Древната Луна била огромен воден резервоар
В мантията на античната Луна е имало голямо количество вода, настояват холандски геофизици в обява в научното Nature Geoscience, предава Мениджър Нюз.
Според техните данни в миналото океанът в мантията на земния сателит е съдържал 270 до 1650 елементи вода на милион. Учените стигат до този извод с лабораторни симулации на ранните условия на Луната.
Геофизиците са опитали с два сюжета за образуването на външната кора на спътника, свързани с кристализацията при охлаждането на лавата. В единия дебелината на твърдата повърхнина, образувана от вулканичната канара плагиоклаз, достигнала 68 км, а във втория сред 34 и 43 км.
За разлика от първия сюжет, вторият допускал, че мантията на античната Луна съдържа доста вода. Това съответствало на дебелината на лунната кора на днешния земен сателит, избрана от задачата GRAIL (Gravity Recovery and Interior Laboratory).
Работата на учените се основава на догатката, че в древността, към 70 млн. години след образуването на Слънчевата система, Луната е била покрита от океан от тога. Около 145 млн. години по-късно океанът кристализирал. Според геофизиците на ранните стадии от развиването на химическия състав Луната и Земята са си приличали, което свидетелства за общия им генезис.
