Маршът на смъртта
В края на ХVІІ-ти и началото на ХVІІІ-ти век най-хубавата пехота в Европа били шведските „ каролинери “. Те извоювали своите победи в борбите не с брой, а с смелост и умеене. Изключително дисциплинирани, тези елементи ползвали на процедура най-новите достижения на военно-тактическата мисъл по това време.
Каролинерите били извънредно ударни войски – просто нито упражнявали оттегляне, нито били подготвяни да отстъпват. Те се втурвали към вражеските редици и стреляли единствено отблизо разстояние, с цел да убиват. Яростната им офанзива сломявала бойния дух на вражеските армии и обръщала в бягство противниковите бойни обединения.
За основаването на висок военен дух измежду армията мощно допринасяла и блестящо изразената нападателна тактичност, която била извънредно победоносна. В същото време би било невероятно да се въплъти тази тактичност на бойното поле, в случай че духът на бойците бил невисок. Освен това, каролинерите се отличавали с висока набожност и постоянно се молели преди битка; постоянно се случвало да вървят в офанзива, като пеят молебствия и християнски религиозни химни.
Разбира се, никой не може да планува превратностите на войната. Най-трагичното събитие в историята на каролинерите бил „ Маршът на гибелта “.
През есента на 1718 година шведският крал Карл XII нахлул в Норвегия. На генерал-лейтенант Карл Густав Армфелд била сложена задача със своята Емтландска войска да нападна близкия до крайбрежието град Трьонделаг и, което било най-важното – да превземе Тронхайм.
Задачата изглеждала лесна – трябвало да навлязат в норвежка територия единствено на 80 километра. Тази маневра разсичала страната на две части и мощно влошавала ситуацията на норвежците.
На 29 август 1718 година Армфелд пресякъл границата. След къса опозиция норвежците се отдръпнали и решили да подсилят подстъпите към Тронхайм. Генерал Буде наредил да се унищожат всички мостове и се откарат всички лодки, с цел да бъде спряно шведското нахлуване.
В резултат шведите били принудени да спрат на 35 километра от града. Паднал първият сняг. Поради дефицит на храна, Армфелд бил заставен да даде заповед за оттегляне. Чак месец по-късно, на 26 октомври, откакто отчасти нормализирал обстановката, генералът подхванал второ нахлуване против Тронхайм. По това време броят на армията му към този момент бил намалял от 9200 души на към 6 хиляди.
След като минали 75 километра по планински път, неговите полкове се доближили до града на 6 ноември. На 14 ноември, след несполучлив взлом, Армфелдт вдигнал обсадата и блокирал пътищата към Тронхайм. В продължение на съвсем месец шведите непрестанно били нападани от дребни норвежки отряди, които водели партизанска война.
Точно по същото време – на 11 декември 1718 година, по време на обсадата на крепостта Фредрикстен при загадъчни условия умрял крал Карл ХІІ. Съобщението за това, дружно със заповед за оттегляне към Хандьол, пристигнало при Армфелд на 17 декември (според други източници – на 7 януари).
Армфелд реши да се отдръпна по най-краткия път към Швеция през Тюдал и по-нататък към Хандьол. Шведите излези от Халтдален и минали 30 километра до две ферми в Тюдал. На идната заран армията, съпроводена от локален лидер, траяла пътя си. До село Хандьол в Швеция оставали 55 километра.
В естествени условия това разстояние се изминавало за 2 дни. Но следобед връхлетяла мощна снежна стихия и Армфелд решил да се откри на лагер върху северния скат на планината Ойфеле, на брега на езерото Есанд. В обезверени опити да се стоплят бойците хвърляли в огньовете нискорасли брези, шубраци, шейните и прикладите на личните си пушки – само че от това нямало огромна изгода. За една нощ умрели от измръзване към 200 души.
Бурята продължавала и на идващия ден отстъплението станало безредно. Войниците се разпръснали по близките хълмове. По-голямата част от тях достигнали шведската граница и се открили на лагер в Енайлевен. Снежните виелици към момента бушували, когато първите отряди, водени от Армфелд, влезнали в Хандьол. Повечето от оживелите пристигнали там на 15 и 16 януари 1719 година
Маршът на гибелта, на каролинерите, 1718 година. Изложба, илюстрираща изискванията на Марша за гибелта на каролинерите, в Музея на шведската войска в Стокхолм, Швеция
След това основната цел била да се стигне до Дувед, където били готови жилища за бойците. Ала мнозина не съумели да преодолеят този финален сектор от сложния път и останали замръзнали в преспите.
От 5800 бойци, останали до тогава в армията на Армфелд, по време на обезверения поход починали от мраз 3700.
„ Маршът на гибелта на каролинерите “ е едно от най-трагичните събития в шведската история. Днес всяка година в Тюдал се организира историческа възстановка на този поход. В различен норвежки град – Рьорус, откъдето също минали шведските бойци, в края на юли и началото на август годишно се организира музикално театрално зрелище под названието „ Елден “. Това е една от най-големите театрални постановки навън в Норвегия.
