Над 60% от българите очакват икономически трудности през 2022 г.
В края на 2021 година световните равнища на вяра и благополучие леко понижават спрямо предходната година. Страховете за идни стопански компликации остават високи. Глобалната пандемия явно към момента въздейства на международните очаквания, страхове и упования. Но личат и обилни другия в обособените райони и страни. Това са някои от изводите от проучването „ В края на годината “ – най-дългогодишното световно проучване на публичното мнение, стартирало през 1979 от „ Галъп интернешънъл “. „ В края на годината “ е открита международна традиция – със своите Индекс на вярата, Индекс на щастието и трендови данни в упованията за икономическата обстановка. През отминаващата година българинът Кънчо Стойчев бе единомислещо избран отново за президент на асоциацията.
От изследването излиза наяве, че 64% от интервюираните българи чакат стопански компликации през 2022 година, 6% стопански разцвет, а 19% от запитаните считат, че в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година 11% се затрудняват да дадат отговор. А всекидневно, равнищата на оптимизъм в страната ни не са доста високи.
С приближаването на края на 2021 година проличава вяра за по-добро бъдеще по света, само че тя да не доближава до равнищата, премерени преди няколко години. 38% от международното население в този момент считат, че 2022 година ще бъде по-добра от 2021 година, 27% чакат по-лоша година и 27% имат вяра, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година Картината наподобява сходна на тази в края на 2020 година Годината с най-големи равнища на скептицизъм по света през новия век към момента остава 2008 година
Хората в Индонезия наподобяват в най-голяма степен изпълнени с вяра (76% там чакат по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% чакат по-лоша година), Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там чакат идната година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и така нататък по-скоро чакат 2022 година да бъде същата като 2021 година
Така, в последна сметка, съгласно Индекса на вярата на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (отговори „ по-добра “ минус отговори „ по-лоша “) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете страни с чисти стойности +47).
Топ 5 песимисти пък са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Що се отнася до районите и огромните стопански системи, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва релативно устойчиво през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, до момента в който страните от Азия, да вземем за пример, са по-оптимистични.
Надеждата в Съединени американски щати, Германия, Англия, Австралия и Индия внезапно спада спрямо проучването през предходната година, до момента в който в Япония, Мексико и Южна Корея то пораства доста. Турция е неповторим случай с рекорден растеж на скептицизма (отчасти и поради забележителната инфлация в страната).
Очакванията за стопанската система по света са тревожни. Въпреки това няма спомагателен напредък в терзанията спрямо предходната година. Днес 26% от хората чакат стопански разцвет за страната си за идната година, 41% са подготвени за стопански компликации и 26% считат, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година в стопански проект.
В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм очевидно доминира над скептицизма. Очакванията за икономическите компликации са най-сериозни в Турция (72% чакат стопански трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%).
Европа като цяло, изключително Източна Европа, наподобява по-песимистична – модел, който се е отразявал в изследванията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ и преди в годините. Развиващите се райони, въпреки това, постоянно са по-ведри и изпълнени с вяра. Националният оптимизъм нормално не е въпрос единствено на богатство, само че зависи също и от възрастта на популацията и усещанията за благоприятни условия за напредък в бъдеще.
Въпреки пандемията и икономическите компликации персоналното благополучие надвива – както постоянно. Имаше и по-добри времена, отразени в тези проучвания, преди към 5 години, само че въпреки всичко, и в този момент, що се отнася до персонално благополучие, хората по света остават по-скоро задоволени. 57% от международното население в този момент се приема за „ по-скоро щастливо или доста щастливо “, над една десета споделят, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета споделят, че не са нито щастливи, нито нещастни.
Хората в Колумбия (83% там заявяват, че са щастливи), Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%) са най-щастливи съгласно тяхната самокритика. Най-нещастни са хората в Афганистан (36% там споделят, че са нещастни или доста нещастни), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (с по 23%).
Според Индекса на щастието на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, топ 5 щастливи страни са Колумбия (отговори „ благополучен “ и „ доста благополучен “ минус отговори „ трагичен “ и „ доста трагичен “ се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия(+73), Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни страни са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
Както нормално, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са измежду най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия (отново очаквано) са по-посърнали. Съединени американски щати означават резултат непосредствен до междинния за света.
Кънчо Стойчев,
президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “: „ Безпрецедентната държавна финансова поддръжка за жителите и за бизнеса по време на пандемията изигра позитивна роля до момента и ненапълно ограничи разпространяването на всеобщ скептицизъм по света. Но не го спря. Когато през март 2020 година рецесията стартира, болшинството от международното население беше уверено, че тя ще завърши до края на есента. 2021 година пък беше белязана от упованието, че имунизациите ще решат казуса. Изправени пред 2022 година, към този момент сме с чувството, че сме по-скоро в хронична обстановка без явен край. Ръстът на инфлацията беше предстоящ след всеобщото отпечатване на пари и през последните седмици стартира да надминава прага от 5%, В доста страни същинските терзания не са предотвратени. И огромното напрежение не идва от обстоятелството, че инфлацията ще се трансформира в двуцифрено събитие – тя най-вероятно ще се резервира в едноцифрен мащаб – а от това, че ще бъде доста по-продължителна от нормалните няколко месеца. Заедно с нарушените световни вериги за доставка и детонацията в цените на силата, международното население в този момент е изправено пред невиждани провокации, които ще разпространят политическо напрежение (не единствено в по-слабо развитите страни). “
Къде сме ние?
Обичайно, равнищата на оптимизъм в страната ни не са доста високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 година ще е по-добра от миналата, 48% по-скоро чакат 2022 година да е по-лоша, а съгласно 21% идната година ще е същата като тази. 16% не могат да преценяват. Така чистата стойност на Индекса на вярата у нас е -33, което ни слага на второ място в топ 5 от най-песимистичните страни.
Подобна позиция не е необикновена за нашето общество. Миналата година страната ни още веднъж беше измежду 5-те най-песимистични страни в проучването „ В края на годината “ с показател на вярата от -29. Редно е да се означи въпреки всичко, че терена на проучването в нашата страна и в двете последни години съответства с пикове на Ковид, както и с интервала на продължителна политическа рецесия. Нивата на оптимизъм в страната ни в действителност не са доста надалеч от междинните за Европейски Съюз, и най-много – на страните от източната част.
През последната година няма основна смяна и в упованията на българите за стопански разцвет. В края на 2021 година 6% чакат стопански разцвет за страната ни през 2022 година, 64% чакат стопански компликации, а 19% от запитаните считат, че в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на предходната година оптимистите за стопанската система бяха 5%, песимистите още веднъж 64%, а 20% не чакаха никаква смяна в икономическото развиване на страната. Така, въпреки и упованията за стопанската система да не са доста високи, спадът в оптимизма за стопанската система, регистриран в края на предходната година, очевидно е кръстосан.
Очакванията за разцвет в икономическото развиване у нас още веднъж не са доста надалеч от междинното за Европейски Съюз. Средно в съюза 14% чакат напредък, 53% компликации, а 28% чакат 2022 година да е същата в стопански проект. Настроенията в източните страни от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% чакат стопански напредък, 62% компликации, 23% чакат годината да е същата, а 7% не могат да преценяват.
На фона на упованията за компликации в стопанската система и доминиращ скептицизъм, позитивното е, че тази година персоналното благополучие у нас, въпреки и едвам доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи декларират, че се усещат щастливи или доста щастливи, 10% се дефинират като нещастни или доста нещастни, а 43% споделят, че не се усещат нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценяват.
Така, Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на международната „ ранглиста “. За съпоставяне в края на предходната година Индексът за България е +31. Отново страната ни не се отличава доста от данните за Европейски Съюз като цяло, а още по-малко – от данните за източните страни от Съюза. Там, да вземем за пример, 49% от запитаните са „ доста щастливи “ или „ щастливи “, 9% – „ доста нещастни “ или „ нещастни “, а 39% дават отговор, че нито са щастливи, нито нещастни “.
Методология:
Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е годишна традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 44 страни по света.
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 41 560 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
От изследването излиза наяве, че 64% от интервюираните българи чакат стопански компликации през 2022 година, 6% стопански разцвет, а 19% от запитаните считат, че в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година 11% се затрудняват да дадат отговор. А всекидневно, равнищата на оптимизъм в страната ни не са доста високи.
С приближаването на края на 2021 година проличава вяра за по-добро бъдеще по света, само че тя да не доближава до равнищата, премерени преди няколко години. 38% от международното население в този момент считат, че 2022 година ще бъде по-добра от 2021 година, 27% чакат по-лоша година и 27% имат вяра, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година Картината наподобява сходна на тази в края на 2020 година Годината с най-големи равнища на скептицизъм по света през новия век към момента остава 2008 година
Хората в Индонезия наподобяват в най-голяма степен изпълнени с вяра (76% там чакат по-добра година), а също и хората в Албания (70%), Нигерия (68%), Азербайджан (62%) и Виетнам (59%). Надеждата е слаба в Афганистан (56% чакат по-лоша година), Турция (също 56%), България (48%), Полша (47%), Чехия (45%) и Пакистан (41%).
Гражданите на Южна Корея (54% там чакат идната година да бъде същата като тази), Италия (48%), Сърбия (42%) и така нататък по-скоро чакат 2022 година да бъде същата като 2021 година
Така, в последна сметка, съгласно Индекса на вярата на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “ (отговори „ по-добра “ минус отговори „ по-лоша “) топ 5 оптимисти са: Индонезия (+72), Албания (+65), Азербайджан (+53), Нигерия (+51), Мексико и Виетнам (и двете страни с чисти стойности +47).
Топ 5 песимисти пък са Турция (-34), България (-33), Афганистан (-32), Полша (-30) и Чехия (-25).
Що се отнася до районите и огромните стопански системи, съотношението оптимизъм/песимизъм се оказва релативно устойчиво през последните години. Европа, Русия и Близкият Изток са по-песимистични, до момента в който страните от Азия, да вземем за пример, са по-оптимистични.
Надеждата в Съединени американски щати, Германия, Англия, Австралия и Индия внезапно спада спрямо проучването през предходната година, до момента в който в Япония, Мексико и Южна Корея то пораства доста. Турция е неповторим случай с рекорден растеж на скептицизма (отчасти и поради забележителната инфлация в страната).
Очакванията за стопанската система по света са тревожни. Въпреки това няма спомагателен напредък в терзанията спрямо предходната година. Днес 26% от хората чакат стопански разцвет за страната си за идната година, 41% са подготвени за стопански компликации и 26% считат, че 2022 година ще бъде същата като 2021 година в стопански проект.
В Нигерия (61% оптимисти за икономиката), Индонезия (58%), Виетнам (55%), Азербайджан (52%) и Албания и Индия (и двете с 49%) икономическият оптимизъм очевидно доминира над скептицизма. Очакванията за икономическите компликации са най-сериозни в Турция (72% чакат стопански трудности), Босна и Херцеговина (72%), България (64%), Полша (64%), Румъния (61%), Афганистан (60%) и Германия (59%).
Европа като цяло, изключително Източна Европа, наподобява по-песимистична – модел, който се е отразявал в изследванията на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “ и преди в годините. Развиващите се райони, въпреки това, постоянно са по-ведри и изпълнени с вяра. Националният оптимизъм нормално не е въпрос единствено на богатство, само че зависи също и от възрастта на популацията и усещанията за благоприятни условия за напредък в бъдеще.
Въпреки пандемията и икономическите компликации персоналното благополучие надвива – както постоянно. Имаше и по-добри времена, отразени в тези проучвания, преди към 5 години, само че въпреки всичко, и в този момент, що се отнася до персонално благополучие, хората по света остават по-скоро задоволени. 57% от международното население в този момент се приема за „ по-скоро щастливо или доста щастливо “, над една десета споделят, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета споделят, че не са нито щастливи, нито нещастни.
Хората в Колумбия (83% там заявяват, че са щастливи), Казахстан (81%), Малайзия (78%), Нигерия (78%) и Албания (75%) са най-щастливи съгласно тяхната самокритика. Най-нещастни са хората в Афганистан (36% там споделят, че са нещастни или доста нещастни), Гана (35%), Ирак (33%), Украйна (31%), Турция, Пакистан и Русия (с по 23%).
Според Индекса на щастието на международната асоциация „ Галъп интернешънъл “, топ 5 щастливи страни са Колумбия (отговори „ благополучен “ и „ доста благополучен “ минус отговори „ трагичен “ и „ доста трагичен “ се равняват на +79), Казахстан (+76), Албания (+74), Малайзия(+73), Еквадор (+73) и Азербайджан (+70). Топ 5 нещастни страни са Гана (само +2), Афганистан (+9), Хонконг (+11), Ирак (+17) и Русия (+18).
Както нормално, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са измежду най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия (отново очаквано) са по-посърнали. Съединени американски щати означават резултат непосредствен до междинния за света.
Кънчо Стойчев,
президент на Световната асоциация „ Галъп интернешънъл “: „ Безпрецедентната държавна финансова поддръжка за жителите и за бизнеса по време на пандемията изигра позитивна роля до момента и ненапълно ограничи разпространяването на всеобщ скептицизъм по света. Но не го спря. Когато през март 2020 година рецесията стартира, болшинството от международното население беше уверено, че тя ще завърши до края на есента. 2021 година пък беше белязана от упованието, че имунизациите ще решат казуса. Изправени пред 2022 година, към този момент сме с чувството, че сме по-скоро в хронична обстановка без явен край. Ръстът на инфлацията беше предстоящ след всеобщото отпечатване на пари и през последните седмици стартира да надминава прага от 5%, В доста страни същинските терзания не са предотвратени. И огромното напрежение не идва от обстоятелството, че инфлацията ще се трансформира в двуцифрено събитие – тя най-вероятно ще се резервира в едноцифрен мащаб – а от това, че ще бъде доста по-продължителна от нормалните няколко месеца. Заедно с нарушените световни вериги за доставка и детонацията в цените на силата, международното население в този момент е изправено пред невиждани провокации, които ще разпространят политическо напрежение (не единствено в по-слабо развитите страни). “
Къде сме ние?
Обичайно, равнищата на оптимизъм в страната ни не са доста високи. Тази година 15% от българите са оптимистично настроени, че 2022 година ще е по-добра от миналата, 48% по-скоро чакат 2022 година да е по-лоша, а съгласно 21% идната година ще е същата като тази. 16% не могат да преценяват. Така чистата стойност на Индекса на вярата у нас е -33, което ни слага на второ място в топ 5 от най-песимистичните страни.
Подобна позиция не е необикновена за нашето общество. Миналата година страната ни още веднъж беше измежду 5-те най-песимистични страни в проучването „ В края на годината “ с показател на вярата от -29. Редно е да се означи въпреки всичко, че терена на проучването в нашата страна и в двете последни години съответства с пикове на Ковид, както и с интервала на продължителна политическа рецесия. Нивата на оптимизъм в страната ни в действителност не са доста надалеч от междинните за Европейски Съюз, и най-много – на страните от източната част.
През последната година няма основна смяна и в упованията на българите за стопански разцвет. В края на 2021 година 6% чакат стопански разцвет за страната ни през 2022 година, 64% чакат стопански компликации, а 19% от запитаните считат, че в стопански проект 2022 година ще е същата като 2021 година 11% се затрудняват да дадат отговор. В края на предходната година оптимистите за стопанската система бяха 5%, песимистите още веднъж 64%, а 20% не чакаха никаква смяна в икономическото развиване на страната. Така, въпреки и упованията за стопанската система да не са доста високи, спадът в оптимизма за стопанската система, регистриран в края на предходната година, очевидно е кръстосан.
Очакванията за разцвет в икономическото развиване у нас още веднъж не са доста надалеч от междинното за Европейски Съюз. Средно в съюза 14% чакат напредък, 53% компликации, а 28% чакат 2022 година да е същата в стопански проект. Настроенията в източните страни от Съюза пък са още по-близки до тези у нас – 9% чакат стопански напредък, 62% компликации, 23% чакат годината да е същата, а 7% не могат да преценяват.
На фона на упованията за компликации в стопанската система и доминиращ скептицизъм, позитивното е, че тази година персоналното благополучие у нас, въпреки и едвам доловимо, е по-високо. Общо 45% от запитаните българи декларират, че се усещат щастливи или доста щастливи, 10% се дефинират като нещастни или доста нещастни, а 43% споделят, че не се усещат нито щастливи, нито нещастни. 2% не могат да преценяват.
Така, Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на международната „ ранглиста “. За съпоставяне в края на предходната година Индексът за България е +31. Отново страната ни не се отличава доста от данните за Европейски Съюз като цяло, а още по-малко – от данните за източните страни от Съюза. Там, да вземем за пример, 49% от запитаните са „ доста щастливи “ или „ щастливи “, 9% – „ доста нещастни “ или „ нещастни “, а 39% дават отговор, че нито са щастливи, нито нещастни “.
Методология:
Изследването „ В края на годината “ на асоциацията „ Галъп интернешънъл “ е годишна традиция по самодейност и дизайн на ръководителя на Асоциацията доктор Джордж Галъп от 1977 година Изследването се организира всяка година оттогава. Тази година то бе извършено в 44 страни по света.
Размер на извадката и способ на регистрация:
Общо 41 560 души са интервюирани в световен мащаб. Във всяка страна през интервала октомври-декември 2021 година са интервюирани към 1000 души по метода „ лице в лице “, по телефона или онлайн.
Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ