Неук сирак прави от лозарството наука
В Лом той основава 70 дка опитно лозе
Лозарството е един от източниците на благосъстоянието на народите. То дава на лозарите артикули, които добре възнаграждават труда им, на търговците – материал за обмяна, а на страната едно от положителните бюджетни пера. В него учените намират материал за проучвания. А художниците се въодушевяват от блестящата хубост и форма на гроздето. Това написа при започване на XX век агрономът Цвятко Пенев. По това време той е шеф на лозови разсадници край Дунав и е посветил съвсем целия си умишлен живот на проучване и развиване на лозовите насаждения у нас. Резултатите от неговите наблюдения и изследвания агрономът обобщава в труда си “Ампелография ” – първият в България алманах с изложение на близо 60 сорта лози.
Пътят до земеделската просвета на Цвятко Пенев обаче е дълъг и изпълнен с доста инциденти. Животът му минава през отчайваща беднотия, сирашки страдания и тежък труд. Цвятко Пенев се ражда през 1858 година в търновското село Самоводене в семейство, в което несгодите и немотията са непрекъснати посетители. За да оказва помощ в изхранването на семейството, едвам приключил началното си обучение, напуща учебно заведение и става чирак в коларска работилница. Със схватливия си разум и сръчни ръце бързо овладява тайните на занаята и се издига до занаятчия. Съдбата обаче товари работливия юноша с още неволи. Родителите му умират и той остава сирак.
В първите години след Освобождението занаятчия Цвятко Пенев постъпва в българската войска и след три години работа се връща в родното си село. В годините на горчиви тествания обаче младият мъж е прозрял, че единствено с култура и труд човек може да се измъкне от мизерията, да промени живота си и да откри почтено място в обществото. И въпреки към този момент на сериозна за това време възраст – над 20 години, се захваща да продължи образованието си. Завършва прогимназия в Бяла Черква, а по-късно и учебното заведение при образцовия чифлик в Русе. В края на XIX век одеве освободена България е земеделска страна с доста плодородна земя и трудолюбив народ и ученолюбивият юноша насочва ползите си към селското стопанство.
Цвятко Пенев става един от първите агрономи в България и се заема да изследва имащото вековни обичаи в страната лозарство, чието развиване обаче е затруднено от неналичието на научни основи. Оценяват знанията и интереса му към занимания с лозовите насаждения и го назначават за преподавател в Плевенското винарско учебно заведение, след това работи и като агроном в Свищов и Русе. В края на XIX век Пенев сбъдва огромната си фантазия – страната го назначава за шеф на лозовите си разсадници край Лом и над 30 години той се занимава със засаждане, развъждане и изследване на български сортове грозде. Още като възпитаник в земеделското учебно заведение Цвятко Пенев написа публикации в земеделски издания като “Целина ”, “Нива ”, “Градинар ” и “Лозарски обзор ”. Написва книгата “Маната. Отглеждане на лозата ”, която претърпява три издания, и се трансформира в настолно четиво на лозарите в България. Но трудът на живота му и връх в изследователската му активност става книгата “Ампелография. Сортоописания на българското грозде ”. За да натрупа знания и персонални усещания, той обикаля цяла България и се среща с над 250 наши и непознати сортове грозде, произхода им и метода на обработка от стопаните. В разсадниците в Лом пък основава 70 дка опитно лозе, в което работи ежедневно и натрупа наблюдения върху растежа, развиването и качествата на другите сортове. Овладял голямо количество познания за възникването и развиването на лозарството, Цвятко Пенев трансформира книгата си “Ампелография ” в библия на българските лозари.
В първите страници на огромния си труд той наблюдава историята на лозарството по света и нашите земи. “Отечеството на лозата е Мала Азия (Персия, Армения и Менгрия) оттова е пренесена в Европа от гърците, а след това минала в Испания и Африка… Като завладели римляните Балканския полуостров лозарството, овощарството и земеделието бързо се развили и от 30 година преди Христа България се обърнала в цветуща лозаро-земеделска страна, каквато я заварили славяните и българите! ”, споделя агрономът. Пенев разказва с възторг хоризонтите, които може да разкрие пред младата българска страна и стопаните развиването на този перспективен агроотрасъл и акцентира, че с изключение на икономическо, лозарството има и здравно значение за обществото. “Статистиката е потвърдила, че в лозарските местности, където популацията употребява натурални червени виновност мощно тръпчиви, във време на холерна зараза не страда толкоз. Това се дължи съгласно проучванията на мощно антисептичните дейности срещу холерния микроб. Това се удостовери и през Балканската война сред българските бойци на Чаталджа и Силиврия ”, написа откривателят.
След разделите за история и физиология на лозите в книгата си Цвятко Пенев дава в детайли изложение и на близо 60 типа българско грозде. Представя както добре познати и употребявани и през днешния ден сортове като Гъмза, Мавруд, Памид, Димят, по този начин и отглеждани от българите епохи наред, само че към този момент забравени разновидности като Кокорко, Зейнел, Чауш, Фоча, Гарван. За всеки вид детайлно са разказани пръчките, листата и плодовете, почвите на които виреят, заболяванията, от които страдат, методите на резитба, времето на узряване, захарността и киселинността на зърната. Създаденият огромен и извънредно потребен за българските стопани труд обаче създателят по този начин и не съумява да издаде. По време на Септемврийското въстание през 1923 година 65 годишният агроном, който не се е занимавал с политика, губи злополучно живота си. Според остарели ломчани защото лозовия разсадник се намирал наоколо до казармата на крайдунавския град, конете на бойците постоянно тъпчели лозовите насаждания. А Пенев недоволствал и пишел тъжби за нанесените вреди. В кървавия безпорядък на метежа жандармерийски фелдфебел решил да постави завършек на споровете си с агронома и го умъртвил.
Трудът “Ампелография. Сортоописание на българското грозде ” бил публикуван от наследниците на Цвятко Пенев през 1930 година Днес той е библиографска необичайност и се пази като скъп справочник в аграрните университети. Научните проучвания на агронома дават сериозен подтик на развиването на лозарството в Ломския край и цялата страна, считат агроексперти. През 1924 година в Лом се основава кооперация “Лоза ”, която сплотява лозари за преправка и продажба на грозде, вино, ракия и други творби на лозята. А страната дава създадения от Цвятко Пенев разсадник за образователна база на студентите от Агрономическия факултет.
И през днешния ден в Северозапада – районът, където ученият поставя научните основи на лозарството, развъждането на грозде има сериозен дял в локалната стопанска система и продължава да се развива. Само в Ломско са основани над 3000 дка лозови масиви, които се уголемяват с китайски вложения. “Цвятко Пенев е академик с огромен принос за развиването на българското земеделие и лозарство, за жалост – несправедливо пропуснат. Със съдействието на община Лом считаме да сложим паметна плоча на дома му, като реверанс пред делото и личността му! ”, декларират притежателите на лозовите масиви край Дунав от компания “Рубин ”.
Лозарството е един от източниците на благосъстоянието на народите. То дава на лозарите артикули, които добре възнаграждават труда им, на търговците – материал за обмяна, а на страната едно от положителните бюджетни пера. В него учените намират материал за проучвания. А художниците се въодушевяват от блестящата хубост и форма на гроздето. Това написа при започване на XX век агрономът Цвятко Пенев. По това време той е шеф на лозови разсадници край Дунав и е посветил съвсем целия си умишлен живот на проучване и развиване на лозовите насаждения у нас. Резултатите от неговите наблюдения и изследвания агрономът обобщава в труда си “Ампелография ” – първият в България алманах с изложение на близо 60 сорта лози.
Пътят до земеделската просвета на Цвятко Пенев обаче е дълъг и изпълнен с доста инциденти. Животът му минава през отчайваща беднотия, сирашки страдания и тежък труд. Цвятко Пенев се ражда през 1858 година в търновското село Самоводене в семейство, в което несгодите и немотията са непрекъснати посетители. За да оказва помощ в изхранването на семейството, едвам приключил началното си обучение, напуща учебно заведение и става чирак в коларска работилница. Със схватливия си разум и сръчни ръце бързо овладява тайните на занаята и се издига до занаятчия. Съдбата обаче товари работливия юноша с още неволи. Родителите му умират и той остава сирак.
В първите години след Освобождението занаятчия Цвятко Пенев постъпва в българската войска и след три години работа се връща в родното си село. В годините на горчиви тествания обаче младият мъж е прозрял, че единствено с култура и труд човек може да се измъкне от мизерията, да промени живота си и да откри почтено място в обществото. И въпреки към този момент на сериозна за това време възраст – над 20 години, се захваща да продължи образованието си. Завършва прогимназия в Бяла Черква, а по-късно и учебното заведение при образцовия чифлик в Русе. В края на XIX век одеве освободена България е земеделска страна с доста плодородна земя и трудолюбив народ и ученолюбивият юноша насочва ползите си към селското стопанство.
Цвятко Пенев става един от първите агрономи в България и се заема да изследва имащото вековни обичаи в страната лозарство, чието развиване обаче е затруднено от неналичието на научни основи. Оценяват знанията и интереса му към занимания с лозовите насаждения и го назначават за преподавател в Плевенското винарско учебно заведение, след това работи и като агроном в Свищов и Русе. В края на XIX век Пенев сбъдва огромната си фантазия – страната го назначава за шеф на лозовите си разсадници край Лом и над 30 години той се занимава със засаждане, развъждане и изследване на български сортове грозде. Още като възпитаник в земеделското учебно заведение Цвятко Пенев написа публикации в земеделски издания като “Целина ”, “Нива ”, “Градинар ” и “Лозарски обзор ”. Написва книгата “Маната. Отглеждане на лозата ”, която претърпява три издания, и се трансформира в настолно четиво на лозарите в България. Но трудът на живота му и връх в изследователската му активност става книгата “Ампелография. Сортоописания на българското грозде ”. За да натрупа знания и персонални усещания, той обикаля цяла България и се среща с над 250 наши и непознати сортове грозде, произхода им и метода на обработка от стопаните. В разсадниците в Лом пък основава 70 дка опитно лозе, в което работи ежедневно и натрупа наблюдения върху растежа, развиването и качествата на другите сортове. Овладял голямо количество познания за възникването и развиването на лозарството, Цвятко Пенев трансформира книгата си “Ампелография ” в библия на българските лозари.
В първите страници на огромния си труд той наблюдава историята на лозарството по света и нашите земи. “Отечеството на лозата е Мала Азия (Персия, Армения и Менгрия) оттова е пренесена в Европа от гърците, а след това минала в Испания и Африка… Като завладели римляните Балканския полуостров лозарството, овощарството и земеделието бързо се развили и от 30 година преди Христа България се обърнала в цветуща лозаро-земеделска страна, каквато я заварили славяните и българите! ”, споделя агрономът. Пенев разказва с възторг хоризонтите, които може да разкрие пред младата българска страна и стопаните развиването на този перспективен агроотрасъл и акцентира, че с изключение на икономическо, лозарството има и здравно значение за обществото. “Статистиката е потвърдила, че в лозарските местности, където популацията употребява натурални червени виновност мощно тръпчиви, във време на холерна зараза не страда толкоз. Това се дължи съгласно проучванията на мощно антисептичните дейности срещу холерния микроб. Това се удостовери и през Балканската война сред българските бойци на Чаталджа и Силиврия ”, написа откривателят.
След разделите за история и физиология на лозите в книгата си Цвятко Пенев дава в детайли изложение и на близо 60 типа българско грозде. Представя както добре познати и употребявани и през днешния ден сортове като Гъмза, Мавруд, Памид, Димят, по този начин и отглеждани от българите епохи наред, само че към този момент забравени разновидности като Кокорко, Зейнел, Чауш, Фоча, Гарван. За всеки вид детайлно са разказани пръчките, листата и плодовете, почвите на които виреят, заболяванията, от които страдат, методите на резитба, времето на узряване, захарността и киселинността на зърната. Създаденият огромен и извънредно потребен за българските стопани труд обаче създателят по този начин и не съумява да издаде. По време на Септемврийското въстание през 1923 година 65 годишният агроном, който не се е занимавал с политика, губи злополучно живота си. Според остарели ломчани защото лозовия разсадник се намирал наоколо до казармата на крайдунавския град, конете на бойците постоянно тъпчели лозовите насаждания. А Пенев недоволствал и пишел тъжби за нанесените вреди. В кървавия безпорядък на метежа жандармерийски фелдфебел решил да постави завършек на споровете си с агронома и го умъртвил.
Трудът “Ампелография. Сортоописание на българското грозде ” бил публикуван от наследниците на Цвятко Пенев през 1930 година Днес той е библиографска необичайност и се пази като скъп справочник в аграрните университети. Научните проучвания на агронома дават сериозен подтик на развиването на лозарството в Ломския край и цялата страна, считат агроексперти. През 1924 година в Лом се основава кооперация “Лоза ”, която сплотява лозари за преправка и продажба на грозде, вино, ракия и други творби на лозята. А страната дава създадения от Цвятко Пенев разсадник за образователна база на студентите от Агрономическия факултет.
И през днешния ден в Северозапада – районът, където ученият поставя научните основи на лозарството, развъждането на грозде има сериозен дял в локалната стопанска система и продължава да се развива. Само в Ломско са основани над 3000 дка лозови масиви, които се уголемяват с китайски вложения. “Цвятко Пенев е академик с огромен принос за развиването на българското земеделие и лозарство, за жалост – несправедливо пропуснат. Със съдействието на община Лом считаме да сложим паметна плоча на дома му, като реверанс пред делото и личността му! ”, декларират притежателите на лозовите масиви край Дунав от компания “Рубин ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ