отношение на този разбор ". Това бе явен симптом за задълбочилия се колаборационизъм сред Брюксел и управляващите в София, тъй като, до момента в който по-рано Европейска комисия настояваше за " действителни резултати " (присъди), към този момент се задоволяваше с пътна карта.
Пълната консумация на любовната връзка стана в идващия отчет на 13 ноември 2018 година, в чието техническо приложение бе записана позицията на българското държавно управление, а не на Еврокомисията
къде във висшите магистратски среди има недостиг на надзор
" Друг въпрос, който към момента е предмет на разискване, визира провокациите, свързани с гарантиране на без значение и независимо следствие на всички изказвания за незаконно държание от страна на най-висшите чиновници на органите на правосъдната власт при осъществяване на длъжността им – ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и основния прокурор. " Към този текст бе пусната отпратка под линия, която да замаже срама на Европейска комисия: " Въпреки че казусът беше открит съответно във връзка с прокуратурата, българските органи взеха решение да разширят обсега на своите разисквания, тъй че да обзет и трите най-висши длъжности в правосъдната система ".
Европейска комисия си изми ръцете с българските управляващи, само че им даде съображение да настояват, че таман от Европа идва настояването да се пакетират тримата огромни за търсене на отговорност. (т.е. да си развържат ръцете за кавга с Лозан Панов).
В цялата игра на Кирилов се е паднала ролята на камикадзе, което да се самовзриви, в случай че Европейска комисия въпреки всичко се вразуми и продължи мониторинга над България заради продължаваща липса на " действителни резултати ". За която липса основна виновност носи.... основният прокурор.
-------------------------
Брюксел може да не подозира, само че му следва тежко тестване на достойнството. Българският министър на правораздаването Данаил Кирилов заложи най-скъпото си - министерския пост - против уверението, че Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер ще отстрани мониторинга над България, преди да се спомине. Остават й четири месеца до последния й мониторингов отчет, предстоящ през октомври, само че с изключение на отпускарският август, срокът й е напълно дребен.
Досега на Брюксел не му стигнаха 12 години, откогато следи страната по Механизма за съдействие и инспекция (МСП), с цел да се увери, че е замязяла на правова страна като другите в Европейски Съюз. Данаил Кирилов, който е министър трети месец, към този момент няма самообладание. На 13 юни, още при първата си среща с еврокомисарката за правораздаването Вера Юрова в качеството си на министър, той декларирал желанието си да подаде оставка, в случай че тя не го послуша да предложи завършек на МСП. Образно казано, заплашил я, че ще си направи политическо сепуко, което
да тежи на съвестта на цялата Еврокомисия
Или пък може би се е обзаложил с нея, че не тя, а той знае каква орис чака МСП в близко време. Юрова съобщи два пъти през април и май, че няма по какъв начин мониторингът да падне до края на тази Еврокомисия, тъй като България не извършва всички рекомендации на Европейска комисия, а и времето е малко. " Личното ми мнение е, че това е неосъществимо при тази комисия. Нямаме доста време пред нас. Тенденцията не е до такава степен удовлетворяваща, с цел да можем ясно да заявим, че можем да спрем Механизма за съдействие и инспекция. Специално в България чувството за самостоятелност на правосъдната система е третото най-ниско в Европейски Съюз съгласно последните изследвания на Евробарометър. Така че хората към момента имат много изразено съмнение към правосъдната система “, сподели тя на конференция в Брюксел през април.
Кирилов хвърли спомагателна светлина върху трагичното си решение, с цел да не наподобява неговият персонален акт на достойнството като бабаитлък, каквито случаи към този момент имаше в държавното управление. Той каза пред Би Ти Ви: " Каузата за отпадане на мониторинговия отчет за България не е единствено моя идея, а на цялата страна. (...) С оглед времето, което извършвам длъжността министър на правораздаването, залагам себе си за постигането на тази цел и считам, че няма различен метод да заявя, че ще работя добросъвестно за постигането на тази цел, с изключение на да заявя, че в случай че мониторингът не отпадне, аз бих си подал оставката ".
Заканите за политическо и физическо харакири
са присъщи за третото държавно управление на Бойко Борисов. Пръв бе вицепремиерът Валери Симеонов, който към този момент подаде оставка, само че не направи жертвата, която разгласи на всеослушание в края на юли 2018 година " Аз ще се върна в Бургас, ще отида на бургаския мост, ще си закача една релса на врата, ще скоча и ще се удавя " . Заканата му за разпра със себе си произтичаше от неговата убеденост, че няма да бъдат отхвърлени измененията в проекта за ръководство на Националния парк " Пирин ", които допускаха ново строителство, в това число и на втори въжен превоз. Само че това се случи през януари 2019 година по решение на Върховния административен съд. За да не звучи като подбуждане, няма да дублирам какво обещаваше да направи Валери Симеонов.
Другият родолюбив вицепремиер и министър на защитата Красимир Каракачанов се разгневи на 30 октомври 2018 година от подмятанията, че неговата партия Вътрешна македонска революционна организация се финансира от продажба на българско поданство. Като отхвърли обвиняванията, съобщи: " И в случай че някой потвърди противното, подготвен съм незабавно да напусна поста, да се откажа от политиката и да се гръмна със законно притежавания си револвер на площада в София “. Не се разбра кой площад си е избрал за финалния акт на достойнството, само че като пристигна моментът, несъмнено ще го посочи.
Хубаво е, че до момента никой от така честолюбивите министри не е пристъпил към крайната мярка. Данаил Кирилов надали ще направи изключение, тъй като знае, че от него съвсем нищо не зависи. Оставката му няма кого да уплаши в Брюксел, само че в случай че има нещо, с което държи да се запомни, е усилието му
да вкара в един кюп
основния прокурор, ръководителя на Върховния административен съд и ръководителя на Върховния касационен съд като подлежащи на надзор за дейностите си. За тази цел той има потребност от брюкселска индулгенция. Дебатът върви от години и се свежда до следното: Европа упорства да се вкара отчетност за държанието на основния прокурор, който от зората на демокрацията се употребява с недостижимост, дефинирана от починалия към този момент Иван Татарчев с думите: " Над мен е единствено бог ". Властта в България обаче има проблеми не толкоз с " безконтролния " основен прокурор, който й служи правдиво, а с критиците си в правосъдната система, чийто най-изявен представител е ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов. Тя търси метод да му надене намордник и ползва правилото около сухото да изгори и мокрото. С други думи, дружно с основния прокурор, който няма по какъв начин да укрие от европейските рецензии, да подложи на подозрение и ръководителя на Върховен касационен съд. Що се отнася до третия " огромен " - ръководителя на Върховен административен съд, с който няма проблеми, той би служил в кюпа за камуфлаж.
Каква е истината?
В решението по делото " Колеви против България " Европейският съд за правата на индивида установи на 5 ноември 2009 година, че в България няма по какъв начин да бъде следено държанието на основния прокурор и да му се търси отговорност. В средата на февруари 2016 година България изиска техническа помощ от службата на Комисията за поддръжка на структурните промени за разбор на положението на прокуратурата. Екип от прокурори на управителни длъжности от Германия, Холандия, Испания и Англия направи седем визити в България през второто полугодие на 2016 година и през декември огласи отчет, в който употребява за насочна точка делото " Колеви " и удостовери неговите генерални заключения за положението на прокуратурата. Последвалият на 25 януари 2017 година годишен мониторингов отчет на Европейска комисия единствено загатна съществуването на такава инспекция. Иначе изсъхнало установи: " Освен че прокуратурата е в центъра на разгорещения спор по отношение на нейните пълномощия, считани от критиците за прекалено мощни, тя е също и в центъра на дебата по отношение на продължаващата липса на безапелационни резултати във връзка с неоправдателните присъди по каузи за корупция по високите етажи на властта или за тежка проведена престъпност ". Това бе моментът, когато комисията " Юнкер " стартира да смекчава рецензиите си против България, с цел да може до края на своя мандат да съобщи, че потребността от МСП е отпаднала, както даде обещание самият Жан-Клод Юнкер.
Само че в друга европейска институция - Съвета на Европа - продължаваше по-старата процедура за постмониторинг над България. По искане на нейната Комисия за наблюдаване от 14 октомври 2016 година към този момент течеше инспекция от така наречен Венецианска комисия, която е спомагателен орган на Съвета на Европа по юридическите въпроси. Тя излезе с отчет на 9 октомври 2017 година, в който обширно изясни какъв брой безконтролна е и до този миг българската Главна прокуратура. Еврокомисията не се развълнува и единствено месец по-късно, на 15 ноември 2017 година,
пусна още по-захаросан доклад,
изтеглен особено на по-ранна дата, с цел да не помрачи с нещо започващото два месеца по-късно българско председателство на Съвета на Европейски Съюз. Той още веднъж се базира на експертния отчет от 2016 година, като добави по какъв начин България е почнала да се поправя: " Българските органи - с прокуратурата във водеща позиция и с поддръжката на Министерството на правораздаването - изготвиха пътна карта, съдържаща редица дейности, като следваща мярка по отношение на този разбор ". Това бе явен симптом за задълбочилия се колаборационизъм сред Брюксел и управляващите в София, тъй като, до момента в който по-рано Европейска комисия настояваше за " действителни резултати " (присъди), към този момент се задоволяваше с пътна карта.
Пълната консумация на любовната връзка стана в идващия отчет на 13 ноември 2018 година, в чието техническо приложение бе записана позицията на българското държавно управление, а не на Еврокомисията
къде във висшите магистратски среди има недостиг на надзор
" Друг въпрос, който към момента е предмет на разискване, визира провокациите, свързани с гарантиране на без значение и независимо следствие на всички изказвания за незаконно държание от страна на най-висшите чиновници на органите на правосъдната власт при осъществяване на длъжността им – ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и основния прокурор. " Към този текст бе пусната отпратка под линия, която да замаже срама на Европейска комисия: " Въпреки че казусът беше открит съответно във връзка с прокуратурата, българските органи взеха решение да разширят обсега на своите разисквания, тъй че да обзет и трите най-висши длъжности в правосъдната система ".
Европейска комисия си изми ръцете с българските управляващи, само че им даде съображение да настояват, че таман от Европа идва настояването да се пакетират тримата огромни за търсене на отговорност. (т.е. да си развържат ръцете за кавга с Лозан Панов).
В цялата игра на Кирилов се е паднала ролята на камикадзе, което да се самовзриви, в случай че Европейска комисия въпреки всичко се вразуми и продължи мониторинга над България заради продължаваща липса на " действителни резултати ". За която липса основна виновност носи.... основният прокурор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ