Когато САЩ бомбардира руско летище и се разходи по острието на Трета Световна война
В историята има доста специфични случаи, в които света е бил на прага на Трета международна война. Най-известният сигурно е доставката на нуклеарно оръжие в Куба и дългите договаряния, които вероятно да спрат евентуалните шансове за експанзия.
Това е звездният момент на Кенеди и също по този начин най-голямото му проваляне. Докато неговите съперници мечтаят за офанзива на Куба, той съумява да резервира някаква форма на мирни договаряния. От друга страна, не би трябвало да забравяме, че Съединени американски щати също е била агресор и не един път е поставяла международния мир на карта. Една такава история ще разкажем в този момент, с цел да стане ясно, че когато две сили се пробват открият причина и мотив за война, постоянно могат да го намерят.
8 октовмри 1950 година някъде към 4 часа следобяд, два Lockheed F-80C „ Shooting Star “ прелитат над руското въздушно простраство, навлизат надълбоко във вражеската територия – към 100 километра и атакуват военно въздушното летище „ Суха река “. То се намира на към 165 километра от Владивосток в окръг Хасан. В резултат на бомбардировките там, към 7 ескадрона с МиГ-ове са тежко развалени и паркинга на военния личен състав е премахнат. Есента е довела и до други военни дейности и самолети прелитат непрекъснато в опит да навредят на Северна и Южна Корея. Военният спор на островната страна продължава с цялостна мощ.
До този миг Съединени американски щати и нейните военни сътрудници не се тормозят от нарушаването на въздушно пространство, военни конвенции и каквото още може да бъде добавено в разпоредбите на една война – такива постоянно е имало и за жал не се съблюдават изключително. По време на този спор, жителите на Съюз на съветските социалистически републики постоянно можели да виждат прелитащи американски самолети. Страната обаче публично в никакъв случай не е взела участие в този въоръжен спор, най-малко не директно. В множеството случаи главно настоящо лице е Китай, който самоуверено подкрепя Северна Корея и комунистическия режим там. Това надалеч не е единственият случай. На 26 юни същата година, южнокорейски бойни кораби навлизат в интернационалните води и обстрелват свързочен транспортен съд – част от 5-та флота на Съюз на съветските социалистически републики и вследствие на обстрела, капитанът на кораба – Колесников умира. Част от екипажът е ранен и корейците се отдръпват едвам след отвръщането на огъня.
На 4 септември, когато към базата Дални се насочва неидентифициран бомбардоривач, руснаците подвигат два от своите МиГ, които да схванат какви са желанията на този летателен уред. По командването на лейтенант Константин Корпаев, базата се приготвя за военни дейности, навлизащият аероплан обаче бързо вика подкрепления и двата съпътстващи самолета са нападнати от 11 американски изтребителя. Резултатът е свален разследващ аероплан и още три жертви. В разследване на всички предходни офанзиви, Съюз на съветските социалистически републики взема решение, че сходни произшествия минават всички граници и бързо реалокират няколко ескадрили във военните си бази покрай границата, което ни води и до заветната дата 8 октомври.
След бомбардировката въз основата, Съюз на съветските социалистически републики не вади списък с жертвите – до през днешния ден липсва подобен. Съветски самолети не преследват американските самолети. На идващият ден в ОН се внася протестна нота, с която държавното управление показва своите терзания по отношение на нежния мир, който най-вероятно е на път да въвлече света в нов и още по-зловещ спор. Не би трябвало да забравяме, че Съюз на съветските социалистически републики публично има формулата за основаването и продуцирането на нуклеарно оръжие. По-важното е, че руските представители не идват с тъжба, а с директна опасност, че при идващ подобен случай, цялата Съветска войска ще бъде принудена да се намеси в спора в Корея и бързо ще приключи всички мераци за демократизиране. Още повече, китайската войска също ще поддържа своя съдружник в тази задача и резултатът няма да се понрави на никого.
На 20 октомври Хари Трюман би трябвало да отговори на заканата и го прави с най-мекия вероятен звук. Той изяснява пред ОН, че случилото се е нелепа неточност и съжалява за военната маневра, осъществена от Военновъздушни сили на Съединени американски щати. Обяснението е, че това е неточност на командира, довела до неприятно калкулиране на полета, както и извънредно едва показване на водачите. Командирът на ескадрилата е отхвърлен и го чака боен съд, до момента в който водачите са получили дисциплинарно наказване и няма да вземат участие повече в този боен спор. Впрочем, на записите от този полет, може да се чуе по какъв начин един от водачите споделя по радиото:
„ Виж какъв брой са доста, би трябвало да ги унищожим. “
До последно двата самолета считали, че атакуват севернокорейски самолети. До някаква степен може да има аргумент, откакто военната техника в тази база е идентична с тази на Северна Корея – МиГ. Въпреки обяснението и формалното опрощение, Съюз на съветските социалистически републики взема решение да накаже серията от неточности, които са позволени в този миг. Вместо да чака повече извинения, цялата 303 въздушна дивизия лети от Москва до базите в далечния изток. Армада от МиГ-ове може да бъде видяна на радарите на врага. Източната граница на Съюз на съветските социалистически републики минава в цялостна бойна подготвеност и спътниците все по-често могат да снимат преминаващи дивизии. Очевидно е, че втора сходна неточност и офанзива на съветски военни сили ще докара до пряк спор и доста по-лоши прекарвания за американския либератор.
И до момента в който американските летци изясняват, че сходна маневра е била сериозна неточност, по-голямата част от съветските военни са безапелационни, че бомбардировката не е случайност и не е неточност. Според лейтенант-генерал Георги Лобов – някогашен член на 821-авиационна ескадрила, всичко е било добре изпълнено и американците доста добре са знаели къде хвърлят бомбите си. И макар, че не се приказва за жертви, в листа с монументите в окръга се оповестява, че се почитат водачите, които са починали по време на американските бомбардировки от 1950-та година. Предлаганата отплата от Съединени американски щати е публично отказана, само че никой няма визия какво тъкмо е преговарял Хари Трюман, откакто виновността му е потвърдена.
Освен това не би трябвало да забравяме, че това не е последният случай, в който американците вършат неточност. По време на Корейската война има доста случаи, в които вдигналата се Съветска войска би трябвало да завърти някой различен углавен пестник на американския либератор, който напълно инцидентно се е отклонил от маршрута си. В този случай явно няма време за неточности и прошки, изключително откакто заблудените водачи си търсят белята. През декември същата година, двойка МиГ-15 са свалени от разследващ аероплан RB-29. Това може би е последният им опит да се разминат безнаказано.
През октомври 1952 година летяща цитадела B-29 за следващ път навлиза в съветското въздушно пространство и при покана от съпътстващите патрулни МиГ-ове да напусне, самолетът отвръща на огъня. Прошка няма и след няколко бързи маневри, B-29 остава на летящи парчета. Не би трябвало да забравяме, че в този случай приказваме за публични данни, неофициалните може би в никакъв случай няма да бъдат разкрити, само че сигурно е имало задоволително комплицирани водачи, които постоянно откриват някой различен патрулен МиГ, който да им помогне за опознаването на Съветската география.
