Излезе песен за войводата на ВМРО Мице Чегански
В исторически за връзките България – Северна Македония миг, излезе ария за войводата на Вътрешна македонска революционна организация Мице Чегански. Това оповестиха от Вътрешна македонска революционна организация.
Песента се извършва от дуета Бисера&Лидия и Дани Милев. Към нея има и клип.
Музиката и аранжиментът са на Дани Милев. Текстът е написан от Александър Радовски. Автор на клипа е дългогодишният чиновник на Българска национална телевизия Милчо Канчев с корени от град Кратово, Северна Македония. Това е следващата ария от планът на младите национални певици Бисера Иванова и Лидия Ангелова, който възражда паметта на български войводи, дали живота са за изконно българската земя – Македония.
А ето и исторически обстоятелства за новата ария:
Родът Канчеви са ярки и бележити български родолюбци. Сърбите прогонват Канчеви от родните бащини огнища, поради ясното и непоколебимо българско съзнание.
Димитър Христов Мулов е именуван Мице или Мицо Чегански. Той е роден в 1875 година в село Чеган, Воденско в рамките на Османската империя, през днешния ден Гърция. Влиза във ВМОРО като въстаник в 1903 година и е участник в Илинденско–Преображенско-Кръстовденското въстание в Солунския революционен окръг. След разгрома на въстанието е определен за воденски околийски челник. След Първата международна война взе участие във възобновяване на революционната организация.
През 1918г. Димитър (Мицe) Чегански идва в България през граничен пункт Клисура. През 1920г. е претрупан от управлението да провежда активността на митницата „ Попови ливади” на Вътрешна македонска революционна организация в Пирин планина. Целта е да се набират средства за активността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Чегански в организацията на митницата вземат участие и Георги Хазнатарски - Полски, Тома Радовски - Радовалията, Никола Хаджиев - Даскала, Гоце Манолев - Пирински, Динчо Балкански, Петър Говедаров - Говедарчето, Илия и Кирил Лерински. През 1922 година е назначен за мелнишки околийски челник, взе участие интензивно в Неврокопските събития под управлението на Алеко Василев (Алеко Паша).
От май 1923 до 1926 година Чегански още веднъж е воденски околийски челник на Вътрешна македонска революционна организация. Организира околията и работи дружно с войводите Станко Тушински и Атанас Гандачки. Четите водят яростни сражения с окупатора през 1923 и 1924 година, като дават свидни жертви. През 1924 година взе участие като пратеник на Солунския областен конгрес на Вътрешна македонска революционна организация и е определен за запасен член на окръжното управление. След убийствата на Алеко Василев и военачалник Александър Протогеров, Чегански минава през 1928 година в лагера на протогеровистите. През 1929 година интензивно развива незаконна активност в Битолско, непосредствен е с Георги Попхристов (Кръстофореца) - член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация. Мицe Чегански е задържан през месец юли 1933г. в София за неговата революционна активност, като член на Вътрешна македонска революционна организация от българската царска полиция. Мицe Чегански попада в изолационни лагери и затвори, поради участието си в организацията. Той подкрепя немското нахлуване в Гърция през 1941 год. като лидер.
Мице Чегански познава чудесно пътищата и релефа в Егейска Македония. В края на 1951 година югославското държавно управление внася меморандум в Организация на обединените нации, в който популацията в Пиринска Македония е оповестено за „ югославско малцинство “, преследвано и тероризирано от управляващите в София. Мицe Чегански поддържа видните остарели македонски революционери отпред с Андон Кьосето – Велешанеца, Георги Попхристов - Кръстофореца, брачната половинка на обезглавения основен челник в Костурско Васил Чекаларов – Олга Чекаларова и доста други. Те се афишират в специфична декларация срещу югославските искания. Мицe Чегански почива в град София през месец октомври на 1970 година от естествена гибел на достолепните 95 години.
Песента се извършва от дуета Бисера&Лидия и Дани Милев. Към нея има и клип.
Музиката и аранжиментът са на Дани Милев. Текстът е написан от Александър Радовски. Автор на клипа е дългогодишният чиновник на Българска национална телевизия Милчо Канчев с корени от град Кратово, Северна Македония. Това е следващата ария от планът на младите национални певици Бисера Иванова и Лидия Ангелова, който възражда паметта на български войводи, дали живота са за изконно българската земя – Македония.
А ето и исторически обстоятелства за новата ария:
Родът Канчеви са ярки и бележити български родолюбци. Сърбите прогонват Канчеви от родните бащини огнища, поради ясното и непоколебимо българско съзнание.
Димитър Христов Мулов е именуван Мице или Мицо Чегански. Той е роден в 1875 година в село Чеган, Воденско в рамките на Османската империя, през днешния ден Гърция. Влиза във ВМОРО като въстаник в 1903 година и е участник в Илинденско–Преображенско-Кръстовденското въстание в Солунския революционен окръг. След разгрома на въстанието е определен за воденски околийски челник. След Първата международна война взе участие във възобновяване на революционната организация.
През 1918г. Димитър (Мицe) Чегански идва в България през граничен пункт Клисура. През 1920г. е претрупан от управлението да провежда активността на митницата „ Попови ливади” на Вътрешна македонска революционна организация в Пирин планина. Целта е да се набират средства за активността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Чегански в организацията на митницата вземат участие и Георги Хазнатарски - Полски, Тома Радовски - Радовалията, Никола Хаджиев - Даскала, Гоце Манолев - Пирински, Динчо Балкански, Петър Говедаров - Говедарчето, Илия и Кирил Лерински. През 1922 година е назначен за мелнишки околийски челник, взе участие интензивно в Неврокопските събития под управлението на Алеко Василев (Алеко Паша).
От май 1923 до 1926 година Чегански още веднъж е воденски околийски челник на Вътрешна македонска революционна организация. Организира околията и работи дружно с войводите Станко Тушински и Атанас Гандачки. Четите водят яростни сражения с окупатора през 1923 и 1924 година, като дават свидни жертви. През 1924 година взе участие като пратеник на Солунския областен конгрес на Вътрешна македонска революционна организация и е определен за запасен член на окръжното управление. След убийствата на Алеко Василев и военачалник Александър Протогеров, Чегански минава през 1928 година в лагера на протогеровистите. През 1929 година интензивно развива незаконна активност в Битолско, непосредствен е с Георги Попхристов (Кръстофореца) - член на Централен комитет на Вътрешна македонска революционна организация. Мицe Чегански е задържан през месец юли 1933г. в София за неговата революционна активност, като член на Вътрешна македонска революционна организация от българската царска полиция. Мицe Чегански попада в изолационни лагери и затвори, поради участието си в организацията. Той подкрепя немското нахлуване в Гърция през 1941 год. като лидер.
Мице Чегански познава чудесно пътищата и релефа в Егейска Македония. В края на 1951 година югославското държавно управление внася меморандум в Организация на обединените нации, в който популацията в Пиринска Македония е оповестено за „ югославско малцинство “, преследвано и тероризирано от управляващите в София. Мицe Чегански поддържа видните остарели македонски революционери отпред с Андон Кьосето – Велешанеца, Георги Попхристов - Кръстофореца, брачната половинка на обезглавения основен челник в Костурско Васил Чекаларов – Олга Чекаларова и доста други. Те се афишират в специфична декларация срещу югославските искания. Мицe Чегански почива в град София през месец октомври на 1970 година от естествена гибел на достолепните 95 години.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ