Die Welt: Без да е готово, НАТО се впуска в конфронтация с Москва
В какво състояние е НАТО през февруари 2019 година, 70 години след основаването си? Независимо от всички свои триумфи в обезпечаването на мира, с които Алианса с цялостно право може да се гордее, той показва уязвимост: първо, президентът на Русия Владимир Путин е притиснал НАТО в ъгъла, второ, Алиансът постоянно реагира на обстановките със закаснение и евентуално е недооценил готовността на Москва за ескалация и нейния блян към териториално преустрояване на Европа (присъединяването на Крим, обстановката в Източна Украйна). Трето, НАТО няма отговор на такива значими въпроси, като връзките с Китай и Ирак.
Какви са следствията: военната опасност за европейците пораства и нейното равнище може би дори е по-голямо от това по време на Студената война. В същото време вероятността от нова конкуренция във въоръжението е огромна, тъй като Китай, Индия, Русия, както и Съединени американски щати в действителност не са заинтригувани от разоръжаването, написа Кристоф Шилц в материал за немския всекидневник Die Welt , представен от организация " Фокус " .
И още един миг: западните общества ще бъдат принудени да влагат от ден на ден и повече средства (данъци) в увеличението на личните си военни благоприятни условия. А това, на собствен ред, в околните години ще значи усилване на конкуренцията за обособяване на средства от бюджета и може да докара до спор вътре в обществото. Това се касае най-много за Германия.
В сряда министрите на защитата на страните от НАТО за първи път разискаха новата обстановка: развалянето на двустранния контракт сред Вашингтон и Москва за възбрана на ракетите със междинен и дребен обхват (ДРСМО), които могат да преодоляват от 500 до 5 500 километра. Вече е невероятно това съглашение да бъде избавено.
При това е изумително до каква степен НАТО не е готово за създалата се обстановка, без значение че тя се развиваше в продължение на няколко години, в течение на които се състояха повече от 30 срещи сред представители на Съединени американски щати и Русия, отдадени на тази тематика. Неочаквана за Алианса бе и анексията на Крим през 2014 година, както и конфликтът сред съветски военни кораби с дребни украински катери през ноември 2018 година не по-далеч от Черно море. По този метод поражда надалеч не безсмисления въпрос: А до каква степен НАТО изобщо е способно да мисли стратегически?
Разработените от Русия ракети със междинен обхват 9М729 (SSC-8 по подредба на НАТО), довели до разрушаването на ДРСМО, са освен това, в сравнение с въпрос единствено за „ военната кухня “. Става въпрос за една от основите на НАТО.
Генерал-лейтенантът в оставка Хенрих Браус, който в продължение на доста години до лятото на 2018 година беше най-влиятелният представител на Германия в НАТО, написа взаимна публикация с Кристиан Мьолинг за немското „ Външнополитическо общество “, че 9M729 (SSC-8) би могла „ съществено да попречи на укрепването на намиращите се под опасност съдружници на Алианса в Северна, Източна и Югоизточна Европа “ и „ да сковава решимостта за отбрана на европейските съдружници при положение на пораждане на рецесия или заплаха “.
Ако Русия, в границите на стремителна настъпателна интервенция (каквато в Крим) нападне Балтийските страни, Москва би могла да поддържа това нахлуване с нуклеарна заплаха от ракетите 9М729. А сътрудниците на балтийските страни в НАТО ще бъдат ли в положение да им оказват помощ?
Отговорът на този въпрос може да разцепи Алианса – тъкмо както и разногласието за разноските за защита. И точно това е задачата на Путин. Но той не разчита единствено на това: С разпадането на ДРСМО Москва може най-сетне сама да разположи ракети със междинен обхват на източните си граници, където сякаш за нея няма опасност. Москва изпитва огромно безпокойствие във връзка ракетите със междинен обхват, с които разполагат Индия и Китай.
Новото съветско оръжие може да стане отговор на тези закани – само че преди всичко тези ракети могат да долетят до територията на Европа. Както постоянно, отговорът на НАТО може да бъде подобен: Алиансът ще отговори на новосъздалата се обстановката в областта на сигурността, за което ще са нужни доста милиарди евро. Но тях сега просто ги няма. Това опонира на ползите на Вашингтон, който не желае директна борба с Москва.
В прочут смисъл Путин е натикал НАТО в ъгъла. Новите решения за увеличаване на източната граница, признати след 2014 година, са верни, само че те по този начин или другояче са незадоволителни за действителното въздържане на Москва. На Алианса не му стига модерна техника, инфраструктура и подвижност на огромните войскови съединения. Така наричаната „ тактика на съветското направление “ – която разчита на въздържане в композиция с разговор – е остаряла. И Москва удостоверява това със своите дейности – преди всичко: в Причерноморието (Грузия, Украйна), т.е. там, където НАТО на практика не участва.
Паралелно с това, Русия поредно укрепва позициите си в Африка, запълвайки вакуума, зародил след изтеглянето на американците. Споразумението за основаване на логистичен център в Еритрея – на Африканския рог – дава на Москва достъп до Червено мора. Аналогични цели преследват и съглашението за военно съдействие с Централноафриканската република и взаимните антитерористични учения с Египет, както и контракта с Кайро за съдействие в космоса. Москва играе значима роля и в Либия.
Може ли да се твърди, че при НАТО всичко е под надзор? В последно време Алиансът се занимава по-активно с въпросите, свързани с Китай, Пекин, от позиция на Русия и Съединени американски щати, е една от основните закани. Но Китай в бъдеще може да стане един от главните играчи в Афганистан, където на Алиансът сега му се постанова да гледа, по какъв начин така наречен „ Ислямска страна “ и „ Ал Кайда “ непрекъснато ускоряват позициите си. А и „ Талибан “, както и по-рано, остава доста мощна.
Сега НАТО разгласи, че се изтегля от този район. Но за какво в Афганистан Алиансът на практика не съумя да реализира задачите си, без значение от големите жертви? Защо Алиансът чак в този момент се замисли за дейностите на Китай? Не е ясна обстановката и с дребния подготвителен център на НАТО в Ирак. Може ли по този начин да се реализира нещо значително? И какво ще се случи, в случай че жестоките ирански бойци стартират да убиват натовски бойци в Ирак?
При подписването на Договора за основаване на НАТО на 9 април 1949 година, президентът на Съединени американски щати Хари Трумън сподели, че задачата на Алианса е „ да сътвори предпазен щит, който ще ни разреши да продължим естествената работа на държавните управления в полза на обществото, с цел да могат всички наши жители да водят пълностоен и благополучен живот “.
Всичко това остава в действие. Но постигането на тези цели става все по-трудно, защото върху НАТО има сериозен напън, отбелязва още изданието.
Какви са следствията: военната опасност за европейците пораства и нейното равнище може би дори е по-голямо от това по време на Студената война. В същото време вероятността от нова конкуренция във въоръжението е огромна, тъй като Китай, Индия, Русия, както и Съединени американски щати в действителност не са заинтригувани от разоръжаването, написа Кристоф Шилц в материал за немския всекидневник Die Welt , представен от организация " Фокус " .
И още един миг: западните общества ще бъдат принудени да влагат от ден на ден и повече средства (данъци) в увеличението на личните си военни благоприятни условия. А това, на собствен ред, в околните години ще значи усилване на конкуренцията за обособяване на средства от бюджета и може да докара до спор вътре в обществото. Това се касае най-много за Германия.
В сряда министрите на защитата на страните от НАТО за първи път разискаха новата обстановка: развалянето на двустранния контракт сред Вашингтон и Москва за възбрана на ракетите със междинен и дребен обхват (ДРСМО), които могат да преодоляват от 500 до 5 500 километра. Вече е невероятно това съглашение да бъде избавено.
При това е изумително до каква степен НАТО не е готово за създалата се обстановка, без значение че тя се развиваше в продължение на няколко години, в течение на които се състояха повече от 30 срещи сред представители на Съединени американски щати и Русия, отдадени на тази тематика. Неочаквана за Алианса бе и анексията на Крим през 2014 година, както и конфликтът сред съветски военни кораби с дребни украински катери през ноември 2018 година не по-далеч от Черно море. По този метод поражда надалеч не безсмисления въпрос: А до каква степен НАТО изобщо е способно да мисли стратегически?
Разработените от Русия ракети със междинен обхват 9М729 (SSC-8 по подредба на НАТО), довели до разрушаването на ДРСМО, са освен това, в сравнение с въпрос единствено за „ военната кухня “. Става въпрос за една от основите на НАТО.
Генерал-лейтенантът в оставка Хенрих Браус, който в продължение на доста години до лятото на 2018 година беше най-влиятелният представител на Германия в НАТО, написа взаимна публикация с Кристиан Мьолинг за немското „ Външнополитическо общество “, че 9M729 (SSC-8) би могла „ съществено да попречи на укрепването на намиращите се под опасност съдружници на Алианса в Северна, Източна и Югоизточна Европа “ и „ да сковава решимостта за отбрана на европейските съдружници при положение на пораждане на рецесия или заплаха “.
Ако Русия, в границите на стремителна настъпателна интервенция (каквато в Крим) нападне Балтийските страни, Москва би могла да поддържа това нахлуване с нуклеарна заплаха от ракетите 9М729. А сътрудниците на балтийските страни в НАТО ще бъдат ли в положение да им оказват помощ?
Отговорът на този въпрос може да разцепи Алианса – тъкмо както и разногласието за разноските за защита. И точно това е задачата на Путин. Но той не разчита единствено на това: С разпадането на ДРСМО Москва може най-сетне сама да разположи ракети със междинен обхват на източните си граници, където сякаш за нея няма опасност. Москва изпитва огромно безпокойствие във връзка ракетите със междинен обхват, с които разполагат Индия и Китай.
Новото съветско оръжие може да стане отговор на тези закани – само че преди всичко тези ракети могат да долетят до територията на Европа. Както постоянно, отговорът на НАТО може да бъде подобен: Алиансът ще отговори на новосъздалата се обстановката в областта на сигурността, за което ще са нужни доста милиарди евро. Но тях сега просто ги няма. Това опонира на ползите на Вашингтон, който не желае директна борба с Москва.
В прочут смисъл Путин е натикал НАТО в ъгъла. Новите решения за увеличаване на източната граница, признати след 2014 година, са верни, само че те по този начин или другояче са незадоволителни за действителното въздържане на Москва. На Алианса не му стига модерна техника, инфраструктура и подвижност на огромните войскови съединения. Така наричаната „ тактика на съветското направление “ – която разчита на въздържане в композиция с разговор – е остаряла. И Москва удостоверява това със своите дейности – преди всичко: в Причерноморието (Грузия, Украйна), т.е. там, където НАТО на практика не участва.
Паралелно с това, Русия поредно укрепва позициите си в Африка, запълвайки вакуума, зародил след изтеглянето на американците. Споразумението за основаване на логистичен център в Еритрея – на Африканския рог – дава на Москва достъп до Червено мора. Аналогични цели преследват и съглашението за военно съдействие с Централноафриканската република и взаимните антитерористични учения с Египет, както и контракта с Кайро за съдействие в космоса. Москва играе значима роля и в Либия.
Може ли да се твърди, че при НАТО всичко е под надзор? В последно време Алиансът се занимава по-активно с въпросите, свързани с Китай, Пекин, от позиция на Русия и Съединени американски щати, е една от основните закани. Но Китай в бъдеще може да стане един от главните играчи в Афганистан, където на Алиансът сега му се постанова да гледа, по какъв начин така наречен „ Ислямска страна “ и „ Ал Кайда “ непрекъснато ускоряват позициите си. А и „ Талибан “, както и по-рано, остава доста мощна.
Сега НАТО разгласи, че се изтегля от този район. Но за какво в Афганистан Алиансът на практика не съумя да реализира задачите си, без значение от големите жертви? Защо Алиансът чак в този момент се замисли за дейностите на Китай? Не е ясна обстановката и с дребния подготвителен център на НАТО в Ирак. Може ли по този начин да се реализира нещо значително? И какво ще се случи, в случай че жестоките ирански бойци стартират да убиват натовски бойци в Ирак?
При подписването на Договора за основаване на НАТО на 9 април 1949 година, президентът на Съединени американски щати Хари Трумън сподели, че задачата на Алианса е „ да сътвори предпазен щит, който ще ни разреши да продължим естествената работа на държавните управления в полза на обществото, с цел да могат всички наши жители да водят пълностоен и благополучен живот “.
Всичко това остава в действие. Но постигането на тези цели става все по-трудно, защото върху НАТО има сериозен напън, отбелязва още изданието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ