Как Айнщайн се спасява от нацистите
В края на юли 1933 година, 6 месеца откакто нацисткият режим идва на власт в Германия и принуждава доста изявени немски евреи да изоставен родната си земя, Алберт Айнщайн прави единственото си посещаване в Камарата на общините във Англия. Роден евреин в Германия през 1879 година, най-известният академик в света следи от близко възхода на нацизма от вкъщи си в Берлин през 20-те години. През март 1933 година той чака изселването на немските евреи и откакто се връща в Европа от Съединени американски щати, отпътува в непринудено заточение в Белгия с втората си брачна половинка Елза. Сега той се озовава в Лондон с политическа задача да помогне на немските евреи. Докато е в Камарата, слуша тирада, в която се прави предложението: „ Да се даде позволение за внасяне на законопроект за поощряване и разширение на опциите за поданство за евреи, пребиваващи отвън Британската империя “.
Лекторът е грациозен мъж от висшата класа и десен реакционер, пълководец Оливър Локър-Лампсън, който е персонално – а скоро ще бъде и интимно – прочут на Айнщайн. Бивш обожател на Адолф Хитлер, Локър-Лампсън в този момент се опълчва на нацистите поради тяхната антиеврейска политика. За първи път той се свързва с Айнщайн в края на март ненадейно, предлагайки му дома си в Лондон като леговище: предложение, отхвърлено от учения, който вместо това отива, както споменахме, в Белгия. Няколко дни преди речта си, депутатът урежда персонална среща сред Айнщайн и Уинстън Чърчил – тогава още елементарен политик – в селската къща на Уинстън, в Кент, където двамата беседват за сериозността на новата нацистка опасност за международния мир. Чърчил „ е извънредно умен човек “, написа Айнщайн незабавно на жена си в Белгия. „ Става ми изцяло ясно, че тези хора са възнамерявали доста напред и ще работят скоро. “ Малко по-късно Локър-Лампсън среща Айнщайн с някогашния английски министър председател Дейвид Лойд Джордж. В къщата на последния, депутатът вижда по какъв начин при вписването си в книгата за гости, в графата „ Адрес “ Айнщайн написа „ Ohne “ – от немски език „ Без “.
Камарата на общините, Лондон
Откривайки речта си, Локър-Лампсън отбелязва, че самият той не е нито евреин, нито антигерманец. Всъщност, след края на международната война през 1918 година (в която командирът се е бил на съветския фронт в поддръжка на царистите и против комунистите, с поддръжката на Чърчил) той отбелязва, че пледира в Камарата на общините за честност към Германия с претекста, че немският народ е измамен от своите водачи през 1914 година Сега обаче немските водачи наподобява повтарят неправилното водене на своите сънародници от по-рано, споделя той. Тогава Локър-Лампсън се базира на многоуважавания клиент на Къщата: „ (Германия) даже се обърна против най-славния си жител – Айнщайн. “
Камарата гласоподава в поддръжка на законопроекта на Локър-Лампсън на първо четене. След това, когато Айнщайн стои с Локър-Лампсън във фоайето, „ членовете на Народното събрание с неспокойствие идват, за да се срещнат с най-великия академик на епохата “, написа Jewish Chronicle. Нацисткият вестник Völkischer Beobachter в собствен материал, озаглавен „ Еврейският спектакъл на Айнщайн в английския парламент “, упреква Локер-Лампсън, че е „ сложил спектакъла “ за самореклама в задграничната преса. Неговите бойни препратки към хищническата „ хунта “ естествено провокират яростен нацистки протест против депутата.
Айнщайн се завръща в Белгия, само че скоро се схваща, че екстремисти желаят да го убият. Яростта на нацисткото управление е предизвикана от две дейности на Айнщайн. Първо, той обществено се отхвърля от вярата си в пацифизма като прикани за европейско превъоръжаване против немската опасност. Второ, Айнщайн още веднъж обществено одобрява създадената от комунистите книга „ Кафявата книга на терора на Хитлер “. Този сборник с истории на очевидци от Германия с ужасяващи фотоси отбелязва, че „ националсоциалистическите лидери… са организирали погромите и линчовете, изгарянията и изтезанията “. Въпреки че книгата публично няма създател, нацистките водачи са уверени (погрешно), че Айнщайн я е написал.
По напътствие на белгийския крал белгийските служители на реда нощем и през деня пазят Айнщайн. Но той очевидно е изложен на риск, изключително след убийството от нацистки сътрудници на сътрудника му, еврейския мъдрец Теодор Лесинг, в Чехословакия на 30 август. На 9 септември, по гледище на брачната половинка си, той събира няколко чанти с най-важните си книги и хваща лодка и по-късно трен от Белгия към Лондон.
