В късните часове на петъчната вечер звъня по Zoom на

В късните часове на петъчната вечер звъня по Zoom на Джейми, упорит млад бизнесмен, на който бях наставник през последната година. Той бърза да ми опише за най-новото си начинание и за светкавичния напредък, който неговата нова компания е постигнала за няколко къси месеца. „ Това е прелестна вест. Не забравяй обаче понякога да забавяш темпото “, споделям му аз. След това го запитвам какво му дава всичката тази сила, на което ми дава отговор с усмивка и клатене на глава: „ В момента ли? Не доста неща. “

Джейми ми споделя за дългите часове, които работи всеки ден, пробвайки да свърши допустимо най-вече работа. Той разказва в елементи имейлите, които чете през уикендите, и множеството задания, които го чакат всяка заран. „ Имам възприятието, че се давя “, споделя той, след изреждането на всичките си отговорности. За страдание, това надалеч не е първият път, който съм чувал тази фраза. Като водач аз знам, че всички хора, заемащи управителни позиции, са захласнати от постигането на върхова работливост. Освен това, няма подозрение, че най-успешните организации са тези, които съумяват да основат работна среда, позволяваща на техните чиновници да дават най-хубавото от себе си. Съществували обаче граница, чието прекосяване прави продуктивността проблематична?

В случая с Джейми, непрекъснатата работа форсира растежа на неговата компания, само че в същото време с това убива един не по-малко скъп фактор в работата – пристрастеността. Социологът Трейси Брауър твърди, че манията по продуктивността стеснява нашето полезрение, което води до демотивация. „ Когато продуктивността се слага преди всичко, човек стартира да се концентрира напълно върху дребните елементи по дадена задача и не помни изцяло за по-голямата картина “, споделя Брауър. Тя също по този начин показва, че този хипер фокус може да бъде нездравословен и за нашата душeвност, защото внася повече стрес в всекидневието ни. По тази причина е значимо както водачите, по този начин и чиновниците да се концентрират върху намирането на щастлива среда.

Желанието за бързо нанагорнище на стълбицата на триумфа е измежду главните виновници за манията ни за работливост. В последна сметка обаче това безмилостно гонене на доходи и напредък убива онази пристрастеност, която е изиграла основна роля в основаването на целия този бизнес. Страстта подхранва нашата креативна сила и ни приготвя да изградим нещо значимо от това, което вършим. Редакторът на RescueTime Джори Макей написа че „ креативността зависи от това до каква степен човек е отворен към нови хрумвания, изпробване и намиране на смисъл в работата “. „ Всички тези качества обаче изчезват, когато страдате от бърнаут “, прибавя той.

Когато сме претрупани обаче не страда единствено представянето ни в работата, а и удовлетворението ни от живота като цяло. Ако сте се натоварили с прекалено много задания и към този момент мъчно намирате мотивация за тяхното осъществяване, има няколко неща, които може да извършите, с цел да разпалите още веднъж пристрастеността си към работата.

Дайте приоритет на стимулиращата работа

В всекидневието си всички имаме несъмнено количество досадни задания, които би трябвало да осъществим. Те обаче не би трябвало да лишават по-голямата част от деня ни. Макар че поемането на допустимо най-вече скучни и еднотипни задания може да ви накара да се чувствате по-продуктивни, в реалност това изсмуква креативната ви сила.

„ Имайки поради обстоятелството, че психическите ви запаси са лимитирани, би трябвало да се уверите, че ги употребявате за верните задания. Барнаута убива мотивацията и прави работата по планове, които не притеглят интереса ви, призрачен развой “, споделя Брауър. Нейният съвет е да включите в работния си график задоволително задания, които ви карат да отивате на работа въодушевени.

Разберете какви са вашите граници

В компанията си съм срещал доста хора, които са ми разказвали сходни истории с тази на Джейми. Те са амбициозни и жадни за триумфи, което ги кара да съпоставят развиването на компанията с това на  Google и Amazon. Всичката тази сила води до поемането на прекомерно огромно натоварване, прекомерно рано. Те просто не знаят до къде се простират границите на техните благоприятни условия.

Истината е, че аз ги разбирам изцяло, тъй като в предишното бях същия. Един от най-големите уроци, който съм научил през последните 15 години от развиването на моя бизнес, е да заставам надалеч от така наречен „ просвета на работливост “.

За мен „ непрекъснато ангажиран “ не е синоним на „ сполучлив “. След като взех решение да не споделям „ да “ на всяка опция, която ми се открива, започнах да влагам времето и силата си в нещата, които в действителност имат значение, позволявайки на моята пристрастеност да движи развиването на бизнеса.

„ Прекомерният фокус върху продуктивността нормално води до слагане на летвата прекомерно високо. Ако имате възприятието, че нещо е недостижимо, то мъчно може да си дадете причина въобще да пробвате да го постигнете. По тази причина е добре да не се претоварвате и да поддържате висока мотивация “, споделя Брауър.

Смисъл е по-голям от продуктивността

„ Пандемията промени метода, по който доста хора гледат на себе си и на своите цели “, написа Мерете Уедъл-Уедълсборг за Harvard Business Review. Тя изяснява, че в логиката на психиката на развиването „ неналичието на страсти е предпазен механизъм в отговор на комплициране, загуба и прочувственото натоварване, което идва от приспособяването към нови условия “.

Иначе казано, опитите за реализиране на висока работливост при празен прочувствен контейнер са изцяло безполезни. Какъв е тогава антидота? Моето непретенциозно мнение е, че всичко опира до намирането на смисъл в това, което вършим. В последна сметка правенето на множеството неща по едно и също време в преследването на работливост няма да ни помогне да реализираме житейските си цели.

„ Работата ще запълни огромна част от живота ви и единственият метод да сте изцяло задоволени е да вършиме това, което вярвате, че е добра работа. Eдинcтвeният нaчин дa въpшитe cтpaxoтнa paбoтa e дa oбичaтe тoвa, ĸoeтo пpaвитe “, споделяше починалият Стив Джобс.

В бизнеса постоянно ще има възходи и падения, само че запазването на пристрастеността, възприятието за задоволство и знанието, че вашата работа оказва помощ на другите, ще ви даде нужната мотивация, с цел да продължите напред.

Айтекин Танк , създател на JotForm за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз