Детелин Димитров: Триморието – икономически напредък и трансгранично партньорство
В края на мандата на Комисията Барозу се появяват подозрения, че Европейски Съюз може да действа като обединен организъм, заради разликите в икономическото, обществено и демократическо развиване на така наречен Стара и Нова Европа. Сред старите страни членки се появяват настроения, дефинирани като отмалялост от разширението, а в неправителствените среди се излъчват пробни тези, като „ Европа на две скорости”.
В началото на Комисията Юнкер излиза наяве, че тази Европейска комисия няма да бъде в положение да предложи по време на своя мандат участие на страните от Западните Балкани. Немската дипломация съумя да се оправи ослепително, като със стартирането на Берлинския развой върна очакванията на шестте страни от Западни Балкани /ЗБ/ за европейска интеграция, само че и опасенията измежду по-малките страни от групата за основаване на нова мини Югославия, в която още веднъж да господства Белград. Критичен взор беше насочен освен към концепцията за така наречен мини Шенген, само че и към опцията за ново капсулиране на района на ЗБ, мотив за което дадоха и препоръчаните инфраструктурни планове в региона на превоза и енергетиката, които бяха ориентирани вътре в района, само че не и към прилежащите на ЗБ страни и свързаността им с Европейски Съюз.
Изоставането на Централна и Източна Европа в построяването на развита и устойчива трансгранична енергийна, цифрова и транспортна инфраструктура, оставят района прекомерно мощно подвластен от Русия и Китай за реализация на техните стратегически енергийни и стопански цели.
Вътрешните несъгласия и съмнения в Европейски Съюз бяха доловени от Китай, който незабавно се възползва от обстановката, стартира и разшири доктрината си за външноикономическа агресия „ Един пояс, един път” към Централна и Източна Европа, а с дълготрайните концесии на пристанища Пирея и Солун, постави крайник и в Южна Европа и Източното Средиземноморие. Китайската самодейност беше доразвита във формат „ 16+1”, като на страните от ЦИЕ беше препоръчано финансиране от китайската EXIM Bank на трансгранични инфраструктурни планове, като скоростни влакове, автомагистрали и други, които по предписание заобикаляха директивите на Европейски Съюз за бистрота на публичните поръчки.
Русия също видя своя късмет за разширение на своето въздействие, с енергийните си планове „ Северен поток-2” и „ Турски/Балкански поток”, с което разшири обичайно положителния си банкет в Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Това провокира съмнения в европейската интеграция и различия в трансатлантическото съдействие, в това число посредством потреблението на целенасочени хибридни офанзиви, енергиен напън и експорт на властнически хрумвания.
В тази среда на единение и несъгласия се появи нуждата от нови хрумвания за развиването на Централна и Източна Европа за ускорено развиване за наваксване на изоставането и догонване в развиването на страните от Стара Европа. Импулс за търсене на нови формати на съдействие и развиване беше обещано през 2014 година с отчета „ Завършването на Европа “ (Completing Europe) на Атлантическия съвет Съединени американски щати, с фокус върху неравенството в развиването на Европа. Това дава концепция на полския президент Анджей Дуда, подсилен от президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, за основаване на самодейност за ускорено развиване на страните от ЦИЕ, която да добавя, а не да се конкурира с Европейски Съюз. Обявена през 2015 година, Инициативата „ Три морета” намира от ден на ден последователи измежду авторитетните политически и настоятелен кръгове от ЦИЕ, Европа и света.
Понастоящем в Инициативата „ Три морета “ членуват 12 страни от Централна и Източна Европа, членки на Европейски Съюз, а точно Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия.
Териториалният обсег на страните участнички в самодейността включва над 30% от площта на Европейския съюз с почти 20% от популацията му, само че едвам с 10% от общия Брутен вътрешен артикул на Европейски Съюз. За страдание съветско-комунистическото завещание остави този стратегически район със забележителен инфраструктурен недостиг, изключително по линията север-юг. Оценява се, че разликата сред Западна и Източна Европа в вложенията в инфраструктура, енергетика и цифровизация през годините е достигнала стойност от 1500 милиарда евро. Въпреки съществуването на остаряла или амортизирана инфраструктура и липса на задоволително вложения, капацитетът за напредък на района се прави оценка на най-малко с 50% по-висок от междинния за Европейски Съюз. Посредством самодейността „ Три морета” страните от Централна и Източна Европа, посредством рационализиране на транспортната, енергийна и цифрова съгласуваност, се стремят да реализират ускорено обществено и икономическо доближаване със Западна Европа.
Основна цел е продължение процеса на консолидация на Инициативата „ Три морета “ като платформа за съдействие, ориентирана към засилено доближаване и конвергенция в границите на Европейски Съюз, като по едно и също време се развива и нейното стратегическо трансатлантическо измерение.
По време на третата среща на високо ниво на Инициативата (17-18 септември 2018 година, Букурещ), бе оповестено желание за основаване на Инвестиционен фонд, който да финансира утвърдените планове препоръчани от страните-участнички в Инициативата. България предложи четири плана за финансиране от Фонда: възобновяване на плановите параметри на железопътната линия Варна-Русе, създаване на автомагистрала „ Черно море “ (Варна-Бургас); тунел под прохода „ Петрохан “ и разширение на подземното газово вместилище „ Чирен”. На срещата в Букурещ бе стартиран и нов формат на съдействие на Съединени американски щати с държавите-членки - Партньорство за трансатлантическо енергийно съдействие (Partnership for Transatlantic Energy Cooperation). България работи интензивно във всички срещи на този формат. /БГНЕС/
В началото на Комисията Юнкер излиза наяве, че тази Европейска комисия няма да бъде в положение да предложи по време на своя мандат участие на страните от Западните Балкани. Немската дипломация съумя да се оправи ослепително, като със стартирането на Берлинския развой върна очакванията на шестте страни от Западни Балкани /ЗБ/ за европейска интеграция, само че и опасенията измежду по-малките страни от групата за основаване на нова мини Югославия, в която още веднъж да господства Белград. Критичен взор беше насочен освен към концепцията за така наречен мини Шенген, само че и към опцията за ново капсулиране на района на ЗБ, мотив за което дадоха и препоръчаните инфраструктурни планове в региона на превоза и енергетиката, които бяха ориентирани вътре в района, само че не и към прилежащите на ЗБ страни и свързаността им с Европейски Съюз.
Изоставането на Централна и Източна Европа в построяването на развита и устойчива трансгранична енергийна, цифрова и транспортна инфраструктура, оставят района прекомерно мощно подвластен от Русия и Китай за реализация на техните стратегически енергийни и стопански цели.
Вътрешните несъгласия и съмнения в Европейски Съюз бяха доловени от Китай, който незабавно се възползва от обстановката, стартира и разшири доктрината си за външноикономическа агресия „ Един пояс, един път” към Централна и Източна Европа, а с дълготрайните концесии на пристанища Пирея и Солун, постави крайник и в Южна Европа и Източното Средиземноморие. Китайската самодейност беше доразвита във формат „ 16+1”, като на страните от ЦИЕ беше препоръчано финансиране от китайската EXIM Bank на трансгранични инфраструктурни планове, като скоростни влакове, автомагистрали и други, които по предписание заобикаляха директивите на Европейски Съюз за бистрота на публичните поръчки.
Русия също видя своя късмет за разширение на своето въздействие, с енергийните си планове „ Северен поток-2” и „ Турски/Балкански поток”, с което разшири обичайно положителния си банкет в Сърбия и Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Това провокира съмнения в европейската интеграция и различия в трансатлантическото съдействие, в това число посредством потреблението на целенасочени хибридни офанзиви, енергиен напън и експорт на властнически хрумвания.
В тази среда на единение и несъгласия се появи нуждата от нови хрумвания за развиването на Централна и Източна Европа за ускорено развиване за наваксване на изоставането и догонване в развиването на страните от Стара Европа. Импулс за търсене на нови формати на съдействие и развиване беше обещано през 2014 година с отчета „ Завършването на Европа “ (Completing Europe) на Атлантическия съвет Съединени американски щати, с фокус върху неравенството в развиването на Европа. Това дава концепция на полския президент Анджей Дуда, подсилен от президента на Хърватия Колинда Грабар-Китарович, за основаване на самодейност за ускорено развиване на страните от ЦИЕ, която да добавя, а не да се конкурира с Европейски Съюз. Обявена през 2015 година, Инициативата „ Три морета” намира от ден на ден последователи измежду авторитетните политически и настоятелен кръгове от ЦИЕ, Европа и света.
Понастоящем в Инициативата „ Три морета “ членуват 12 страни от Централна и Източна Европа, членки на Европейски Съюз, а точно Австрия, България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия.
Териториалният обсег на страните участнички в самодейността включва над 30% от площта на Европейския съюз с почти 20% от популацията му, само че едвам с 10% от общия Брутен вътрешен артикул на Европейски Съюз. За страдание съветско-комунистическото завещание остави този стратегически район със забележителен инфраструктурен недостиг, изключително по линията север-юг. Оценява се, че разликата сред Западна и Източна Европа в вложенията в инфраструктура, енергетика и цифровизация през годините е достигнала стойност от 1500 милиарда евро. Въпреки съществуването на остаряла или амортизирана инфраструктура и липса на задоволително вложения, капацитетът за напредък на района се прави оценка на най-малко с 50% по-висок от междинния за Европейски Съюз. Посредством самодейността „ Три морета” страните от Централна и Източна Европа, посредством рационализиране на транспортната, енергийна и цифрова съгласуваност, се стремят да реализират ускорено обществено и икономическо доближаване със Западна Европа.
Основна цел е продължение процеса на консолидация на Инициативата „ Три морета “ като платформа за съдействие, ориентирана към засилено доближаване и конвергенция в границите на Европейски Съюз, като по едно и също време се развива и нейното стратегическо трансатлантическо измерение.
По време на третата среща на високо ниво на Инициативата (17-18 септември 2018 година, Букурещ), бе оповестено желание за основаване на Инвестиционен фонд, който да финансира утвърдените планове препоръчани от страните-участнички в Инициативата. България предложи четири плана за финансиране от Фонда: възобновяване на плановите параметри на железопътната линия Варна-Русе, създаване на автомагистрала „ Черно море “ (Варна-Бургас); тунел под прохода „ Петрохан “ и разширение на подземното газово вместилище „ Чирен”. На срещата в Букурещ бе стартиран и нов формат на съдействие на Съединени американски щати с държавите-членки - Партньорство за трансатлантическо енергийно съдействие (Partnership for Transatlantic Energy Cooperation). България работи интензивно във всички срещи на този формат. /БГНЕС/
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ