В живота ми се случи нещо непредвидено, от което все

В живота ми се случи нещо непредвидено, от което към момента не мога да се възстановя. Сега съм на 40 години, имам наследник, който скоро ще навърши 17 години, брачният партньор ми умря преди няколко години.

Никога не съм се оплаквала от живота, имам прекрасен живот, добра работа и къща с градина. Синът ми постоянно ми помагаше във всичко, а когато приключи 9 клас, реши да замине за града, с цел да влезе в колеж. Нямах нищо срещу.

Влезе в техникума, откри си стая в общежитие и се прибираше за уикендите. Завършваше всяка година с отлични оценки, а аз му се радвах.

Покрай тази си наслада не забелязах какви ги беше забъркал.

След като приключи втората си година, той трябваше да се прибере при мен за празниците, както нормално, само че въобще се появи. 

Мислех, че желае да остане в града, може би си е намерил почасова работа или нещо сходно, само че даже мислено не ми пристигна, че е останал заради… детето си.

Забави се с една седмица, само че най-накрая дойде. С бебе на ръце. Все още помня по какъв начин той стоеше на прага в ранната лятна заран, а аз го гледах и не можех да схвана дали не сънувам.

Каза ми, че това е щерка му, споделя се Виктория. Бях толкоз шокирана от всичко, че даже не можах да кажа дума. Синът ми е на 16 години, от кое място има щерка?!

Обясни ми, че не е могъл да я остави в родилния дом; майка й умряла по време на раждане.

Щом пристигнах на себе си, синът ми описа всичко през цялото време.

Оказа се, че през първата си година в техникума срещнал момиче, което докоснало душата и сърцето му.

Той незабавно забелязал, че тя е специфична, облечена непретенциозно, говорела малко, въобще не носела грим, само че тъкмо това харесал синът ми в нея. С времето почнал да демонстрира признаци на внимание към нея.

По-късно тя му споделила, че е израснала в дом за сираци. Започнали да прекарват от ден на ден време дружно, а по-късно пристигнала лятната почивка и тръгнали по разнообразни пътища.

През това лято, останало единствено, момичето попаднало в плен на самотата си и даже дори пробвала да нарежи китките си, съчинявайки си някакви нелепости в главата си.

Щом научил за това, синът ми, й потвърдил, че в действителност я изпитва усеща и има потребност от нея. Двамата траяли връзката си. Впоследствие момичето схванало, че е бременна.

Но защото знаели, че ще имат проблеми с брака на тази възраст, те вземат решение да изчакат до осемнадесетия си рожден ден.

Дъщеричката им трябвало да се роди в края на втората година, даже издържали сполучливо всички изпити, намерили си жилище и чакали раждането.

Но се случило нещо извънредно. Момичето имала недостатък на сърцето и имало риск при раждането – тя се надявала на знамение и не споделила нищо на сина ми. Но чудото не се случило. Тя умряла, раждайки обаче здрава щерка.

Разбира се, никой не желал да съобщи бебето на малолетния ми наследник, той безусловно живеел под прозорците на родилния дом и всеки ден молел шефката да даде момиченцето на него, а не на сиропиталището.

Управителката се смилила над него и даже му помогнала да уреди всичко, с цел да я вземе при себе си.

Когато ми разкаваше тази история, аз го погледнах и видях по какъв начин той нежно прегръщаше вързопчето и с обич целуваше нослето на щерка си. Не можех да допускам, че това е синът ми.

Той е направил доста благородно нещо. Впоследствие се трансферира на отдалечено образование и си откри работа в нашето село. Посвещава цялото си свободно време на щерка си, като безусловно прави всичко за нея.

Гордея се с моя наследник!