Маркет линкс: вероятен 5-партиен кабинет, без ясен победител
В края на предизборната акция наподобява все по-вероятно резултатите от тези избори да образуват петпартиен парламент. Няма явен победител и изходът от политическата конкуренция ще се реши в последните дни.
Определящи за финалните резултати на партиите ще бъдат настройките на към момента колебаещите се гласоподаватели. Всеки седми гласуващ към момента не е решил коя политическа мощ да поддържа, като в този сегмент и двете водещи сили имат своя капацитет.
Това гласи изследване на " Марект линкс ".
Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и организацията, извършено е измежду 1014 лица над 18 година в страната в интервала 21-27 март по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
Като цяло, обществото стартира да се успокоява от насъбраните страхове при започване на зимата, които бяха главен способ за влияние в предизборната акция през септември. Оптимизмът, изключително във връзка с финансовото положение на семействата, гладко се завръща. Това е причина за по-слаб мобилизационен резултат от послания, залагащи на провокиране на всеобщи страхове от разнообразни вероятни сюжети за бъдещето в дните до 2 април.
Въпреки това, цялостното отношение към главните политически фигури продължава да се дефинира от мощно изразени отрицателни настроения. На фона на тази обща картина доверието в водача на ГЕРБ Бойко Борисов отчасти се възвръща и той приключва акцията с най-голям резултат от водещите фигури на всички парламентарно показани сили. Мажоритарният капацитет на Борисов е по-висок от позитивното отношение към самата ГЕРБ и това е една от опциите за известно разширение на поддръжката за партията.
Лидерът на ГЕРБ е следван от Стефан Янев и Костадин Костадинов.
Партийната готовност демонстрира добре позната картина на висока степенна подготвеност за присъединяване на изборите измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи (90%) и Българска социалистическа партия (86%), само че също по този начин висока такава за обединението на Продължаваме промяната и Демократична България (84%). Значително по-назад се подреждат ГЕРБ (76%) и Възраждане (70%).
През последните избори вотът за ГЕРБ всекидневно е ясно структуриран доникъде на акцията и не демонстрира забележителна динамичност в последната седмица преди изборите, до момента в който този за Възраждане е значително прочувствено зареден и е допустимо партията да реализира известно активизиране в дните до вота.
Въпреки, че това са пети избори в границите на две години, обществото наподобява се политизира и в немалка степен се ангажира с политическата акция. Декларираната подготвеност за присъединяване в изборите се покачва, което допуска, че е допустимо да записваме по-висока изборна интензивност от тази на 2 октомври 2022 година
Докато първото място следва да бъде решено, то наподобява, че конспирация за третото няма да има. Движение за права и свободи се обрисува като съвсем сигурната трета по посланичество групировка в страната.
Като евентуален сюжет се обрисува Българска социалистическа партия да бъде най-малката политическа мощ в 49-ия парламент, макар, че не може да бъде изключен пробив най-много от страна на коалиция Левицата и Български напредък.
Делът на към момента нерешилите за кого ще дадат своя глас остава забележителен. Имайки поради, че в изследванията на публичното мнение работим с заявена подготвеност за гласоподаване, най-вероятно немалка част от колебаещите се ще се откажат да гласоподават.
На последните два вота сред 15 и 20% са тези, които заявяват, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях в последните три дни. В главната си част това беше флуиден избор, който през есента на 2021-ва и 2022-ра имаше характера на протестен избор против модела ГЕРБ и главен негов бенефициент беше Продължаваме промяната.
В сегашната обстановка близо една трета от сегмента на нерешилите са предходни гласоподаватели точно на тази политическа мощ, а близо всеки пети е дал своя вот за ГЕРБ. Успешната готовност на тези гласоподаватели ще реши изхода от борбата за първа политическа мощ на 2 април.
Картината на електоралните настройки демонстрира, че българското общество остава разграничено сред двете съществени визии за бъдещето на страната – едната по-консервативна и залагаща на връщане към управническия модел на ГЕРБ и демократична и прогресивна опция, показана от Политическа партия и Демократична България. Паритетът на върха и антагонизмът сред двете съществени политически сили допуска доста стесняване на възможностите за сформиране на постоянен кабинет в идващия парламент.
Още по темата
Определящи за финалните резултати на партиите ще бъдат настройките на към момента колебаещите се гласоподаватели. Всеки седми гласуващ към момента не е решил коя политическа мощ да поддържа, като в този сегмент и двете водещи сили имат своя капацитет.
Това гласи изследване на " Марект линкс ".
Проучването е финансирано и осъществено взаимно от bTV и организацията, извършено е измежду 1014 лица над 18 година в страната в интервала 21-27 март по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
Като цяло, обществото стартира да се успокоява от насъбраните страхове при започване на зимата, които бяха главен способ за влияние в предизборната акция през септември. Оптимизмът, изключително във връзка с финансовото положение на семействата, гладко се завръща. Това е причина за по-слаб мобилизационен резултат от послания, залагащи на провокиране на всеобщи страхове от разнообразни вероятни сюжети за бъдещето в дните до 2 април.
Въпреки това, цялостното отношение към главните политически фигури продължава да се дефинира от мощно изразени отрицателни настроения. На фона на тази обща картина доверието в водача на ГЕРБ Бойко Борисов отчасти се възвръща и той приключва акцията с най-голям резултат от водещите фигури на всички парламентарно показани сили. Мажоритарният капацитет на Борисов е по-висок от позитивното отношение към самата ГЕРБ и това е една от опциите за известно разширение на поддръжката за партията.
Лидерът на ГЕРБ е следван от Стефан Янев и Костадин Костадинов.
Партийната готовност демонстрира добре позната картина на висока степенна подготвеност за присъединяване на изборите измежду гласоподавателите на Движение за права и свободи (90%) и Българска социалистическа партия (86%), само че също по този начин висока такава за обединението на Продължаваме промяната и Демократична България (84%). Значително по-назад се подреждат ГЕРБ (76%) и Възраждане (70%).
През последните избори вотът за ГЕРБ всекидневно е ясно структуриран доникъде на акцията и не демонстрира забележителна динамичност в последната седмица преди изборите, до момента в който този за Възраждане е значително прочувствено зареден и е допустимо партията да реализира известно активизиране в дните до вота.
Въпреки, че това са пети избори в границите на две години, обществото наподобява се политизира и в немалка степен се ангажира с политическата акция. Декларираната подготвеност за присъединяване в изборите се покачва, което допуска, че е допустимо да записваме по-висока изборна интензивност от тази на 2 октомври 2022 година
Докато първото място следва да бъде решено, то наподобява, че конспирация за третото няма да има. Движение за права и свободи се обрисува като съвсем сигурната трета по посланичество групировка в страната.
Като евентуален сюжет се обрисува Българска социалистическа партия да бъде най-малката политическа мощ в 49-ия парламент, макар, че не може да бъде изключен пробив най-много от страна на коалиция Левицата и Български напредък.
Делът на към момента нерешилите за кого ще дадат своя глас остава забележителен. Имайки поради, че в изследванията на публичното мнение работим с заявена подготвеност за гласоподаване, най-вероятно немалка част от колебаещите се ще се откажат да гласоподават.
На последните два вота сред 15 и 20% са тези, които заявяват, че взимат решение в последната седмица, като половината от тях в последните три дни. В главната си част това беше флуиден избор, който през есента на 2021-ва и 2022-ра имаше характера на протестен избор против модела ГЕРБ и главен негов бенефициент беше Продължаваме промяната.
В сегашната обстановка близо една трета от сегмента на нерешилите са предходни гласоподаватели точно на тази политическа мощ, а близо всеки пети е дал своя вот за ГЕРБ. Успешната готовност на тези гласоподаватели ще реши изхода от борбата за първа политическа мощ на 2 април.
Картината на електоралните настройки демонстрира, че българското общество остава разграничено сред двете съществени визии за бъдещето на страната – едната по-консервативна и залагаща на връщане към управническия модел на ГЕРБ и демократична и прогресивна опция, показана от Политическа партия и Демократична България. Паритетът на върха и антагонизмът сред двете съществени политически сили допуска доста стесняване на възможностите за сформиране на постоянен кабинет в идващия парламент.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ