В Криловския държавен научен център в Русия се провеждат тестове

В Криловския държавен теоретичен център в Русия се организират проби на умалени копия на атомни ледоразбивачи в проучвателен басейни. За разработване на модела е нужен съвсем месец. Преди моделите са се правели от дърво, а в този момент се създават от пенопласт. За един съд се изготвят няколко мостри, да вземем за пример за ледоразбивача „ Арктика “ от план 22220 са били основани шест разнообразни модела – всеки с 5,5 метра дължина.

Моделите се тестват в разнообразни басейни – в дълбоководен – за плаването на съда по чиста вода, а в различен работят устройства за формиране на талази. „ Задаваме вълнението в региона на употреба на съда. Моделът на „ Арктика “ го тествахме при стихия от седем бала. Имитирахме загуба на ход, обърнахме борда към вълните. Имитирахме наклоняване до 35% - от него моделът леко се върна в изходно състояние “, споделя основният конструктор на Криловския център Валерий Беляшов.

Той е взел участие в първия автобус на „ Арктика “ до Северния полюс през 1977 година по предходния план – 10520. Най-интересните проби са в мразовит басейн. Там се отработва оптималната форма на корпуса, която ще обезпечи планова ледопроходимост. В Криловския център се намира най - огромният мразовит басейн в Русия с широчина 10 м, дължина — 80 м и дълбочина от 2 до 4,5 метра, съобщи уеб сайтът " Атомная сила ".

Експериментът в ледения басейн се организира през целия ден, до момента в който потребната повърхност на леда не се изразходва. Започва се с буксирни тествания, след това моделът се пуска на независимо корабоплаване – тестванията в равна ледена завивка демонстрират маневрените качества на съда. „ След резултатите подаваме данни за пределната ледопроходимост – при такава дебелина на еднакъв непрестанен лед, ледоразбивачът може да се движи непрестанно със скорост два възела. Това е сравнителна характерност на всеки ледоразбивач “, споделя Беляшов.