Адела Пъшкова: Реалистично за транспортните връзки София – Скопие
В края на предходната седмица българският министър-председател Кирил Петков удостовери пред народните представители, че на 18 януари отпътува за Скопие, където ще организира диалози, които да покажат, че добросъседството е главен принцип в връзките сред България и Република Северна Македония.
Малко по-късно пред представители на авиопревозвачите Министерството на превоза и известията излезе с позиция, че ще спомага оптимално бързо за разкриване на самолетна линия сред София и Скопие при деклариран интерес от самолетна компания, която да прави полетите. Последва увещание, че от правна позиция няма спънка за реализирането на тези планове поради настоящ меморандум за съдействие, подписан през 2015 година
Всичко това, наред с неведнъж заявените планове за възстановяване на връзките сред София и Скопие, звучи повече от оптимистично. Остава ни да чакаме с боязън македонският парламент въпреки всичко да гласоподава кандидатурата на Димитър Ковачевски за министър председател и да утвърди състава на ръководеното от него държавно управление, с цел да не бие на вятъра пътят до там господин Петков и ръководената от него делегация. От друга страна, сходно пътешестване би било извънредно потребно, с цел да бъде импортиран малко натурализъм във връзка с това, което следва да се чака от нашите сътрудници в Скопие.
При това пътешестване българският министър-председател ще може да изпита на личен тил „ удоволствието “ да премине с автомобил дистанцията от 245 км за повече от 3 часа и половина, да се убеди във високото качество на пътната настилка и да оцени напъните, които се поставят от македонска страна за възстановяване на инфраструктурната съгласуваност с България.
И с цел да не е напълно неопитен за това, което го чака, ще напомним някои обстоятелства.
На 1 декември 2019 година президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски съобщи, че неналичието на пътна инфраструктура сред София и Скопие ни пречи да излезем от тази мъгла и да осъзнаем и осмислим историческите обстоятелства.
„ В стопански проект ние нанасяме огромни вреди на нас, тъй като вие имате други коридори, по които се свързвате с останалата част на света, в това число с Европа, които ние нямаме. Ние нямаме изход на море. През миналите 30 години нещо беше стартирано, само че не е приключено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години “, съобщи тогава президентът.
Преди тъкмо две години македонското държавно управление разгласи гръмко, че първият от трите сектора на ж.п. линията към България ще бъде приключен до края на 2020 година Съобщено беше също, че свързването със София чрез жп линия е планувано за 2025 година
Бяха направени изказвания за вложения, планове, търгове, стратегии по кредитиране и... нищо.
През октомври 2021 година българското държавно управление съобщи, че построяването на Коридор № 8, част от който минава през районен съд Македония, е безспорен приоритет за България. Тогава Скопие увери, че единствено за построяването на ж.п. инфраструктура по коридора са планувани над 1 милиарда евро вложения, а до края на годината ще бъде пусната процедурата за първите два лота на жп връзката с България. Засега нямаме информация това да се е случило, само че пък можем да продължим да бъдем оптимисти.
Що се отнася до пряката въздушна линия София – Скопие не е зле да се напомни, че такава съществуваше (вярно, за кратко) и беше закрита през 2010 година Оттогава всички български държавни управления повтарят, че „ има предпоставки “ за съществуването на такава линия, че се търсят способи тя да бъде възобновена и така нататък – към този момент 12 години.
Следвайки икономическата логичност, за това време все някоя от седемте български самолетни компании биха показали интерес и биха упорствали за възстановвяването на тази въздушна линия, в случай че тя беше финансово рентабилна. В противоположен случай, заради какви аргументи някогашната „ Хемус Ер “, а по-късно „ България Ер “ ще прекрати употребата на тази дестинация, още повече, че явно за съществуването ѝ има(ше) и нужната политическа поддръжка?
През 2014 година Асоциацията на българските самолетни компании приготвя отчет по отношение на опциите и вероятностите за разширение на съдействието по линия на въздушния превоз сред България и районен съд Македония, в който се установи, че има „ интервал на мъртвило “ в региона на гражданските въздушни транспорти. Отчита се, че в България към този момент е налице нужната инфраструктура като летища, система за обслужване на въздушното придвижване, конкурентоспособни авиопревозвачи, организации за техническо обслужване, образователни центрове и така нататък, което е добра причина за обновяване на директната въздушна линия. Но макар тези параметри полети сред София и Скопие няма.
На първо място следва да се регистрира факторът време. Откровено казано, надали някой ще изгаря от предпочитание да чака два часа на летището, преди да се качи на борда на самолета от/за София, когато за това време към този момент ще е минал повече от половината път до/от Скопие. Потенциалната цена на самолетните билети също не е за занемаряване. Освен това би трябвало да бъде изпълнена наложителната процедура за разкриване на директна въздушна линия, която сигурно ще отнеме освен време, само че и средства.
Всичко изброено дотук напълно не значи, че не би трябвало да има полети сред София и Скопие. Но съм уверена, че когато има икономическа логичност и нужда, заинтригуваните страни ще намерят и метода да го осъществят даже и без политически заявления.
В този смисъл предлагам въпреки всичко силата да се насочи към по-прагматични въпроси като построяването на жп линия сред столиците на двете прилежащи страни и естествен път, по който да могат умерено и удобно да се движат стотиците хиляди пътуващи от двете страни на границата.
Тук е мястото да напомня думите на проф. Кирил Топалов, който в изявление за БГНЕС в края на 2021 година сподели следното: „ Преди 20 години, когато връзките ни бяха по-добри, стартира сякаш да се построява жп линия от Скопие към нашата граница, само че тя неуместно спря и върху набелязаното трасе в този момент пораства трева и коприва. “
Добре е тези обстоятелства да се имат поради, когато последват следващите гръмки обещания от страна на районен съд Македония при идното посещаване на българския министър-председател. И да му пожелаем „ попътен вятър “ към Скопие и повече натурализъм, с цел да не се осъществен мрачните прогнози за потъпкани за следващ път очаквания.
Адела Пъшкова, редактор в Международния отдел на Агенция БГНЕС.
Малко по-късно пред представители на авиопревозвачите Министерството на превоза и известията излезе с позиция, че ще спомага оптимално бързо за разкриване на самолетна линия сред София и Скопие при деклариран интерес от самолетна компания, която да прави полетите. Последва увещание, че от правна позиция няма спънка за реализирането на тези планове поради настоящ меморандум за съдействие, подписан през 2015 година
Всичко това, наред с неведнъж заявените планове за възстановяване на връзките сред София и Скопие, звучи повече от оптимистично. Остава ни да чакаме с боязън македонският парламент въпреки всичко да гласоподава кандидатурата на Димитър Ковачевски за министър председател и да утвърди състава на ръководеното от него държавно управление, с цел да не бие на вятъра пътят до там господин Петков и ръководената от него делегация. От друга страна, сходно пътешестване би било извънредно потребно, с цел да бъде импортиран малко натурализъм във връзка с това, което следва да се чака от нашите сътрудници в Скопие.
При това пътешестване българският министър-председател ще може да изпита на личен тил „ удоволствието “ да премине с автомобил дистанцията от 245 км за повече от 3 часа и половина, да се убеди във високото качество на пътната настилка и да оцени напъните, които се поставят от македонска страна за възстановяване на инфраструктурната съгласуваност с България.
И с цел да не е напълно неопитен за това, което го чака, ще напомним някои обстоятелства.
На 1 декември 2019 година президентът на Република Северна Македония Стево Пендаровски съобщи, че неналичието на пътна инфраструктура сред София и Скопие ни пречи да излезем от тази мъгла и да осъзнаем и осмислим историческите обстоятелства.
„ В стопански проект ние нанасяме огромни вреди на нас, тъй като вие имате други коридори, по които се свързвате с останалата част на света, в това число с Европа, които ние нямаме. Ние нямаме изход на море. През миналите 30 години нещо беше стартирано, само че не е приключено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години “, съобщи тогава президентът.
Преди тъкмо две години македонското държавно управление разгласи гръмко, че първият от трите сектора на ж.п. линията към България ще бъде приключен до края на 2020 година Съобщено беше също, че свързването със София чрез жп линия е планувано за 2025 година
Бяха направени изказвания за вложения, планове, търгове, стратегии по кредитиране и... нищо.
През октомври 2021 година българското държавно управление съобщи, че построяването на Коридор № 8, част от който минава през районен съд Македония, е безспорен приоритет за България. Тогава Скопие увери, че единствено за построяването на ж.п. инфраструктура по коридора са планувани над 1 милиарда евро вложения, а до края на годината ще бъде пусната процедурата за първите два лота на жп връзката с България. Засега нямаме информация това да се е случило, само че пък можем да продължим да бъдем оптимисти.
Що се отнася до пряката въздушна линия София – Скопие не е зле да се напомни, че такава съществуваше (вярно, за кратко) и беше закрита през 2010 година Оттогава всички български държавни управления повтарят, че „ има предпоставки “ за съществуването на такава линия, че се търсят способи тя да бъде възобновена и така нататък – към този момент 12 години.
Следвайки икономическата логичност, за това време все някоя от седемте български самолетни компании биха показали интерес и биха упорствали за възстановвяването на тази въздушна линия, в случай че тя беше финансово рентабилна. В противоположен случай, заради какви аргументи някогашната „ Хемус Ер “, а по-късно „ България Ер “ ще прекрати употребата на тази дестинация, още повече, че явно за съществуването ѝ има(ше) и нужната политическа поддръжка?
През 2014 година Асоциацията на българските самолетни компании приготвя отчет по отношение на опциите и вероятностите за разширение на съдействието по линия на въздушния превоз сред България и районен съд Македония, в който се установи, че има „ интервал на мъртвило “ в региона на гражданските въздушни транспорти. Отчита се, че в България към този момент е налице нужната инфраструктура като летища, система за обслужване на въздушното придвижване, конкурентоспособни авиопревозвачи, организации за техническо обслужване, образователни центрове и така нататък, което е добра причина за обновяване на директната въздушна линия. Но макар тези параметри полети сред София и Скопие няма.
На първо място следва да се регистрира факторът време. Откровено казано, надали някой ще изгаря от предпочитание да чака два часа на летището, преди да се качи на борда на самолета от/за София, когато за това време към този момент ще е минал повече от половината път до/от Скопие. Потенциалната цена на самолетните билети също не е за занемаряване. Освен това би трябвало да бъде изпълнена наложителната процедура за разкриване на директна въздушна линия, която сигурно ще отнеме освен време, само че и средства.
Всичко изброено дотук напълно не значи, че не би трябвало да има полети сред София и Скопие. Но съм уверена, че когато има икономическа логичност и нужда, заинтригуваните страни ще намерят и метода да го осъществят даже и без политически заявления.
В този смисъл предлагам въпреки всичко силата да се насочи към по-прагматични въпроси като построяването на жп линия сред столиците на двете прилежащи страни и естествен път, по който да могат умерено и удобно да се движат стотиците хиляди пътуващи от двете страни на границата.
Тук е мястото да напомня думите на проф. Кирил Топалов, който в изявление за БГНЕС в края на 2021 година сподели следното: „ Преди 20 години, когато връзките ни бяха по-добри, стартира сякаш да се построява жп линия от Скопие към нашата граница, само че тя неуместно спря и върху набелязаното трасе в този момент пораства трева и коприва. “
Добре е тези обстоятелства да се имат поради, когато последват следващите гръмки обещания от страна на районен съд Македония при идното посещаване на българския министър-председател. И да му пожелаем „ попътен вятър “ към Скопие и повече натурализъм, с цел да не се осъществен мрачните прогнози за потъпкани за следващ път очаквания.
Адела Пъшкова, редактор в Международния отдел на Агенция БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ