Влак за покойници: Историята на една лондонска жп линия до гробищния парк
В края на XIX в. Лондон се сблъсква с необикновен проблем – свършват гробовете.
Това в действителност е закономерно като се има поради, че английската столица е един от индустриалните центрове и там се стичат стотици хиляди хора в търсене на прехранване и по-спокоен живот.
По това време популацията на Лондон наброява към 2.5 млн. души. Традицията е умрелите да се погребват в църковните дворове. Но в един миг се оказа, че въпреки черквите да са стотици, парцелите им отесняват, написа BBC.
През 1852 година американският публицист Дейвид Бартлет разказва обстановката по следния метод:
„ Често пъти като се разхождахме виждахме, че гробищата в черковните дворове са доста по-високо от тротоара, от време на време даже два метра над него. Причината беше ясна – дълогодишно скупчване на човешки остатъци, освен това – в най-големия град в света “.
Няколко години по-рано гробокопач в църквата „ Св. Климент “ споделя пред депутатите в Народното събрание, че земята е толкоз запълнена, че той не може да изкопае нов гроб без да засегне остарял. Затова гробарите чупят предходните ковчези и местят кости.
През 1851 година английският парламент приема специфичен закон, с който да реши казуса. На идната година се основава компанията „ Лондонски некропол и народен пантеон “.
В усилието да се откри подобаващ и задоволително огромен терен обаче, се избира подобен на 37 километра от града. Това е прекомерно огромно разстояние за употребяваните по това време конски впрягове. Така се оказва, че единствено с цел да се стигне до гробището, на една траурна върволица би й лишило към 12 часа.
За шанс една от новопостроените жп-линии минава покрай мястото. Така се взема решение за транспорт на ковчезите да се употребяват влакове и да се построи отклоняване с гара. ЖП-компанията обаче не е по никакъв начин очарована. Там си показват по какъв начин ще би трябвало да употребяват едни и същи вагони и за живи и мъртви и ще би трябвало да се изясняват на първите за вторите.
Епископът на Лондон Чарлз Блумфийлд е ужасяващ от концепцията. Той се обръща към комисия от депутати с аргумента, че „ бързането и суетата “ на влаковото пътешестване нямали нищо общо с тържествения обред на християнското заравяне.
Заради назряващото публично и църковно неодобрение се стига до решението за отделяне на напълно обособена комбинация за погребения. Наречена е „ Влакът на Некропола “. Има си лично разписание и билети за транспорт на живи и мъртви.
Класовото и религиозното разделяне са изключително забележими тук. Хората, платили за първа класа, могат да си избират място на всички места в гробището.
Втора класа коства по-евтино, само че пък и изборът е стеснен. Има обособени вагони за другите деноминации на християнската вяра.
С решение на Народното събрание е натрапен горен предел на таксите, т.е. повишението им е невероятно в продължение на десетилетия. Създадена е организация ковчезите да бъдат посрещани от конски впрягове, с цел да се резервира чувството за традиция.
Влаковете стартират да се движат всеки ден и хората привикват с тях. Има даже анекдотични случаи – безскрупулни играчи на голф, пътуващи в същата посока, се престрували на опечалени, тъй като билетът за гробищния трен бил по-евтин.
Тази система действа в продължение на съвсем 90 години. След нападението на Германия над Англия през Втората международна война обаче въздушен удар унищожава линията и гарата на гробището. След края на войната оборудванията не са възобновени. Тогава към този момент има задоволително коли за превоз и трен за мъртъвци не е необходим.
Това в действителност е закономерно като се има поради, че английската столица е един от индустриалните центрове и там се стичат стотици хиляди хора в търсене на прехранване и по-спокоен живот.
По това време популацията на Лондон наброява към 2.5 млн. души. Традицията е умрелите да се погребват в църковните дворове. Но в един миг се оказа, че въпреки черквите да са стотици, парцелите им отесняват, написа BBC.
През 1852 година американският публицист Дейвид Бартлет разказва обстановката по следния метод:
„ Често пъти като се разхождахме виждахме, че гробищата в черковните дворове са доста по-високо от тротоара, от време на време даже два метра над него. Причината беше ясна – дълогодишно скупчване на човешки остатъци, освен това – в най-големия град в света “.
Няколко години по-рано гробокопач в църквата „ Св. Климент “ споделя пред депутатите в Народното събрание, че земята е толкоз запълнена, че той не може да изкопае нов гроб без да засегне остарял. Затова гробарите чупят предходните ковчези и местят кости.
През 1851 година английският парламент приема специфичен закон, с който да реши казуса. На идната година се основава компанията „ Лондонски некропол и народен пантеон “.
В усилието да се откри подобаващ и задоволително огромен терен обаче, се избира подобен на 37 километра от града. Това е прекомерно огромно разстояние за употребяваните по това време конски впрягове. Така се оказва, че единствено с цел да се стигне до гробището, на една траурна върволица би й лишило към 12 часа.
За шанс една от новопостроените жп-линии минава покрай мястото. Така се взема решение за транспорт на ковчезите да се употребяват влакове и да се построи отклоняване с гара. ЖП-компанията обаче не е по никакъв начин очарована. Там си показват по какъв начин ще би трябвало да употребяват едни и същи вагони и за живи и мъртви и ще би трябвало да се изясняват на първите за вторите.
Епископът на Лондон Чарлз Блумфийлд е ужасяващ от концепцията. Той се обръща към комисия от депутати с аргумента, че „ бързането и суетата “ на влаковото пътешестване нямали нищо общо с тържествения обред на християнското заравяне.
Заради назряващото публично и църковно неодобрение се стига до решението за отделяне на напълно обособена комбинация за погребения. Наречена е „ Влакът на Некропола “. Има си лично разписание и билети за транспорт на живи и мъртви.
Класовото и религиозното разделяне са изключително забележими тук. Хората, платили за първа класа, могат да си избират място на всички места в гробището.
Втора класа коства по-евтино, само че пък и изборът е стеснен. Има обособени вагони за другите деноминации на християнската вяра.
С решение на Народното събрание е натрапен горен предел на таксите, т.е. повишението им е невероятно в продължение на десетилетия. Създадена е организация ковчезите да бъдат посрещани от конски впрягове, с цел да се резервира чувството за традиция.
Влаковете стартират да се движат всеки ден и хората привикват с тях. Има даже анекдотични случаи – безскрупулни играчи на голф, пътуващи в същата посока, се престрували на опечалени, тъй като билетът за гробищния трен бил по-евтин.
Тази система действа в продължение на съвсем 90 години. След нападението на Германия над Англия през Втората международна война обаче въздушен удар унищожава линията и гарата на гробището. След края на войната оборудванията не са възобновени. Тогава към този момент има задоволително коли за превоз и трен за мъртъвци не е необходим.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ